№ 90
гр. С.З., 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Стойка Ив. Н.
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901186 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.45
ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
42000 лв.
Ищцата Г. Б. Н. твърди в исковата си молба, че ответникът е сключил на
20.06.2016г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица №BG/30/116001713309, валидна от 21.06.2016 г.
до 20.06.2017 г. за лек автомобил „Ауди А 4" с рег. № СТ 2904 ВМ.
При ПТП на 25.01.2017 г., около 07:30 часа, на път IV - 66624, км.
3+600, в района на разклона с път IV - 50042 /кръстовището, в което се
разклоняват пътищата за селата О. и Р./, водачът А.А.М. с ЕГН **********,
управлявайки л.а. „Ауди А4” с рег. № СТ 2904 ВМ, виновно нарушил
правилата за движение по пътищата, при което причинил телесни увреждания
на Г. Н. - пешеходка. Произшествието настъпило при следния механизъм:
виновният водач загубил контрол над автомобила си, навлязъл в насрещната
лента за движение и блъснал стоящата в близост западно от пътя пешеходка.
Вследствие на описаното ПТП, ищцата получила следните телесни
увреждания: Многофрагментни счупвания на лява
подбедрица;многофрагментни счупвания на дясната подбедрица с лезия на
предната тибиална артерия и лезия на фибуларния нерв; Счупване на пубиса
[срамната кост); Счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб с
дислокация; Счупване на таза закрито; Счупване на латералния малеол на
лява глезенна става; Травма на бъбрек.
Непосредствено след ПТП била оказана медицинска помощ на
1
пострадалата във ФСМП гр. К., след което тя била транспортирана до МБАЛ
„Т.“ ЕООД - гр. С.З.. Оплаквала се от нетърпими болки в долните крайници и
таза. Болничният й престой продължил от 25.01.2017г. до 06.02 2017г. По
спешност на ищцата била извършена операция под обща анестезия, при която
били поставени остеосинтезни средства в областите на счупванията на двата й
крака. Било проведено и медикаментозно лечение. Лечението на Г. Н.
продължило в домашни условия на легло. В първите седмици след
изписването болките били много силни и постоянно приемала обезболяващи.
Битовото обслужване на пострадалата било сериозно затруднено и за нея се
грижила майка й. Към настоящия момент пострадалата трудно се придвижва
с патерица на съвсем кратки разстояния. Продължава да изпитва болки в
контузените места. Не може да движи пръстите на левия си крак.
Твърди се, че продължителното болнично /включително и оперативно/
и извънболнично лечение, дългото залежаване и социална изолация потискат
пострадалата, която не вярва, че ще се възстанови напълно. Придвижването й
е сериозно затруднено, качеството й на живот се е влошило в резултат на
получените травми. Прогнозата за пълно възстановяване била негативна.
Ищцата се обърнала към ответния застраховател за доброволно
заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди с молба с
приложена обратна разписка от 22.05.2017г. „З." ДД не удовлетворил нейната
претенция. За причинените й неимуществени вреди ищцата предявила иск и
било присъдено обезщетение в размер на 84 000,00 лева при отчетен принос
на ищцата в размер на 30% / влязло в сила Решение по гр.д. № 12102/2017г.
по описа на СГС. Тази сума била изплатена от ответника.
Твърди се, че при направени изследвания в началото на 2021г. е
установено, че пострадалата има двустранна посттравматична гонартроза в
областта на двете колена. Причина да потърси медицинска помощ станали
появили се болки в областта на двете колена на пострадалата, които не
отминавали и довели до постоянна накуцваща походка. Посочва се, че така
установения ексцес е в пряка връзка с основните травми на пострадалата.
Характерът на усложнението е такъв, че страданията ще се засилват с течение
на времето, тъй като по същество са нелечими, като е вероятно да доведат до
поставяне на протези и на двете колена.
Посочва се, че за така описаните нововъзникнали усложнения в
здравословното състояние на пострадалата тя не е обезщетявана. Ищцата
счита, че справедливото обезщетение за гореописания ексцес е в размер на 60
000,00 лева, от които претендира 42 000,00 лева при отчетен принос в размер
на 30%.
Ответникът отказвал да плати обезщетение за гореописания ексцес.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 42 000 /четиридесет
и две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от ексцес /двустранна гонартроза/ при процесното
ПТП, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до
2
окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
В законния срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с която
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли да бъде
отхвърлен изцяло, както и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за
неоснователност и недоказаност на главния иск.
В случай, че искът бъде намерен за основателен, моли да бъде намален
размера на обезщетението поради съпричиняване на вредите от ищцата, както
и поради прекомерност на претендираното обезщетение, което не съответства
на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с
оглед критериите за „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД и с характера и
степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания,
респективно на интензитета и продължителността на търпените болки и
страдания от ищцата.
Оспорва се твърдението на ищцата да е налице усложняване на
здравословното й състояние. На ищцата вече е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди от процесното застрахователно събитие в размер на
84000 лв., ведно с лихва от датата на деликта, което обстоятелство не е
спорно, тъй като е признато в исковата молба. Счита, че заплатената сума
компенсира ищцата за всички претърпени от нея вреди, включително и за
двустранната гонартроза в областта на двете колена, поради което не е налице
основание за допълнително заплащане на обезщетение над вече заплатеното.
Оспорва твърдението, че вероятно ще се стигне до поставяне на протези
на двете колена на ищцата, тъй като е хипотетично и не е медицински
установено. Счита, че към исковата молба не са представени убедителни
медицински документи за усложняване на здравословното състояние на Г. Н..
Видно от предходното съдебно решение №7462/29.11.2018г., постановено по
гр. д. №12102/2017 по описа на Софийски градски съд, застрахователят е
осъден да заплати на ищцата 84000 лв. обезщетение за следните травматични
увреждания: многофрагментни счупвания на лява и дясна подбедрица, с лезия
на предната тибиална артерия и лезия на фибуларния нерв, счупване на
пубиса, счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб с дислокация,
счупване на таза закрито, счупване на латералния малеол на лява глезенна
става, травма на бъбрек.
Заявява се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата, като се твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с
телесните увреждания е поведението й като пешеходка, тъй като е нарушила
чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Ищцата се е намирала зад автобус, намиращ се на
автобусна спирка, като при предприемане на пресичането на пътната лента, не
е била във видимата за водача на лекия автомобил зона. Ищцата е предприела
неправилно пресичане на пътното платно, с което сама се е изложила на риск
и е нарушила чл. 108 ЗДвП. Пешеходецът няма право да престоява на пътната
лента. На мястото на пресичането не е имало пешеходна пътека или
светофарна уредба. Пресичането на пътното платно от пострадалата е
3
следвало да се извърши след като тя се убеди, че няма движещ се автомобил,
който създава непосредствена опасност за нея.
Това обстоятелство не се оспорва от ищцата, доколкото същата е
признала в исковата си молба на база съдебното решение по предходното
гр.д. №12102/2017г. по описа на Софийски градски съд, че приносът й в
увреждането, поради собствено противоправно поведение, изразяващо се в
неправилно пресичане, се равнява на 30 %.
Ответникът оспорва предявения иск и по размер. В този смисъл прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като
несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания.
Оспорва да е налице ексцес, изразяващ се във влошено здравословно
състояние на ищцата, при което се е развила двустранна посттравматична
гонартроза в областта на двете колена. Ако ищцата е развила гонартроза, това
заболяване се дължи на естествени дегенеративни процеси. Това влошаване,
ако изобщо е възникнало, не се е проявило значително след първоначалното
вредоносно събитие, тъй като ищцата е била наясно с него още към момента
на настъпване на събитието, т. е. било е предвидимо и като вид, и като обем.
Към исковата молба е приложено описанието на трите рентгенови снимки от
лекар-рентгенолог. Рентгеновите снимки са направени на 23.03.2021г. В
приложения Резултат от образно изследване №2513 от 23.03.2021г от ДКЦ-
Поликлиника К., са описани три броя рентгенови снимки от специалист-
рентгенолог-д-р Б., като твърди, че няма данни за дегенеративни изменения
на коленните стави или за „двустранна посттравматична гонортроза”, за
разлика от диагнозата, поставена в ДКЦ „С.“ от травматолога д-р К. на
23.03.2021г., на същите рентгенови снимки и отразена в амб. лист №587 от
23.03.2021г. Рентгенологьт д-р Б. и на трите рентгенови снимки, направени на
23.03.2021г. - на таз, на двете коленни стави, на лява подбедрица, е изписала
на ръка- Състояние след счупване- на дясна срамна кост, Състояние след
счупване на двете подбедрици и дясна бедрена кост/в областта на коленни
стави/ и Състояние след счупване на лява подбедрица /на лявата подбедрица
имаме и счупване на ляв глезен-външен малеол. Ответникът твърди, че не
става ясно, защо е било необходимо същите рентгенови снимки да бъдат
описани повторно, този път в ДКЦ „С.”- гр. С.. Посочва, че в описанието на
рентгеновите снимки от 21.04.2021г. името на лекар не се четяло, нямало
подпис и печат на лекаря, направил разчитането. Не ставало ясно и как на
едни и същи рентгенови снимки д-р Б. не е видяла „начални дегенеративни
изменения на костите“, изобразени на рентгенограмите, а лекарят /без
посочено име/, е видял тези начални дегенеративни изменения, както на двете
тазобедрени стави, така и на двете коленните стави.
Твърди се, че ищцата е с начални дегенеративни промени и в двете
тазобедрени стави, без да е имала травма в тези стави. Според ответника,
травмата в областта на таза на Н. е в дясната страна на тазовия пръстен-
кръстна кост, срамна кост и седалищна кост, но тазобедрените й стави са без
4
травматични изменения. Поддържа, че няма медицински доказателства, въз
основа на които да се приеме, че „началните дегенеративни промени в двете
коленни стави” са свързани и се дължат само на травмата. Причините за
появата на дегенеративни изменения в ставите, според ответника, са много и
са комплексни: статични аномалии, конституционална малоценност на
ставния хрущял, ставна халтавост, затлъстяване, преобременяване на ставите
и др. Най-честата причина за артрозата/дегенеративни промени/в коленните
стави са статичните аномалии с отклонения на оста на ставата във
фронталната равнина. Нормално /при двунога опора/ линията на тежестта,
спусната от центъра на главата на бедрената кост до пода, сече коляното в
междукондилното пространство и разпределението на тежестта върху
носещите повърхности на двата кондила е равномерно /това е носещата
повърхоност/кондилите/ както на бедрената кост, така и на голямопищялната
кост-двете кости, които образуват колянната става/. При варусна или валгусна
деформация, тази линия се отклонява и цялото натоварване се пренася върху
единия кондил /валгус-изкривяване на крайника, навън от срединната линия
на тялото, варус-изкривяване навътре на крайника/. Твърди се, че при ищцата
още след първата операция и двете коленни стави са били във Валгусна
деформация-порочно зарастване на костите, поради недобре изпълнена
операция. Наложило се е да бъде направена втора оперативна интервенция на
десния крак за коригиране на тази деформация-корекция на изкривената
колянна става навън. Лявата колянна става е останала във Валгусна
деформация и на нея не е правена коригираща операция. Това е отразено в
приложения Амбулаторен лист №587 от 23.03.2021г., преглед от д- р
Красимир К.-ортопед.
Оспорва се, че и към настоящия момент не е приключил
възстановителният процес на ищцата, както и че ще изпитва в бъдеще болки и
страдания през целия си живот. В амб. лист на травматолога-д-р К. нямало
коментар и не е поставена диагноза за тазобедрените стави- Коксартроза,
коментарът бил само за Гонартроза /дегенеративен процес на коляното/.
Според ответника, можело да се предположи, че при ищцата има съчетание
на няколко фактора, за да има начални дегенеративни изменения, както в
оперираните коленни стави, така и в нетравмираните при пътния инцидент
тазобедрени стави. Такива фактори са наднормено тегло- затлъстяване,
ендокринна дисфункция, преобременяване и др., които не са в причинна
връзка с ПТП.
Ответникът оспорва да е налице пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка между влошено здравословното състояние на ищцата и
настъпилото застрахователно събитие.
Оспорва се претенцията за лихва от датата на деликта (25.01.2017г.)
като неоснователна и недоказана. Излагат се съображения, че от една страна
се твърди от ищцата, че е налице ексцес - нововъзникнало усложнение, без
ищцата да посочва на коя дата е узнала за ексцеса, а от друга, се претендира
лихва от датата на деликта, което недвусмислено сочи, че новото
5
„усложнение“- гонартроза не е нововъзникнало, след като се обвързва от
ищцата с датата на първоначалния деликт - 25.01.2017г. В тази връзка се
заявява правопогасяващо възражение за изтекла на основание чл.111 ЗЗД
погасителна давност по отношение на претендираното вземане от ищцата за
лихва върху главницата. Давността започва да тече от датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Посочва се, че съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
решения по: т.д. № 3060/2013 г., т.д. № 610/2010 г., т.д. №323/2010 г. на I т.о и
т.д. № 475/2008 г. на II т.о., вземането за лихви при упражнено право на
пострадали трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД,
считано от деня на увреждането. Цитираните решения са постановени по реда
на чл.290 ГПК / в редакция преди ЗИД на ГПК - ДВ бр.86/2017 г./ и попадат в
обхвата на задължителната съдебна практика, разяснен в т.2 от ТР № 1/2009 г.
на ОСГТК на ВКС. Становището на съдебните състави, постановили
посочените решения, е основано на специалната регламентация на
давностните срокове /съобразно съответния приложим закон/, в които се
погасяват правата по застраховката „Гражданска отговорност”, без да са
въведени специални срокове, с изтичането на които се погасява вземането за
лихви при забава в плащането на застрахователното обезщетение.
Прието е в съдебната практика, че относно срока за погасяване на
обезщетението за забава са приложими общите правила на ЗЗД - чл.111, б.”в”
ЗЗД, който извод е мотивиран и с функционалната обусловеност на прякото
право на увреденото трето лице към застрахователя на делинквента от
деликтното право. В същия смисъл е и Решение №73/30.05.2019 по дело
№1608/2018 на ВКС, ТК, И т.о. Задължението за обезщетяване на вредите от
забавеното плащане на застрахователно обезщетение е периодично по своя
характер, поради което, при надлежно релевирано правопогасяващо
възражение, за погасени по давност следва да се счетат онези платежи, които
са извън тригодишния срок преди предявяване на иска. Отделно от това,
поддържа, че ако вземането на ищцата за ексцес е нововъзникнало през
2021г., в какъвто смисъл са твърденията в исковата молба, то е недопустимо
отговорността на застрахователя за лихва за забава върху главничното
вземане да се ангажира от датата на първоначалния деликт- 25.01.2017 г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че при ПТП на 25.01.2017 г., около 07:30 часа,
на път IV - 66624, км. 3+600, в района на разклона с път IV - 50042
/кръстовището, в което се разклоняват пътищата за селата О. и Р./, водачът
А.А.М. с ЕГН: **********, управлявайки л.а. „Ауди А4” с per. № СТ 2904
ВМ, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което били
6
причинените телесни увреждания на Г. Н. – пешеходка, ищца по делото.
Произшествието настъпило при следния механизъм: виновният водач загубил
контрол над автомобила си, навлязъл в насрещната лента за движение и
блъснал стоящата в близост западно от пътя пешеходка.
За лек автомобил марка „Ауди А 4" с per. № СТ 2904 ВМ е налице
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, при ответното
застрахователно дружество по полица №BG/30/116001713309, валидна от
21.06.2016г. до 20.06.2017г.
С присъда по НОХД №416/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен
съд, водачът А.А.М. с ЕГН: ********** е признат за виновен, че по
непредпазливост е причинил на Г. Б. Н. многостепенна средна телесна
повреда, изразяваща се в: „Множество счупвания на подбедриците
двустранно - счупване на костите на лявата подбедрица и счупване на костите
на дясната подбедрица“, причинило трайно затруднение движението на левия
и десния крак за повече от 30 дни; „Счупване на поясно- кръстцовата част на
гръбначния стълб и срамната кост,закрито“, което е причинило трайно
затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни, за което е осъден на
лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено за срок
от 5г. Вследствие на описаното ПТП, ищцата получила следните телесни
увреждания: Многофрагментни счупвания на лява подбедрица;
Многофрагментни счупвания на дясната подбедрица с лезия на предната
тибиална артерия и лезия на фибуларния нерв; Счупване на пубиса [срамната
кост); Счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб с дислокация;
Счупване на таза закрито; Счупване на латералния малеол на лява глезенна
става; Травма на бъбрек.
Безспорно е установено по делото, че с Решение № 7462/29.11.2018 г. по
гр.д. № 12102/2017 г. по описа на Софийски градски съд, застрахователят е
осъден да заплати на ищцата сумата
84 000 лв. - обезщетение за следните травматични увреждания:
многофрагментни счупвания на лява и дясна подбедрица, с лезия на предната
тибиална артерия и лезия на фибуларния нерв, счупване на пубиса, счупване
на лумбосакралната част на гръбначния стълб с дислокация, счупване на таза
закрито, счупване на латералния малеол на лява глезенна става, травма на
бъбрек, при отчетен принос на ищцата в размер на 30%. Присъдената сума е
изплатена на ищцата.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата Г. Б. Н.
предявила писмена молба-претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за твърдения ексцес пред ответника. Видно от известие за
доставяне на ,,С.‘‘ АД ответникът е получил застрахователната претенция на
30.03.2021 г. /л.94-л.97 от делото/.
Образувана е била преписка по щета № 0801-004287/2017-01, по която е
налице отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, видно от
уведомление изх. № 1766/06.04.2021 г.
7
С оглед установяване на спорните обстоятелства по делото, свързани с
влошаване на здравословното състояние на ищцата вследствие на ексцес е
назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът
възприема. Същото не е оспорено и от страните по делото.
От същото се установява, че ищцата има посттравматична гонартроза в
областта на двете колена и заболяването е във връзка с претърпените при
пътния инцидент травми. Доколкото гонартрозата е хронично, практически
нелечимо заболяване се очаква прогресиране на страданията, макар скоростта
на прогресия на същите да не може да се прогнозира във времето.
Според експертизата, разликата в разчитанията на рентгеновите снимки
от 23.03.2021 г. от лекар- рентгенолог при поликлиника в гр. К. и от лекар
при ДКЦ С.мед-С. се изразява в много по -подробното описание на наличната
рентгенова находката при д-р Кочмаларски от ДКЦ С.мед, обусловено от
академичния маниер на работа, присъщ на ДКЦ към университетска болница.
Според експерта, описанието на фрактурите и факта, че са синтезирани с
метални импланти съвпада и при двете разчитания.
Д-р Б.К. /името го пише на самото разчитане/ е специалист по образна
диагностика /данни от Кредо-уеб/.
Назначеният от съда експерт е извършил преглед на ищцата, като при
прегледа се е запознал и с нейни рентгенографии от 25.07.2022г. Според
експерта състоянието на ищцата е следното: Походка с умерено накуцване,
без ползване на помощни средства. Запазен обем на активни и пасивни
движения в двете тазобедрени стави. Наличие на стар, спокоен оперативен
цикатрикс по страничната повърхност на дясно бедро и подбедрица,започващ
на границата средна /дистална трета на бедрото и продължаващ дистално до
средна трета на подбедрицата. Налице е дефицит във флексията на дясна
колянна става, колянна става-40градуса с болка в крайната фаза на
движението, при запазен обем на екстензия. В момента на прегледа не се
установява вътреставен излив. Набелязана деформация във валгус във
фронталната равнина. Палпаторна болезненост по страничната проекция на
ставната цепка. Спокоен оперативен цикатрикс в областа на лава подбедрица
и колянна става. Дефицит във флексията на същата в размер 15 градуса с
набелязана болка в крайната фаза на движението. Налице е
рекурвация/деформация в сагиталната равнина с ъгъл отворен вентрално-
хиперекстензия/ в лява колянна става в размер 10 градуса. Набелязана
деформация във валгус във фронталната равнина. Не се установява
вътреставен излив в момента на прегледа. Невъзможна пасивна дорзална
флексия за лява глезенна става над 90 градуса, както и невъзможна активна
дорзална флексия на същата. Налице е хипестезия по дорзалната повърхност
на ляво ходило. Хипотрофия на перонеалната и екстензорната мускулатура на
лява подбедрица.
На въпроса за различните разчитания от различните специалисти на
рентгенографии от 23.03.2021 г. и двете противоположни мнения на едни и
8
същи рентгенови снимки, експертът посочва в заключението си, че тези
рентгенографии не са приложени към делото и вещото лице не се е запознало
с тях.
По отношение на разчитането на предоставени при прегледа от ищцата
във връзка с експертизата рентгенографии от 25.07.2022 г. експертът е дал
следното заключение: Състояние след фрактура на тибиалното плато и на
шийката на фибулата вдясно. Фрактурата на тибията е синтезирана с плака и
винтове. Налице са рентгенови данни за консолидация /срастване/ на
фрактурите. Състояние след супракондилна фрактура на дясна бедрена кост,
синтезирана с плака и винтове-налице е консолидация на фрактурата.
Постравматична артроза на дясна колянна става, представяща се с неравност
на ставните повърхности, стеснение на ставната цепка, изразена
остеосклероза и ръбцови остеофити-трета степен по Полуколичествена скала
на Kellgren- Lawrence. Измерено на графията валгусна деформация между
осите на тибията и фемура в размер 10 градуса калцификат на нивото на
медиалния епикондил на десен фемур връзка. Лява колянна става-
постравматична артроза, изразяваща се в леко стеснение на ставната цепка и
дискретна субхондрална остеосклероза- първа степен. Полуколичествена
скала на Kellgren-Lawrence. Състояние след фрактура на лява тибия на
границата средна проксимална трета, синтезирана с интрамедуларен пирон.
Налични данни за консолидация на фрактурата. Състояние след остетомия на
лява фибула. Картилагинерна екзистоза на ниво метафиза латерално на ляв
фемур. На рентгенографията на таз с тазобедрени стави-липсват категорични
данни за коксартроза. Състояние след фрактура на рамото на ос пубис
налична консолидация.
Няма начални дегенеративни изменения в тазобедрените стави.
Експертът е посочил, че не му е известно дали ищцата е извършвала
допълнителни прегледи, като е посочил, че е приемала НСПВС в обостряне на
страданията.
Експертът е категоричен, че ищцата има посттравматична гонартроза и
тя е във връзка с претърпените при пътния инцидент травми. Според
експерта, не се очаква значимо подобрение в състоянието на ищцата след
отстраняване на остеосинтезните средства. Доколкото гонартрозата е
хронично, практически нелечимо заболяване се очаква прогресиране на
страданията, въпреки че не може да се определи и прогнозира прогресията на
заболяването във времето.
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е компетентно
и мотивирано, изготвено на базата на събраните по делото писмени
доказателства и след извършен личен преглед на ищцата. Заключението не е
оспорено и от страните по делото.
С оглед установяване на спорните обстоятелства по делото са разпитани
и свидетели.
От показанията на свидетелката Г.И. Н., майка на ищцата, се
9
установява, че ищцата е била хоспитализрана за около 10 дни. След
дехопситализране най – зле е бил левия крак и дясното коляно, имала е
счупване на таза и почти целият крак бил натрошен, на другия коляното било
натрошено и там имало и пластини. Почти шест месеца ищцата била на
легло. Посочва, че опреди това ищцата е работила, като е започнала работа
преди около две години. След инцидента е започнала работа след около три-
четири години, като към настоящия момент е в трудово правоотношение.
Твърди, че е започнала да се оплаква от болки в двете колене със силни
болки при ставане, ходене, слизане и качване на стълби. Болниците били
затворени, поради пандемията от коронавирус и приемали само спешни
случаи. Трудно е осъществила преглед при лекар, като се оказало, че болките
са от травмата от катастрофата. При прегледите се установило, че е налице
гонартроза на коленни стави, износване, като ще се наложи и смяна на самите
стави заради болките и те няма да преминат. Свидетелката сочи, че ищцата се
притеснява да не я съкратят от работа, тъй като, когато стои повече права, я
заболяват колената и сега я боляли когато се движи.
Свидетелката посочва, че заболяването се е отразило психически на
ищцата, като се притеснявала за бъдещото си, за работата също, тъй като има
дете, за което трябва да се грижи. Свидетелката посочва, че е полагала грижи
за ищцата след ПТП. Към настоящия момент свидетелката помага на дъщеря
си, когато последната има нужда. Ищцата работела в момента в козметична
фирма за производство на шампоани, което налагало да стои права, имало и
движение, както и тежести от време на време трябвало да вдига. Според
свидетелката, през 2020 г. са се появили тези болки. Ищцата била правила
рехабилитация, ходила на Павел баня, но резултатът бил временен. Преди
ПТП ищцата не е страдала от болки в коленете, била много здрава. Според
свидетелката, ищцата не е посещавала психиатър и психолог, но се
притеснявала за бъдещото поради тези болки, защото болни хора никъде не
вземат /на работа/.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно
обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане
вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за
пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за
болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече
10
присъденото за първоначалното страдание. Ново обезщетение не се дължи,
когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.
В настоящия случай се установява, че в състоянието на ищцата са
настъпили усложнения, изразяващи се в развиваща се гонартроза. Вещото
лице прави категоричен извод, че ищцата има посттравматична гонартроза и
тя е във връзка с претърпените при пътния инцидент травми. Доколкото
гонартрозата е хронично, практически нелечимо заболяване се очаква
прогресиране на страданията, макар скоростта на прогресия на същите да не
може да се прогнозира във времето. Експертът е категоричен, че не се очаква
значимо подобрение в състоянието на ищцата след отстраняване на
остеосинтезните средства.
С оглед установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира,
че в здравословното състояние на ищцата са настъпили усложнения, които
неминуемо са довели до претърпяване на болки и страдания, които са нови
спрямо съществувалите и не са взети предвид при определяне на предходните
обезщетения по гр.д. № 12102/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Поради това, съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответното дружество за настъпилия ексцес чрез
обезщетяване на новонастъпилите вреди. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да съобрази сравнително младата възраст на
пострадалата, момента на влошаването на здравето й и този на настъпване на
допълнителните вреди; социално-икономическата обстановка в страната към
същия период, определяща обществения критерий за справедливост; вида,
характера, степента на усложнението и неговите последици, липсата на добра
прогноза за възстановяване. Следва да се вземе предвид и категоричното
становище на експерта за необратимост и влошаване на състоянието на
ищцата занапред; причинените неудобства и ограничения от личен, битов и
социален характер и не на последно място, фактът, че ищцата накуцва и това
е необратимо, което води до дискомфорт и душевни страдания за
себеприемането, външния вид и приемането от другите, предвид младата
възраст на ищцата. Всички тези обстоятелства, преценени съвкупно с
установения в нормата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, води до
извод, че обезщетение в размер на 42 000 лева напълно ще обезщети
претърпените нови неимуществени вреди от ищеца, причинени от ексцеса в
здравословното състояние на ищцата.
По възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредосносния резултат от страна по ищцата, съдът счита същото за
неоснователно. Ответникът твърди съпричиняване относно вредите,
настъпили при ПТП на 25.01.2017 г. По този въпрос е налице произнасяне по
гр.д. № 12102/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Както бе посочено по-горе, в предходното (основното производство) по
чл. 432 от КЗ е било прието наличието на съпричиняване по смисъла на чл.
11
51, ал. 2 ЗЗД - наличието на вина от страна на пострадалата за настъпването
на пътно-транспортното произшествие от което са произлезли вредоносните
за нея последици в размер на 30 %. Поради това, въпросът установяване на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и по-конкретно, чия е вината
за настъпване ПТП е преклудиран и той не може да бъде пререшаван в
последващото производство за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат
на ексцес. В производството по чл. 51, ал. 1 предл. 1 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.
432, ал. 1 КЗ, предмет на установяване е друг фактически състав - влошаване
състоянието на увредения и причинната връзка на това влошаване с
увреждането, за което е била ангажирана отговорността на застрахователя в
предходното производство. По отношение на него също би било възможно
застрахователят да направи възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но само по
отношение отговорността за вреди в резултат на ексцес - дали увреденият е
допринесъл за новите последици от увреждането, ако такива са налице. С
влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
с което е установен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД се преклудира спора за
допринасяне за вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В
последващо производство по чл. 51, ал. 1 предл. 1 ЗЗД между същите страни
или правоприемниците им за вреди от ексцес, възражение по чл.51, ал. 2 ЗЗД
е допустимо само по отношение на ексцеса – в този смисъл е налице практика
по чл. 280 от ГПК /решение № 167 от 30.12.2015 г. на ВКС по т. д. №
2005/2014 г., I т. о., ТК/.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че „З." АД бул. *** ЕИК: ***
следва да заплати на Г. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. *** сумата
от 42 000 /четиридесет и две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от ексцес /двустранна гонартроза на
двете колена/ при ПТП на 25.01.2017 г., заедно със законната лихва от
16.06.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното плащане.
По въпроса относно разноските, съдът приема следното:
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размер на адвокатските възнаграждения /редакцията към
15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв.
до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като в случая
адвокатското възнаграждение е в размер на 1 790 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните
адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
12
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи,
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В
настоящия случай адвокатско дружество ,,Й. и Евгениев“ е регистриран по
ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно, при спазване на посочените правила, дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат И. Й. е в размер 2 148 лева с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищцата разноски в размер на 2 148 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „З." АД следва да заплати в полза на
Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 1 680 лв.,
представляваща дължима държавна такса по делото, съобразно цената на
уважения иск.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ,,Д." АД бул. ,,***" № 1 гр. С. *** ЕИК: *** да заплати
на Г. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. *** сумата от 42 000
/четиридесет и две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от ексцес /двустранна гонартроза на
двете колена/ при ПТП на 25.01.2017 г., ведно със законната лихва от
16.06.2021 г. /датата на исковата молба/ до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД ,,Д." АД бул. *** ЕИК: *** да заплати на Г. Б. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. *** сумата от 2 148 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА З." АД бул. *** ЕИК: *** да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 680 лева /хиляда шестстотин и
осемдесет лв./ за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
13