№ 165
гр. Разград, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20223300100087 по описа за 2022 година
Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Х. М. А. и М. М. А. против ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД гр. София. Ищците твърдят, че на 30. 11. 2017 г. при ПТП загинал техният син М. Х.
А., пътувал в лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № МJ560GL. Виновен за
произшествието е Г. И. И., управлявал товарен автомобил „Скания“ с рег. № на влекача ***
и прикачено към него полуремарке с рег. № ***, застрахован при ответника със застраховка
„Гражданска отговорност“. Претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000 лева за всеки един от тях със законната лихва от произнасянето на
застрахователното дружество /09. 09. 2021 г./ до окончателно изплащане на сумата.
Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „ОЗК-Застраховане ” АД гр. София, в
който твърди, че оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не са налице всички
елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетение. Излага доводи, че пътният инцидент не е настъпил изцяло по вина на водача
на застрахованото при ответника МПС, а вина имал и пострадалия, поради което е налице
съпричиняване на вреносния резултат. Същият се возел без правилно поставен предпазен
колан, в неизправен автомобил. Шофьорът на автомобила, в който се возел пострадалия, е
карал с несъобразена скорост. Счита, че исковете са прекомерно завишени по размер.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците Х. М. А. и М. М. А. са родители на М. Х. А., който загинал на 30. 11. 2017 г.
при ПТП.
Видно от приложените по делото писмени доказателства – Констативен протокол за
1
ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед и другите събрани по нохд № 318/ 2019 г. по
описа на РОС доказателства, на 30.11.2017 г. в 16:00 часа Г. И. И. тръгнал от град Бургас
към град Русе до завод „Дунарит", за да бъдат натоварени контейнери с
продукция.Управлявал т. а. „Скания", с per. № на влекача ***, с прикачено към него
полуремарке /контейнеровоз/ с per. № ***. Около 19:20 часа Г. И. се движел по път 1-2, в
землището на гр. Цар Калоян. На км 48+740 в ляво бил поставен пътен знак В26 „Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената" ведно с пътен знак Т2 със зона на
действие 1500 метра. Означената скорост била 70 км/ч. Участъкът от пътя се характеризирал
с продължителен низходящ наклон, следвали поредица от остри завои. След втория десен
завой, който бил с относително малък радиус на кривата (остър завой), следвало стръмно
спускане надолу. Пътното платно в този участък било двупосочно, с хоризонтална пътна
маркировка, с три ленти за движение, всяка с широчина 3.50 метра. Въпреки поставения
пътен В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената", а именно 70 км/ч.,
и намалената видимост, поради настъпилия вечерен мрак, продължителен надлъжен
низходящ наклон на пътя, десен остър завой и мокра, хлъзгава пътна настилка,Г. И.
започнал спускането по наклона със скорост значително по - висока от разрешената - 96
км/ч. По същото време, в същия участък, в обратна посока от гр. Цар Калоян към гр.
Разград се движел л.а. „Фолксваген Пасат" с английски регистрационен номер MJ 560 GL, с
десен волан, управляван от пострадалия А. Х.. До него на предна лява седалка пътувал
пострадалия М. А.. В момента, в който започнал навлизане в десния завой, Г. И. преценил,
че скоростта от 83 км/ч. на товарния автомобил е висока, поради което рязко задействал
спирачната система и превключил на по-ниска предавка. В резултат на това полуремаркето
се занесло и се пречупило наляво. Г. И. вече не бил в състояние да контролира товарния
автомобил и той продължил движението си по наклона с пречупеното настрани
полуремарке, което в един момент заело цялата широчина на средната и по-голяма част от
широчината на лявата за него пътни ленти. В това време водачът Х. вече бил навлязъл в
завоя, като управляваният от него лек автомобил „Фолксваген Пасат" с per. № MJ 560 GL
бил разположен върху прекъснатата осева линия (МЗ) между дясната и средната за него
пътни ленти, но по-голямата част от автомобила се намирала в дясната лента. Той нямал
пряка видимост към идващата срещу него товарна автокомпозиция поради кривата на завоя,
където от вътрешната страна пътното платно граничело със залесен възходящ скат. Поради
това, в момента в който той я възприел да идва срещу него нямал никаква възможност да
предприеме аварийно спиране. В този момент, на км. 48+000 възникнал сблъсък между
управлявания от Г. И. товарен автомобил и този управляван от пострадалия Х.. В момента
на удара скоростта на товарната автокомпозиция „Скания" с рег. №*** била 66 км/ч, а тази
на лекия автомобил - 8 4,2 км/ч. По отношение на л. а. „Фолксваген Пасат" ударът бил
челен, по-силно изразен в предната, лява част, а по отношение на товарната автокомпозиция
ударът бил странично - диагонален, в лявото колело на първата ос на полуремаркето. След
първоначалния удар, колело на полуремаркето се откъснало от оста си и почти
едновременно последвал удар в лявото колело на втората му ос. Този втори удар бил също
челен по отношение на лекия автомобил, като парчета от предна му регистрационна табела
останали към джантата на колелото от втората ос на полуремаркето. След сблъсъка лекият
автомобил първоначално се е придвижил диагонално назад спрямо първоначалната си
посока на движение, към дясната за него крайпътна мантинела и едновременно с това се
завъртял два пъти около вертикалната си ос, по посока обратна на часовата стрелка. При
това си движение л.а. „Фолксваген Пасат" се ударил челно в крайпътната мантинела, след
което се отклонил към средата на пътното платно, където се установил в спряно положение.
От удара полуремаркето се отклонило надясно спрямо посоката на движение на
автокомпозицията и Г. И. успял да овладее управлението на автокомпозицията като
„изправил" влекача и полуремаркето и спрял в десния за него край на пътното платно. В
момента на сблъсъка върху тялото на пътника в л.а, М. А. последвали множество удари от
прилежащите вътрешни части на превозното средство, при рязката промяна на скоростта и
посоката на движение, както и на инерционното движение на тялото.В резултат на това
получил съчетана механична, инерционна и от сътресение на тялото травма, засягаща глава,
2
гръден кош, корем, крайници. Пострадалият М. А. починал непосредствено след удара, като
смъртта му последвала в резултат на остра кръвозагуба след несъвместимо с живота
ампутиране на корена на сърцето.
С влязла в сила Присъда от 23. 06. 2020 г. по нохд № 318/2019 г по описа на РОС Г. И.
е бил признат за виновен за това, че на 30.11.2017 г. по път I-2, на км. 48+000, в землището
на гр. Цар Калоян, обл. Разград, при управление на МПС – товарен автомобил „Скания“ с
рег. № на влекача *** и прикачено към него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № ***,
нарушил правилата за движение:
- чл.20,ал.1 от ЗДвП- като водач на МПС не изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което, управлява.
- чл. 21, ал. 2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство при избиране на
скоростта на движение превишил стойността на скоростта в км/ч в конкретния пътен
участък, сигнализирана с пътен знак по чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата „В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“ – в случая 70 км/ч, като се движил със скорост от 96 км/ч, в резултат на което
по непредпазливост причинил смъртта на М. Х. А., ЕГН **********, от с. Езерче, обл.
Разград и средна телесна повреда на А. Б. Х., ЕГН ********** от с.село, изразяваща се в
счупване на лява бедрена кост и платото на левия голям пищял, които счупвания поотделно
и в своята съвкупност обуславят трайно затруднение в движението на левия долен крайник
за срок повече от тридесет дни и счупване на кубовидната кост на дясно ходило, което
обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от
тридесет дни, а след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 4 във вр. с
ал. 3, б.“б“ от НК.
По настоящото дело са назначени САТЕ и СМЕ.
Заключението на СМЕ е, че при огледа и аутопсията върху трупа на М. А. на 22 г. от
с. Езерче, обл. Разград са установени травма на главата- кръвонасядане по предната
повърхност на лява ушна мида; охлузвания и драскотини по лицето и шията, травма на
гръдния кош - пълно разкъсване на изхода на аортата от сърцето; широко разкъсване на
десния кант на околосърцевата торбичка; излив на 1200мл кръв в гръдна кухина; тежка
разлята контузия на белия дроб; разкъсване на лявата половина на диафрагмата с
дислокация на коремни органи в гръдна кухина; кръвопропИ.е на средостението; отзяващо
неразместено счупване на ниво 5-ти/6-ти гръдни прешлени с кръвопропИ.е по съседство;
разкъсване на пристенната плевра и междуребрената мускулатура между почти всички
ребра по вътрешната стена на тръбната повърхност на гръдния кош от лявата страна;
охлузване върху гръдната кост, травма на корема - множество дълбоки и плитки
разкъсвания на слезката и черния дроб; обилно кръвопропИ.е на държача на тънките черва;
обилно кръвонасядане на мастните капсули на двата бъбрека и разкъсване около корените
им; интрапаренхимни контузии в двата бъбрека; излив на 960мл кръв в коремна кухина,
травма на крайниците - разместено счупване на лява мишнична кост; разместено счупване
на двете кости на лява подбедрица, порезни рани около външния глезен на левия крак и
гърба на ходилото му; кръвонасядане на ляво бедро и външен глезен на същия крак;
охлузвания на десния долен крайник, ляво бедро и външния му глезен; Умерено изразен
мозъчен оток; точковати кръвоизливчета по външната повърхност на белия дроб;
светломорави послесмъртни петна; бледост на вътрешните органи; пълен стомах; празен
пикочен мехур. Причината за смъртта на М. А. е острата кръвозагуба след несъвместимото с
живота ампутиране на корена на сърцето. Описаните травматични увреждания са резултат
от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети с остър/заострен връх получени по
механизма на директен удар, противоудар, притискане и сътресение на тялото.
3
Морфологията на уврежданията показва действие на много голяма кинетична енергия.
Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо. Тежката съчетана травма е в пряка
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Всички увреждания са получени приживе,
видно от голямата кръвозагуба, анемията на вътрешните органи, умерения оток на мозъка,
кръвонасяданията и охлузванията. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че най-тежка
от получените травми е травмата в гръдния кош, където е установено инерционно
ампутиране на корена на сърцето, довело до остра кръвозагуба, която е причина за
настъпването на смъртта. Такъв вид травми се получават от изключително голямата
кинетична енергия от инерцията и от сътресението на тялото. Ако пострадалият е пътувал с
правилно поставен предпазен колан, би се ограничило инерционното въздействие върху него
и е било възможно да не се стигне до този изход или травмите да не са толкова тежки.
Според протокола за оглед на ПТП, на който оглед е присъствало вещото лице,
пострадалият не пътувал с поставен предпазен колан. Протоколът за оглед е подписан
от вещото лице д-р В..
Според заключението на САТЕ, механизма на ПТП и поведението на участниците е
следния: На 30.11.2017 г. в 19:23 ч. по път 1-2, по посока от гр. Разград към гр. Цар Калоян
се е движила товарна композиция теглена от седлови влекач ’’Скания” с per. №*** с
прикачено към него полуремарке контейнеровоз с per. №***, управлявана от Г. И. И.. В
автомобила освен водача е пътувал и другия водач Н.И.Р.. В същия момент срещуположно
се е движил л. а. „Фолксваген Пасат” с per. №MJ 560 GL, който е фабрично произведен с
дясно разположение на волана, управляван от А. Б. Х.. В автомобила освен водача, на
предната лява седалка е пътувал М. Х. А..
Пътната настилка е асфалтова, в добро състояние, без повреди и неравности, като по
това време е била мокра и хлъзгава. Платното за движение има обща широчина 10,5 м и е
разделено на три пътни ленти с еднаква широчина (по 3,5 м). Дясната лента е с наклон на
спускане и е предназначена за ППС движещи се от гр. Разград към гр. Цар Калоян, а
средната и лявата ленти с наклон на изкачване - за ППС движещи се в обратна посока.
Дясната и средната ленти са разделени, чрез единична непрекъсната линия - Ml
(звукосигнализираща), а средната и лявата ленти, чрез единична прекъсната линия - M3. От
двете страни пътното платно е ограничено със звукосигнализиращи линии - тип Ml.От
лявата страна на пътя има поставена метална предпазна ограда (мантинела). За МПС
спускащи се по наклона по посока към гр. Цар Калоян е наложено ограничение на скоростта
до 70 км/час и забрана за изпреварване.
При достигане км. 48+000 в близост до р-т ’’Дервента” на десен завой с низходящ
наклон, водачът на товарната композиция губи контрол върху управлението и
полуремаркето се е занася на ляво и навлиза в лентите за насрещно движение. Поради
ограничената видимост обусловена от вътрешната страна на завоя с наличие на горист
възходящ скат и малкото разстояние на пряка видимост, водачът на лек
автомобил„Фолксваген Пасат” не възприема своевремнно опасността и се удря челно с
предната си лява част в лявата странична част на полуремаркето /в лявото колело на първия
мост на 4 полуремаркето/. За л. а. „Фолксваген Пасат” инициалният удар е бил челен, по-
силно изразен в предната лява част, а за товарната композиция, той е бил кос страничен удар
4
в лявото колело на първата ос на полуремаркето. Ударът е настъпил в средната лента за
движение на разстояние 3,8 метра от лявата граница на пътя (на 0,3 метра вдясно от
прекъснатата разделителна линиия). След първоначалния удар, посоченото колело на
полуремаркето се откъсва от оста си и почти едновременно с това последва удар в лявото
колело на втората му ос. Този втори удар е бил също челен по отношение на лекия
автомобил, в областта на предна регистрационна табела.
Влекачът на товарната композиция ’’Скания” с per. №*** се е намирал в лявата част
на дясната за него пътна лента, от дясно на непрекъснатата осева линия (Ml). По време на
удара полуремаркето с per. № *** е заемало цялата широчина на средната пътна лента и част
от лявата лента. Вследствие на удара между двете МПС и възникналият въртящ момент
около връзката между влекача и полуремаркето (царският болт), полуремаркето се е
отклонява надясно /обратно на часовата стрелка по отношение на вертикалната ос/, спрямо
посоката на движение на композицията, при което в процеса на спиране товарната
композиция се връща с цялата си дължина в дясната част на платното за движение, както е
описано в протокола за оглед на мястото на ПТП.
Поради голямата разлика в масите, при удара лекият автомобил е изтласкан
диагонално назад спрямо първоначалната си посока на движение, към дясната за него
крайпътна мантинела. Същевременно той се завърта около вертикалната си ос, по посока
обратна на часовата стрелка и се ударя челно в крайпътната мантинела, след което отново се
към средата на пътното платно, както е описано в протокола за оглед на ПТП. Вследствие на
ПТП са нанесени значителни материални щети на МПС и телесни увреждания на
пътуващите в л. а. „Фолксваген Пасат” с per.№MJ 560 GL
Водачът на седлови влекач ’’Скания” с per. №*** с прикачено към него полуремарке
контейнеровоз „Кромхаут“ с per. №*** при навлизане в десния за него завой предхождащ
мястото на удара, движейки се със скорост 77,1 км/час при въведено ограничение 70 км/час
и забрана за изпреварване, не е съобразил скоростта си с конкретните пътни условия /мокро
пътно платно с низходящ наклон и десен завой/ и е допуснал навлизане на полуремаркето в
насрещната лента за движение. Водача на товарния автомобил е имал възможност да
предотврати ПТП в случай, че се е движил със скорост под 70 км/час.
Водачът на л. а. „Фолксваген Пасат” с per.№MJ 560 GL, според находките в огледния
протокол /простъргвания в лявата лента в близост до прекъснатата разделителна линия/ при
движението си е заемал част от средната лента. При движение в левия за него завой
автомобилът се е движел на къси светлини, поради наличието на насрещно движещ се
товарен автомобил. Светлините на лекия автомобил са били насочени към външната страна
на завоя и при приближаване към косо разположеното полуремарке е имал възможност да го
възприеме от не - повече от 55 - 60 метра в неговите ленти за движение. В конкретната
ситуация водачът на лекия автомобил не е имал възможност да 5 избегне удара. В случай, че
се е движил в най-дясната част на прилежащата му лента за движение би могъл да премине
без удар между задната част на полуремаркето и мантинелата в крайя на пътя и да избегне
удара. Причина за възникването на ПТП от техническа гледна тока е допуснатата загуба на
5
напречна устойчивост на полуремаркето от водача на товарен автомобила „Скания“ в зоната
на десния завой, което е довело до навлизане на полуремаркето в насрещната пътна лента. В
материалите по делото липсват данни процесният автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“ да е бил в неизправност, да е преминал годишен технически преглед, да е бил с
нефункционираща спирачна система и да е бил с неподходящи гуми за метеорологичните
условия към момента на ПТП. В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №279 от
30.11.2017 година е упоменато, че л. а. „Фолксваген Пасат” с per. №MJ 560 GL към момента
на ПТП не е със сключена валидна застраховка ГО. В процесния случай, имайки предвид
механизма и причините за настъпване на ПТП, разположението на волана (ляв или десен) не
е в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП.
В случая ползването на предпазните колани са в причинно-следствена връзка с
механизма и последиците от ПТП.
Настоящата експертиза не може да даде компетентен и категоричен отговор на
въпроса би ли настъпила смъртта на М. А., ако автомобилът беше с ляв волан и той се е
возел на предна дясна седалка, тъй като насъпването на смъртта е следствие на конкретно
получени травми. Пострадалия М. А. е бил без поставен предпазен колан.
По делото са разпитани като свидетели Р. И. Д., М. М. Д., Н.М.М., Ибрахим Юсуфов
Мустафов и Н. В. Х., Н. Х. Х..
Св. Р. И. Д., която е сестра на съпруга на ищцата, дава показания, че отишла в дома
на ищците на следващия ден след произшествието. М. лежала на леглото, защото й
поставили успокоителни инжекции, много била разстроена, не можела да говори.От тогава
М. имала здравословни проблеми. Понякога изобщо не ставала от леглото, плачела, казвала,
че няма сили. Посещавала психиатър и приемала лекарства. Двамата ищци били много
привързани към сина си. Живеели в едно домакинство. Ищецът работел в чужбина, но се
връщал през 3-4 месеца и стоял в страната около месец и половина. Завърнал се веднага
след като му съобщили за смъртта на М., бил много разстроен, плачел, не се чувствал добре.
Св. М. Д., който е брат на ищцата, дава показания, че ищците били много весели хора,
но след смъртта на сина им се затворили в себе си. Още преживявали събитието и плачели,
когато заговорели за М.. Сестра му станала коренно различен човек, постоянно плачела,
започнала да ходи при психиатър. Ищците и синът им били много привързани един към
друг, живеели заедно. Ищецът работел в чужбина, но се завръщал в страната, поддържали
връзка с М. по телефона, по интернет.
Св. И.М., която е сестра на ищеца, да дава показания, че когато съобщила на ищцата
за смъртта на М., тя припаднала. Приели я в Спешно отделение, сложили я на системи, дали
й успокоителни. И досега живеела с антидепресанти. Ищецът веднага се завърнал от
чужбина,когато му съобщили, много тежко преживял този момент.
Св. И.М. твърди, че когато съобщили на ищцата, че М. е починал, тя припаднала,
приели я в Спешно отделение, дали й медикаменти. Ищецът Х. веднага се върнал от Англия,
когато му съобщили. Не бил на себе си. Затворил се в себе си, станала мълчалив. Ищците и
М. живеели в едно домакинство, били много сплотени. Х. работел по няколко месеца в
чужбина и се връщал.
Св. Н. Х. дава показания, че ищците и синът им М. живеели заедно. Х. и М. работили
6
в чужбина /от 2000 до 2005-2006 г. в Турция/, но към момента на произшествието, М.
работела в шивашки цех в България. Х. към него момент работел в чужбина, но се връщал в
България. М. също работел в чужбина, бил при баща си в Англия – заедно живеели и
работели, но се върнал година преди инцидента, за да се ожени. Ищците преживели много
тежко смъртта на сина си, като им съобщили М. припаднала. Впоследствие също била
много зле, ходела при психиатър, вземала лекарства. И двамата ищци били съкрушени,
постоянно плачели, станали по-затворени.
Св. Н. Х., племенница на ищците, дава показания, че към момента на
произшествието, Х. работел в чужбина, Англия, а М. била на село. В периода около 2003-
2004 г. двамата ищци работели в Турция, а за М. и брат му се грижела баба им. После се
върнали в България и Х. отново заминал в чужбина, но се завръщал в страната, контактувал
със сина си. Ищците и М. живеели в една къща. М. и съпругата му се преместили в друга
къща може би един месец преди произшествието. След инцидента М. и Х. били много зле.
Затворили се в себе си, не общували както преди. М. ходела при психиатър, постоянно
вземала лекарства.
Страните по делото не спорят, че за автомобила, с който е причинено ПТП, към
момента на причиняването му е имало сключен валиден договор за застраховка с ответника
„Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG 02/ 118002817168.
Ищцата е представила Етапна епикриза, издадена от ЕТ „Д-р Хачик Мъгърдичян –
АПМП“ за периода 11. 11. 2020 г. – 11. 11. 2021 г. за назначена терапия с Клонарекс,
Ксанакс, Ципралекс, Селеногин, вит. Б12 и назначени консултации с психиатър. Снета е
анамнеза по данни от болната и медицинска документация, заболяването датира от м. 11.
2017 г., свързано с остра стресова ситуация, от когато болната е на непрекъснато
поддържащо лечение с транквиланти и антидепресанти.
Ищците са предявили претенцията си пред застрахователя – ответник по делото ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени с вх. № ЦУ 99-
13990/ 27. 08. 2021 г., по което, ответникът е предложил извънсъдебно споразумение да бъде
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв. за всеки от ищците.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Липсва спор между страните, че към 30. 11. 2017 г. за автомобила, с който е
причинено ПТП, към момента на причиняването му е имало сключен валиден договор за
застраховка с ответника „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG 23/
117001048130.
Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в хипотезата на чл. 432 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Предмет на застраховката е
деликтната отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, възникнала на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя зависи от доказаните в исковото производство
7
срещу него обстоятелства: застрахователен договор, застрахователно събитие, причинено от
застрахования деликвент, вреди, причинно-следствена връзка между вредите и
застрахователното събитие.
Съдебната практика приема, че с оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако липсва един от елементите за възникване на
гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то не са налице
предпоставки и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения срещу него
пряк иск по.
За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в
резултат от виновното и противоправното поведение на управлявалия застрахованото МПС
Г. И. И..
В случая, безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред
настоящата инстанция доказателства, че М. Х. А. – син на ищците, е пострадал на 30. 11.
2017 г. от ПТП, при което е настъпила смъртта му, причинено от Г. И. И. при управление на
МПС – товарен автомобил „Скания“ с рег. № на влекача *** и прикачено към него
полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № ***, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника.
Доказано е наличието на причинна връзка между твърдените от ищците
неимуществени вреди и претърпяното ПТП. В наказателното производство, с влязла в сила
присъда по нохд № 318/ 2019 г. по описа на РОС е установено, че Г. И. И. при управление
МПС е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост е причинил
смъртта на М. А.. СМЕ, назначена по делото е дала заключение, че причина за смъртта е
описаната несъвместима с живота тежка съчетана механична и инерционна травма на
главата, тялото и крайниците. Всички травматични и инерционни увреждания са получени
прижизнено. Заключението е обективно, компетентно и пълно, не е оспорено от страните,
поради което съдът го приема като доказателство по делото, че смъртта на М. Х. А. е в
пряка причинна връзка с претърпяното ПТП. Въз основа на същото заключение се
установява, че възражението на ответника за липсата на причинна връзка между
застрахователното събитие и смъртта на пострадалият М. Х. А., е неоснователно.
При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на
цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
От гласните доказателства събрани по делото се установява, че смъртта на М. Х. А.
се е отразило изключително тежко на неговите родители и те не са я преодолели и до
настоящият момент. Били са много привързани един към друг, живели са в едно
домакинство, имали са много силна, дълбока емоционална връзка и преживели много тежко
смъртта на своя син, настъпила внезапно и по нелеп начин. Отразила се изключително
негативно на психическото здравословно състояние на ищцата, която и до този момент, 5
8
години след произшествието, посещава психиатър и приема медикаменти за справяне със
стреса. Тези факти съдът приема за установени, както от показанията на св. Р. И. Д., М. М.
Д., Н.М.М., Ибрахим Юсуфов Мустафов и Н. В. Х., Н. Х. Х., които са последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги приема за обективни, така и от представените
писмени такива. ПТП, при което е загинал 22-годишния им син, е довело до такова стресово
състояние ищците, със силен емоционален оттенък, че е настъпила промяна в социалното им
функциониране. Фактът, че няколко години преди произшествието ищецът е работил в
чужбина, не може сам по себе си да обоснове по – нисък интензитет на търпени болки. От
гласните доказателства се установява, че ищецът се завръщал през 3-4 месеца в страната,
поддържали са връзка с М. по телефона и по интернет. М. живеел и работел при баща си в
Англия до една година преди произшествието. Ето защо съдът приема, че е необосновано
възражението на ответника за липсата на близка връзка между ищците и техния син. Не е
необходимо да е налице особено близка връзка между ищците и техният син, надхвърляща
обичайната привързаност, както твърди ответника, която да обуславя правото им да
получат обезщетение за неимуществени вреди. Следва да се вземе предвид и отчете, че за
ищците смъртта на техния 22-годишен син, настъпила внезапно, представлява най-тежката
трагедия за един родител, което е житейски нормално при такива обстоятелства и болките и
страданията ще ги съпътстват цял живот. Съобразявайки това и интензитетът на търпените
болки и страдания, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените
неимуществени вреди за ищците възлиза на 150 000 лева, като съответстващо на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът приема за основателно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици. Релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен
принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат.
Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на
пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт на М. Х. А.. Безспорно се установява от
Протокол за оглед на ПТП от 30. 11. 2017 г. , както и от заключението на вещото лице д-р
В., присъствала на извършения оглед, че преди ПТП пострадалият е пътувал без поставен
предпазен колан. За да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а
от ЗДвП, следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника,
както факта, че пострадалият е пътувал без предпазен колан, така и че в конкретната
хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време
на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая, според заключението
на СМЕ, най-тежка от получените травми е травмата в гръдния кош, където е установено
инерционно ампутиране на корена на сърцето, довело до остра кръвозагуба, която е причина
за настъпването на смъртта. Такъв вид травми се получават от изключително голямата
кинетична енергия от инерцията и от сътресението на тялото. Ако пострадалият е пътувал с
9
правилно поставен предпазен колан, би се ограничило инерционното въздействие върху него
и е било възможно да не се стигне до този изход или травмите да не са толкова тежки.
Заключението на СМЕ не е оспорено от страните, същото е компетентно, обективно и
пълно, поради което съдът го приема като доказателство по делото. Назначената САТЕ също
е достигнала до заключение, че ползването на предпазните колани са в причинно-следствена
връзка с механизма и последиците от ПТП. Съдът приема, че е установено безспорно
обстоятелството, че с правилно поставен предпазен колан от пострадалия, вредоносните
последици не биха настъпили в същия обем. Предвид изложеното, съдът като взе предвид
тези обстоятелства, приема, че приносът на пострадалия е по-малък от този на причинителя
и последният, застрахован при ответника следва да отговаря до 70 %, а отговорността на
пострадалия е 30 %.
Неоснователно е възражението на ответника за принос на пострадалия за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пътувал в неизправен автомобил, както и
че шофьорът на автомобила карал с несъобразена скорост. По делото не са ангажирани
доказателства от ответника, установяващи, че автомобилът е бил неизправен, както и че
неизправност на същия автомобил е в причинна връзка с настъпилото произшествие. Дали
автомобилът е бил управляван с несъобразена с пътните условия скорост е без значение, тъй
като пострадалият не е управлявал автомобила.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че след като приноса на
пострадалия е 30%, от така определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 150 000 лева за всеки от ищците, ответникът следва да отговаря до размера на 70
% или в размер на 105 000 лева. На това основание, предявените от ищците искове до
първоначално предявения размер за всеки от тях по 150 000 лв. , са неоснователни.
Законната лихва върху обезщетенията се дължи от предявяване на претенциите пред
застрахователя, като в тази насока е формирана и съдебна практика - Решение
№167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Решение №128/04.02.2020г.
по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о., която настоящият състав на съда напълно споделя. Съдът
приема, че застрахователната претенция е била подкрепена с достатъчно доказателства,
предвид представените копия от застрахователна полица, заключения на СМЕ, АТЕ,
констативен протокол с пострадали лица и др. В такъв случай съдебната практика приема,
че изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи, извън
представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че разпоредбата на
чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, е недобросъвестно
поведение, в разрез със законовото му задължение да даде мотивиран отговор по
застрахователната претенция в законоустановения срок – арг. от чл. 108, ал. 1 вр. с ал. 3 вр.
с чл. 496, ал. 1 КЗ, както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл.
106, ал. 5 КЗ. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ предвижда, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
10
предявяване на претенция от увреденото лице. Ищците са предявили застрахователната
претенция на 27. 08. 2021 г., но претендират заплащане на законна лихва, считано от 09. 09.
2021 г. , поради което от този момент се дължи и законната лихва.
Ищците не претендират разноски по делото. Ответникът е направил разноски по
делото в размер на 13 200 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение, 300 лв. заплатен
депозит за САТЕ и 160 лв. депозит за призоваване на свидетели. Съобразно изхода от
спора, ответникът следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд 8 400 лева за
държавна такса, сумата 250 лв. за възнаграждение на вещо лице по СМЕ, платено от
бюджета на съда. Възражението на ищците за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение е основателно. Делото не се отличава с висока фактическа и
правна сложност, поради което разноските следва да бъдат определени към минималния
предвиден размер. Съгл. чл. 7, ал.2, т. 5 от НМРАВ, минималното възнаграждение с ДДС е
общо в размер на 10 872 лв. На осн. чл. 78 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, общо в размер на 3 261 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
********* на осн. чл. 432 от КЗ да заплати на Х. М. А., ЕГН ********** и М. М. А., ЕГН
**********, двамата от с. Езерче, обл. Разградска, ул. „Брегалница“ № 14 сумата 105 000
/сто и пет хиляди/ лева на всеки от тях поотделно, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на ПТП на 30. 11. 2017 г., причинено от Г. И. И., при
управление на МПС – товарен автомобил „Скания“ с рег. № на влекача *** и прикачено към
него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № ***, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от 09. 09. 2021 г. до
окончателно изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Х. М. А., ЕГН
********** и М. М. А., ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за разликата до първоначално предявените размери от 150 000 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК
********* да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на
8 400 /осем хиляди и четиристотин / лева и 250 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. М. А., ЕГН ********** и М. М. А., ЕГН ********** да заплатят на
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ЕИК ********* сумата
3261 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
11
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
12