О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../….....01.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осми януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл. Съдия ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 1920 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба от И.М.С., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител, срещу решение №4281/15.10.2019г., постановено по
гр.д. № 418/2019г. на ВРС, в частта с която е прието за установено, че дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 600.00 лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит №
**********/05.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2018г. до
окончателното погасяване на задължението, за която е издадена заповед №
2516/11.04.2018г. по ч.гр.д. № 5195/2018г., по описа на ВРС, 11-ти състав, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и в частта, с която е осъден да заплати
на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 130.40 лева, представляваща
договорно възнаграждение по
договор за потребителски кредит № **********/05.07.2017г.,
начислено за периода 15.08.2017г. до 15.06.2018г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
В жалбата се поддържат доводи за необоснованост
на решението, тъй като искът е уважен при липса на представени доказателства за
уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и не са
коментирани доводите на ответника, че възнаградителната
лихва и ГПР са в пъти над допустимите стойности. Претендира за преразпределение
на отговорността за разноски като последица от отмяна на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Поддържа, че съдът се е произнесъл, че предсрочната изискуемост не е
надлежно обявена на длъжника, но предвид наложената съдебна практика е приел,
че главницата е станала изискуема поради настъпил падеж. По отношение на
уговорената възнаградителна лихва съдът се е произнесъл,
че отговаря на разпоредбата на чл.19 от ЗПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.
260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и
необходимост във въззивното производството да се
предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните,
поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид участието на особен представител на страната на въззивника,
който е депозирал въззивната жалба, съставът на ВОС
намира, че ищецът - въззиваем
в настоящото производство, следва да бъде задължен да представи доказателства
за заплатено по сметка на ВОС възнаграждение за особен представител за въззивна инстанция, определено от съда в размер на 100 лв.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА въззивника
„Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ********* в едноседмичен
срок от уведомяването да представи доказателства за заплатен по сметка на ВОС
депозит за особен представител на въззивника в размер
на 100.00 лв., като неизпълнението на това задължение ще бъде санкционирано по
реда на чл. 77 ГПК, като сумата ще бъде събрана принудително.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от И.М.С., ЕГН **********,
чрез назначения му особен представител, срещу решение №4281/15.10.2019г., постановено по гр.д. № 418/2019г. на
ВРС, в частта с която е прието за установено, че дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 600.00 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № **********/05.07.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 16.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението, за която е
издадена заповед № 2516/11.04.2018г. по ч.гр.д. № 5195/2018г., по описа на ВРС,
11-ти състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и в частта, с
която е осъден да заплати на „Профи кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 130.40 лева, представляваща договорно
възнаграждение по
договор за потребителски кредит № **********/05.07.2017г.,
начислено за периода 15.08.2017г. до 15.06.2018г., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 05.02.2020г. от 14,00 часа, за която дата и час да се
призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба, а на въззиваемия
– препис от молба от 18.12.2019г.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.