Мотиви към присъда по НОХД № 302 по описа за 2020г. на ШРС
На 11.02.2020г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен
в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №19/20г., по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу П.С.Р. с ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл.194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК
В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че 13.07.2019г. в гр.Шумен отнел чужди движими вещи-мобилен телефонен
апарат марка „Samsung Galaxy J4+“ с IMEI № 354263102854532, съдържащ 2 бр. СИМ
карти, черен силиконов кейс, както и сумата от 5 лева, всичко на обща стойност
324 лева, от владението на К.К.Б., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случая е маловажен– престъпление по чл.194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК
В хода на съдебните прения представителят на ШРП поддържа
възведеното с обвинителния акт обвинение срещу
подсъдимия излагайки подробно доводите си затова, обсъждайки събраните
по делото доказателства. Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно „пробация“ с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 10 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца.
Подсъдимят П.р.,
редовно призован, не се явява. Защитникът на подсъдимия, счита че на
подсъдимият следва да бъде наложено наказания „пробация“, но пробационните
мерки да бъдат за минимално предвидения срок.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 13.07.2019 г. около 14.00 часа подс. П.С.Р. ***. В същото време
свидетелката Ф.К.Б. *** заедно с двете си малолетни деца К. и А.. Б. чакала
свой колега, който трябвало да я вземе с кола и да я закара на работното й
място. В това време К.К.Б. решил да си купи сладолед от близкия магазин. Той
дал на по-малкия си брат А. да подържи ползвания от К. мобилен телефон „Samsung Galaxy J4+“ с IMEI № 354263102854532. Телефонът бил поставен в черен силиконов кейс, като между кейса
и апарата К. държал банкнота от 5 лева. В телефона имало поставени две СИМ
карти, като едната от тях била за мобилен интернет. Апаратът бил закупен от
свидетеля К.К.Б. - баща на К., който го предоставил на сина си да го ползва. А.
взел телефона от брат си и след като си поиграл малко с него, го оставил на
пейката, на която били седнали. Когато К. се върнал от магазина, свидетелката Б.
тръгнала за работа, а двете деца се прибрали у дома си, като забравили мобилния
телефон на пейката. В това време подс. П.С.Р. се разхождал близо до мястото,
където до преди малко стояли свидетелката Б. и двете й деца. Видял забравения на
пейката мобилен телефон и решил да го вземе, тъй като бил безработен и имал
нужда от пари.
Междувременно,
след като двете деца се прибрали у дома си, те установили, че са забравили на
пейката телефонния апарат. К. казал на баща си за случилото се и се върнали да
го потърсят, но телефона вече го нямало. К.Б. позвънил няколко пъти на
телефонния номер на сина си, но никой не отговорил. Св.Ф.Б.,
след като била уведомена за случилото се по телефона от малкия й син А., също
набрала телефонния номер на К., но отново без резултат. Подс. Р. изхвърлил
двете СИМ карти от телефона, за да не бъде разкрит, извадил апарата от
силиконовия кейс и взел банкнотата от 5 лева. На 17.07.2019 г. посетил заложна
къща „Комерс 2017” в гр. Шумен, където решил да заложи откраднатия мобилен
телефон, за да спечели някой лев. В заложната къща бил обслужен от свидетелката
Т.Х.С., на която Р. казал, че негов познат му дължал пари и поради тази причина
му бил дал мобилния си телеоон, за да го заложи за кратко. Дал на свидетелката С.
мобилния апарат без силиконовия кейс и без СИМ картите, като представил и
своята лична карта. Свидетелката С. приела апарата, издала заложен билет и
платила на подс.Р. сумата от 110 лв. като залог за вещта за срок от един месец.
Подсъдимият така и не се появил повече в заложната къща, поради което след
изтичане на едномесечния срок за откупуване на заложената вещ, телефонният
апарат бил продаден на трето лице. Когато свидетелката С. разбрала от
полицейските органи, че заложеният от подсъдимия телефон бил предмет на кражба,
тя се свързала с лицето, на което го била продала и го откупила обратно, след
което същият бил върнат на пострадалия.Видно от изготвената икономическа експертиза стойността на вещите предмет
на престъпно посегателство възлиза на 324.00 лева, невъзстановени в
размер на 44 лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели К.К.б., К.К.Б., Ф.К.Б., Т.Х.С., заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета от съда, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани на досъдебното производство.
Съдът намира за безспорно установено по делото, въз
основа на събраните доказателства, че подсъдимия е извършил деянието, за което е
предаден на съд. Въз основа на събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява начина на извършване
на кражбата и начита, по който подсъдимият се е разпоредил с вещите. Съдът намира, че осъществяването на деянието от обективна
и субективна страна се явява безспорно.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност приема, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението
са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване
правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна
страна подсъдимия чрез своите действия
отнел чужди движими вещи от владението К.К.Б. без негово съгласие с намерението противозаконно да ги
присвои като прекратил
фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се е упражнявала
от св.Б. и установил своя фактическа власт върху вещите; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или
държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да
установи фактическа власт върху предмета;случая е маловажен с оглед ниската дстойност на вещите,
чистото съдебно минало на подсъдимия,
както и обстоятелството, че се касае за кражба на забравени вещи;
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало фактическа власт
върху движимите вещи – предмет на
престъплението и не е бил техен
собственик;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия
с пряк умисъл – той е съзнавал,
че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и
целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и да се
разпорежда с тях в свой интерес - т.е. съзнавал е обществено опасния характер
на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици;
Причините за извършване на престъплението се свеждат до
незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги
по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът прецени: степента на
обществената опасност на конкретното
деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
* смекчаващите вината обстоятелства
- съдействие за разкриване на
обективната истина в досъдебното производство, чисто съдебно
минало;
*
отегчаващи вината обстоятелства –
съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия като наказанието
за извършеното от него престъпление бъде определено при условията начл.54 ал.1 от НК, а именно:
За извършеното от подс. Р. престъплението по чл.194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК алтернативно са предвидени три наказания, а именно - "лишаване от свобода” до 1 година,
“пробация” и “глоба”. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита че
справедливо и съответно на извършеното ще бъде
нлагане на предвиденото наказание “пробация” с пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
месеца, с периодичност 2 пъти седмично и
задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. При определяне
вида на наказанието, както и конкретните пробационни мерки съдът съобрази
смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.
Подсъдимият не е криминално проявен, поради което съдът счита, че се касае за
инцидентен случай.
Определеният
размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено от подсъдимия и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върша и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл.189
ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: