Р Е Ш Е Н И Е
№ 1556
гр. Пловдив, 17 юли
2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Първо отделение, ХVІІІ състав в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ
КОСТАДИНОВА и прокурора Д.С.като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 964 по описа за
2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба от В.В.М.,
ЕГН ********** срещу Заповед рег. № 435з-51 от 15.03.2019г. на Началник на
Второ РУ – Пловдив, с което, на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/
му е отказано подновяване на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси № 20140032212/24.02.2014г. и разрешение за носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140032218/24.02.2014г., валидни до
23.02.2019г. Иззето е за съхранение огнестрелно оръжие-пистолет марка „Байкал
442“, калибър 9х18мм., № ХАН0613 и боеприпасите към него. Жалбоподателят намира
оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена при нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Излага доводи за липса на мотиви, обосноваващи крайния извод на
административния орган. Искането е да се отмени
оспорения отказ. Претендира разноски.
Ответникът –
Началник на Второ РУ –
Пловдив, редовно призован,не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Участвалият
прокурор от Окръжна прокуратура-Пловдив дава мотивирано заключеноие,
с което намира жалбата за неосноватерна.
Производството
пред административния орган е започнало по заявление с УРИ
435000-1640/29.01.2019г. от В.М., за продължаване срока на разрешение за носене
и употреба на късо огнестрелно оръжие, необходимо за граждански цели
/самоотбрана/. В допълнителни мотиви вх. № 435000-3266/20.02.2019г. М. е
посочил, че като бивш военен има навици, свързани с дисциплината и уважение към
обществото и реда в него.
След служебна
проверка от служители на Второ РУ към ОД на МВР-Пловдив, началникът на Второ
РУ-Полиция е постановил процесната заповед, с което
на жалбоподателя е отказано издаването на разрешение за продължаване срока на
разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси, и е
иззет за временно съхранение притежаван от него пистолет, описан по-горе в
настоящото решение. За да постанови акта си, органът е приел, че не е
установена необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана,
както и че представените от лицето мотиви не доказват нуждата, същото да
притежава оръжие. На 18.03.2019г. актът е бил надлежно съобщен на
жалбоподателя, видно от отбелязването.
При така установената фактическа обстановка, която не се
оспорва от страните по делото
съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения АА на всички основания по чл.146 АПК, а именно дали актът е издаден
от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
спазени ли са административно производствените правила и материално правните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта на
закона.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган и в предвидената от закона форма,
при спазване на действащите материалноправни разпоредби и административнопроизводствени
правила, като същият е мотивиран и съобразен с целта на закона. В оспорения акт
се съдържа описание на фактите
от значение за случая, изложени
са мотиви и правно основание за издаването. Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ/в съответната редакция/ определя, че разрешения
за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават
на лице, което няма основателна
причина - самоотбрана, ловни цели, спортни
цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение.
Обосноваването на основателна
причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено,
като задължителен елемент на искането
за издаване на разрешение на
физическо лице по чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ. С оглед посочените разпоредби законово изискване за издаване
на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие
е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на
разрешението. Отсъствието
само на това
изискване е основание за постановяване на отказ да
се издаде разрешение, без значение дали са
изпълнени останалите критерии на закона,
поради което възражението на жалбоподателя в тази насока,
че отговаря на изискванията за издаване на
разрешение, се явява
неоснователно. Административният орган има задължение да събере
доказателства за обстоятелствата по чл.76 от ЗОБВВПИ и във вр. с чл.
58, ал.1 от същия
закон, което е сторено в случая, но за него
не съществува задължение да провежда
процедура по установяването на релевантните за издаването на административния
акт факти. Следователно молителят в административното производство следва да докаже необходимостта
от разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие. Законът възлага в тежест
на лицето, подало искането за издаване на
разрешение, да докаже необходимостта си от придобиване
на огнестрелното оръжие, а в случая необходимостта от носене на оръжие
не е установена от заявителя. Не са направени твърдения
и съответно не са представени доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или
неговото семейство, за да се
направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие.
Тълкуването
на приложимите разпоредби към случаите на подновяване на разрешението за
носене, съхранение и употреба на оръжие не е спорно в практиката на ВАС на РБ,
като многократно е постановявано, че основателната причина, която нормата на
чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ изисква, е необходимо условие и при подновяване
на разрешението. (вж. решение № 5019 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм.д. № 7387/2015 г., VII о.; решение № 5225 от 3.05.2016
г. на ВАС по адм.д. № 1834/2016 г., VII о.; решение №
10609 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм.д. № 9612/2015
г., VII о.; решение № 4055 от 22.03.2013 г. на ВАС по адм.д.
№ 1959/2013 г., VII о.; решение № 11985 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм.д. № 8536/2012 г., VII о.; решение № 7859 от 4.06.2012
г. на ВАС по адм.д. № 5448/2012 г., VII о.).
Законодателят е посочил причините, които налагат разрешаване носенето на
оръжие, сред които е и самоохраната, необходимост от
която обаче не е налице, защото опасността от посегателство върху живота,
личността и имуществото на заявителя трябва да е конкретна и реална. Фактът, че
жалбоподателят има прослужено време в редиците на Българската армия, сам по
себе си не обосновава по правилата на формалната логика извода, че отговаря на
изискванията на ЗОБВВПИ да получи разрешение за носене и съхранение на оръжие и
боеприпаси. Обстоятелството, че е бил военнослужещ е без правно значение към
настоящия казус, тъй като правоспособността му не е предмет на установяване по
делото - не е посочена като мотив за отказа.
За да бъде издаден
благоприятен за молителя по съдържание
административен акт е необходимо да се
установи основателна причина по смисъла
на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. В тази насока следва да се
има предвид и фактът, че по делото
липсват данни от лицето
да са
подавани жалби за извършени спрямо
него посегателства или престъпления, застрашаващи живота и здравето му. Не са представени и доказателства за това. В конкретния случай без правно
значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на
жалбоподателя е било вече
издавано разрешение за носене и съхраняване
на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на
останалите изисквания на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, в каквато насока се правят възражения.
При всяко сезиране на органа с искане
за продължаване на срока на
разрешителното, административният
орган е длъжен да извърши проверка
за липса на отрицателните и за наличие на
положителните предпоставки,
определени в закона.
Не съществува законово задължение за органа
при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
Тук следва да се
посочи още, че противно на
твърденията в жалбата за нарушаване на
чл. 35 от АПК, изпратеното от административния орган писмо изх. № 435000-2458/12.02.2019г. е израз именно
на принципът, залегнал в цитираната норма- за издаване
на акта след
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая и след обсъждане на обясненията
и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени. Както се посочи, в случаите
на издаване на разрешение законът
е възложил в тежест на заявителя да
обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в
зависимост от конкретното основание, посочено от него,
от които да е видно, че
действително е налице необходимост от издаване на исканото
разрешение. Иначе казано, в това
производство, за административния орган не съществува задължение
да провежда процедура по установяването
на тези релевантни
за издаването на административния акт факти, а същевременно
няма как основанията да са просто твърденията
на заявителя, неподкрепени с конкретни доказателства. Законово изискване за издаване
на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие
е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на
разрешението, както при първоначално подаване на заявление,
така и в случаите на подновяване на вече издадено
разрешение.
Съобразно горното съдът намира
оспорвания отказ за валиден административен
акт, издаден при спазване на
административно производствените
правила за това, в съответствие с приложимия материален закон (чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ) и прокламираната от същия закон цел.
Това прави подадената жалба неоснователна.
Ето защо и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.М., ЕГН ********** срещу Заповед рег.
№ 435з-51 от 15.03.2019г. на Началник
на Второ РУ при ОД на МВР-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :