Решение по дело №40/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1615
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20237180700040
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1615

 

гр. Пловдив, 11 октомври 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІII-ми състав, в открито заседание на тринадесети септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Д. Й., като разгледа административно дело №40 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба №11 от 6.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба №11/06.04.2009г.).

            “АГРОПРОДУКТ С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ап. ОФИС 314, ЕИК *********, представлявано от адвокат Й.П.- пълномощник, обжалва Уведомително писмо с Изх.№02-110-2600/1734 от 24.10.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. (ПРСР-2007-2013) за кампания 2017г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФ”З”), с което на жалбоподателя е отказано изплащането на субсидия (наложено е намаление) в размер на 3 139,70 лв. по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 11/020617/49491 за кампания 2017 по агроекологична дейност “За въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ (ПВ 1), с код АП 24.

            Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 401, 417). На 31.01.2023г. по делото постъпва молба с Вх.№2352 (листи 272-274) от адвокат П., с която заявява, че оспорва като незаконосъобразна променената ставка за агроекологична дейност с АЕП 24 – 177,74104 лв./ха за кампания 2017, тъй като договорът е сключен между жалбоподателя и ДФ“З“ през 2013г., когато ставката е била 355,9556 лв./ха. Счита, че сумата, която следва да получи “АГРОПРОДУКТ С.” ЕООД за кампания 2017, е 176 799,11 лв., а не новата, едностранно променена от ДФ“З“ стойност за кампания 2017. В тази връзка, възразява срещу оспореното по делото уведомително писмо в частта, с която е наложено намаление в размер на 3 139,70 лв., плюс неизплатената сума до 176 799,11 лв. или разликата от 92 716,71 лв., неизплатени за стопанската 2017 (която започва от 01.10.2016г. и завършва на 30.09.2017г.), както и всички направени разходи и законни лихви до момента.

На 21.09.2023г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№18482 (листи 420-422) от адвокат П., в които се излагат съображения в подкрепа на жалбата.

Ответникът- заместник изпълнителен директор на ДФ”З”, чрез юрисконсулт П. М.- пълномощник (лист 4), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. На 21.09.2023г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№18492 (листи 423-424) от юрисконсулт М., поддържаща заявеното в съдебно заседание (лист 419а).

            Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според приетото по делото заверено копие на Известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (лист 12), оспореното уведомително писмо (листи 8-11) е изтеглено по електронен път от СЕУ (система за електронни услуги) на ДФ“З“ на 10.11.2022г. От своя страна, жалбата (листи 6-7) е подадена чрез ДФ“З“ по електронна поща на 24.11.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Според разпоредбата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, ДФ”З” изпълнява функциите на Разплащателна агенция (РА) от датата на издаване на акта за акредитация. Според разпоредбите на чл.20а, ал.1, 3, 4 от ЗПЗП (редакция към 24.10.2019г.), 1) Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция; 3) Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на административни актове по чл.12, ал.7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. (4) Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, понастоящем Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ)) и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019г. (листи 258-259) на изпълнителния директор на ДФ”З”, с която заповед делегира редица свои правомощия на П.Д.С.- заместник изпълнителен директор на ДФ“З“, издала Уведомително писмо с Изх.№02-110-2600/1734 от 24.10.2019г., между които и правомощието да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнение на ангажименти по мярка 214 “Агроекологични плащания“, мярка 10 “Агроекология и климат“ и мярка 11 “Биологично земеделие“, видно от точка 2. от заповедта.

Така посоченото делегиране на правомощия на изпълнителния директор на ДФ“З“ на заместник изпълнителен директор на фонда настоящият състав на съда намира за надлежно направено, поради което оспореният по делото акт се явява издаден от компетентен за целта орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

Тук е мястото да се напише, че според приетото по делото заверено копие на Протокол №197 от 19.08.2022г. (лист 5) от заседанието на Управителния съвет (УС) на ДФ“З“, с решения 7. и 8. от Протокола, П.Д.С.е освободена от длъжност заместник изпълнителен директор на фонда, а за такъв е избрана В.И.К., явяваща се ответник по делото.

Жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗПЗП, респективно по смисъла на чл.4, §1, б.“а“ от Регламент (ЕС) №1307/2013 и по смисъла на чл.3, т.1 от Регламент (ЕС) 2021/2115, считано от 01.01.2023г.

Жалбоподателят е регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 565287 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Уведомително писмо (УП) за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от ПРСР-2007-2013 с Изх.№02-2600/8901 от 01.10.2013г. (листи 322-325) на изпълняващ длъжността (и.д.) изпълнителен директор на ДФ“З“, с което се уведомява жалбоподателят, че по заявление за подпомагане с УИН 11/02413/38341 е одобрен за участие по направление “Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ от мярка 214, съгласно приложената таблица (листи 324-325) или общо 23 парцела (БЗС (блокове на земеделско стопанство)), с обща площ от 491,07 ха. С поемане на 5-годишен ангажимент (2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г.) жалбоподателят се задължава да изпълнява условията, изчерпателно посочени в уведомителното писмо.

От жалбоподателя е подадено общо заявление за подпомагане с Вх.№18528605 от 24.04.2017г. (листи 42-54), и с УИН 11/020617/49491, част от което е таблица на използваните парцели 2016 година (листи 42а-53), общо 215 броя парцели (БЗС).

Подадено е Заявление за подпомагане 2017 (заявление за плащане) с УИН 11/020617/49491 от 30.05.20217г. (листи 58-78), с което се заявява подпомагане по схема за единно плащане на площ (СЕПП) на общо 47 броя БЗС, с обща площ от 547,95 ха; от които общо 23 броя БЗС, с обща площ от 490,79 ха са заявени за подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания“, дейност АП 24, с култури “мека пшеница- зимна“ код 111011 и “слънчоглед“ код 122010, за което е попълнена нарочна Таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 214 “Агроекологични плащания“ (лист 83).

Извършена е автоматична проверка на подаденото заявление, за което са изготвени нарочни “Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017“ (листи 79-83), с последно стартиране 30.05.2017г. Установена е 1 брой грешка- не е декларирана същата площ по направление “Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, спрямо декларираните от предходната година, парцел 56318-23-3-1, с площ от 2,45 ха.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на нарочни Данни за стартирана проверка от 30.05.2017г. (листи 132-133).

Подадено е Заявление за подпомагане 2017 (редакция на схеми/мерки) с УИН 11/020617/49491 от 12.06.2017г. (листи 134-154), с което се заявява подпомагане по СЕПП на общо 47 броя БЗС, с обща площ от 547,95 ха; от които общо 23 броя БЗС, с обща площ от 490,79 ха са заявени за подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания“, дейност АП 24, с култури “мека пшеница- зимна“ код 111011 и “слънчоглед“ код 122010, за което е попълнена нарочна Таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 214 “Агроекологични плащания“ (лист 158). Посоченото заявление е “заявление за плащане“ по мярка 214 “Агроекологични плащания“.

Извършена е автоматична проверка на подаденото заявление, за което са изготвени нарочни “Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2017“ (листи 155-158), с последно стартиране 12.06.2017г. Установена е 1 брой грешка- не е декларирана същата площ по направление “Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, спрямо декларираните от предходната година, парцел 56318-23-3-1, с площ от 2,45 ха.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на нарочна Данни за стартирана проверка от 12.06.2017г. (листи 160-162). Като доказателство по делото е прието заверено копие на Обяснително писмо от 11.06.2017г. (лист 159) от Д.П.С.- управител и едноличен собственик на капитала на “АГРОПРОДУКТ С.“ ЕООД, според което писмо “При очертаване на площите за подпомагане по мярка 214, излиза следната грешка 0,11973 ха извън площите за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част… Грешката е в допустимите граници на закона“.

С Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с Изх.№02-110-2600/836 от 30.08.2017г. (листи 167-169, 275-278) на заместник изпълнителен директор на ДФ“З“ се уведомява жалбоподателят, на основание чл.2а, ал.2 (отменена разпоредба) от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба №5/27.02.2009г.), че следва да представи доказателства за ползване на определени застъпени площи, съгласно приложението към писмото (лист 169, 277). Според приетото по делото заверено копие на Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин от 24.10.2017г. (лист 170), жалбоподателят попълва посоченото по-горе приложение.

Вероятно като приложение към писмото са представени множество документи (листи 172-200, 282-310), удостоверяващи правата му на ползвател на правно основание. Изготвен е нарочен списък с потвърдени кадастрални имоти и предоставени за тях документи (листи 201, 311).

Със Заповед №344345 от 15.09.2017г. (лист 13а), със Заповед №344345 от 02.10.2017г. (лист 14) и със Заповед №344345 от 01.11.2017г. (лист 14а) на П.К.Д.- началник на Отдел “Регионален технически инспекторат“ (О“РТИ“) (в ДФ“З“), гр. Плевен, е разпоредено извършване на проверка на място на общо 47 парцели (БЗС), в периода 15.09.2017г. – 08.11.2017г., по отношение на кандидат с УРН 565287 (“АГРОПРОДУКТ С.“ ЕООД), във връзка с подадено заявление УИН 11/020617/49491. Определен е краен срок за предаване на контролния лист от проверката- 08.11.2017г., а за проверяващ е определен Е.С.С..

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Доклад за проверка на площи (листи 15-38), изготвен от Е.С.С.. Според положен подпис от Д.П.С., контролният лист (докладът за проверка на площи) е получен от С.на 01.11.2017г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Уведомително писмо с Изх.№01-152-2600/581 от 01.11.2017г. (листи 39а-40) на началник на О“РТИ“ в ДФ“З“ – Плевен, адресирано до жалбоподателя и като приложение към което се изпраща копие на Доклад от проверка.

Според приетото по делото заверено копие на обратна разписка (лист 41), последно посоченото писмо е получено от жалбоподателя на 06.11.2017г.

А според обобщени резултати от доклада (лист 37а), от общо декларирана площ по АЕП:АП 24 от 490,79 ха са установени общо 490,30 ха.

По делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по заявлението му за кампания 2017, след което е издадено оспореното по делото уведомително писмо.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира, че в рамките на развилото се производство по издаване на оспореното уведомително писмо са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като жалбоподателят не е уведомен за започналото административно производство по издаването му, съгласно изискванията на чл.26 от АПК; на жалбоподателя не е осигурено право на участие в производството, съгласно чл.34 от АПК; процесното уведомително писмо е издадено при липсата на доказателства, подкрепящи залегналите в оспорения акт констатации, съгласно разпоредбите на чл.36 от АПК.

На следващо място, настоящият състав на съда намира за установено, че оспореният по делото акт е издаден и при съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, установени от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, предвид непосочването в същия на фактическите обстоятелства, послужили за издаването му.

За нуждите на съдебното производство са назначени основна и допълнителна съдебно-технически експертизи (СТЕ), с основни задачи, формулирани в нарочна молба от процесуалния представител на ответника (лист 313), допълнителна задача, формулирана в съдебно заседание (лист 392а), и вещо лице М.Й.В.. Според заключението на експерта В. (листи 379-389), прието без възражения от страните и което съдът намира за безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, по заявлението на жалбоподателя за кампания 2017 са установени застъпвания върху общо 3 броя БЗС, с обща площ от 1,83 ха, които обаче са отказани за подпомагане, според приложението към писмо с Изх.№02-110-2600/836 от 30.08.2017г. (лист 169, 277). Не са установени заявени за подпомагане парцели (БЗС), чийто размер е под минимално установения от 0,01 ха. Налице е съответствие между декларираните и установените на място култури, заявени за подпомагане през кампания 2017. От страна на ДФ“З“ правилно е изчислена оторизираната сума по АЕП, А 24 “За въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ (84 082,40 лв.).

А в допълнителното заключение на експерта В. (листи 405-415), също прието без възражения от процесуалните представители на страните, се излагат съображения, относно причините, поради които в таблицата на страница 2 от 7 (лист 8а) в оспореното по делото уведомително писмо е прието неспазване на базови изисквания.

Настоящият състав на съда намира, че заключенията на експерта В. представляват анализ на оспореното уведомително писмо и на практика сдържат допълнителни мотиви към същото, което обаче е недопустимо да бъде направено в рамките на развилото се съдебно производство.

Задължение на административния орган е да посочи в акта си фактическите и правни основания, послужили за издаването на акта. Това са задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятстват, както адекватната защита на жалбоподателя, така и съдебният контрол относно материалноправната законосъобразност на оспорения акт. Фактическите обстоятелства и основанието за постановения отказ за подпомагане и за налагане на намаления на исканите суми, не се съдържат в акта. В настоящия случай, по заявеното искане за подпомагане за кампания 2017, макар и да има направен коментар и отразени обяснения към съдържанието на всяка от таблиците в оспореното уведомително писмо, то от същите не може да се направи несъмнен извод за фактическо и правно основание за отказаното финансово подпомагане.

Така например, според обобщените резултати (лист 37а) от Доклад за проверка на площи (листи 15-38), от общо декларирана площ по АЕП:АП 24 от 490,79 ха са установени общо 490,30 ха, докато в оспореното уведомително писмо е отразено, че установената (определената) площ е 488,43 ха.

Според оспореното уведомително писмо (колона 13 от таблицата на страница 4 от 7 (лист 9а), на жалбоподателя се налага санкция в размер на 202,63 лв., заради неспазени базови изисквания, съгласно т.V „Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР-2007-2013“ от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР-2007-2013“ (МЕТОДИКАТА, листи 327а-334), утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017г. (лист 327) на Министъра на земеделието и храните (МинЗХ), изменена със Заповед №РД 09-235 от 12.03.2018г. (лист 326) на Министъра на земеделието, храните и горите (МинЗХГ).

Тук е нужно да се посочи, че с Решение №4822 от 15.04.2021г. по дело №9587 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2020г., Седмо отделение, е обявена нищожността на МЕТОДИКАТА, утвърдена със Заповед №РД 09-243 от 17.03.2017г. на МинЗХ, изменена със Заповед №РД 09-235 от 12.03.2018г. на МинЗХГ.

А с Решение №2340 от 14.03.2022г. по дело №6554 по описа на ВАС за 2021г., 5-членен състав, е оставено в сила Решение №4822 от 14.04.2021г. по дело №9787/2020г. на ВАС.

Разбира се, нищожността на МЕТОДИКАТА е обявена на 14.03.2022г. или след издаване на оспореното по делото уведомително писмо 24.10.2019г.), но дори и при това положение от съдържанието на същото не става ясно как точно е определен размерът на санкцията от 202,63 лв. и коя точно от хипотезите на т.V от МЕТОДИКАТА (лист 333) е приета за установена от ответника.

Пак според оспореното уведомително писмо (колона 17 от таблицата на страница 4 от 7 (лист 9а)), на жалбоподателя се налага санкция в размер 1 715,97 лв., заради закъсняло подаване и/или промяна на заявление, наложена съгласно чл.12 от Наредба №5/27.02.2009г., във връзка с чл.13 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014.

Доказателствата по делото обаче не позволяват формирането на извод как точно е направено това, като в писмената защита на юрисконсулт М. (лист 424) за информация се посочва, че заявлението за подпомагане е подадено след изтичане на срока по §1ж от ПР на Наредба №5/27.02.2009г., за което е наложена санкция за закъснение при подаване на заявлението за подпомагане, съгласно чл.12 от Наредба №5/27.02.2009г., във връзка с чл.13 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014., в размер на 2%, равняващи се на 1 715,97 лв. Чисто аритметично, сумата от 1 715,97 лв. представлява 2% от 85 798,50 лв., каквато сума (число) няма записана в уведомителното писмо.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че оспореното уведомително писмо е издадено и при липсата на мотиви, с което съществено е нарушено изискването за форма на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Следователно, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на административния акт, оспореното уведомително писмо е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на ДФ“З“ за постановяване на законосъобразен акт по заявлението за подпомагане 2017, подадено от жалбоподателя, предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда.

Що се отнася до заявеното възражение от жалбоподателя, че не му е изплатена сума в размер на 92 716,71 лв., представляваща разликата между общо дължимата субсидия в размер на 176 799,11 лв. и оторизираната му субсидия в размер на 84 082,40 лв., то същото е неоснователно.

Според разпоредбата на чл.13, ал.6, т.1 от Наредба №11/06.04.2009г. (редакция, в сила от 20.03.2012г.), Годишният размер на агроекологичните плащания за опазване на почвите и водите за въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите е 182 евро/ха или 355,9556 лв./ха (за кампания 2013, първа от поетия 5-годишен ангажимент), но според приложимата за кампания 2017 разпоредба на чл.13, ал.6, т.1, б.“а“ от Наредба №11/06.04.2009г. (редакция, в сила от 01.03.2016г.), Годишният размер на агроекологичните плащания за опазване на почвите и водите за въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите, за площите, които не се използват за междинни култури съгласно Наредба №3 от 2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (ДВ, бр. 16 от 2015г.) е 90,88 евро/ха или 177,743104 лв./ха.

Именно ставката от 177,743104 лв./ха е използвана за издаване на оспореното по делото уведомително писмо, което обстоятелство се явява съответно на приложимата за кампания 2017 норма на чл.13, ал.6, т.1, б.“а“ от Наредба №11/06.04.2009г.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на ДФ“З“ е неоснователно и не следва да бъде уважено.

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен интерес минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция е в размер при интерес от 1000 до 10 000 лв. (в случая 3 139,70 лв.) – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. или 613,97 лв.

По Договор за правна защита и съдействие №ЕЛ40-2/23г. (лист 402) жалбоподателят заплаща адвокатско възнаграждение в размер от 700,00 лв., което е само с ≈ 14% по-голямо от минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г.

А според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч.и А.Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

При това положение, както и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, противно на направеното възражение от процесуалния представител на ответника. Освен заплатеното адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена и сумата от 50,00 лв. (лист 264), представляваща заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с Изх.№02-110-2600/1734 от 24.10.2019г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. за кампания 2017г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”, с което на “АГРОПРОДУКТ С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ап. ОФИС 314, ЕИК *********, е отказано изплащането на субсидия (наложено е намаление) в размер на 3 139,70 лв. по заявление за подпомагане с УИН 11/020617/49491 за кампания 2017 по агроекологична дейност “За въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ (ПВ 1), с код АП 24.

ИЗПРАЩА преписката по заявление за подпомагане с УИН 11/020617/49491 за кампания 2017 на “АГРОПРОДУКТ С.” ЕООД по компетентност на Държавен фонд “Земеделие“ за ново произнасяне, при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на “АГРОПРОДУКТ С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. гр. ***, ап. ОФИС 314, ЕИК *********, сумата от общо 750,00 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/