№ 245
гр. Момчилград, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100273 по описа за 2022 година
Производството е по чл.498 ал.3 предл.3-то вр.чл.432 ал.1 от Кодекса
за застраховането вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Е. Й. с
ЕГН- **********, Действащ със знанието и съгласието на родител и
законен представител- Е. С. Й. с ЕГН- **********, подадена чрез
пълномощник- адв.Милен в Б. от АК- Кърджали, против Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК- **********, със седалище и адрес на
управление:гр. София, 1407, бул. „Джеймс Ваучер“ №87, с която се
претендира сумата от 8 000 лева.
В исковата молба се посочва, че на 23.09.2021г. в гр. Момчилград, на
кръстовището между ул.„Гюмюрджинска“ и ул.„Тракия“, л.а.„Опел- Зафира“,
с per. № *******, собственост и управляван от А. С. К., ЕГН- **********,
Застрахован по застраховка задължителна „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с Застрахователна полица №BG/02/121002530595, валидна
до 31.08.2022г. в ответното дружество- ЗД „Бул Инс“ АД, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, е предприел и извършил маневра
1
„завиване на ляво“, като е навлязъл в насрещната лента за движение и е отнел
предимство на правилно движещото се домашно животно /кон/, с
инжектируем транспондер с №100000000067259, яздено и управлявано от
него- ищеца, и го ударил от лявата страна. При удара, ищецът е изхвърчал от
коня си и паднал на пътното платно в насрещната лента за движение на ул.
„Гюмюрджинска“, където се ударил в асфалтовата пътна настилка. В
исковата молба се посочва, че домашното животно /конят/, вследствие на
удара е получил дълбоки разкъсани рани в областта на лявата част на шията,
горната и долната устна, около бедрената кост и в областта на корема, както и
контузия на гръбначния стълб, и поради това е умряло. Твърди, че се, че след
удара, той-ищецът е бил в безпомощно състояние, поради което лицето
С.И.Ж. от с.Чуково, общ.Момчилград, му оказал първа помощ и след
намесата му виновният водач е спрял в близост до местопроизшествието.
Ищецът заявава, че водачът на застрахованият в ответното дружество
автомобил не му е оказал първа помощ , не е сигнализирал за
произшествието, нито пък е проявил интерес към неговото здравословното
състояние след инцидента. Твърди се, че той дори не е спрял на мястото на
произшествието, а е продължил и след намеса от страна на свидетеля-
очевидец /С.И.Ж./ е спрял на определено разстояние от самото произшествие.
В исковата молба се сочи, че мястото на ПТП е било посетено от младши
автоконтрольор в РУ- Момчилград при ОДМВР- Кърджали /В.Г./, който е
съставил Конст.протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1036-236 от
23.09.2021г., в който е било отразено, че причина за настъпване на ПТП е
виновното поведение на водача на застрахования в ответното дружество
л.а.„Опел-Зафира“ с peг. № *******, собственост и управляван от А. С. К.,
който в нарушение на правилата за движение по пътищата, е предприел и
извършил маневра „завиване на ляво“, навлязъл в насрещната лента за
движение и отнел предимство на правилно движещото се домашно животно
/кон/, с инжектируем транспондер с №100000000067259, яздено и
управлявано от него- ищеца. На водача на лекият автомобил, станал причина
за ПТП е бил съставен АУАН. На местопроизшествието е пристигнал екип на
Спешна помощ, който е откарал ищеца с линейка в МБАЛ „д-р Атанас
Дафовски“ Кърджали, където е бил настанен по спешност на лечение, като
същитя е имал оплаквания от гадене и силни болки в областта на кръста, таза,
ограничени движения, конкратура на паравербалната мускулатура, както и
2
масивен отток и данни за излив в дясното коляно. След множеството
извършени клинични прегледи и изследвания, включително рентген и
ехография на коремни органи, на 27.09.2021г., той-ищецът е бил изписан от
болницата с окончателна диагноза: „Навяхване и разтягане на ставния апарат
на гръдната част на гръбначния стълб; Контузия на коляно; Ставен излив“.
Ищецът посочва, че в резултат на неправомерното движение на посоченият
по-горе л.а.“Опел Зафира“ с peг. № *******, с водач А. К., несъобразено с
разпоредбите на ЗДвП- посочено по-горе, вследствие на което е настъпило
ПТП, което е било в пряка причинно- следствена връзка с настъпилите
увреждания за него- ищеца, изразяващи се в „Травма на дясна колянна
става с излив в същаза, навяхване и разтягане на ставния апарат на
гръдната част на гръбначния стълб“. Ищецът заявява,че му било
издадено Съдебномедицинско удостоверение № 238/2021г., в което са
описани и съответните увреждания- горните, които са довели до разстройство
на здравето, извън случите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно за
живота/. През времето, в което ищецът е бил в състояние на временна
неработоспособност, същият е изпитвал постоянни болки и страдания. Не е
бил в състояние да се обслужва сам - ставал е и се е предвижвал с помощта на
близките си, не е бил в състояние да изпълнява каквито и да било задължения
/лични и професионални/, което му е причинило дискомфорт в личен план и е
рефлектирало негативно и върху членовете на неговото семейство. По време
на домашния престой, за него- ищеца са били полагани ежедневни грижи от
страна на неговите близки. Дори след изтичане срока на временната
неработоспособност ищецът не се е възстановил напълно. Ищецът заявява, че
лечението му е продължило около 4 месеца, и все още изпитвал болки в
областта на кръста, таза и коленната става на десния крак. След
произшествието е изпитвал силна емоционална напрегнатост и страх, когато
се придвижвал по пътищата, отворени за обществено ползване. Също така се
страхувал да се движи сам. Сънувал кошмари и живеел в непрекъснат страх,
че някой от близките му или той самия е възможно да стане жертва на ПТП.
Вследствие предприетото от водача на застрахованият в ответното
дружество лек автомобил-описан по-горе, и управляван от виновният водач
А. С. К., несъобразено с разпоредбите на Закона за движение по пътищата, е
бил с наранявания, „Травма на дясна колянна става с излив в същата,
3
навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на
гръбначния стълб“, които са довели до разстройство на здравето, извън
случите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно за живота/, водещи
до временна неработоспособност за един продължителен период от време.
Ищецът заявява, че с уведомление за настъпило застрахователно събитие и
молба е заявил пред ответното застрахователно дружество „Бул Ине“ АД,
претенциите си по отношение на причинените в резултат от процесното ПТП
материални и нематериални щети. С писмо с изх. № Нщ-8457/20.12.2021г.,
ответното дружеството е предложило обезщетение за претърпените от него
телесни увреждания в размер на 1000 лева. Ищецът заявява, че не е съгласен с
размера на предложеното му обезщетение, поради и което за него е
съществувал правен интерес от завеждането на настоящият иск. Ищецът
оценявал причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
разстройство на здравето, извън случите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно
и неопасно за живота/, на сума в размер на 8000 лева.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
се осъди ответното Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК-
**********, със седалище и адрес на управление- гр.София 1407, бул.
„*********“ №87, да заплати на него ищеца- Х. Е. Й., с ЕГН-**********,
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
разстройство на здравето, извън случите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно
и неопасно за живота/, в размер на сумата от 8000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането- 23.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира и да му се присъдят и наравените по делото
разноски.
Представя следните писмени доказателства; Писмо от ЗД „Бул Ине“
АД, с изх. № Нгц-8457/20.12.2021г.; Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №2021-1036-236 от 23.09.2021г.; Съдебномедицинско
удостоверение № 238/2021г.; Епикриза ИЗ № 10555, КП№208; Амбулаторен
лист№ 152/25.01.2022г.; Констативен протокол от 23.09.2021г.; Уведомление
от ЗД „Бул Ине“ АД с изх. № Нщ-7900/23.11.2021г.; Удостоверение за
раждане на ищеца;
Ответникът – ЗК „******“, оспорва предявените искове, както по
основание, така и по размер, като се възразява срещу твърденията на ищеца в
4
исковата молба. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че липсват
доказателства за противоправно поведение на водача на лекият автомобил, и
затова за ищеца да е възникнало материалното право на обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от ПТП. Освен това счита, че има и
съпричиняване по смисъла на чл.52 ал.2 от ЗЗД. Оспорва, че в резултат на
ПТП е получил описаните телесни увреждания по вид и степен, както и че
същите са довели до продължителни болки и страдания, и заявява, че същите
са резултат на предходни заболявания на ищеца, както и оспорва
продължителността на оздравителният процес и изживяните стрес и душевни
страдания на същият. Оспорва предявеният иск по размер, както и
претенцията за лихва за забава, защото ищецът не бил сезирал дружеството с
претенция по чл.380 от КЗ- не бил представил и банкова сметка. Предвид на
това иска да се отхвърли претенцията на ищеца, респ. да се намали размера на
претендираното обезщетение. Претендира сторени по делото разноски. Прави
конкретни доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищецът, представляван от адв.М. Б. от АК-
Кърджали, поддържа предявената искова молба, по изложените в нея и в
съдебно заседание доводи. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответното дружеството не се представлява, като е
постъпило писмено становище, с което се иска отхвърлянето на исковата
претенция, и претендира разноски в посочените размери.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 498
ал.3 предл.3-то вр.чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД- за заплащане на сумата
от 8 000 лева- представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, и с правно основание чл. 86 от ЗЗД- за заплащане на следващата се
законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането–
23.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Исковете са допустими
и следва да бъдат разгледани по същество. По делото са приети писмените
доказателства, представени с исковата молба и отговора, назначена и
извършена е Съдебно-медицинска експертиза, както и са разпитани
свидетели.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа и праавна страна следното;
От копия на Удостоверение за раждане, изд.въз основа на Акт №
5
0183/2007г. на общ.Момчилград, се установява, че ищеца е роден на
17.06.2007г., с майка- Е. С. Й., и баща- неизвестен, и към датата на
предявяване на иска е бил непълнолетен, поради и което исковата молба е
подадена от него лично и със съгласието на родителя, и което води до извода,
че исковете се явяват ДОПУСТИМИ, т.к. са предявени от лице, имащо правен
интерес от това.
По делото е представен Конст.протокол за ПТП с пострадали лица
№2021-1036-236 от 23.09.2021г., съставен от пол.служител- В.Г. от РУ-
Момчилград, в който е отразено, че е посетено ПТП на 23.09.2019г. в 09,10
часа в гр. Момчилград, на кръстовището между ул.„Гюмюрджинска“ и ул.
„Тракия“, между л.а.„Опел- Зафира“, с per. № *******, собственост и
управляван от А. С. К., ЕГН- **********, и ищеца, като водач на домашно
животно /кон/, и него е отразено, че е пострадал Х. Й. /ищеца/- с охлузване на
десен глезен на крака.Изготвена е план- схема на ПТП. От този КП е видно,
че към момента на настъпване на застрахователното събитие, за л.а.„Опел-
Зафира“, с per. № *******, е била налице валидна Застрахователна полица
№BG/02/121002530595, валидна до 31.08.2022г., сключена със ответното ЗД
“******“АД. Със писмо с изх. № Нщ-8457/20.12.2021г., ответното
дружеството е предложило обезщетение за претърпените от ищеца телесни
увреждания в размер на 1000 лева, както и е поискало от същият да представи
банкова сметка.
На водача на лекият автомобил- описан по-горе, е бил съставен АУАН
на същата дата, и в него е посочено, че причина за настъпването на ПТП е
виновното поведение на водача на застрахования в ответното дружество
л.а.„Опел-Зафира“ с peг. № *******, собственост и управляван от А. С. К.,
който в нарушение на правилата за движение по пътищата, е предприел и
извършил маневра „завиване на ляво“, навлязъл в насрещната лента за
движение и отнел предимство на правилно движещото се домашно животно
/кон/ с водач- ищеца, и представляващо нарушение на чл.47 от ЗДвП. Въз
основа на посоченият акт е било издадено Нак.постановление № 21- 0303-
000419/ 13.10.2021г. на Началника на РУ- Момчилград, срещу А. С. К., за
това, същият като водач на л.а.„Опел- Зафира“, с peг. № *******, на
23.09.2021г. в гр. Момчилград, на кръстовището между ул.„Гюмюрджинска“
и ул.„Тракия“, управлявайки посоченият автомобил, е предприел и извършил
маневра „завиване на ляво“ към ул.“Тракия“ не е пропуснал движещият се с
6
предимство водач на домашно животно /кон/- ищеца, и е настъпило ПТП с
материални щети по автомобила и пострадало лице- водача на животното
/ищеца по настоящото производство/. Водачът на МПС е бил изпробван за
употреба на алкохол с техн.средство, като уредът е отчел нулев резултат.
Нак.постановление е в законна сила от 16.11.2021г.
По делото са представени медицински документи-
Съдебномедицинско удостоверение № 238/2021г.; Епикриза ИЗ № 10555 на
МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“- Кърджали, КП №208- от ветеринарен лекар;
Амбулаторен лист № 152/25.01.2022г., както и е изслушано заключение
на Съдебно-медицинска експертиза, и са разпитани свидетели, с които се
установяват претърпените от ищеца болки и страдания от процесното ПТП по
делото. От заключението на СМЕ /а и останалите писмени доказателства/ се
установява, че след ПТП ищецът е бил транспортиран и настанен в в
Оделение по „Ортопедия и Травмотология“ при МБАЛ „д-р Атанас
Дафовски“ Кърджали, където е престоял от 23.09.2021г. до 27.09.2021г., като
същият е имал оплаквания от гадене и силни болки в областта на кръста, таза,
ограничени движения, конкратура на паравербалната мускулатура, както и
масивен отток и данни за излив в дясното коляно. Били извършени клинични
прегледи и изследвания, включително рентген и ехография на коремни
органи, и на 27.09.2021г., ищецът е бил изписан от болницата с окончателна
диагноза: „Навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на
гръбначния стълб; Контузия на коляно; Ставен излив“.
С Съдебномедицинско удостоверение № 238/2021г., се установява, че
вследствие настъпило ПТП, ищецът е получил увреждания, изразяващи се в
„Травма на дясна колянна става с излив в същаза, навяхване и
разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб“ ,
които са довели до разстройство на здравето, извън случите на чл. 128 и чл.
129 от НК /временно и неопасно за живота/. С назначената СМЕ се
установява горната диаганоза, като е посочено, че оздравителният процес по
отношение на травматичните увреждания е приключил на 23.10.2022г.- в
едномесечен срок.
Като свидетели са разпитани Стефан Живков и Йордан Сандов- познати
на ищеца и неговият родители и лицето А. К.- водач на лекия автомобил,
участник в ПТП, в което е пострадал ищецъ. От техните показания се
7
установява описаната в исковата молба фактическа обстановка, която се
потвърждава и от приети и събрани допълнително писмени доказателства, в
т.ч. и заключение по назначената СМЕ. С показанията на два свидетели се
установява, че след ПТП ищецът е бил в състояние на временна
неработоспособност, същият е изпитвал постоянни болки и страдания. Не е
бил в състояние да се обслужва сам- за него се грижела майка му, изпитвал
страх от коли, както и да излиза навън, като лечението му е продължило
повече от 6 месеца. Все още е изпитвал болки в областта на кръста и крака.
Посочените свидетели са били очевидци на произшествието, били са в
близост до същото, и именно те са спрели водача на лекия автомобил- бил
спрял на няколстотин метра и то след като те извикали. На място са дошли
полиция и линейка и откарали Х. в болница.
Съобазно и изложеното съдът приема, че вследствие предприетото от
водача на застрахованият в ответното дружество лек автомобил-описан по-
горе, и управляван от виновният водач А. С. К., несъобразено с разпоредбите
на Закона за движение по пътищата, ищецът е получил травматични
увреждания, а именно, „Травма на дясна колянна става с излив в същата,
навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на
гръбначния стълб“, които са довели до разстройство на здравето, извън
случите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно за живота/, водещи
до временна неработоспособност за един продължителен период от време.
По делото не се оспорва от ответнното дружество, че ищецът е
предявил пред него претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение по доброволен ред, като пред ответното дружество е образувана
преписка по щета- с посочен номер, както и че застрахователят е предложил
са изплати на ищеца по щетата обезщетение в размер на 1 000 лева, което е не
е прието от последният.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта на иска с правно основание чл. 498 ал.3 предл.3-то
вр.чл.432 ал.1 от КЗ: Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите /по аргумент от чл.432 ал.1 от КЗ/. Както и по-горе се
посочи, по делото не се оспорва от ответника, че ищецът е предявил пред
8
него претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение по
доброволен ред, като пред ответното дружество е образувана преписка по
щета със съответен номер, и тази щета ответното дружество е предложило да
изплати на ищеца обезщетение в размер на 1 000 лева. Тъй като ищецът не е
бил съгласен с размера на така определеното обезщетение, и по арг. от
разпоредбата на чл.498 ал.3 пр.3-то от КЗ, искът се явява допустим.
По основателността на иска чл.498 ал.3 предл.3-то вр.432 ал.1 от КЗ:
За основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди следва да
се установи, че в причинна връзка със събитие, съставляващо покрит риск по
сключената от ответника застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", и настъпило вследствие от противоправното поведение на
застрахования при ответника водач, ищецът е претърпял болки и страдания.
По делото по един безспорен начин се установи, че А. С. К., като
водач на л.а.„Опел- Зафира“, с peг. № *******, на 23.09.2021г. в гр.
Момчилград, на кръстовището между ул.„Гюмюрджинска“ и ул.„Тракия“,
управлявайки посоченият автомобил, е предприел и извършил маневра
„завиване на ляво“ към ул.“Тракия“ не е пропуснал движещият се с
предимство водач на домашно животно /кон/- ищеца, и е настъпило ПТП с
материални щети по автомобила и пострадало лице- водача на животното
/ищеца по настоящото производство/.
Съобразно и това съдът приема, че така предявеният иск в тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправното деяние на лице,
чиято гражданска отговорност към момента на деянието е била застрахована
при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, а в тежест на ответника е да докаже твърдението си за
съпричиняване. При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира, че искът е изцяло основателен.
Съображенията за това са следните:
На първо място, от събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява описаната по-горе фактическа обстановка, а именно;
23.09.2021г. в гр. Момчилград, на кръстовището между ул.„Гюмюрджинска“
и ул.„Тракия“, л.а.„Опел- Зафира“, с per. № *******, собственост и
управляван от А. С. К., ЕГН- **********, Застрахован по застраховка
задължителна „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
9
Застрахователна полица №BG/02/121002530595, валидна до 31.08.2022г. в
ответното дружество- ЗД „******“ АД, в нарушение на правилата за
движение по пътищата, е предприел и извършил маневра „завиване на ляво“,
като е навлязъл в насрещната лента за движение и е отнел предимство на
правилно движещото се домашно животно /кон/, с водач- ищеца, и го
блъснал, в резултат на което ищецът е паднал от коня си и е получил горните
телесни увреждания. Със събраните доказателства се установява наличието
на причинно – следствена връзка между настъпването на събитието и
противоправното поведение на застрахования при ответника водач на лек
автомобил "Опел Зафира“, който при маневра "ляв завой" е навлязъл в
насрещната лента за движение и е отнел предимство на правилно движещото
се домашно животно /кон/, с водач- ищеца, и е реализирал ПТП с него, в
нарушение на разпоредбата на чл.47 от ЗДвП- в тази насока е и влязлото в
сила наказателно постановление, обсъдено по-горе. Предвид това съдът
приема, че презумпцията за вина на делинквента /съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД/
не е опровергана по делото от ответната страна.
Обстоятелството, че ответникът е имал качеството застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност", валидна към датата на
застрахователното събитие – ПТП, и покриваща отговорността на водача на
лекият автомобил- описан по-горе, се установява от представените по делото
доказателства /както в конст.протокол, така и писмото- отговор и писмото-
искане до РУ- Момчилград/.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателствени
средства и е изслушано заключение на съдебно – медицинската експертиза.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
медицинската експертиза /изготвено въз основа на медицинската
документация по делото/ се установява, че при процесното ПТП ищецът е
получил „Травма на дясна колянна става с излив в същата, навяхване и
разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб“,
които са довели до разстройство на здравето, извън случите на чл. 128 и чл.
129 от НК /временно и неопасно за живота/, водещи до временна
неработоспособност за един продължителен период от време. От показанията
на свидетелите- познати на ищеца и родителя на същият, които съдът
10
кредитира, тъй като се базират на преки и непосредствени впечатления за
състоянието на ищеца, и кореспондират със заключението на съдебно –
медицинската експертиза, се установява, че в продължение на около 6 месеца
ищецът е в къщи, през което време изпитвал болки и страдания, като през
това време за него грижи е полагала майка му, изпитвал е страх и
несигурност, неможел да се обслужва сам и т.н. /както е посочено по-горе/.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че по делото се
установяват всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното
вземане и че в полза на ищеца срещу застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента е възникнало вземане за обезвреда на
причинените с деликта неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка
със застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които
съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Ето защо,
при определяне на размера на обезщетението следва да се съобразят
характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на
понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и
др. В случая, по делото се установява, че към датата на инцидента ищецът е
бил на 14 години. Вследствие на ПТП той е получил „Травма на дясна
колянна става с излив в същата, навяхване и разтягане на ставния
апарат на гръдната част на гръбначния стълб“, които са му причинили
болки и страдания, като оздравителният процес е продължил около месец, но
въпреки това допълнителните неудобства свързани с обгрижването му са
продължили близо 6 месеца.
Съобразявайки установения в чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта и посочените по – горе обстоятелства, съдът приема, че
ищецът има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 8 000 лева.
Възражението за съпричиняване от страна на ищеца не е доказано по
делото от ответната страна, поради не са налице основания за редуциране на
размера на обезщетението на това основание.
Ето защо, искът с правно основание чл.498 ал.3 предл.3-то вр. чл.432
11
ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
се уважи изцяло в размера на претендираната сума от 8 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Основателността на
иска предполага наличието на главен дълг и забава в погасяването му. В
случая, по делото се установява наличието на главен дълг. Съгласно нормата
на чл.497 ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок, считано от по - ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ,
или изтичането на срока по чл.496 ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл.106 ал.3 от КЗ.
По делото няма ангажирани от ищеца доказателства за това на коя
дата е предявил пред ответника претенцията си за заплащане на
застрахователно обезщетение по доброволен ред, нито кога е представил на
ответника всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ, за да може да се
определи от кога ответното дружество е изпаднало в забава. Ето защо, искът
за заплащане на лихва за забава за периода от датата на увреждането /на ПТП/
до датата на завеждане на иска, следва да се отхвърли като неоснователен,
като същият следва да се уважи за друг, по-късен период. С оглед изложеното
по- горе, съдът приема, че ответното дружество е изпаднало в забава със
завеждането на исковата молба в съда и дължи на ищеца законната лихва,
считано от 08.06.2022г. до окончателното плащане.
По разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от
ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца сторените от
последният разноски в общ размер на 1580 лева, от които; 320 лева- държавна
такса, 960 лева- адвокатско възнаграждение, и 300 лева- възнаграждение за
вещо лице. Сиреч, следва да се заплатят всички разноски, и това е така
защото искът по чл.86 от ЗЗД се уважава отчасти и същият при завеждането
на делото няма цена.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС- Момчилград сумата от 100 лева-
разноски за възнаграждение на вещото лице по СМЕ /платени от бюджета на
съда/.
12
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „******“ АД, с ЕИК-
**********, със седалище и адрес на управление- гр.София 1407, бул.
„*********“ №87, да заплати на него ищеца- Х. Е. Й., с ЕГН-**********,
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
разстройство на здравето, извън случите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно
и неопасно за живота/, в размер на сумата от 8000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда-08.06.2022г. до
окончателното заплащане на сумата, като отхвърля искането за заплащане на
мораторна лихва от датата на увреждането- 23.09.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „******“ АД, с ЕИК-
**********, да заплати на Х. Е. Й., с ЕГН-**********, сумата от 1 580 лева,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „******“ АД, с ЕИК-
**********, да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК по сметка на РС-
Момчилград, сумата от 100 лева, представляващи сторени по делото разноски
от държавният бюджет за възнаграждение на вещото лице по СМЕ.
Решението може да се обжалва пред Кърджалийския окръжен съд в
двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
13