ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 16817.09.2020 г.Град гр. В**
Окръжен съд – В*I-ви въззивен граждански състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:В** А. В.
Членове:А. М. П**
В. Й. М**
като разгледа докладваното от А. М. П** Въззивно гражданско дело №
20201300500348 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава 39 раздел ІГПК /Обжалване действията на съдебния
изпълнител/.
Делото е образувано по жалба на Р. Г. И. против действията на ЧСИ В.Т** по изп.д.
№ 143/20 г.Жалбоподателят твърди, че е трето лице и движимите вещи, предмет на изпълнението
са негова собственост. Към жалбата е приложен Нотариален акт за дарение на недвижим имот.
Иска се да бъдат отменени обжалваните действия – опис на движими вещи, както и да се отмени
насрочената публична продан.
В срока е постъпило възражение от „Е** М**“ ЕООД, в което се излага , че жалбата е
недопустима, а по същество неоснователна.
Приложени са подробни мотиви на ЧСИ Томова, за недопустимост на жалбата. Изложени са
доводи и за неоснователност на същата.
ВОС, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.
12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 143/2020 г. по описа на ЧСИ В.Т** с рег. № 724 и с район на
действие В ОС е образувано по молба от 27.04.2020 г. на взискателя „Е М**“ ЕООД , ЕИК
********* въз основа на изпълнителен лист от23.12.2019 г. , издаден по заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2781/2011 г. на В РС,
против Л** Я** А** за суми, дължими по договор на „Б** П** Б** „ АД .
Взискателят е поискал от съдебния изпълнител прилагането на различни изпълнителни
способи за принудителното изпълнение на задълженията по изпълнителния лист.
1
В изпратената покана за доброволно изпълнение до длъжника по принудителното
изпълнение липсва посочване от съдебния изпълнител на вещи на длъжника, върху които да е
наложен запор.
След като взе предвид приложеното изпълнително дело и събраните по делото
доказателства, Съдът намира, че подадената жалба е недопустима.
Съгласно разпоредбата на 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител само ако изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.
Следователно допустимостта на жалбата на третото лице в изпълнителното производство е
обусловена от няколко кумулативни предпоставки: 1. действия на съдебния изпълнител - запор или
предаване на конкретни движими вещи за пазене; 2. констатация на съдебния изпълнител, че тези
вещи са във владение на третото лице към момента на насочването на изпълнението върху тях, и 3.
третото лице да заявява собствени права върху тях, придобити преди запора. Доколкото в
разглеждания случай не е налице действие на съдебния изпълнител по налагането на запор върху
движими вещи на длъжника по процесното принудително изпълнение, представляваща, и
констатация на съдебния изпълнител, че тази вещ е във владение на третото лице към момента на
насочването на изпълнението върху съдът намира, че така подадената жалба от Р. Г. И. е
процесуално недопустима.
Запорът върху движими вещи на длъжника представлява разпореждане на съдебния
изпълнител, с което определена движима вещ на длъжника се предназначава за принудително
удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност,
да се разпорежда с нея, като тя се предава на длъжника или трето лице, за да бъде пазена. Целта на
запора е да запази вещта в патримониума на длъжника, за да може тя да послужи за
удовлетворяването на взискателя. Спрямо длъжника по принудителното изпълнение запорът се
налага чрез опис на владяната от длъжника вещ, посочена от взискателя, или чрез посочването й в
поканата за доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за описа или запора, ако
действието се предприема в един последващ етап от изпълнението – арг. от чл. 428, ал. 2 от ГПК и
чл. 450, ал. 1 и 2 от ГПК. Независимо от избрания способ за налагането на запора, за да счита
същият за наложен, е необходимо запорирана вещ да бъде точно индивидуализирана и длъжникът
да бъде уведомен, че върху тази вещ е наложен запор, за който да е налице разпореждане на
съдебния изпълнител, каквото уведомяване в случая липсва. Липсата на уведомяване в посочения
смисъл, респективно на констатация на съдебния изпълнител вещта да е във владение на третото
лице, водят до извод за недопустимост на жалбата на Р. Г. И. и образуваното въз основа на нея
производство следва да бъде прекратено.
Недопустимостта на жалбата води до неоснователност на искането по чл. 438 от ГПК за
спиране на действията по изпълнението, насочено към осигуряване на целената с жалбата защита.
Поради това жалбата им се явява недопустима и производството и по тази жалба следва да
бъде прекратено. Правата си, третите лица могат да защитят по реда на чл. 440 от ГПК.
Водим от горното и на основание Чл.435 ГПК Съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. Г. И. , с ЕГН ********** от гр.В**,ж.к.“К**
Б**“ бл.16,вх.А,ет.5, ап.20 против действията на ЧСИ В*Т* по изп.дело № 143 / 2020 г.
Определението може да се обжалва пред САС чрез В** окръжен съд в едноседмичен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3