№ 125
гр. Свищов, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100156 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът „К.Б.“ЕООД гр. София твърди, че на 15.02.2016 г. между
„*ф.“ЕООД ,опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и Б. Б.
П. бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Посочва, че
съгласно тази разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства
за комуникация от разстояние – едно или повече. Заявява, че договорът бил оформен
съгласно разпоредбите на чл. 3 вр. чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването му била
подробно описана в Общите условия на „*ф“ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и
приложимото законодателство. Сочи, че кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет страницата на кредитодателя, като
на същата „В.“ предоставя Общите условия, които кредитополучателят трябва да приеме,
както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябва да бъде запознат, спазвайки чл. 8 от ЗПФУР. Така след подаване на заявката, проект
на договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „В.“,
който трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане
на бутона „Подпиши“. С натискането на този бутон от кредитополучателя, се считало, че се
1
подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те са
предоставени на кредитополучателя. С подписване на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приел условията на договора за кредит и
бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметка или по избран алтернативен начин. В случая на
15.02.2016г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „В.“ под №
**********. В заявката си ответницата заявила желание да и бъде отпусната сумата 350
лева, съгласно искането и условията на договора, сумата била отпусната същия ден по
посочения от кредитоискателя начин – чрез паричен превод посредство Изипей. Съгласно
условията на договора, кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер 434,01
лева, представляваща сбор от главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане.Тъй като това се явявал втори по ред договор за кредит между страните,
ответницата била добре запозната с условията по него, тя се възползвала от възможността ,
дадени и в т. 8.1 от ОУ, да поиска допълнителен кредит до достигане на кредитния лимит по
вече отпуснат кредит и така на 23.02.2016г.. било опрравено искане за допълнителен кредит
в размер на 250 лева, който бил одобрен и сумата била отпусната чрез паричен превод
посредством Изипей на същия ден – 23.02.2016г.. Съгласно т. 8.2 от ОУ получаването на
допълнителен кредит представлявала промяна на съществуващия договор за кредит,
посредством сключване на нов договор за кредит по реда на чл. 3.1 , като всички параметри
по съществуващия договор за кредит с изключение на общата дължима сума по кредита
оставали непроменена. Отпускането на всеки допълнителен кредит ставало с отделно
одобрение от страна на кредитора. Така главницата по договора за кредит била 600 лева, а
общо дължимата сума, която ответницата следвало да върне на датата на падежа, която
оставала непроменена - 734,17 лева, от които 600 лева главница, договорна лихва 17,95 лева
и такса за експресно разглеждане – 116,22 лева. С настъпването на падежа на договора –
16.03.2016г. кредитополучателят не погасила дължимите суми и изпаднала в забава.
Съгласно т. 13.2 от Общите условия, В. започнал да начислява наказателна лихва, като
същата се формирала от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните
условия по кредита, с собавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие –
10,00 % към датата на сключване на договра. След изпадане в забава на длъжника били
изпратени уведомителни писма , в които се съдържала детайлна информация за просрочения
кредит, които писма съгласно Тарифатата на кредитора, били за сметка на изпадналия в
просрочие. Твърди, че на 23.11.2018г. „*ф“ЕООД в качеството си на цедент, сключило с
ищеца в качеството си на цесионер Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор № **********, съответно
главница 600,00 лева, наказателна лихва в размер на 824,88 лева, договорна лихва – 17,95
лева, такса за експресно разглеждане – 116,22 лева и 30,00 лева разноски за изпратени до
длъжника уведомителни писма, които вземания били подробно описани в приложение № 1
към договора за прехвърляне на вземания. Ответникът бил уведомен за извършената цесия с
писмо, изпнатено на адреса по договора, върнати с отбелязване че получателят се е
2
преместил на друг адрес, поради което към исковата молба се прилага копие от уведомление
за цесия, което да му бъде връчено ведно с исковата молба и приложенията. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдена ответницата да им заплати сумата 600,00 лева
– главница - задължение по договор за кредит № **********, ведно със законната лихва
върху главницата от завеждане на делото до окончателното плащане на сумата, 135,51 лева
– законна лихва за периода 23.11.2018г. до 12.02.2021г… Претендира разноски. В хода на
устните състезания не взема становище. В писмена молба, преди съдебното заседание на
26.10.2021г. , взема становище да бъде уважен предявения иск, като бъдат присъдени
направените разноски по делото, съобразно списък на разноските.
Ответникът Б. Б. П. не е представила в едномесечен срок отговор на исковата
молба, не се явява в съдебно заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие.
На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител
юрисконсулт Т. в писмена молба по делото преди съдебно заседание на 26.10.2021г. е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение
за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение , връчено на 21.07.2021г. и
призовка/ на ответницата Б.П. са указани последиците от неподаването на писмен отговор в
едномесечния срок и от неявяването й в съдебно заседание без уважителни причини и без да
е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
По делото е приложен договор за кредит № **********/15.02.2016г. между
*ф ЕООД и Б. Б. П., за отпускане на потребителски кредит в размер на 350,00 лева, която
сума да бъде получена чрез плащане по Изипей, при лихвен процент –40,98, срок на кредита
– 30 дни, дата на получаване – 15.02.2016г., дата на връщане на сумата – 16.03.2016г.. .
Според договора общата дължима сума е 350,00 лева, а дата и място на договаряне - София,
15.02.2016г.. Изрично е посочено, че договорът за кредит е подписан електронно, в
съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия на договора за кредит. Видно от
отразяването в договора, кредитополучателят декларирал, че е получил Общите условия на
договора за кредит, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи, приложими и
представляваща неразделна част от договора за кредит. Приложен е договор за кредит №
**********/23.02.2016г. между *ф ЕООД и Б. Б. П., за отпускане на потребителски кредит в
размер на 600 лева, която сума да бъде получена чрез плащане по Изипей, при лихвен
процент –40,88, срок на кредита – 30 дни, дата на получаване – 14.02.2016г., дата на
връщане на сумата – 16.03.2016г.. . Според договора общата дължима сума е 734,17лева, с
посочване, че е подписан електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в Общите
условия на договора за кредит. Приложени по делото са и Общи условия на договора за
кредит, в които подробно е описана процедурата по сключването на договора за кредит
Според т. 3.1 от Общите условия ,договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на
датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на
паричния превод. Установи се от разписка за извършено плащане № 2000000098209776 от
3
15.02.2016г., че ответницата е посочена като получател на паричен превод чрез EasyPay от
*ф ЕООД в размер на 350,00 лева, а от разписка за извършено плащане №
2000000098701546 от 23.02.2016г. – ответницата е посочена като получател на паричен
превод чрез EasyPay от *ф ЕООД в размер на 250,00 лева.
Видно от договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г.,
на 23.11.2018г. „*ф“ЕООД и „К.Б.“ЕООД сключили договор за прехвърляне на вземания от
длъжници, описани в Приложение № 1. Видно от приложение № 1 към договора за
прехвърляне на вземания, в същото фигурира и вземане от ответника по договор за кредит
№ **********. С приложеното пълномощно Приложение № 4 към договора за прехвърляне
на вземания от 23.11.2018г. било упълномощено ищцовото дружество от името на
„*ф“ЕООД и за собствена сметка да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.
99 ал. 3 от ЗЗД, вземанията срещу които били предмет на договора за прехвърляне на
вземания. С писмо изх. № 6214/23.11.2018г. на *ф ЕООД , ответницата била уведомена за
сключения договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., но според известието за
доставяне, получателят се е преместил на друг адрес. Приложено по делото е
Потвърждение за прехвърляне на вземания Приложение № 5 към договора за прехвърляне
на вземания от 23.11.2018г., с което на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, „*ф“ЕООД
потвърдило, че вземания, описани в Приложение № 1 към договора за прехвърляне на
вземания от 23.11.2018г. , са прехвърлени от цедента на цесионера.
С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
събраните по делото писмени доказателства – договор за кредит № **********/15.02.2016г.
, договор за кредит № **********/23.02.2016г. , Общи условия на договора за кредит,
разписка за извършено плащане № 2000000098209776 от 15.02.2016г., разписка за
извършено плащане № 2000000098701546 от 23.02.2016г. , договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., приложение № 1 към договора за прехвърляне на
вземания, в същото фигурира и вземане от ответника по договор за кредит № **********,
пълномощно Приложение № 4 към договора за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. ,
писмо изх. № 6214/23.11.2018г. на *ф ЕООД , известие за доставяне, Потвърждение за
прехвърляне на вземания Приложение № 5 към договора за прехвърляне на вземания
от 23.11.2018г., които писмени доказателства не са оспорени от ответницата, съдът счита,
че иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе с
неприсъствено решение.
С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение
по предявените от ищеца искове по чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД,
които следва да се уважат, като бъде осъден ответникът да заплати сумата 600,00 лева,
главница, представляваща задължение по договор за кредит № **********, 135,51 лева –
законна лихва за периода от 23.11.2018г. до 12.02.2021г.. , ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба – 22.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
4
В тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
възложат, направените от ищеца разноски в настоящото производство, в размер на 250,00
лева, от които 50,00 лева – дължима внесена ДТ и 200,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Б. П. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ****** да заплати на
„К.Б.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. ****** сумата 600,00 лева
/шестстотин лева/ - главница , представляваща задължение по договор за кредит №
**********, сумата 135,51 лева/сто тридесет и пет лева и петдесет и една стотинки/ –
законна лихва за периода от 23.11.2018г. до 12.02.2021г.., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.02.2021г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. Б. П. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. ****** да заплати на
„К.Б.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. ****** сумата 250,00 лева –
направени по делото разноски, от които 50,00 лева – дължима внесена ДТ и 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже,
че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5