№ 8737
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110159295 по описа за 2023 година
Ищецът Х. твърди, че на 29.6.2023г. сключил с ответника *** договор за заем, по
силата на който да му се отпусне сумата 5000лева главница, като съгласно чл.5 от договора
за заем, се предвиждало обезпечение чрез поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“,
като е сключен договор с поръчителя, с който се задължил да му заплати сумата 5050 лева
възнаграждение. Твърди, че е заплатил изцяло на*** дължимите вземания по кредита.
Счита договора за кредит за нищожен – на основание на основание чл.11, ал.1,т.7 във
вр.счл.22 ЗПК – не е посочен общ размер на кредита, нищожност по чл.11,ал.1,т.10 ЗПК-не е
налице ГПР и обща дължима сума от потребителя, както и основни данни, послужили за
определяне на ГПР и методика. Сочи се, че договорът за поръчителство има за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, доколкото е с определено от
кредитора лице, както и че възнаграждението му следва да е включено в ГПР.
Предявява се установителен иск за признаване разпоредбата на чл.5 от договора за
потребителски кредит за нищожна, обективно съединен с осъдителен иск за връщане на
сумата от 5 лева / частичен иск от 5050лева, която се твърди, че е платена от ищеца на
ответното дружество/.
Ответното дружество, ***, в срока за отговор, оспорва исковете, като сочи, че при
сключване на ДПК, ищецът е имал възможност, предвидена от ответника, да посочи свой
поръчител, сключването на договора за поръчителсво не е задължително условие за
сключване на договора за кредит, а се предоставя, ако потребителят е направил такава
заявка при подаването на заявката за кредита – следователно и уговорката е индивидуално
уговорена с потребителя. Сочи се, че искът за нищожност на договора за гаранция е
1
недопустим / такъв иск не е предявен/, а поръчителят е самостоятелно ЮЛ. Твърди се, че ако
потребителят избере соченото по – горе, неговата система автоматично генерира и таксите,
които ще се заплатят, поради което и доколкото ищецът сам е избрал обезпечение чрез
поръчителство по сочения начин, запознал се е с таксата, получил е преддоговорна
информация, поради което и не е налице заблуждаваща търговска практика.
Сочи се, че възнаграждението за гаранта не влиза в общия разход по кредита, а
същите са посочени в СЕФ, като потребителят е уведомен за таксите на гаранта преди
сключвнане на договора.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26,ал.1, ЗЗД -противоречие с
добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона - чл.143,ал.1 и ал.2, т.12 ЗЗП
, съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че ищецът е сключил с
ответника договор за кредит, обезпечен с договор за поръчителство с „Multitude Bank“,, , че
договорът е сключен с използване на средства от разстояние, че по силата на договора за
кредит, ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата 5000лева главница, при
задължение да я върне, заедно с възнаградителна лихва от 1750 лева, на 18 вноски.
С определението съдът е съобщил на страните, че, изчислено математически, ако
сумата от 5050 лева се включи към ГПР от 49,66 %, същият надвишава 50 % законната лихва
за забава *5.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – компютърна експертиза е
видно, че заявлението за отпускане на заем е попълнено чрез използване на уеб система на
посочен от вещото лице линк, както и че кандидатстването се извършва на три стъпки – в
първата, потребителят избира сума и период на заема, попълва свои лични данни,
потвърждава декларация за поверителност, втората - преглежда се допълнително данните,
като в рамкиет на тази стъпка, потребителят задължително избира гарант – или от Multitude
Bank или личен гарант/ поръчител. Без избор на едно от двете, кандидатстването на заем е
невъзможно. Следваща стъпка е потвръждаването на условията и сроковете за получаване
на кредит, както и преддоговорната информация, чрез отбелязване в поле, че се
потвърждават като верни дадените данни, и че потребителят е запознат с условията и
сроковете за получаване на бърз кредит, съгласен е и ги и ги приема, както е и съгласен с
преддоговорна информация. Изготвената предварително графа затова, е повдигната в
различен от основния цвят, и съгласно посоченото от вещото лице, съдържа линк, който
потребителят следва да натисне, за да се запознае с условия и срокове за получаване на
кредит и преддоговорна информация. Третата стъпка съдържа потвърждение.
Видно от представения договор за кредит, в него не се съдържа посочване, че за
гаранта ще се заплаща възнаграждение от страна на потребителя. Възнаграждението е
посочено в преддоговорната информация.
От представеното по делото платежно нареждане от 14.6.2023г е видно, че на
2
сочената дата ищецът е заплатил в полза на ответника сумата 5711 лева
В договора за кредит е посочено, че се отпуска сумата 5000лева, при задължението
ищецът да я върне на 18 вноски, заедно с 1750 лева възнаградителна лихва и ГПР 49,66%.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма
доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска
или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по
смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24 ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК. В договора изобщо не е посочено, че
се държи възнаграждение за гаранта. Възнаграждението е посочено едва в преддоговорната
информация. Разпоредбата на чл.10 ЗПФУР предвижда задължение на доставчика да
уведоми потребителя за всички условия на договора, както и да му предостави
информацията по чл.8 и 9 от закона, на хартиен носител, а когато договорът е сключен по
инициатива на потребителя, да стори това незабавно, след сключване на договора/ ал.2/.
Следователно, когато инициативата за сключване на договора е на потребителя, какъвто е и
настоящият случай, тогава доставчикът не е освободен от задължението си да предостави
информацията по чл. 8 и 9 на потребителя.-Доколкото и за сключването на договора не се
изисква същият да е подписан, то и не може да се приеме, че за удостоверяване
задължението на доставчика е необходим подпис на потребителя. От значение е дали по
реда на чл.18,ал.3 се установява, че доставчикът е изпълнил задължението си.
Разпоредбата на чл.18,ал.3 ЗПФУР предвижда, че преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна
и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Не
може да се приеме, че преддоговорната информация, с посочването от страна на кредитора,
3
че за гаранта се плаща възнаграждение, което плащане е разсрочено заедно с вноските по
кредита, е достигнала до потребителя, както и че доставчикът е изпълнил задължението си
да му предостави информацията незабавно, след сключването на договора.
Обезпечението се изразява в следното. Гарантът следва да заплати цялото неплатено
от длъжника задължение. Страните не са формирали спор, че възнаграждението по
договора за поръчителство е платимо от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи,
съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит. Така е и плащано самото
възнаграждение, видно от справките, приложени от ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с
договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на
гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Обстоятелството, че в
преддоговорната информация кредиторът е вписал изявлението си, че възнаграждението не
се включва в общия разход по кредита, или във формирането на ГПР не може да доведе до
заобикаляне на закона.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение заобикаля закона, поради което и
разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е
нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона
съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника, а не на гаранта, следователно се налага извод, че 49,66% ГПР, посочен в
договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция. Легалната
дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва
да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи
възнаграждението на гаранта.
Изчислено математически, ако възнаграждението за гаранта се включи като „общ
разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %,
следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, е налице нарушение на императивна
разпоредба. Следователно, разпоредбата на чл.5 от договора е нищожна. По искането в
нарочна молба на ищеца за прогласяване нищожността на целия договор, действително,
4
договорът е нищожен, на основание чл.22 във връзка с чл.11,т.10 ЗПК, но при липса на
предявен иск за признаване нищожността на целия договор, произнасянето с диспозитив
затова е свръхпетитум.
На основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, даденото въз основа нищожен договор, следва да
се върне изцяло на ищеца и искът, до увеличения размер от 711 лева е основателен изцяло,
до увеличения размер в о.с.з. от 18.4.2024г.. Сумата е платена от страна на ищеца, в полза
на ответника.
По разноските. Ищецът претендира определяне на адвокатско възнаграждение, по
реда на чл.38 ЗАдв, което следва да се определи, въз основа чл.7,ал.2, т.2 НМРАВ.
Възражението на ответника в нарочна молба по дължимостта му е неоснователно.
Ответникът възразява първо, че недоказано е твърдението, че лицето, което е
представлявано безплатно, е материално затруднено. Това възражение съставлява твърдение
за положителен факт – че представляваното лице има средства да заплати възнаграждение,
поради което и на основание чл.154 ГПК страната, която прави твърдението, носи тежестта
да го докаже. Ответното дружество не е ангажирало доказателства. Останалите възражения
– че адвокатът има задължението да информира клиента за възможността да ползва правна
помощ, е неоснователно. Да се приеме тезата на ответната страна би означавало пряко да се
дерогира дадена от самия Закон за адвокатурата възможност на гражданин, избрал своя
пълномощник, да сключи договор за правна защита и съдействие, като не плати
възнаграждение, поради наличието на пречка за плащането. Отделно, избраният адвокат
няма задължението да насочва клиента към ползване на правна помощ, която, съгласно ЗПП,
се предоставя по решение на съответната адвокатска колегия, с избран от нея адвокат.
На процесуалния представител следва да се определи възнаграждение, по иска за
нищожност на конкретна разпоредба на договора – искът е неоценяем, защото в договора не
се предвижда възнаграждение, както се прие по – горе, а по иска за връщане на даденото –
711 лева. Възнаграждението възлиза на 400 лева по първия и 400 лева по втория иск, което
възнаграждение е без ДДС, съгласно представената регистрация по ДДС, на основание § 2А
ДР на НМРАВ или общо 960лева. На ищеца се следва 100 лева, платена държавна такса.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Н. Н. Х. ЕГН ********** с адрес ***
против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, че разпоредбата на чл.5 от
договор за потребителски кредит №1270754/29.6.2023г. е нищожна, на основание
чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да върне на Н. Н. Х.
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 711лева – заплатена от него възнаграждение за
поръчителство на ***; заедно със законната лихва от предявяване на иска – 30.10.2023г. до
5
плащането, както и сторените по делото разноски – 100лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото от 960лева.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.”, вписано в регистър БУЛСТАТ ***, фирмено дело
№ 24/2021г. на СГС, чрез управляващ съдружник адвокат Д. М. М. ,САК с личен адвокатски
номер *** , с адрес на кантората: *** сумата 960лева възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6