Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal;За да се произнесе, съобрази: С определение от16.10.2013г., постановено по гр.д. № 2560/2013г. Великотърновският Районен съд е върнал исковата молба на К. П. М., във връзка с която е било образувано делото и е прекратил производството по същото. Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от К. П. М.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Посочено е, че с исковата си молба жалбоподателят- ищец в първоинстанционното производство- е предявил иск с правно основание чл. 200 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 83,ал.1 т. 1 от ГПК той бил освободен от заплащането на държавна такса и неправилно съдът му дал указания за внасянето на такава в размер на 800лв. Твърди се, че неправилно съдът квалифицирал претенцията на ищеца като такава по чл. 45 от ЗЗД. Претендира се отмяна на обжалваното определение. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания ,доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателствÓ, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна. Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадена от жалбоподателя К. М. искова молба, с която той твърди, че е пострадал при и по повод изпълнение на служебните си задължения като служител на МВР, получил е травма, подробно описана, претърпял е болки и страдания, които подробно е описал. Твърди се, че случаят, при който ищецът е пострадал, представлява трудова злополука. Претендира се ответникът- ОД на МВР В. Т. да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за вреди в следствие на претърпяна трудова злополука. Първоинстанционният съд с разпореждане от 20.09.2013г. е приел, че в случая се касае за иск по чл. 45 от ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл. 200 от КТ е неприложима спрямо служителите на МВР със статут на държавни служители и няма предявена претенция за заплащане на обезщетение по чл. 255,ал.1 от ЗЗД. С оглед това е дал указания по реда на чл. 129 от ГПК за внасяне на държавна такса от страна на ищеца в размер на 800 лв. Обжалваното определение е постановено след изтичане на срока за изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовността на исковата молба. Въззивният съд намира, че това определение е неправилно. Действително исковата молба е нередовна, но нередовността й не се състои в това, че не е внесена държавната такса за разглеждането на иска. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че исковата претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Този извод не може да се направи въз основа на наведените в исковата молба твърдения. Безспорно, след като е служител на МВР със статут на държавен служител ищецът не е легитимиран да предяви иск по чл. 200 от КТ против работодателя си. Нему е предоставен друг ред за обезщетяване, като съгласно разпоредбата на чл. 255,ал. 1 от ЗМВР той има правото да получи еднократно обезщетение в съответните посочени в ЗМВР размери, в случай, че е пострадал при и по повод изпълнение на служебните си задължения и при това са му причинени посочените в закона увреждания. Това не изключва автоматически приложението и на чл. 45 от ЗЗД, доколкото с оглед лимитирания си размер обезщетението по чл. 255, ал.1 от ЗМВР е възможно да не покрива цялата претърпяна вреда. В исковата молба са наведени твърдения, обосноваващи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.255,ал. 1 от ЗМВР. При това положение за първоинстанционния съд е било невъзможно да приеме, че липсва претенция по този текст. Не е ясно въз основа на кои твърдения на ищеца съдът е квалифицирал и иска като такъв по чл. 45 от ЗЗД, след като никъде в исковата молба не се сочи, че исковата сума надвишава дължимото се на ищеца еднократно обезщетение по ЗМВР. За да изпълни задълженията си да квалифицира иска, съдът е следвало да укажена ищеца изрично да посочи дали претендира обезщетение по реда на ЗМВР или претендира вреди от злополуката, при която е пострадал, в пълния им размер. Само при това положение е възможно да се извърши правилна правна квалификация на иска и оттам с оглед тази квалификация да се прецени дали се дължи държавна такса за разглеждането му, или не, доколкото при иска по чл. 255, ал.1 от ЗМВР ищецът няма да дължи заплащането на държавна такса/ т. 23 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Изложеното до тук налага извода, че дадените от първоинстанционния съд указания за изправяне нередовности по исковата молба са неправилни, макар и тя действително да е нередовна. Оттам и неизпълнението на тези неправилни указания не може да доведе до санкцията, предвидена в чл. 129,ал. 3 от ГПК. Определението на съда, с което тази санкция е приложена, е неправилно и подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените в настоящото определение разяснения и указания. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ Определение от от16.10.2013г., постановено по гр.д. № 2560/2013г. на Великотърновския Районен съд, с което е върната исковата молба на К. П. М., във връзка с която е било образувано делото и е прекратил производството по същото. Връща делото на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените дейстивя при дадените в настоящото определение указания. Определението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |