№ 293
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело №
20212100900426 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба с
посочено правно основание чл. 124, вр. с чл. 439 от ГПК от „Еврокапитал-
България” ЕАД – в несъстоятелност (н), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Бургас, улица „Александровска“ № 21, етаж Е,
представлявано от Н.Г. - постоянен синдик против „Литекс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ул. „Лъчезар
Станчев“ № 3, ет. 14, представлявано от Христо Диянов Маринов -
изпълнителен директор, с която се иска да бъде прието за установено по
отношение на ответника, несъществуването (погасяването) на ипотечно
право, възникнало на основание учредени договорни ипотеки, както следва: 1.
Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 68,
том IV, рег.№ 3320, дело № 632 от 27.12.2010 г. на нотариус Краси Манев,
рег.№ 61 на НК; 2. Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с
нотариален акт № 121, том II, рег.№ 7595, дело № 261 от 28.12.2010г. на
нотариус Ана Папазова - Миланова, рег.№ 216 на НК; 3. Договорна ипотека
върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 1, том VII, рег.№ 3622,
дело № 330 от 29.12.2010г. на нотариус Младен Дойнов, рег.№ 173 на НК; 4.
Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 149,
том V, рег.№ 3647, дело № 523 от 29.12.2010г. на нотариус Ивалина Иванова,
рег.№ 23 на НК; 5. Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с
нотариален акт № 125, том III, рег.№ 4424, дело № 323 от 29.12.2010. на
нотариус Андон Рангелов, рег.№ 559 на НК; 6. Договорна ипотека върху
недвижим имот, учредена с нотариален акт № 20, том I, рег.№ 281, дело № 20
1
от 19.01.2011г. на нотариус Петранка Куцарова, рег.№ 100 на НК; 7.
Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 19,
том I, рег.№ 403, дело № 16 от 26.01.2011г. на нотариус Маргарита Гладкова,
рег.№ 477 на НК; 8. Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с
нотариален акт № 20, том I, рег.№ 417, дело № 20 от 19.01.2011 г. на
нотариус Тани Рангелов, рег.№ 517 на НК; 9. Договорна ипотека върху
недвижим имот, учредена с нотариален акт № 127, том I, рег.№ 263, дело №
51 от 25.01.2011г. на нотариус Снежина Желева, рег.№ 313 на НК; 10.
Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 64,
том I, рег.№ 213, дело № 13 от 24.01.2011г. на нотариус Ганьо Великов, рег.№
323 на НК; 11. Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с
нотариален акт № 17, том I, рег.№ 213, дело № 15 от 21.01.2011г. на нотариус
Георги Карамитев, рег.№ 387 на НК; 12. Договорна ипотека върху недвижим
имот, учредена с нотариален акт № 16, том 1, рег.№ 258, дело № 6 от
20.01.2011г. на нотариус Росица Манова, рег.№ 405 на НК; 13. Договорна
ипотека върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 185, том I, рег.№
1102, дело № 66 от 26.01.2011г. на нотариус Румен Тодоров, рег.№ 105 на НК;
14. Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с нотариален акт №
46, том 1, рег.№ 328, дело № 42 от 24.01.2011 г. на нотариус Бисер Вълев, рег.
№ 324 на НК; 15. Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с
нотариален акт № 164, том I, рег.№ 478, дело № 139 от 25.03.2011г. на
нотариус Йордан Павлов, рег.№ 35 на НК; 16. Договорна ипотека върху
недвижим имот, учредена с нотариален акт № 42, том I, рег.№ 235, дело № 41
от 28.01.2011г. на нотариус Гергана Недина, рег.№ 607 на НК; 17. Договорна
ипотека върху недвижим имот, учредена с нотариален акт № 16, том III, рег.
№ 4550, дело № 368 от 30.08.2011г. на нотариус Мариета Николова, рег.№
362 на НК. Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към
нея на ответника, като му е указана възможността за подаване на писмен
отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В
определения от съда двуседмичен срок, ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана
2
възможността да подаде допълнителна искова молба. В предоставения
двуседмичен срок по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна
искова молба. В указания срок според чл. 373 от ГПК, е постъпил
допълнителен отговор на исковата молба от ответника.
С отговора на исковата молба, ответникът „Литекс“ АД е
направил множество възражения за недопустимост и нередовност на исковата
молба, както и възражение за неподсъдност на иска пред настоящия съд. По
направените възражения, съдът приема следното.
Възраженията на ответника за недопустимост на настоящото
производството поради липса на легитимация на страните, както и поради
липса на правен интерес и заобикаляне на закона, са неоснователни.
Процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск
и тя се следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от
материалноправната, която изразява принадлежността на субективното
материално право. Затова легитимирани страни в исковия процес са тези,
които претендират, че са притежатели на материалните права засегнати от
правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация се обуславя
само от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Всеки, който
претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да
упражни правото си на иск и да стане ищец по дело, поставяйки другата
страна по спора в ролята на ответник. Съгласно практиката на ВКС,
процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца
принадлежност на спорното материално право, от претендираното или
отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от
правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация
предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското
правоотношение. Поради това, че процесуалната легитимация на страните
следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а
единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото,
което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по
същество, който съдът изследва с решението и който обосновава
основателността, но не и допустимостта на иска. В настоящия случай ищецът
3
твърди, че задължението към ответника, за което са учредени процесните
ипотеки, е погасено, поради което ипотечното право не съществува. В
качеството си на ипотекарен длъжник има интерес от установяване на
съществуването на ипотечното право, тъй като в резултатът от предявения
иск това ще рефлектира върху масата на несъстоятелността на ищеца –
длъжник и ще се отрази на погасяването на вземанията на кредиторите на
несъстоятелността. В исковата молба се съдържат твърдения за всички тези
релевантни за материалните правоотношения факти и обстоятелства. Вярно е,
че с исковата молба ищецът е заявил, че се предявява иск по чл. 124, вр. с чл.
439 от ГПК, но съдът не е обвързан от правната квалификация дадена от
страните. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения
за погасяване на ипотечното правоотношение между страните, поради
погасяване на задължението, което е обезпечавало като и петитумът на иска е
да бъда установено несъществуването (погасяването) на ипотечно право за
конкретно посочени договорни ипотеки. Липсват твърдения за оспорване на
изпълнението във висящ изпълнителен процес, а се твърди погасяване на
задължението на ипотекарния длъжник, което ще се отрази на масата на
несъстоятелността. При това положение, съдът счита, че е сезиран с
установителен иск по чл. 124 от ГПК.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за липса на
правен интерес от предявяване на иска. Ищцовото дружество е длъжникът, за
който е открито производството по несъстоятелност, поради което то има
интерес да установи, че задълженията по договора за банков кредит, от който
ответника черпи права, са погасени, тъй като това е от значение за
съхраняване на постъпилите в масата на несъстоятелността суми. С нормата
на чл. 717н от ТЗ се гарантират правата на ипотекарен кредитор, който не е
кредитор на длъжника, като неговото ипотечно право се преобразува във
вземане за цената от проданта. От друга страна, включването на такъв
кредитор в производството по несъстоятелност му дава големи предимства
пред останалите кредитори, тъй като той избягва конкуренцията с вземанията
които имат те. Това би могло да бъде предпоставка за злоупотреби, ако
вземането на ипотекарния кредитор не съществува в действителност. Поради
това конкуриращите се с неговото вземане други кредитори, както и
длъжникът, имат правен интерес от това да водят иск против обезпечения
кредитор и да установят, че последният няма привилегировано вземане. В
4
тази връзка следва да бъде посочено, че в ТЗ няма изчерпателно посочване на
способите, вкл. на исковете, за попълване на масата на несъстоятелност. При
извършването на преценка кои искове са за попълване на масата на
несъстоятелност, се изхожда от общ критерий, дали искът би довел до
увеличаването ѝ или запазването ѝ, от там до удовлетворяване в по-голяма
степен на кредиторите на несъстоятелния търговец, независимо от вида на
иска, като активно легитимиран по тези искове е синдикът, респ. търговецът -
длъжник. По въпроса - дали исковете за попълване на масата на
несъстоятелност са изчерпателно изброени в Глава 41 на ТЗ, е формирана
трайна безпротиворечива практика на ВКС. Напр. в определение № 479/
29.12.2008 г. по ч. т. д. № 339/2008 г. на II т. о. на ВКС е прието, че по арг. на
чл. 658 ал. 1 ТЗ, исковете за попълване на масата на несъстоятелност не са
изчерпателно изброени в ТЗ. В определение № 92/ 16.02.2017 г. по ч. т. д. №
2413/2016 г. на I т. о. на ВКС е пояснено, че при липсата на легална
дефиниция и изчерпателно законово посочване на исковете за попълване на
масата на несъстоятелност, такъв е искът, който би довел до увеличаване на
масата на несъстоятелност и до удовлетворяване в по-голяма степен на
кредиторите на несъстоятелния търговец. В определение № 301/ 22.03.2011 г.
по ч. т. д. № 107/2011 г. на II т. о. на ВКС също е посочено, че действия за
попълване на масата на несъстоятелност, независимо дали са изброени в
закона като такива, са всички действия, имащи за цел възстановяване и
съхраняване на масата на несъстоятелността.
По отношение на възражението на ответника за неподсъдност на
настоящия спор пред Окръжен съд Бургас, съдът приема следното.
Съгласно задължителната практика на ВКС, намерила израз в
определения по чл. 274, ал. 3 ГПК, а именно определения №№ 988/ 31. 10.
2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 692/2012 г., ІІ т. о. и определение № 203/ 13. 04.
2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3633/2012 г., ІІ т. о. с оглед специфичния характер
на ипотечното право и невизирането на исковете относно ипотечни права в
нормата на чл. 109 ГПК, съдържаща изчерпателно изброяване на
приложимите хипотези, следва да се приеме, че подсъдността по
местонахождение на недвижимия имот не се отнася до исковете за ипотечни
права.
Както бе посочено по – горе, исковете за попълване на масата на
5
несъстоятелността не са изчерпателно изброени в закона. В разпоредбите на
чл. 645 ал. 3 и ал. 4, чл. 646, чл. 647 и чл. 649 ал. 1 ТЗ, връзка с чл. 135 ЗЗД са
предвидени специални искове за попълване на масата на несъстоятелността и
същите са местно и родово подсъдни на съда по несъстоятелността съгласно
чл. 649 ал. 5 ТЗ – окръжният съд по седалището на длъжника към момента на
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност по чл.
625 ТЗ. Обусловените от тях искове също са подсъдни на съда по
несъстоятелността съгласно чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ. Посочените разпоредби не
следва да бъдат тълкувани разширително. Другите общи искове за попълване
на масата на несъстоятелността не попадат в обхвата на специалните норми
на чл. 649 ал. 5 ТЗ и чл. 621а, ал. 2 ТЗ. Подсъдността по отношение на тези
искове се определя по общите правила за подсъдност, предвидени в глава 12
от ГПК. Настоящият иск е установителен по чл. 124 от ГПК, поради което за
него следва да се приложат общите правила за подсъдност, а именно чл. 108
ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното възражението на ответника за неподсъдност
на производството по делото пред настоящия съд е основателно и следва да
бъде уважено. Делото следва да бъде прекратено и изпратено на местно
компетентния съд, който в случая е Софийски градски съд.
По изложените съображения и на основание чл.118 ал.2, вр. с
чл.108 ал.1, изр.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 426 по описа за 2021
год. на Бургаски окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен
съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6