Р Е
Ш Е Н
И Е №160
Гр.Видин
23 .09. 2014
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
съд в публичното заседание на eдинадесети септември две хиляди и четиринадесета
година в състав окръжен съдия Г. Й.
при секретаря
В.К. и в
присъствието на прокурора
……………………………………………………………..като
разгледа докладваното от съдия Й. гр.д. № 159 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното
:
Делото е образувано по исковата молба
на „Ю. Б." АД,
ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „представлявано от
изпълнителните директори П. Н. Д. и Д. Б. Ш., чрез пълномощник адв. С. И. Р.
САК, съдебен адрес: гр. С., ул. „срещу: 1. ЕТ „Б.-С.
Т. Ц.",ЕИК със седалище и адрес управление: гр. Видин
3700, ж.к. „, представлявано от Т. П. Ц. и срещу С.В.Ц.,
ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди,че на 19.04.2005 г. между
„Б. П. Б." АД (с настояща фирма „Ю. Б." АД) и ЕТ „Б.-С. Т. Ц. (чийто
правоприемник на търговското предприятие е „Б.-С. 2000"ЕООД) е сключен
Договор за кредит , с който на кредитополучателя е предоставен кредит във
формата на кредитна линия за посрещане на краткосрочни оборотни нужди в размер
на 120 000 лева. Съгласно чл. 1, ал. 2 срокът на договора за кредит е 120
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 4 от
договора за кредит при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва се
увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка за просрочие) в размер
на 10 пункта.
След това към договор за кредит „Бизнес кредитна линия
- плюс" № 0375/19.04.2005 г.са сключени Анекс № 1 от 23.03.2006 г, Анекс №
2 от 30.05.2006 г., Анекс № 3 от 18.04.2007 г, Анекс № 4 от 08.05.2008 г, Анекс
№ 5 от 18.09.2008 г, Анекс № 6 от 27.03.2009 г, Анекс № 7 от 16.12.2009 г.,
Анекс № 8 от 11.05.2010 г, Анекс № 9 от 23.05.2012 г. и Анекс № 10 от
23.05.2013 г.,като в исковата молба се сочи главното съдържание на анексите.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане на
дължимите вноски по кредита и анексите към него
на 26.09.2013 г. „Ю. Б." АД обявила кредита за изцяло предсрочно
изискуем, считано от 26.09.2013 г. Към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост просрочените задължения по кредита били в размер на 119 746.86 лева
като падежът на първата просрочена вноска е 21.04.2013 г. С нотариални покани кредитополучателят и
солидарните длъжници били уведомени за предсрочната изискуемост и изрично били
поканени да заплатят целия дължим дълг по договора за кредит и анексите към
него. „Ю. Б." АД подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК с
вх. № 3137936 срещу „Б.-С. 2000" ЕООД, ЕТ „Б.-С. Т. Ц.", С.В.Ц. и П.
С. В.. По така подаденото заявление било образувано гр.д. № 46649/2013 г. на
Софийски районен съд, 118 с-в, по което били издадени Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК от 26.11.2013 г. и изпълнителен лист от 26.11.2013
г., с които „Б.-С. 2000" ЕООД, ЕТ „Б.-С. Т. Ц.", С.В.Ц. и П. С. В.
били осъдени солидарно да заплатят на „Ю. Б." АД следните суми: 415 199.83
лева -главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от
11.11.2013 г. до окончателното й погасяване; 38 693.02 лева - договорни лихви
за периода от 21.04.2013 г. до 06.11.2013 г.; 40 лева - такси по договора;
9078.66 лева -разноски за държавна такса и 5987.18 лева -разноски за адвокатско
възнаграждение.Въз основа на така издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 2304/2013 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд
- Видин.Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение по гр.д. № 46649/2013
г. на СРС длъжниците ЕТ „Б.-С. Т.Ц." и С.В.Ц. били подали възражение по
чл. 414 от ГПК, на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК „Ю. Б." АД
предявява исковете по настоящото дело за установяване на вземанията си по Договор за
кредит „Бизнес кредитна линия - плюс" № 0375/19.04.2005 г. и анексите към
него спрямо тях.
Иска се да бъде постановено решение , с което да се признае за установено по отношение на ЕТ „Б.-С.
Т. Ц." и С.В.Ц., че „Ю. Б." АД има вземания по Договор за кредит
„Бизнес кредитна линия - плюс" № 0375/19.04.2005 г, Анекс № 1 от
23.03.2006 г, Анекс № 2 от 30.05.2006 г, Анекс № 3 от 18.04.2007 г, Анекс № 4
от 08.05.2008 г, Анекс № 5 от 18.09.2008 г, Анекс № 6 от 27.03.2009 г, Анекс №
7 от 16.12.2009 г, Анекс № 8 от 11.05.2010 г., Анекс № 9 от 23.05.2012 г. и
Анекс № 10 от 23.05.2013 г. към него, за сумите от:
-415
199.83 лева (четиристотин и петнадесет хиляди сто деветдесет
и девет и 0.83 лева), представляваща дължима главница ведно със
законната лихва върху главницата считано от 11.11.2013 г. до
окончателното й погасяване;
-38
693.02 лева (тридесет и осем хиляди шестстотин деветдесет и
три и
0.02 лв.), представляващи дължими
договорни лихви за
периода 21.04.2013 г. - 06.11.2013 г;
-40
лева (четиридесет лв.), представляващи
дължими такси по договора за периода 10.06.2013 г. - 06.11.2013 г.
Иска се да бъдат присъдени на ищеца всички направени по настоящото дело разноски.
Към исковата молба са представени следните документи :Договор за
кредит „Бизнес кредитна
линия - плюс" №
0375/19.04.2005 г, и Анекс № 1 от
23.03.2006 г, Анекс № 2 от
30.05.2006 г, Анекс № 3 от 18.04.2007 г, Анекс № 4 от 08.05.2008 г,
Анекс № 5 от 18.09.2008 г, Анекс № 6 от 27.03.2009 г, Анекс № 7 от
16.12.2009 г, Анекс № 8 от 11.05.2010 г, Анекс № 9 от 23.05.2012 г.
и Анекс № 10 от 23.05.2013 г. към него;Нотариална покана, рег. № 5851, том II,
акт № 35 от 30.09.2013 г. на
нотариус рег. № 259 на НК;Нотариални покани, рег. № 2256/30.09.2013 г, том I, №
105, рег. №2254/30.09.2013 г, том I, № 103 и рег. № 2255/30.09.2013 г, том I,№
104 на нотариус рег. № 488 на НК и разписки за връчването им;Заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК с вх. №
3137936/11.11.2013 г.;Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от
26.11.2013 г.и изпълнителен лист от 26.11.2013 г. по гр.д. № 46649/2013 г. на СРС,
118 с-в;съобщение от СРС по гр.д. № 46649/2013 г. с приложено към него Разпореждане
от 14.02.2014 г, получено на 21.03.2014 г.
Ответникът ЕТ
„Б. С. – Т. Ц.", с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.Видин, ж
", , представляван от едноличният търговец Т. П. Ц. е депозирал писмен
отговор ,в който заявява, че оспорва подадената искова молба, като
неоснователна и недоказана и иска да бъде постановено решение , с което да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана подадената искова молба от „Ю. Б." АД,
ЕИК 0, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул."Околовръстен
път", №260, представлявано от изпълнителните директори П. Н. Д. и Д. Б. Ш.,
с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, по следните съображения
:
1.
На първо място, банката се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист срещу едноличният търговец ЕТ "Б. – С. – Т. Ц." —
гр.Видин.Видно от справката в търговският регистър по партидата на едноличният
търговец, търговското му предприятие като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения е прехвърлено с договор за покупко - продажба от
01.09.2009г. на "Б.-С. 2000" ЕООД, с ЕИК.Кредиторът - ищец в
настоящето производство е бил уведомен за това, тъй като видно от представения
по делото анекс №7/16.12.2009г., търговското дружество е конституирано като
съдлъжник по реда и при условията на чл.101 от ЗЗД.С покупко - продажбата на
търговското предприятие на едноличният търговец обаче намират приложение разпоредбите на чл.16 и
чл.16а от Търговският закон, като в случая към момента на издаването на
заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист кредиторът
в лицето на банката ищец по настоящето производство не е имала основание за
получаване на изпълнителен лист срещу едноличният търговец, тъй като към този
момент отговорността му е погасена предвид разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ТЗ.
2.На
второ място, банката се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист срещу други юридически и
физически лица, без да са били налице правните предпоставки за това.Видно от
представения с исковата молба договор за банков кредит, продукт „Бизнес
кредитна линия — „плюс", №0375/19.04.2005г., същият е сключен между „Б. п.
б." АД - гр.София и ЕТ"Б. – С. – Т. Ц." - Видин.Всички останали
юридически и физически лица, срещу които е издаден изпълнителният лист и
заповедта за изпълнение на парично задължение не са сключвали договори за
кредит и не са били страни по цитираният по-горе договор за кредит.Едва в
последващите анекси към този договор, поетапно и постепенно като
„съдлъжници" са конституирани С.В.Ц., П. С. В. и „Б.-С. 2000" ЕООД,
но това не е извършено с отделно съглашение, отделен акт, а с анекс към
сключения вече между други, различни от тях страни договор за кредит.Безспорно
е, че страните по облигационното отношение са тези, подписали договора, като
заместването в дълг или встъпването в дълг трябва да бъде предмет на отделно
съглашение, отделен договор, а не в рамките на допълнително споразумение към
договор между други две страни.
3.На
трето място, оспорват се претендираните и присъдени със заповедта и
изпълнителния лист суми, като се твърди, че същите са неоснователни.В тази
връзка се прави възражение за погасяване на претендираните лихви по давност по
реда и при условията на чл. 111, б."в" от ЗЗД, като се твърди, че
същите са погасени по давност.
Претендират се направените в производството разноски.
Депозиран е и писмен отговор на исковата молба и от
ответника С.В.Ц. ***, ЕГН : **********
,в който се заявява, че оспорва подадената искова молба, като неоснователна и
недоказана и се иска постановяването на решение , с което да се остави без
уважение като неоснователна и недоказана подадената искова молба от „Ю. Б." АД,
ЕИК , със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.". по
съображения ,идентични с тези на ответника ЕТ „Б. С. – Т. Ц.", с ЕИК .
След като взе предвид постъпилата
искова молба,писмените отговори на ответниците и събраните по делото
доказателства,Видинският окръжен съд прие за установена от фактическа страна
следното :
На 19.04.2005 г. между „Б. П. Б." АД (с настояща
фирма „Ю. Б." АД) и ЕТ „Б.-С. Т. Ц." (чийто правоприемник на търговското
предприятие е „Б.-С. 2000"ЕООД) е сключен Договор за кредит „Бизнес
кредитна линия - плюс" № 0375/19.04.2005 г./л.10-14 от делото/, с който на
кредитополучателя е предоставен кредит във формата на кредитна линия за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди в размер на 120 000 лева. Съгласно чл.
1, ал. 2 срокът на договора за кредит е 120 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка. Заемната сметка е открита на 03.05.2005 г. В чл.
2, ал. 2 от договора за кредит страните са уговорили, че Кредитополучателят има
право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да
ползва отново средства по кредита до максималния му разрешен размер в рамките
на срока по чл. 1, ал. 2. Уговорено е, че върху усвоената сума
кредитополучателят дължи възнаградителна лихва, която съгласно чл. 3, ал. 4 се
начислява ежемесечно и е платима на всяко 21-число на съответния месец след
откриването на заемната сметка. Съгласно чл. 4 от договора за кредит при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава автоматично с
наказателна надбавка (неустойка за просрочие) в размер на 10 пункта.
След това към договор за кредит „Бизнес кредитна линия
- плюс" № 0375/19.04.2005 г.са сключени Анекс № 1 от 23.03.2006 г, Анекс №
2 от 30.05.2006 г., Анекс № 3 от 18.04.2007 г, Анекс № 4 от 08.05.2008 г, Анекс
№ 5 от 18.09.2008 г, Анекс № 6 от 27.03.2009 г, Анекс № 7 от 16.12.2009 г.,
Анекс № 8 от 11.05.2010 г, Анекс № 9 от 23.05.2012 г. и Анекс № 10 от
23.05.2013 г.
С Анекс № 1 от 23.03.2006 г. към договора за кредит /л.16-18
от делото/размерът на предоставената кредитна линия е увеличен със сума в
размер на 180 000 лева, като общият размер на кредита става 300 000 лева. С
Анекс № 3 от 18.04.2007 г. /л.20-22 от делото/размерът на отпуснатия кредит
отново е увеличен със 100 000 лева, като
общият размер на отпуснатата кредитна линия става 400 000 лева. В същия анекс е
уговорено, че размерът на дължимата от кредитополучателя годишна лихва за
предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент - малки
фирми (БЛПМФ) за лева, обявен от Банката, намален с 0.5 % пункта. Кредитът е
усвоен в пълен размер.
С Анекс № 6 от 27.03.2009 г. /л.27-28 от делото/С.В.Ц.
е встъпил като съдлължник при условията на чл. 101 от ЗЗД по Договор за кредит
„Бизнес кредитна линия - плюс" № 0375/19.04.2005 г. като се е задължил да
отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на задълженията по
договора за кредит и анексите към него до окончателното му погасяване.
В Анекс № 8 от 11.05.2010 г. /л.31-36 от делото/ и Анекс № 9 от 23.05.2012 г. /л.37-42 от
делото/ страните са се съгласили да бъде въведен облекчен ред за изплащане на
задълженията по договора, като е уговорено всички дължими просрочени суми към
датата на съответните анекси да бъдат преоформени чрез натрупването им към
редовната и непогасена част от главницата по кредита. Уговорено е също кредитът
да продължи да се погасява на месечни анюитетни вноски съгласно погасителен
план -приложение към съответните анекси, и променен е крайният срок за връщане
на кредита на 30.04.2015 г.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане на
дължимите вноски по кредита и анексите към него на основание чл. 24, б.
„г" вр. чл. 25, б. „в" от договора за кредит, чл. 8 от Анекс № 9 от
23.05.2012 г. и чл. 1.1 от Общите условия, на 26.09.2013 г. „Ю. Б." АД
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 26.09.2013 г. Към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост просрочените задължения по
кредита са в размер на 119 746.86 лева като падежът на първата просрочена
вноска е 21.04.2013 г. Съгласно чл. 8 от Анекс № 9 от 23.05.2012 г. и чл. IV. 1
от Общите условия изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление или уведомление на Кредитополучателя и Съдлъжниците за това.
Независимо от това, с нотариална покана, рег. № 5851, том II, акт № 35 от
30.09.2013 г. на нотариус В. Б., рег. № 259 на НК, район на действие СРС и
нотариални покани, рег. № 2256/30.09.2013 г, том I, № 105, рег. №
2254/30.09.2013 г, том I, № 103 и рег. № 2255/30.09.2013 г, том I, № 104 на
нотариус А. А., рег. № 488 на НК, район на действие РС Видин,
кредитополучателят и солидарните длъжници са уведомени за предсрочната
изискуемост и изрично са поканени да заплатят целия дължим дълг по договора за
кредит и анексите към него. Поканите са получени от длъжниците съответно на
01.10.2013 г, 02.10.2013 г. и 22.10.2013 г., видно от извършените нотариални
удостоверявания, но до настоящия момент задълженията по договора за кредит не
са изплатени. Поради неизпълнение от страна на длъжниците на задълженията им по
Договор за кредит № 0375/19.04.2005 г. и анексите към него и след обявяването
на предсрочната изискуемост, на 11.11.2013 г. „Ю. Б." АД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417
от ГПК с вх. № 3137936 срещу „Б.-С.2000" ЕООД, ЕТ „Б.-С. Т. Ц.", С.В.Ц.
и П. С. В.. По така подаденото заявление е образувано гр.д. № 46649/2013 г. на
Софийски районен съд, 118 с-в, по което са издадени Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК от 26.11.2013 г. и изпълнителен лист от 26.11.2013
г., с които „Б.-С. 2000" ЕООД, ЕТ „Б.-С. Т. Ц.", С.В.Ц. и П. С. В. са
осъдени солидарно да заплатят на „Ю. Б." АД следните суми: 415 199.83 лева
-главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.11.2013 г.
до окончателното й погасяване; 38 693.02 лева - договорни лихви за периода от
21.04.2013 г. до 06.11.2013 г.; 40 лева - такси по договора; 9078.66 лева
-разноски за държавна такса и 5987.18 лева -разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 2304/2013 г. на държавен съдебен изпълнител при
Районен съд - Видин.
Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение по
гр.д. № 46649/2013 г. на СРС длъжниците ЕТ „Б.-С. Т. Ц." и С.В.Ц. са
подали възражение по чл. 414 от ГПК, на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
„Ю. Б." АД предявява исковете по
настоящото дело за установяване на
вземанията си по Договор за кредит „Бизнес кредитна линия - плюс" №
0375/19.04.2005 г. и анексите към него спрямо тях.
По делото е назначено вещо лице,което дава
заключение,че размерът на дължимите от длъжниците суми съответства на
претендираните с исковата молба суми.
При така установената фактическа
обстановка Видинският окръжен съд намира за установено от правна страна
следното :
Искът е с правно основание Чл.415 вр.с Чл.422 ГПК.
Предявеният иск е допустим ,тъй като
ищецът е уведомен за предявения иск на 21 март 2014 г.,/л.217 от делото/,а
искът е предявен на 16.04.2014 г.,т.е. в законовия едномесечен срок.
Безспорно е, че характера на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съдебно установяване на вземането на
кредитора (при надлежно направено оспорване от страна на длъжника), както е в
случая.
За успешното провеждане на установителния иск по реда
на чл. 422, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на
претендираната сума. В разглеждания случай, същият е длъжен да докаже, че
ответникът е спрял плащанията по договора за банков кредит. Предмет на
установяване в настоящото производство е съществува ли действително, ликвидно и
изискуемо материалноправно вземане на ищеца срещу ответника за ангажиране на
отговорността му по договора за банков кредит . Чрез събраните по делото
писмени доказателства и чрез назначената съдебно – икономическа експертиза
вземането се доказа. Съдът кредитира
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, защото е изготвено на
база събраните по делото доказателства и счетоводните данни от ищцовата банка,
което се явява редовно водено.
Предявеният установителен иск е основателен и доказан,
като такъв следва да се уважи.
Неоснователни са развитите във въззивните жалби на
ответниците доводи,че ответникът ЕТ „Б. с.-Т. Ц.” не бил надлежен ответник ,тъй
като търговското предприятие било прехвърлено с договор за покупко-продажба от
01.09.2009 г.на „Б. с. 2000”ЕООД ,тъй като съгласно Чл.15 ал.3 ТЗ при прехвърляне
на търговско предприятие отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с
приобретателя до размера на получените права ,като кредиторите на търсими
задължения следва да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.Законът
не ограничава солидарната отговорност на отчуждителя с някакъв срок
.Разпоредбата на Чл.16а ТЗ дава
допълнителни права на кредитора и по
никакъв начин не изключва отговорността на отчуждителя след изтичане на този
срок.В решение №691 от 01.07.2004 г.ТК
на ВКС се казва ,че „солидарната отговорност ,предвидена в Чл.15 ал.3 ТЗ не е
ограничена със срока по Чл.16а ал.1 ТЗ ,който има значение единствено и само за отделното управление на преминалото
предприятие от правоприемника ,но не и за предявяването на исковете срещу
прехвърлителя и приобретателя ,които се изсрочват с общота 5-годишна довност.
Единствено солидарната отговорност на приобретателя по
търсими /непарични/ задължения е уредена като субсидиарна ,тъй като кредиторите
на тези задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на
предприятието ,а след това към неговия приобретател-Чл.15 ал.3 ,изр.последно ТЗ.В конкретния случай ищецът е кредитор на носимо задължение ,каквото е по
своята характеристика паричното задължение ,поради което направеното от
ответниците възражение за поредност е неоснователно .В решение №1417 от
25.10.2000 г. на ВКС по гр.д.625/2000 г. V ГО се приема ,че „предвидената
солидарна отговорност на прехвърлителя и приобретателя на търговското
предприятие е задължителна за тях в отношенията им към кредиторите на
прехвърленото предприятие „.
Разпоредбата на Чл.15 ал.3 от Търговския закон
действително е неясна и подлежи на тълкуване ,тъй като от израза „получените
права” не става ясно дали се касае за получените от прехвърлителя или от
приобретателя права.Правилното тълкуване на текста води до извода,че същият
следва да се тълкува в следния смисъл: „При прехвърляне на предприятие, ако
няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията
солидарно с правоприемника до размера на получените от правоприемника
/прехвърлените /права.” Ограничаването на отговорността до размера на
получените права се отнася за приобретателя ,а не за отчуждителя на
предприятието.При тълкуването на разпоредбата на Чл.15 ал.3 ТЗ следва да се
изходи от това ,че тази норма е частно проявление на правния принцип,че при
правоприемство отговорността на приобретателя се ограничава до размера на
получените права ,а не до размера на всички задължения на прехвърлителя
.Проявление на този принцип е например и ограничаването на размера на
задълженията на наследника при приемането по опис на наследството по правилата
на Закона за наследството.Тъй като при прехвърлянето на търговско предприятие
съществува вероятност от увреждане на кредиторите ,законът е предвидил засилена
правна закрила на кредиторите под формата на солидарна отговорност на
приобретателя и прехвърлителя и именно това е целта на разпоредбата на Чл.15
ал.3 ТЗ.Търговското предприятие може да бъде и подарено ,като в този случай
прехвърлителят не получава нищо в замяна.В този случай прехвърлителят изобщо не
би следвало да отговаря ,а това е в явно противоречие с разпоредбата на Чл.15
ал.3 ТЗ ,която предвижда ,че прехвърлителят отговаря винаги.Понятието „размера
на получените права”,употребено в Чл.15 ал.3 ТЗ няма предвид посочената в
договора за прехвърляне на търговско предприятие цена по сделката ,а получената
от приобретателя стойност на предприятието като съвкупност от права ,задължения
и фактически отношения .В този смисъл е и практиката на Върховния административен
съд ,например решение № 2534/24.02.2009г. по адм. дело № 10918/2008г., I отд.
на ВАС.В горното изрично се казва ,че „физическото лице,заличено от търговския
регистър като едноличен търговец,отговаря с имуществото си за задълженията си
към кредиторите…Доколкото ЕТ не са юридически лица,то за
задълженията,възникнали от дейността на физическите лица,действащи като
еднолични търговци,отговорността се носи от съответното физическо лице”.
Неоснователно е и развитото в отговора на С.Ц. на исковата молба възражение за липсата на отделен договор за встъпване в
дълг на С.В.Ц. . Това е така,тъй като съгласно чл. 101 от ЗЗД трето лице може
да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или
с длъжника,като за действителността на съглашението за встъпване не е предвидена писмена форма за действителност или за доказване. В
настоящия случай съглашението за встъпване в дълга по Договор за кредит
„Бизнес кредитна линия - плюс" № 0375/19.04.2005 г. с ответника С.В.Ц. е
инкорпорирано в Анекс № 6 от 27.03.2009 г, т.е.
в документа ,озаглавен „Анекс № 6 към Договор за кредит „Бизнес кредитна
линия - плюс" № 0375/19.04.2005 г." от 27.03.2009 г. се съдържат
няколко отделни съглашения: за предоговаряне на част от условията по договора
за кредит,за встъпване в дълг на С.В.Ц.. За оформянето на договора като
анекс не само не съществува законова
пречка, но може да се приеме като
основателен развития от ищеца довод ,че е налице много често използвана правна техника
/т.н.обичай в практиката по смисъла на Търговския закон/.
С решение № 34/17.02.2014 г. по гр. д.
№ 2586/2013 г. на ВКС на РБ, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и
представляващо задължителна съдебна практика, е прието ,че съобразно чл.
101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Независимо от това, с кого е сключено
съглашението встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението
на задължението. С кого е сключено съглашението, има значение за възможността
встъпилият едностранно да отмени или измени сключеното съглашение. Той няма
такова право, ако съглашението е сключено с кредитора. Заместването в дълг по
чл. 102 ЗЗД се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от
задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на
кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от
задължението.Встъпилият има право да се оттегли, ако съглашението за встъпване
е сключено с длъжника. Съглашението с длъжника е двустранна сделка, но въпреки
това встъпилият може да се откаже изцяло или частично от нея с едностранно
волеизявление при наличието на съответните предпоставки. Съглашението с
длъжника е особен договор в полза на трето лице, като длъжникът е уговарящ,
встъпващият - обещател, а кредиторът - бенефициер. Особеното е, че при договор
в полза на трето лице уговорката може да бъде отменена от уговарящия, а от
съглашението за встъпване може да се оттегли обещателят.Одобрението на
съглашението от кредитора не е необходимо да бъде извършено като изричен акт,
облечен в някаква форма, то може да е всяко конклудентно действие, с което
кредиторът показва, че приема съглашението. Манифестирането на такава воля
от кредитора е пречка за последващо оттегляне.
Съдът намира за неоснователно и
направеното възражение за погасяване по давност на изтекли лихви .От
доказателствата по делото се установява,че
падежът на претендираните с исковата молба лихви е в периода 21.04.2013
г. - 06.11.2013 г.,а заявлението по чл. 417 от ГПК е подадено на 11.11.2013
г.,т.е. в тригодишния давностен срок .На основание чл. 422 от ГПК искът, по
който е образувано настоящото дело, се счита предявен на датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
Ищецът е изпълнил и задължението си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да уведоми длъжника за това .Съгласно 18
от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 год. на Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска и Търговска колегии в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка,
че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Уведомяването на
длъжниците за обявената предсрочна изискуемост на кредита се удостоверява от
представените по делото нотариални покани и разписки /л.49-54 от делото/.
При този изход на делото на ищеца следва да се
присъдят направените в производството разноски.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховният касационен съд
на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Приетото
разрешение по т.10.в от тълкувателното решение, че присъдените със заповедта за
изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя
правомощието на съда в исковото
производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането
на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото, образувано по
подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за
изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното
производство, като: връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на
заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на
издадения от съда акт – заповед за изпълнение. При издаване на изпълнителен
лист по влязлата в сила заповед за изпълнение, но след влизане в сила на
решението по установителния иск,съдът в заповедното производство не е
компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния лист за
разноските. Преценката на съда в заповедното производство обхваща констатация
за влизането в сила на заповедта за изпълнение – изцяло или по отношение на
отделни вземания.Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в
частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда
на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1,
респ. по чл.422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да
разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от
съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Недопустимо е ищецът в исковото производство
да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако
не е направил такова искане със заявлението.Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен
лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.
Водим от горното и на основание Чл.422 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ,че „Ю. Б."
АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „" № има солидарни вземания срещу ЕТ „Б.-С.
Т. Ц.",ЕИК със седалище и адрес управление: гр. Видин
3700, ж.к. „.представлявано от Т. П. Ц.
и срещу С. В.Ц., ЕГН **********,***
по Договор за кредит „Бизнес кредитна линия - плюс" № 0375/19.04.2005 г,
Анекс № 1 от 23.03.2006 г, Анекс № 2 от 30.05.2006 г, Анекс № 3 от 18.04.2007
г, Анекс № 4 от 08.05.2008 г, Анекс № 5 от 18.09.2008 г, Анекс № 6 от
27.03.2009 г, Анекс № 7 от 16.12.2009 г, Анекс № 8 от 11.05.2010 г., Анекс № 9
от 23.05.2012 г. и Анекс № 10 от 23.05.2013 г. към него, за сумите от:
-415
199.83 лева (четиристотин и петнадесет хиляди сто деветдесет
и девет и 0.83 лева), представляваща дължима главница ведно със
законната лихва върху главницата считано от 11.11.2013 г. до
окончателното й погасяване;
-38
693.02 лева (тридесет и осем хиляди шестстотин деветдесет и
три и
0.02 лв.), представляващи дължими
договорни лихви за
периода 21.04.2013 г. - 06.11.2013 г;
-40
лева (четиридесет лв.), представляващи
дължими такси по договора за периода 10.06.2013 г. - 06.11.2013 г.
За горните суми
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по Чл.417 ГПК от 26.11.2013
г.на Софийския районен съд и г. и
изпълнителен лист по ч. гр .д. № 46649/2013 г. по описа на Районен съд - София.
ОСЪЖДА ЕТ „Б.-С. Т. Ц." и С.В.Ц. ДА ЗАПЛАТЯТ
на „Ю.
Б. АД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „направените пред Видинския окръжен съд разноски ,включващи 9 078,66
лв. държавна такса ,100 лв.възнаграждение на вещо лице и 4 252 ,82 лв.адвокатско възнаграждение
,както и разноските по заповедното производство пред Софийския районен съд в
размер на 9 078,66 лв. държавна такса и 5 987,18 лв.адвокатско
възнаграждение .
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
странтие.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :