№ 111
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002445 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 613а от ТЗ.
Образувано е по въззивната жалба, подадена от „Ромекс инс“ ЕООД (н.) - гр. Враца срещу
решение № 76 от 14.08.2020 г. по т.д.н. № 1/ 2017 г. на Окръжен съд - Видин, с което
спряното на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност, е възобновено.
Твърденията са, че обжалваното решение е неправилно. Необосновано съдът приел, че
подалото молбата по чл. 632, ал. 2 от ТЗ „Билиив“ ЕООД е кредитор, тъй като длъжника не
бил уведомен надлежно за договора за цесия, с който било придобито вземането на „Си
финанси груп“ ЕООД. Освен това нямало данни дали сумата 6 000 лева реално е постъпила
по сметката на съда.
Молбата към съда е решението да бъде отменено.
Ответникът по жалбата „Билиив“ ЕООД - гр. Пловдив я оспорва като неоснователна.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от
длъжника в производството по несъстоятелност, който
1
има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол по силата на
изричната разпоредба на чл. 613а, ал. 1 от ТЗ валиден и допустим съдебен акт.
При обсъждането на основателността й приема следното.
С решение № 47 от 15.01.2018 г. по посоченото дело е обявена неплатежоспособността на
„Ромекс инс“ ЕООД с начална дата 30.06.2016г. и е открито производството по
несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, наложена е възбрана и запор върху
имуществото му, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, дружеството е
обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно.
Във въззивното производство по т.д.н. № 2724/ 2018 г. на Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 13 състав, образувано по жалбите на „Ромекс инс“ ЕООД и „Белокар“
ЕООД срещу посоченото решение, с определение от 30.05.2018 г. на основание чл. 629 б от
ТЗ съдът определил сума в размер на 6 000 лева, която да бъде предплатена в едномесечен
срок от лицата по чл. 625 или от друг кредитор, за да бъде открито производство по
несъстоятелност.
В мотивите към решение № 832 от 10.04.2019 г. по същото дело въззивният съд отбелязал,
че сумата на началните разноски не е била предплатена в определения срок, отменил
решението в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като определил за
такава 1.07.2015 г. и потвърдил решението в останалата част.
С определение № 652 от 15.11.2019 г. по т.д. № 2088/ 2019 г. на ВКС, ІІ т.о. въззивното
решение не е допуснато до касационно обжалване.
С молба вх. № 2405/ 12.08.2020 г. „Билиив“ ЕООД - гр. Пловдив сезирало съда по
несъстоятелността с искане за възобновяване на производството. Активната си легитимация
молителят обосновал с придобиването на вземане от 10 000 лева с договор за цесия от
23.07.2020г., сключен със „Си финанси груп“ ЕООД, а за да удостовери изпълнението на
изискванията на закона представил вносна бележка от 11.08.2020 г. за внесена по сметката
на Окръжен съд - Видин сума в размер на 6 000 лева.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява жалбата като
основателна.
Възобновяването на спряното на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ производство по
несъстоятелност е допустимо при наличието на която и да било от двете алтернативно
2
посочени в чл. 632, ал. 2 от ТЗ предпоставки - ако в срок една година от вписване на
решението по ал. 1 в търговския регистър длъжникът или кредитор удостовери, че е налице
достатъчно
- 3 -
имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по
чл. 629б от ТЗ, като определената от съда сума на началните разноски може да бъде
предплатена както от лицата по чл. 625, така и от друг кредитор.
В конкретния случай молителят извежда своя правен интерес от предплащането на
началните разноски с придобитото по договор за цесия от 23.07.2020 г., сключен със „Си
финанси груп“ ЕООД - кредитора, инициирал производството по чл. 625 от ТЗ, вземане в
размер на 10 000 лева - част от дължимата на цедента сума, която към 20.07.2020 г. е в общ
размер 251 623.96 лева. Съществуването на посоченото вземане на цедента, произтичащо от
договор за заем № 297 от 20.12.2010 г., е било предмет на обсъждане в производството по
чл. 625 от ТЗ и съдът е приел за установено, че в качеството си на поръчител по договора за
заем към 7.12.2017 г. длъжникът е имал изискуемо задължение в размер на 212 412.65 лева.
Следователно с придобиването на вземането цесионера се легитимира като кредитор на
длъжника за сумата по договора за цесия и затова има правен интерес от предплащането на
началните разноски.
Валидността на договора за цесия, респ. неговото действие спрямо длъжника предвид
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, са без правно значение на настоящия етап от
производството. Тук предмет на обсъждане е единствено законосъобразността на
възобновяването на производството, с оглед наличието на предпоставките в чл. 632, ал. 2 от
ТЗ. В случая предплатилият разноските е обосновал своя правен интерес да го стори и това е
достатъчно за да се приеме, че е лице от кръга на изброените в чл. 629б от ТЗ.
Всички свои възражения срещу съществуването на въпросното вземане длъжникът
следва да заяви в производството по Глава четиридесет и трета от закона, като го оспори в
срока по чл. 690 (в случай, че е включено от синдика в списъка на приетите вземания), както
и да предяви иска по чл. 694, ал.1, т. 1 за да установи несъществуването му, ако е направил
възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение.
Твърдението на въззивника, че съдът не е обсъдил въпроса дали разноските са били реално
внесени, не е нужно да бъде коментирано, доколкото този факт се установява категорично
от вносната бележка от 11.08.2020 г., от която се вижда, че на тази дата по сметката на
3
Окръжен съд - Видин е постъпила сумата 6 000 лева, платена от „Билиив“ ЕООД „за
възобновяване на тд 1/2017г на ВОС“.
Крайният извод от изложеното до тук е, че установените в чл. 632, ал. 2 от ТЗ предпоставки
за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност са налице и поради
съвпадането на този извод с изводите на първостепенния съд, решението следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от 14.08.2020 г. по т.д.н. № 1/ 2017 г. на Окръжен съд -
Видин
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването на преписи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5