Р Е Ш Е Н И Е
№ 2010
гр. Пловдив, 13. ноември 2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа КАНД № 1925 по описа
на съда за 2023г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуален представител по пълномощие, срещу Решение № 1012 от
09.06.2023 г., постановено по АНД № 1577/2023 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, III н. състав, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 683679-F682746/23.12.2022 г. на директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „ВИП СТРОЙ 2005“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Сопот“ № 16,
на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал.
5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Касаторът
счита, че постановеното решение от състав на районния съд е незаконосъобразно,
като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се
потвърди НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – „ВИП СТРОЙ 2005“ ЕООД, редовно призован, не взема
становище по касационната жалба.
Представител
на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на така
подадената касационна жалба.
Административен
съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност,
наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК
срок, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Предмет на
производството пред ПРС е било НП № 683679-F682746/23.12.2022 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „ВИП СТРОЙ 2005“ ЕООД на
основание чл. 179, ал. 1, пр. 4 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във
връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Обжалваното НП
е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F682746 от 26.10.2022 г., съставен от А.Б.
на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в който е
констатирано, че при извършена служебна проверка на 16.08.2022 г. е установено,
че „ВИП СТРОЙ 2005“ ЕООД – регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения
от закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в
ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.07.2022 г. до 31.07.2022 г. до
15.08.2022г. вкл. Констатирано е, че отчетните регистри са били подадени в ТД
на НАП – Пловдив на 17.10.2022г. – нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във
връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Административното
наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета
и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.
За да обоснове
крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, състав на районния
съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС дружеството е
следвало заедно със справка-декларацията по ал. 1 да подаде и отчетните
регистри по чл. 124 за съответния данъчен период, като е прието, че подаването
на отчетните регистри е неразривно свързано с подаване на справка-декларация за
същия данъчен период и по тези съображения е предвиден един и същ срок за
подаване на отчетните регистри и СД, което е дало основание на ПРС да приеме,
че се касае за единство на деянието, което се осъществява в две форми. В този
смисъл и се сочи, че в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено налагане на административно наказание, но не за неизпълнение на
задължението при всяка от формите му, а за налагане на едно наказание. Все в тази
насока е посочено, че е установено, че срещу същото лице за същия данъчен
период е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, с което дружеството е било санкционирано
за неподаване на справка-декларация, което административнонаказателно
производство не е приключило. С оглед на това ПРС е приел, че НП следва да бъде
отменено.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
С оглед
събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено
по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление
против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН.
При анализ на
съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена
с отделните задължения на регистрираното по ЗДДС лице, следва да се направи
извод за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и
неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват отделни
административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване на
справка-декларация (по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС) и за подаване на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС (по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС) са отделни такива на
задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му,
както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби
на ЗДДС.
В случая
според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда именно от хипотезата на
санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която отграничава ясно три отделни
изпълнителни деяния – 1) неподаването на справка-декларация по чл. 125, ал. 1
от ЗДДС, 2) неподаването на декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и 3)
неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или неподаването им в
предвидените срокове. Изискването СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подава
заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, предвидено в нормата на чл.
125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз
основа на които именно, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, се съставя и СД. Точно
заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване,
на който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок.
Впрочем, доколкото, както вече се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 179,
ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция не само за лицата, неподали или неподали в
срок СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, но и
за тези, неподали или неподали в срок и СД по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то, ако
се приеме тезата на ПРС, следва, че санкция следва да се налага единствено и
само, когато данъчно задължените лица не са подали двата вида декларации (по
чл. 125, ал. 1 и по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС), ведно с отчетните регистри,
доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС също предвижда подаване на
декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Ето защо и
санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с
нормата на чл. 18 от ЗАНН.
При извършване
на преценката относно спазване на принципа на пропорционалност, който иначе,
съгласно практиката на СЕС е задължителен за държавите-членки, както относно
определянето на състава на нарушението, така и относно тежестта на санкциите,
се вземат предвид най-общо „елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на глобата“ (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ 2001,
С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22 март 2017 г. по обединени дела
С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43), като строгостта на санкциите трябва да
бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения (така Решение от
19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14, EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение
по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42). Спазването на принципа за
пропорционалност се осъществява именно чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Принципът на пропорционалност е относим категорично и към формалните нарушения,
извършени чрез действие или бездействие. В случая на конкретното нарушение, с
оглед на обстоятелствата, при които то е извършено, не може да се обоснове
извод, че същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
случаи на нарушение от този вид. Подаването на отчетните регистри няколко дена
преди съставяне на АУАН има значение при преценката на тежестта на нарушението
и размера на санкцията.
Следва също да
се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури
нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната
отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с
по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни
нарушения. Търговските дружества, поради това и като осъществяват тази дейност
по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по
такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно завишените законови
изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация.
Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви
стойности, е от значение за определяне на задълженията както на деклариращия,
така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността
на дейността. Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева, е
определен в долната граница, при съобразяване, че нарушението е извършено за
първи път. В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 28
от ЗАНН.
Изложеното до тук не е съобразено от ПРС при
постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това има за
последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще следва да
бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се потвърди.
С оглед изхода
от спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 и
чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски за осъществената
юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо 160 лева - по 80
лв. за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Воден от
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1012 от 09.06.2023 г., постановено по АНД
№ 1577/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив, III н. състав, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 683679-F682746/23.12.2022
г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „ВИП
СТРОЙ 2005“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Раковски, ул. „Сопот“ № 16, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ВИП СТРОЙ 2005“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Сопот“ № 16 да заплати на Национална
агенция за приходите - София, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: