М О Т И
В И К Ъ М П Р И С Ъ Д А
по НОХД
№ 1223 / 2020 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ
наказ. състав
Частният
тъжител Б.М.А.
*** е повдигнала обвинение срещу подс.М.М.С. от с.гр. за престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК , тъй като на 23.07.2019 г. в гр.Русе казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството
ѝ, в нейно присъствие - нарекъл я „курва“ и я напсувал на майка, като обидата
е нанесена публично.
По делото е приет за съвместно разглеждане предявения
от нея срещу подсъдимия граждански иск за 15 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва от деня на деликта и направените
разноски.
Частният тъжител и граждански ищец, заедно с
повереника си поддържат тъжбата и гражданския иск. Считат, че деянието е категорично доказано, поради което искат съда да
признае С. за виновен по повдигнатото обвинение и да присъди претендираното
обезщетение и направените разноски.
Подсъдимият отрича да е автор на деянието. Със защитника
си пледира, съдът да го признае за невиновен и да го оправдае по това обвинение.
Русенският районният съд, седми наказателен състав, след
като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната относима
към делото фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.М.С. е роден на *** г. в гр.
Батишница, ЕГН **********, български гражданин, женен, със средно спец.
образование, неосъждан, работи, жив. в гр. Русе.
Домовете на подсъдимия и
тъжителката се намират на една и съща улица. Вечерта на 22.07.2019 г. между
него, тъжителката и съпруга ѝ – свидетеля А. И. М., възникнал словесен и
физически конфликт, който впоследствие бил преустановен.
На следващия ден сутринта свид.М.
тръгнал за работа. В това време подсъдимият, съпругата му - свид. Г.А.С. и дъщеря им - Р.М. Е., също били на улицата. Докато
минавал покрай тях възникнал спор помежду им. Тъжителката чула разправията,
излязла на улицата и се приближила към тях. Междувременно свидетелят М. се
отдалечил и тогава подсъдимият С. се обърнал към А., след което на висок тон я нарекъл
„курва“ и я напсувал на майка. Синът на подсъдимия – свид. М.М.М., който бил в стаята си, също
чул виковете и излязъл навън с намерение да прибере баща си. Когато отишъл при
тях, тъжителката вече била пред дома си, а той издърпал баща си към портата на
двора им. Оправената обида към А. била възприета лично от нея и от свидетелите А.
И. М., Д.Р.М. и Ш.М.Ю.. Малко по-късно на място се явили органите на полицията,
тъй като за случая постъпил сигнал до тях.
Релевантната за делото фактическа обстановка съдът намери за установена според
всички доказателства съдържащи се в обяснението на подсъдимия, показанията на
свидетелите А. И. М., Д.Р.М., Ш.М.Ю., М.М.М.,
Р.М. Еминова и Г.А.С., справка за съдимост на подсъдимия, два броя СМУ,
медицинска бележка.
Свидетелите А. И. М., Д.Р.М. и Ш.М.Ю. категорично
сочат, че подс.С. е нарекъл тъжителката
„курва“ и я напсувал на майка. От показанията на свид. М.М.М. се установява, че чул как пред дома му
става някаква разправия между родителите му и семейството на тъжителката, но
лично той не е възприел дали баща му е обидил А.. Видно от показанията на свид.
Р.М. Е., свид.А. М. и родителите ѝ се скарали по повод
на случая от предния ден и последния е усукал ръката на майка ѝ, но лично
тя не е възприела дали баща ѝ е нарекъл тъжителката „курва“ и дали е
отправил псувни към нея. Съпругата на подсъдимия също не е чула той да обижда Б.А..
При така изложеното и въз основа
на показанията на А. И. М., Д.Р.М. и Ш.М.Ю.,
съдът намира за безспорно установено, че С. действително е нарекъл тъжителката „курва“ и я напсувал на
майка. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, тъй като са
преки очевидци на случилото се, а освен това се подкрепят помежду си и не си
противоречат.
Противно на изброените гласни
доказателствени средства е обяснението на подсъдимия, с което по същество
отрича пред съда да е напсувал тъжителката и да я е нарекъл курва. При преценка
на неговата достоверност, съдът отчете двояката му функция, произтичаща от
статута му на основно доказателствено средство, но и на средство на защита,
необвързано със задължение за изясняване на обективната истина, а предоставено
на лицето привлечено към наказателна отговорност за упражняване по неговото
усмотрение. Изхождайки от това принципно положение, съдът подложи обяснението
на подсъдимия на внимателна и критична преценка, вследствие на която намира, че
не следва да го кредитира в тази му част. То се опровергава по категоричен
начин от показанията на свидетелите Ахмедин
Исмаилов М., Д.Р.М. и Ш.М.Ю., които както стана ясно, съдът изцяло
кредитира. Следователно,
лансираната от подсъдимия версия е единствено за да оправдае действията си,
поради което съдът намира, че обяснението му представлява защитна теза, целяща
избягването на наказателна отговорност.
От справката за съдимост е видно,
че подс.С. е неосъждан.
От СМУ № 7057/2019 г. се
установява, че същото е било издадено на 31.07.2019 г., относно нанесени
телесни увреждания на подсъдимия, които по давност могат да бъдат получени на
22.07.2019 г.
От СМУ № 7058/2019 г. е видно, че
е издадено на 24.07.2019 г., за получени телесни увреждания на свид.Г.С., които
по давност могат да бъдат получени на 23.07.2019 г.
От медицинска бележка към амб.
лист 935 / 30.12.2019 г. се установява, че на тъжителката е поставена диагноза
тревожно депресивно разстройство, за което се нуждаела от домашно лечение до
06.01.2020 г.
От правна страна, след анализа на събраните по делото доказателствени материали -
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните изводи:
Подсъдимият
С. е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно
чл.31, ал.1 от НК, може да бъде субект на престъпление против личността.
С
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр.
с чл.146, ал.1 от НК, тъй като на
23.07.2019 г. в гр.Русе казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството
на Б.М.А. ***, в нейно присъствие - нарекъл я „курва“ и я напсувал на майка,
като обидата е нанесена публично.
Обидата е нанесена публично, поради това че е нанесена
в присъствието на пострадалата и на повече от едно лице.
От субективна страна подс.С. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици, искал и целял настъпването им.
Налице
са визираните предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване на подс.С. от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба в размер
от 1000 до 5000 лв.
При
индивидуализация на наказанието, съдът отчете смекчаващите отговорността обстоятелства като чистото му съдебно
минало. Не се отчетоха отегчаващи обстоятелства. С оглед изложеното на
подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 1000 лв.
Така
определеното наказание би постигнало целите С. да се предупреди и превъзпита към
спазване на законите и добрите нрави, и в бъдеще да се съобразява тях, както и
че ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По
отношение на предявения от Б.М.А. граждански
иск съдът съобрази, следното:
Гражданският
иск е допустим, своевременно предявен от лице, което е от кръга на правоимащите
обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
По
делото е доказано наличието на противоправно деяние от страна на подс.С., от
което като пряка и непосредствена последица на А. било причинено отрицателно
емоционално преживяване, свързано с накърняване на личното ѝ чувство за
достойнство и положителната оценка, която има за собствената си личност и
обществена ценност.
При
така установеното съдът приема, че са налице елементите от състава на чл.45 от ЗЗД, който поражда правото на пострадалия да претендира исканото обезщетение.
Предвид
изложеното предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деликтно поведение е доказан по основание.
Гражданският
ищец претендира компенсиране на претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000
лв., със законната лихва върху сумата от деня на деликта до окончателното ѝ
изплащане. В случая съдът приема, че паричното обезщетение за претърпяната
неимуществена вреда следва да бъде уважено в размер на 1 500 лв., а за
разликата до 15 000 лв. - отхвърлено.
Тази
сума подсъдимият следва да заплати на тъжителката, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането – 23.07.2019
г., до окончателното ѝ изплащане.
Подсъдимият
следва да заплати на А. и сумата от 412
лв., представляваща направените от нея разноски по делото.
При този изход на делото С. следва да заплати по
сметка на РсРС д.т. от 60 лева върху уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран
от горните си съображения съдът постанови присъдата си по това дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: