Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.07.2018 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и четвърти юли две
хиляди и осемнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1850 по описа за 2018 година,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 17-1228-001441
от 25.05.2017 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на МВР град Стара
Загора, в частта с която на М.Д.Д. ЕГН **********, е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.103, във
връзка с чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата, КАТО НАМАЛЯВА административното
наказание на „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от правоуправление
на МПС” за срок от 3 /три/ месеца.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно №
17-1228-001441 от 25.05.2017 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на
МВР град Стара Загора, в частта с която на М.Д.Д. ЕГН **********, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване
от правоуправление на МПС” за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.103,
във връзка с чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Алтернативно се
поддържа искане за намаляне на така наложеното наказание към предвидения в
закона минимум.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпращат представител и не взема становище
по основателността на подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА в частта с която се
иска отмяна на обжалваното наказателно постановление и е ОСНОВАТЕЛНА в частта с която се иска изменение на обжалваното
наказателно постановление и налагане на административно наказание в по малък
размер.
На
М.Д.Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Г 988494 от
15.05.2017 година, за това, че на същата дата, около 01.20 часа в град Стара
Загора, по улица „Цар Калоян” в посока запад, срещу дом № 48 е управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес” с ДК№ СТ 1325 ВТ, собственост на Недялка
Михайлова Желязкова, като водачът управлява моторното превозно средство под
въздействието на алкохол – изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер
7410-0042, който с проба № 946 в 01.45 часа отчете 2.67 %0 /промила/, алкохол.
Пробата е показана и видяна от водача, като му е издаден и връчен талон за
медицинско изследване № 0018378. Също така водачът не спира на подадена стоп –
палка по образец на булевард „Цар Симеон Велики”, срещу дом № 95. Деянието е
квалифицирано като нарушения по чл.103 и по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При
съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение,
включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в максимален размер от
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. По
отношение на установената алкохолна проба, спрямо Д. е налице завършило
наказателно производство по реда на НК и НПК с влязла в сила присъда, като пред
настоящата инстанция се обжалва наказанието по чл.175, ал.1, т.4 от Закона за
движението по пътищата.
За
изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътното превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част на платното
за движение. При неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП е предвидена съответната административна санкция – глоба в размер
от 50 до 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от един до шест месеца.
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя не е спрял на подадения сигнал със „Стоп палка” по
образец. Жалбоподателя излага доводи, че не му е подаван сигнал и не е възприел
такъв и затова не е спрял. От друга страна не било безспорно установено мястото
на нарушението. Тези доводи на жалбоподателя, обаче не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. И актосъставителя и свидетеля по акта
заявиха, че сигналът ясно е възприет но водачът не се е подчинил и е продължил
по пътя си, което е наложило да бъде спрян допълнително от патрул на полицията.
Следва да се има предвид, че и поведението на водача е било повлияно в голямо
степен и от употребения от него в голямо количество алкохол. От друга страна съдът
намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Не се касае и за маловажен случай, тъй
като извършеното административно административно нарушение е от този тип случай
които напоследък зачестяват по пътищата на Република България.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.103 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено наказание – глоба в размер от 50 до 200 лева и
лишаване от правоуправление за срок от един до шест месеца. При определяне на
наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
разглеждания случай следва да се има предвид от една страна, че нарушението е
първо от този вид за нарушителя /факт за който не се спори по делото/, от
друга, същия у понесъл и своята наказателна отговорност и да престъплението
което е извършил – шофиране след употреба на алкохол. Също така нарушителя е в
една доста млада възраст и следва да му се даде възможност да се поправи, като
това не следва да става с налагане на максимални наказания. С оглед на това,
съда намира, че глобата, която следва да се наложи на Д. за извършеното от него
виновно, нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва да бъде към средния предвиден в
закона размер а именно, „глоба” в размер от 100 лева и лишаването от
правоуправление следва да бъде за срок от три месеца. Наложеното наказание от
страна на административно-наказващия орган не е съобразено с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и се явява незаконосъобразно.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено, като наложеното на М.Д.Д. наказание следва да бъде намалено на
„глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: