№159
гр. Силистра, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Стоева
гр. дело № 290 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
149/16.08.2019г., постановено по гр.д. № 646/2018г. по описа на ДРС, е
отхвърлен предявеният от К.С.И. против С.Х.А.
иск за отмяна на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 102,н.д.№
425/16г. на нотариус К.Костов, с район на действие – Районен съд – Дулово, по
силата на който К.С.И. е дарила на С.Х.А.
своята 1/5 ид.част от правото на собственост върху следните недвижими
имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване - ЛОЗЕ с площ от 1.502 дка,
находящ се в землището на с. Окорш, м. Ходжова нива, съставляващ имот №
53494.13.290; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с начин на
трайно ползване - НИВА с площ от 35.603 дка, находящ се в землището на с. Окорш, в
местността „Сидеров кулак“, ставляващ имот № 53494.29.2; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин
на трайно ползване ОВОЩНА ГРАДИНА с площ от 1.201 дка, находящ се в землището
на с. Окорш, в местността Млада кайсия, съставляващ имот № 53494.44.269; ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с начин на трайно ползване OBOIIIHA ГРАДИНА г. площ от 1.803 дка, находящ
се в землището на с. Окорш, в местността Судипоо, съставляващ имот № 53494.48.39.
Осъдил е К.С.И. да заплати на С.Х. сумата от 350 лв., представляваща направени
по делото разноски за процесуално представителство.
Недоволна
от решението, е останала К.С.И., която го обжалва в законоустановения срок.
Счита, че същото е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Ответната
страна по жалбата С.Х.А. депозира
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
неоснователна.
Пред съда е
предявен иск с правно основание чл. 227, ал.1 б."в" от ГПК.
Не се спори
по делото, че между страните на 30.05.2016г. е сключен договор за дарение на
процесните имоти.
Ищцата
твърди, че надарената ответница отказва да й даде издръжка, от която се нуждае,
поради което претендира отмяна на дарението. Твърди, че от 17.04.16г. е живяла
в дома на ответницата в с. Раковски, но на 12.09.19г. се е завърнала да живее в
дома си в с. Китанчево, тъй като не е живяла добре при ответницата – никой не
се е грижел за нея и дори не сядали на една маса да се хранят, а ищцата стояла
сама; предоставяни й били само 40 лв. на месец от пенсията, която получавала, а
те не й стигали и само за лекарствата. Твърди също, че здравословното й
състояние е влошено и с получаваната пенсия от 270 лева изключително трудно се
справя както с обслужването си, така и със заплащането на лекарства, поради
което е отправила покана до ответницата да й заплаща по 150 лева месечно, но последната
й отговорила писмено, че е в невъзможност да й осигури поисканата издръжка.
Поканила я да отиде да живее при нея в с. Раковски, но ищцата заявява, че не желае да живее на друго
място.
Ответната
страна сочи, че тя самата се нуждае от издръжка, тъй като от месец март 2017г.
е пенсионер по болест с 60% трайно
намалена работоспособност и единственият доход, който получава и от който се
издържа, е инвалидна пенсия в размер на 176.46 лева. Признава, че е в обективна
невъзможност да дава на К. исканата издръжка, тъй като не разполага с
достатъчно средства, още повече че се грижи за свой низходящ – сина си, който е
болен и заедно с него живее в къщата на дъщеря си. Прави възражение, че е
изтекъл едногодишният преклузивен срок за предявяване на иска.
По делото са представени писмени
доказателства, от които е видно, че ищцата е с диагнози - лявокамерна
недостатъчност, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, и
захарен диабет, както и че размерът на получаваната от нея пенсия, ведно с
добавките към нея, е в размер на 270.87 лева на месец.
От
представените с писмения отговор писмени доказателства се установява, че
ответницата страда от рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод –
умерено тежък. Атопична бронхиална астма, средно-тежка, персистираща форма,
частично контролирана. Представено е експертно решение на ТЕЛК, съгласно което й
е определена степен на инвалидност в размер на 60 % ТНР. Представено е и удостоверение
от НОИ, ТП-Разград, от което става ясно, че С.А. получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 176.46 лева на месец.
От
представените по делото Епикриза, издадена от Отделение „Пневмология и
физиатрия“ при „МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД Разград, Епикриза, издадена от Отделение по Психиатрия
– Дневен стационар“ при „МБАЛ Св. Иван Рилски“ АД Разград и Епикриза, издадена
от Университетска болница УМБАЛ „Св. М.” ЕАД – Варна, се установява че синът на
ответницата, за когото тя полага грижи, е със следните заболявания: F32.2 Тежък
депресивен епизод без психотични симптоми с депресивен синдром, J45.0
бронхиална астма с пристъп, взет на диспансерен учет и Хроничен обострен
панкреатит. Микролити в двата бъбрека.
Ищцата
представя и копие от покана за доброволно изпълнение, от която е видно, че е поискала ежемесечна
издръжка от ответницата в размер на 150 лева. Представя и изпратен й от С.
отговор на поканата, в който последната заявява, че не може да дава на дарителката
издръжка в поискания размер, тъй като получава пенсия от 170 лева и се грижи за болния си син, но й отправя покана
да се върне да живее при нея и тя да полага необходимите грижи до края на
живота й.
По делото
са събрани и гласни доказателства, а именно разпитани са свидетелите Белкисе
Шабан, Гюлтен Якуб, Ибрахим Хюсмен, Седат Адил и Себат Адил. От показанията им
се установява, че страните са живели заедно
и ответницата се е грижела за майка си - ищцата по делото, но в един момент
последната е напуснала дома на дъщеря си и се е преместила да живее при сина си
Едает Шабан, като в момента отношенията между страните са обтегнати.
Въз основа
на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от
първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни
съображения:
Искът е предявен
пред съда в срока по чл. 227, ал.3 от ЗЗД. Когато нуждата от издръжка е
непрекъсната, отказът на дарения да я даде, не е пречка дарителят да я иска
отново и новият отказ е основание за отмяна на дарението, независимо от това
колко време е изтекло от предшестващите откази. /Р – 989 – 1956 г. на ІV г.о.
на ВС на РБ/. Дарението, съгласно разпоредбата на чл. 227, ал.1 б."в"
от ЗЗД, може да бъде отменено- "когато дареният откаже да даде на дарителя
издръжка, от която той се нуждае“. Налице са следователно процесуалните
предпоставки за допустимост на така предявения иск, тъй като ищцата твърди в
исковата молба, че е изпаднала в трайна нужда, като е изпратила покана до
надарената си дъщеря да й дава месечна издръжка в размер на 150 лв. /получена
от последната на 5.10.18г., видно от обратната разписка на стр. 25 от делото/,
а тя й е отказала, с изпратен отговор до К. и съответно получен на 18.10.18г.,
видно от отбелязването върху самия отговор /стр.10 от делото/. Искът е предявен
на 30.10.18г. и следователно не е изтекъл преклузивният едногодишен срок за
предявяването му.
Налице е и
другата предпоставка за предявяване на иска - дарителят изрично да е поискал
издръжка от надарения. /Р – 1310 – 1996 г. – ІІ г.о. на ВС на РБ/. Поначало
дарението има специално основание, а именно намерението на дарителя да надари
едно лице, да му отстъпи безвъзмездно правото на собственост върху една движима
или недвижима вещ и не създава за дарения задължение да издържа дарителя си.
Такова възниква, само ако дарителят изпадне в трайна нужда и поиска издръжка. В
този случай, задължението на дарения е не само морално, а се превръща в правно,
доколкото законът изрично предвижда отмяна на дарението, когато се отказва
помощ, от която дарителят трайно се нуждае. Смисълът на закона е да се върне
подареното, за да може дарителят да разполага със средства за собствената си
издръжка.
Предвид
характера на договора за дарение, законодателят в чл. 227, ал. 1 от ЗЗД
лимитативно е изброил изчерпателно основанията, при които той може да бъде отменен,
като недаването на издръжка е едно от тях. То обаче не следва да бъде
абсолютизирано. Видно от останалите предвидени в закона основания за отмяна на
дарение, законодателят е целял постигане на сигурност в правния мир, като е
предвидена възможност за отмяна на дарение само
в редки и специфични случаи. Правилно ДРС е отбелязал, че отмяната на
дарение е възможна само при нарушение на изключително тежки морални задължения,
каквито са убийството и набедяването, които са въздигнати и като престъпления. От своя страна
недаването на издръжка не е въздигнато в престъпление (освен в случаите, когато
става дума за произтичащо от закон задължение, каквато е издръжката на дете),
но в този смисъл, за да бъде възможна
отмяната на дарение поради недаването на издръжка, то това провинение трябва да
бъде приравнено и да се приближава в изключителна степен на останалите
предвидени основания за отмяна по морална тежест.
Предпоставките
за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1 б. "в" ЗЗД следва
да са налице кумулативно и те са: дарителят да е изпаднал в състояние, налагащо
получаването на допълнителни средства за издръжката му, надареният да разполага
със средства за даване на издръжката, без това да е обстоятелство, което ще го
постави в по-неблагоприятно материално положение от дарителя, както и
надареният да е отказал, респ. да не е давал издръжка, ако не е налице изричен
отказ за това след поканата/в този см. и Решение № 198 от 12.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 705/2014 г., IV г. о., ГК/.
Съобразно
приетото с решение № 177/14.04.2011 г. на ВКС по Г.д.№ 209/ 2010 г., ІV г.о. и
Решение № 473/20.01.2012 г. на ВКС по Г.д.№ 263/2011 г., ІV г.о., двете
постановени по реда на чл. 290 ГПК, нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227,
ал.1 б."в" ЗЗД следва да се установява за всеки отделен случай към
момента на поканата и при съпоставка между средствата, с които дарителят
разполага и конкретната сума, която му е необходима за покриване на
специфичните му нужди. За тази цел е необходимо да се установи по данни на
статистиката какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице, от
какви пера е формирана тя и как се отнася към нуждите на дарителя, с оглед
обичайния му начин на живот, респективно кои от сумите могат да отпаднат или да
бъдат коригирани- повишени или намалени, нужно ли е да бъда прибавени нови пера,
с оглед здравословното състояние на дарителя и др. Необходимостта от издръжка,
с оглед нуждите на дарителя и необходимите средства за задоволяването им,
следва да се докаже именно от него с всички доказателствени средства,
включително и съдебна експертиза. В този см. и Р № 177/14.04.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 209/ 2010 г., ІV г.о. и Решение № 473/20.01.2012 г. на ВКС по гр..д.№
263/2011 г., ІV г.о., Р 473/12г, ІV г.о, Р 688/10г. на III г.о./. Несъмнено ищцата изпитва финансови затруднения, но тя
не установява какви са месечните й обикновени нужди от храна и облекло, ток, вода и
отопление през зимата и каква е месечната сума на разходите за тези й нужди, за
да може съдът да направи извод, че не може да посрещне тези свои нужди. Също
така не установява по безспорен начин, че ответната страна няма никакви
затруднения да заплаща исканата издръжка.
При
отсъствие на доказателства, че материалното състояние на дарителката е
променено след извършеното дарение и тя е изпаднала в трайна нужда, както и че
надарената няма никакви затруднения да заплаща исканата издръжка -
обстоятелства, които са в тежест на доказване от ищцата, решаващият извод на
съда е за недозаканост на предявения иск.
Дори да се
приеме, че от представените доказателства за получаван месечен доход от ищцата
в размер на 270 лв. е ясно, че той не е достатъчен за издръжката й, то следва
да се отчете и фактът, че тя живее в общо домакинство със своя син и не на
последно място, че надарената й дъщеря не работи по трудово правоотношение,
като единствените средства, които тя получава, са от пенсията й в размер на
176.46 лв., не е подпомагана от никого и същевременно, макар че е болна, се
грижи за безработния си и болен син, за който също е необходима издръжка, с
оглед на неговите заболявания /„тежък депресивен епизод без психотични симптоми
с депресивен синдром“, „хроничен обостроен панкреатит. Микролити в двата
бъбрека”/.
Съгл. ТР №
1 от 21.10.2013 г. на ВКС, ОСГК, при иск за отмяна на дарение на основание чл.
227, ал. 1, б. „в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато
дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се
нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на
дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по
закон, в по-лошо положение от това на дарителя.“. Това е така, защото ако се
приеме обратното, а именно, че дарителят има право да получава издръжка от
надарения, а от своя страна дарения е задължен да му я дава, то това
правоотношение би следвало да се квалифицира като договор за издръжка и
гледане, който се урежда от съвсем различни по естеството си правни норми. Ако
не се прави разлика между дарение и договор за издръжка и гледане, то това би
означавало, че съществуването на единия от двата правни института следва да се
обезсмисли.
В контекста
на гореизложеното морално укоримо и предпоставка за отмяна на дарението е
поведение, при което дареният разполага със средства, достатъчни за
задоволяване на своите нужди, както и за нуждите на близките си, и въпреки това
по някаква причина отказва да даде необходимата издръжка на своя дарител.
При това
положение правилно ДРС е приел, че ответницата не е имала обективна възможност
да дава на ищцата месечна издръжка в размер на 150 лв., при установени месечни доходи за първата от 176.46 лева и налични
задълженията по издръжката и гледането на болния си син.
Обстоятелството,
че ответницата е имала готовност и е предложила на майка си да й осигурява издръжка
в натура, като я вземе да живее при себе си, е правно ирелевантно, тъй като
издръжката се дължи в пари и кредиторът – дарител не е длъжен да приеме
предложеното му друго.
С оглед на
всичко изложено до тук, правилно ДРС е стигнал до извода, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, поради което и
обжалваното решение следва да се потвърди.
Предвид
изхода на процеса пред настоящата инстанция, в полза на ответната страна следва
да се присъдят направените от нея разноски пред СОС в размер на 175 лв.
МОТИВИРАН
от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 149/16.08.2019г., постановено по гр.д. № 646/2018г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА К.С.И.да
заплати на С.Х.А. сумата от 175 /сто седемдесет и пет лева/ лв. – направени от
последната деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС при условията н ачл. 280 ГПК в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/