Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 167
03.07.2020г. град
Стара Загора
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ Окръжен съд, ГРАЖДАНСКО Отделение, II състав
На трети юли 2020 год.
в закрито заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
при
секретаря : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от
съдия- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело номер 1384 по описа за 2020 г.,
взе предвид следното :
Производството е по
чл.435, ал.2, т.7 във вр. с чл.436 и чл.437, ал.1, 3 и 4 от ГПК.
Производството по
делото е образувано въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по
чл.436, ал.1, изр.1 от ГПК Жалба вх.№ 01077/30.04.2020 в ЧСИ- Яна Георгиева- С.З.
от длъжника „Гаранционен фонд“/ГФ/- гр.София по изп.д.№ 20208710400061 по описа на ЧСИ Яна Георгиева с район на
действие района на ОС- С.З., който прави 2 отделни оплаквания- че размерът на
адв.хонорар по това изп.дело в размер на 960 лв. бил прекомерен с оглед
извършената реално работа от адвоката- пълномощник на взискателя, и че
неправомерно ЧСИ си бил начислил авансовите такси по изпълнителното дело са в размер на общо 82, 40 лв.
с ДДС по т.1, т.3,
т.4, т.5 и т.31 от ТТЗЧСИ в съответните им размери, тъй като не бил реално извършил
посочените в тях изпълнителни и фактически действия по изпълнението относно него. Излага подробни фактически и правни
аргументи в подкрепа на своята теза. Моли настоящия въззивен съд да отмени
изцяло за 960 лв. адв.хонорар, или поне да го намали до абсолютния минимум,
както и да отмени изцяло авансовите такси на ЧСИ в размер на общо 82, 40 лв.,
със законните последици. Претендира разноските си в това производство за ДТ,
юрисконсултско възнаграждение и авансова такса за администриране на жалбата на
ЧСИ.
В писменото си Възражение
по реда на чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК в законния 3- дневен срок взискателят Г.Г.Д.
от гр.С.З. сочи, че според него жалбата
е неоснователна и като такава моли ОС да я отхвърли изцяло, понеже съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, като по това изп.дело упълномощаването е било за
образуване и водене на изпълнително дело, като заплатеният от него адв. хонорар
е бил определен,
като сбор от хонорара по чл.10, т.1 и по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004г., още преди образуването на изп.дело, когато още не било известно какви изпълнителни действия ще се наложи да
бъдат извършени, за да се удовлетвори взискателя, чрез събиране на всички дължими суми по делото, без значение колко и
какви изпълнителни действия ще бъдат извършени. Счита исканията на длъжника за неоснователни, поради което
моли ОС да остави
без уважение жалбата, като неоснователна и недоказана. Или алтернативно- ако уважи жалбата, на основание чл.78, ал.5 от ГПК да намали претендираното от жалбоподателя
адв.възнаграждение до нормативния минимум. Не взема
отношения по второт оплакване в жалбата относно авансовите такси на ЧСИ в
размер на общо 82, 40 лв. с ДДС по т.1, т.3,
т.4, т.5 и т.31 от ТТЗЧСИ.
ЧСИ- Яна Георгиева-
С.З., рег.№ 871 в КЧСИ в изпълнение законовото си задължение по чл.436, ал.3,
изр.2 от ГПК, е представила в
срок своите писмени
Мотиви, в които излага подробно всички свои фактически и правни съображения
против изложените в процесната Жалба на длъжника оплаквания. Счита, че приетия адвокатски хонорар
е в законоопределения размер на възнагражденията, визиран в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения/изм. и доп. ДВ. № 7/22.01.2019г./. Поради което, нямало законови основания за
намаляване на размера на приетия по делото адвокатски хонорар. А относно размера на дължимите такси на съдебния изпълнител счита, че таксите и
разноските по това нейно изп. дело били начислени съгласно Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, като авансовите такси се дължали за конкретни извършени изп. действия
и не зависели от размера на задължението, поради което не следвало да бъдат
намалявани. Поради което моли съда да отхвърлите подадената жалба, като
неоснователна.
Въззивният ОС- С.З.,
след като се запозна с материалите по изп.дело и с представените с жалбата
материали, като взе предвид възражението на взискателя и изложените от ЧСИ
Мотиви, като обсъди приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми,
намира за установено следното :
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в законния срок от заинтересована
страна/длъжник/ по изп.дело, поради което съдът следва да се произнесе по
направените в нея оплаквания.
Разгледана по
същество жалбата е явява частично основателно и доказана, тъй като видно от
материалите по приложеното в пълнота копие на изп.д.№ 61/20г. по описа на ЧСИ Яна
Георгиева- С.З., адв.- пълномощник на взискателя е извършил само едно-
единствено процесуално действие- подал е писмена Молба вх.№ 00747/27.02.2020г.
с искане за образуване на изп.дело срещу длъжника/л.1 от изп.д./ въз основа на
представен от нея Изп.лист за търсената за събиране обща сума 28 644, 80
лв./л.2 от изп.д./ и е представила своя Договор за правна защита и съдействие №
0220932/27.02.2020г. за платен хонорар от общо 920 лв./л.3, стр.2 от изп.д./. За
което обаче му се дължи съгласно чл.36
от ЗАдв. и чл.10, т.1 от Наредбата № 1/09.07.2004г., за образуване на изп.дело само
минималната сума от нормативно определените 200 лв., а не претендираните общо
960 лв. Очевидно по това изп.дело няма извършвани абсолютно никакви други процесуални
и фактически действия от адвоката- пълномощник на взискателя, които да дават
каквото и да е фактическо и правно основание за наличието на някакво допълнително
процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания,
което да представлява основание за увеличение с 1/2 на съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, т.1 на
Наредбата. В тази
връзка на пълно необосновано и недоказано се явява решението на органа по
принудителното изпълнение/ЧСИ/ в полза на кредитора- взискател да бъде начислено адвокатско
възнагараждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания по смисъла на чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата, което е основание за частична отмяна на обжалвания спроцесната жалбата постановен отказ на ЧСИ.
В този смисъл е
налице многобройна, постоянна и непротиворечива практика на всички Окръжни съдилища
в страната по аналогични казуси.
Относно
оплакването за броя, вида и размера на дължимите такси на
ЧСИ- видно от материалите по делото, абсолютно всички такси и разноски по това
изп.дело № 20208710400061 са били начислени съгласно Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители/ТТРЗЧСИ/, като
авансовите такси се дължат за всяко едно конкретно извършено изп. действие и
никоя от тях не завис от размера на задължението, а са нормативно твърдо
определени. В конкретния казус дължимите авансови такси и таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ по това изп. дело са инкорпорирани в призовката за доброволно
изпълнение/ПДИ/ до длъжника- жалбоподател. А авансовите такси по изп.дело са в размер на
общо 82, 40 лв. с ДДС, като по т.1 от ТТЗЧСИ
е за образуване на изпълнително дело в размер на 24, 00 лв. с ДДС, по т.3 от
ТТЗЧСИ е 1 бр. за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество
в размер на 6, 00 лв. с ДДС, по т.4 от ТТЗЧСИ
е за изпращане на 2 бр. книжа по пощата в размер на общо 24, 00 лв. с ДДС, включващо и съобщението за приключване на
изп.дело, по т.5 от ТТЗЧСИ за 1 бр. връчено уведомление до взискателя за приключване
на изп. производство в размер на 24, 00 лв. с ДДС и по т.31 от ТТЗЧСИ за 2 бр.
пощенски разноски в размер на 4.40 лв.
При извършената проверка от
ОС- С.З. се установи ,че таксите и разноските по това изп.дело № 20208710400061
са били начислени от ЧСИ Яна Георгиева- С.З. точно съгласно ТТРЗЧСИ, поради
което няма никакво фактическо и правно основание те да бъдат намалявани от съда.
Поради което в тази й част подадената
жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли, със законните
последици.
С оглед изхода на
делото, всяка от страните следва сама да понесе разноските, които е направила в
това съдебно производство.
Тъй като настоящото
съдебно Решение е от вида на тези по чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, то е
окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от
горното и на основание по чл.435- 437 от ГПК, въззивният ОС- С.З.
Р
Е Ш И :
НАМАЛЯВА адв. хонорар на пълномощника на взискателя Г.Г.Д. от гр.С.З.-
адв.Ж.З. от АК- С.З. по изп.д.№ 20208710400061 по описа на ЧСИ Яна Георгиева с
район на действие района на ОС- С.З., рег.№ 871 на КЧСИ- София, по писмен Договор
за правна защита и съдействие № 0220932/27.02.2020г. от платените 960 лв. на минималните 200 лв./двеста лева/.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част обжалвания изричен отказ в
Постановлението ЧСИ за оставяне без уважение на искане за намаляване на
начислени такси от 13.03.2020г. по изп.д.№ 20208710400061 по описа на ЧСИ Яна
Георгиева с район на действие района на ОС- С.З., рег.№ 871 на КЧСИ-
София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :