Мотиви към НОХд. № 359/2019 г. по описа на
ЧРС
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия И.Х. Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
разведен, безработен, не осъждан, с ЕГН ********** за това, че на
13.09.2019г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен, в сградата на „ххх, причинил лека
телесна повреда по чл. 130 ал. 1от НК, изразяваща се в оток и кръвонасядане в
областта на шията и болезнени насинявания по лявата мишница и предмишница,
довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК, на
медицински специалист – хххД.С.Б. на длъжност „ххх“ в
„ххх, при изпълнение на службата и функциите й – престъпление по чл. 131 ал. 2 т. 3 вр.
чл. 130 ал. 1 от НК и за това, че на 13.09.2019г. в гр. Червен бряг, обл.
Плевен, в сградата на „ххх, се е заканил с убийство на Д.С.Б. ***, като
заканата е обективирана чрез следните думи и действия: стискане в областта на
шията, придружено с репликата „ххх!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му, престъпление по чл. 144 ал. 3 вр.
ал. 1 от НК.
В
съдебната фаза на наказателното производство за съвместно разглеждане в
наказателния процес бяха приети
граждански искове за двете деяния от пострадалата Д.С.Б. срещу подсъдимия
в размер на по 8 000 лева за причинени в резултат на деянията неимуществени
вреди, както и за причинени имуществени вреди в размер на 41.36 лв.. пострадалата
бе конституирана и като частен обвинител в процеса. Представлява се от
адвокат Х.Б..
Подсъдимия
редовно призован се явява лично, и с адв. И.А. ***. Не признава вината си и не дава
обяснения.
Прокурорът поддържа повдигнатите
обвинения и пледира за постановяване на осъдителна присъда.
Приети бяха заключения на вещи
лица по назначени съдебно медицинска и съдебно психиатрична
експертизи.разпитани бяха свидетелите Н.Н., Д.Б., Д.Б.,
И.С., Е.Б., Р.М., п.И., К.Д. и Л.В..
Съдът като взе предвид събраните
в хода на досъдебното производство и в съдебното следствие доказателства
приобщени по реда на чл.283 от НПК, прие за установени следните факти и
фактическа обстановка:
Подсъдимият е И.Х. Т., роден на
*** ***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, безработен, не осъждан, с ЕГН **********. На 13.09.2019г. същият се е намирал в МБАЛ Червен бряг като придружител
на неговата майка – свидетелката П.И..
На И. й е бил необходим документ от изследване, с който да бъде приета в санаториум. Документа е
следвало да й бъде издаден от лекарка, която идва веднъж седмично в болницата в
Червен бряг – хххА., но опитите на И. и подсъдимия да
се свържат с лекарката останали неуспешни, тъй като от информацията , която
получили, същата не е на територията на Червен бряг. Предния ден двамата отново
идвали за да се срещнат с въпросната лекарка и отново им било отговорено, че не
е в Червен бряг и предвид обстоятелството, че без въпросното изследване И. ще
пропусне настаняването си в санаториума, същите се опитали да потърсят
информация от лекарите, които в момента се намирали в отделението.
Безспорно се установява, че пострадалата Д.Б. работела по трудов договор като ххх в ххх, считано от 01.10.2018 г.
На процесната дата била на работа.
В неврологичното отделение на болницата подсъдимия и
майка му били посрещнати от свид. Н.Н.Н., към която И. първоначално задала въпрос дали хххА. била на работа и след, като й било отговорено, че
такъв лекар няма в отделението свидетелката попитала за хххБ..
Н. потърсила хххБ., която й казала да пусне хората в
отделението и, че ще отиде да им обърне внимание. Поради това подсъдимия и
майка му седнали на диванче в коридора на самото отделение. Не след дълго пострадалата
хххБ. отишла при тях. Същата била в лекарска бяла
престилка и било ясно, че е медицински специалист от отделението. Представила
се, че е хххБ. и ги попитала кого търсят. Подсъдимия
отвърнал „Който ми падне“.хххБ. се обърнала към майка
му, и от нея разбрала, че търсят хххА.. И. я попитала
дали хххА. е била в болницата предния ден, и дали и кога
ще идва отново. хххБ. отговорила, че А. не работи в
неврологичното отделение, но доколкото й било известно е била в болничен, но не
може да каже дали предния ден след обяд е идвала в болницата, тъй като тя
самата не била на работа. Тогава се намесил подсъдимия Т.и на висок глас започнал
да обяснява за това, как предния ден били излъгани от сестра в отделението. Б.
го помолила да не вика, защото в отделението имало доста болни хора на легло,
включително спешен случай на пациент с инсулт. Подсъдимия започнал да става
раздразнителен и отвърнал на пострадалата да не му прави забележки и да не му
казва какво да прави, а в това време майка му се насочила към свидетелите Е.Б.
/майка на пострадалата/ и Р.Н., като започнала да крещи по тях. Пострадалата
помолила и нея да не вдига шум и отново й обяснила къде да отиде, за да получат
информация за лекаря, който ги интересува. Свидетелката И. се обърнала към нея
с думите „ххх“. хххБ. я помолила да не обижда и
усетила, че зад нея стои някой. Обърнала се и се озовала лице в лице с подсъдимия. Т.започнал да я дърпа и блъска в
горната част на тялото държейки я за дрехите непосредствено под шията, като я
псувал с думите „ххх“, като й казал „ххх, ххх“. Пострадалата
му казала да напусне отделението, както и че е извикала полиция. Афектиран от
тези думи подсъдимия отново се обърнал към хххБ. и я
хванал за шията, стиснал я и отново й казал „ххх“. При това стискане
пострадалата усетила силна болка, виене на свят и задушаване, загубила контрол
и се изпуснала по малка нужда. Подсъдимият я пуснал, след което отново с
дясната си ръка хванал пострадалата за лявата мишница и предмишница и започнал
да я стиска и бута, повтаряйки, че ще я смачка, като питал „ххх?“. В резултат
на стискането и бутането в областта на лявата мишница, хххБ.
усетила силна болка. Следствие на виковете и шум от скандала в коридора се
събрали пациенти и част от персонала – свидетелите Д.Б., И.С., Е.Б., Р.М.К.Д..
Някой от тях се намесили, като застанали между пострадалата и подсъдимия. Майката
на последния също започнала да го дърпа към изхода и двамата си тръгнали от
отделението.
За случилото бил подаден сигнал в РУ – Червен, на който
били изпратени двама полицейски служители – Р.Р.и Л.В..
Докато свидетелят В. разговарял с пострадалата същият забелязал, че шията й
била зачервена, както и, че по лявата ръка в областта на предмишницата имало
силно зачервяване, като пострадалата изглеждала силно притеснена и уплашена.
След инцидента на пострадалата било издадено
мед. свидетелство за съд, с амб. № номер ххх. но ЕТ „Д.И.“- гр. Червен бряг, видно от което е, че
при прегледа на същата били установени отоци и кръвонасядания по шията и по
лявата мишница и предмишница. Конкретно е описано линейно кръвонасядане
напречно в лявата част на шията с размери 2х14 см, болезнено при палпация,
както и оток в средата на лява мишница с размери 3х5 см и оток в средната част
на лява предмишница 3х4 см.
Според заключението на съдебно медицинската
експертиза, на пострадалата са причинени оток и кръвонасядане в областта на
шията, с изразена болезненост, болезнени насинявания по лявата мишници и предмишници.
Описаните увреждания са травматични и отговарят да са получени по начин и
време, както е съобщено – стискане в областта на шията, блъскане, дърпане. Тези
увреждания обаче са доведи до болки и страдания, а не както е повдигнато
обвинението - до разстройство на здравето временно и не опасно за живота.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, което обхваща и
квалифициращите елементи на престъплението, вкл. специфичното качество на
пострадалата, като медицински специалист. Подсъдимия е съзнавал, че
пострадалата е лекар, който в момента изпълнява служебните си задължения, тъй
като самият той е поискал среща с нея, освен това, същият се е намирал в
неврологичното отделение и пострадалата е била със служебно облекло –
престилка и слушалки, на Т.му е
обяснено, че при него ще дойде хххБ.. Предприемайки
действия по душене на пострадалата и стискането й в областта на мишницата и
предмишница са целели нанасянето на болки и страдания на пострадалата, което е
и постигнато от подсъдимия.
Видно
от заключението на назначената съдебно психиатрична експертиза е, че подсъдимия
към момента на деянието е съзнавал извършеното от него и е могъл да ръководи
постъпките си. Наличието на заболяването диабет повлиява лесната му
раздразнителност, но не препятства възможността да съзнава и ръководи
постъпките си. Тоест към момента на деянието Т.е бил вменяем
и може да носи наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на разследването доказателства, доказателствени средства – свидетелски
показания, документи, съдебно медицинска експертиза и други приети като
доказателства по делото по реда на чл.283 от НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите, тъй като същите в своята взаимовръзка се допълват,
логически последователи са и са непротиворечиви. Показанията изцяло кореспондират
и със събраните писмени доказателства.
При така приетата за безспорна фактическа обстановка се
установява по категоричен начин, че подсъдимия не е осъществил състава на деянието по чл. чл. 131 ал. 2
т. 3 вр. чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК поради което бе оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинение.
Същевременно
безспорно се установи както от обективна,
така и от субективна страна че извършеното деяние осъществява състав на
престъпление по чл. 131, ал.2, т. 4 от НК, което е по-леко наказуемо от
първоначално повдигнатото му обвинение, поради което бе признат за виновен за
това деяние и осъден на лишаване от свобода към предвидения от закона минимум
от три месеца. Изпълнението на наложеното наказание бе отложено с три годишен
изпитателен срок предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. В този си вид и
размер съдът намира, че наложеното наказание ще реализира своите цели за това
да възпре останалите членове на обществото от извършване на подобни деяния и
същевременно да превъзпита осъдения и го принуди да съблюдава установения в
страната правов ред относно телесната неприкосновеност на гражданите.
Относно предявения граждански иск за причинени в резултат
на деянието телесни увреждания, съдът намира същия за основателен поради
горните съображения. На пострадалата, която е изпълнявала служебните си
задължения като лекар в неврологично отделение са й причинени болки и страдания
от подсъдимия в следствие на стискането му с ръце в областта на гушата,
мишницата и предмишницата. Б. е следвало да изтърпи както физическата болка и
страдание, така и срамът и неудобството от това, че неоправдано е получила и
следвало да носи синините по тялото си. Подсъдимия е безработен и със
заболяване от диабет. Не се събраха доказателства да реализира постоянни доходи
и да има източници на средства, които да са в състояние да му осигуряват такива
регулярно. Поради това уважаването на иска би било справедливо в размер на
1 500 лева, който размер ще репарира причинените вреди на пострадалата и
ще е съобразен с възможностите на подсъдимия, а до пълния размер от 8 000
лева иска бе отхвърлен като недоказан.
Относно
деянието по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Същото
е извършено във фактическата обстановка, обсъдена, и приета за установена
по-горе за деянието по чл. 131, ал. 2, т. 4 от НК.
В
безсилието си, да открие хххА. и с убеждението, че
пострадалата не желае да му съдейства, Т.стиснал хххБ.
с две ръце за шията и изрекъл спрямо нея думите „ххх.“.
Стискането за шията е с такава сила и интензитет, че е довело до телесните
увреждания обсъдени за деянието по чл. 131 от НК , като едното от насиняванията
е с дължина повече от 10 сантиметра.
Изречените
думи, макар взети извън контекста на разглеждания казус, да не съставляват недвусмислена закана за убийство, каквато е
тезата на защитата, взети в съвкупност от фактите и обстоятелствата, безспорно
са насочени спрямо пострадалата. Вербалната агресия преди и по време на
изричането на думите, последвалата физическа агресия, мястото за което е
хваната пострадалата, интензитета на нападението и начина, по който действията
на подсъдимия са възприети от пострадалата водят до единствения извод, че
спрямо нея е извършена закана за убийство. Това е така, тъй като между жертвата
и нападателя е имало конфликт и е бил на лице мотив у извършителя да извърши
деянието. Изричането на думите – „ще те смачкам“ е съпроводено със силно
стискане на шията на пострадалата, довело да спиране притока на кислород и
замайване, дори и изпускане по малка нужда на пострадалата.
Пострадалата,
бидейки обект на вербална и физическа агресия, която сама не е в състояние да
отблъсне, недвусмислено е възприела действията на подсъдимия като закана за
убийство, видно от показанията й. В последствие панически се е страхувала от
среща с подсъдимия и е избягвала да се движи сама или по тъмното от притеснение
да не го срещне отново и да стане пак обект на нападение. Безспорно е на лице
основателен страх у пострадалата от довършване на заканата.
От
субективна страна, освен наличието на мотив у подсъдимия, да потърси разплата
за това,че никой не му съдейства да намери хххА., е
на лице и пряк умисъл за извършване на деянието. Пострадалата е младо момиче,
около 40-50 кг и високо около 160 сантиметра. По никакъв начин, нито с думи,
нито с действия, не е пречела на подсъдимия да намери търсената информация. Не
го е предизвикала нито с агресивно поведение, нито с физическите си данни,
жестове, мимики или по друг начин. Подсъдимия се е почувствал безсилен и в това
положение, приемайки, че Б. му пречи, е пожелал да й посочи превъзходството си,
да я унижи и да я накара да получи пренебрежението му спрямо нея.
От
така обсъденото безспорно се доказва, че от обективна и субективна страна И.Х. Т.е извършил деянието по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК, наказателно отговорен е, по мотивите
обсъдени за предходното деяние, и следва да носи наказателна отговорност.
За
извършеното престъпление законодателя е предвидил наказание лишаване от
свобода, като не е предвиден минимум на наказанието. Предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия, както и предвид липсата на съзнание за вина и разкаяние за
случилото се, съдът намира, че на същия следва да се наложи наказание малко над
предвидения от закона минимум, а именно шест месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което бе отложено с три годишен изпитателен срок.
При
този изход на делото предявения граждански иск от пострадалата срещу подсъдимия
за причинени в резултат на деянието неимуществени вреди, по аргументите,
обсъдени по първия иск е основателен и доказан до размера от 1500 лева, като за
разликата до 8 000 лв. иска бе отхвърлен като недоказан.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия по наложените му с настоящата
присъда наказания бе определено едно общо, най-тежко наказание а именно
лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което бе отложено с
три годишен изпитателен срок.
Предявения
граждански иск от пострадалата срещу подсъдимия за причинени в резултат на
деянието имуществени вреди за сумата от 41.36 лева също е основателен и доказан
и бе уважен в пълен размер, видно от приложените по делото разходно оправдателни
документи.
Подсъдимия
бе осъден да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове по сметка на ЧРСъд – общо 170 лв., както и направените по делото съдебно
деловодни разноски в размер на 84 лв. за
възнаграждение за вещо лице по сметка на ОД МВР Плевен и 409,35 лв. по сметка
на ЧРСъд – за възнаграждение на вещи лица.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: