№ 757
гр. Пазарджик, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря М. Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20235220100032 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.1 ,
т.2 и т.3 от КТ от Й. М. Г., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.
„**********, обл.Пазарджик, срещу Държавна психиатрична болница –
Пазарджик, ЕИК- *********, представлявана от Директора – Д-р.В. К., с
адрес. Гр. Пазарджик, ул. „**********.
Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата работила в
ответната болница по силата на Трудов договор от 11.09.2002г.,
Допълнително споразумение №76 от 19.02.2020г. и Допълнително
споразумение №05 от 01.09.2022г., като заемала длъжността „Главна
медицинска сестра“.
Със Заповед №15 от 07.12.2022г. на Директора на Държавна
Психиатрична Болница - Пазарджик, ЕИК- *********, трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание
чл.328,ал.1,т.6 и т.11 от КТ.
Твърди се в исковата молба, че действията на Директора на
Държавна Психиатрична Болница- Пазарджик, ЕИК- ********* били
1
недобросъвестни, тъй като трудовото правоотношение било прекратено
без на ищцата да бъде връчено предизвестие. Сочи се, че Заповед №15 от
07.12.2022г. е незаконосъобразна , като противоречаща на КТ. Изложени
са подробни съображения в тази насока.
С Допълнително споразумение №05 от 01.09.2022г. към трудовия
договор , считано от 01.05.2022г. трудовото правоотношение било
променено и на ищцата било възложено да изпълнява длъжността
„Главна медицинска сестра“ с основно месечно трудово възнаграждение
от 1700.00лв. Твърди се от ищцата, че това последно допълнително
споразумение не било взето предвид от работодателя , поради което
трудовото правоотношение било прекратено незаконосъобразно.
Ищцата сочи, че притежава нужните образование и квалификация
за заемане на длъжността , в уверение на което представя удостоверения
за преминати курсове и сертификати. Твърди, че новият директор
постъпил на 21.10.2022г., като считано от този момент, ищцата го е
подпомагала и въвеждала в специфичните проблеми на болницата.
Ищцата сочи,че последователно е надграждала своето образование , като
не следвало да притежава следдипломна квалификация на тема
„Психофармакотерапия“.
Възразява срещу въведеното самоцелно изискване за минимален
професионален трудов стаж на ръководна позиция от 5 години.
Въвежда възражения за злоупотреба с право , като сочи ,че трудовото
правоотношение е било прекратено само три месеца преди изтичане срока
на договора за тази длъжност, без да има заповед за предаване на
материалната отговорност и книжа или връчено предизвестие. Цитира
съдебна практика.
Сочи се в исковата молба, че законоустановената презумпция по
чл.8,ал.1 от КТ е оборена , налице е злоупотреба с право и уволнението
като незаконосъобразно следва да се отмени. Счита, че не е налице
основанието за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата
по смисъла на чл.328,ал.1,т.6 от КТ, както и основанието по
чл.328,ал.1,т.11 от КТ.
2
Моли съдът да приеме, че уволнението на ищцата се явява
незаконосъобразно, като уволнителната заповед следва да се отмени.
Ищцата следвало да се възстанови на заеманата от нея длъжност „Главна
медицинска сестра“ в ДПБ- България. Претендира присъждането на
обезщетение за оставането й без работа за 6 месеца в общ размер на 17
040.00лв.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае уволнението за
незаконно,да бъде отменено същото, да бъде възстановен ищецът на
предишната му работа, както и да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца обезщетение за времето, през което същия е останал без работа в
размер на 6 месечни трудови възнаграждения, равняващи се на сумата от
17 040.00лв., ведно със законна лихва от 07.12.2022г. до окончателното
изплащане на сумите. Алтернативно се моли съдът да осъди ответната
страна да заплати обезщетение за разликата в заплатите .
Претендират се разноски. Представени са доказателства и са
направени доказателствени искания.
Ответникът по делото е депозирал писмен отговор в който оспорва
исковете като изцяло неоснователни, необосновани и недоказани, поради
следните съображения: счита се, че срещу ищеца е било проведено
законосъобразно дисциплинарно производство, завършило с издаване на
обжалваната заповед. Изложени са подробни съображения в тази насока,
като се твърди ,че извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение е правилно и законосъобразно.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за наличието
на недобросъвестност в действията на работодателя при прекратяване на
трудовото правоотношение. Сочи се, че промяната на изискванията за
заемане на дадена длъжност е право на всеки работодател и се основава
на неговата преценка с оглед на конкретните нужди за осъществяване на
дейността му и с цел оптимизиране на дейността на лечебното
заведение.Съгласно изложеното в подадения писмен отговор,трудовото
правоотношение е могло да бъде прекратено на някое от основанията в
КТ, когато са налице материалноправните основания за това. Оспорва
твърдението, че не е било предоставена за запознаване на работника
3
утвърдената длъжностна характеристика, както и че не било връчено
предизвестие за прекратяване.
Сочи се, че трудовото правоотношение е било прекратено на две
основания – чл.328,ал.1,т.6 и т.11 от КТ, като в заповедта са били
изложени подробни мотиви за всяко поотделно. Тъй като ищцата не
отговаряла на изискванията за професионален опит от 5 години трудов
стаж на ръководна позиция, трудовото правоотношение било прекратено.
Липсвали и документи, които да удостоверяват твърдяната от ищцата
компютърна грамотност и умения за работа с операционните системи.
Ищцата Г. не притежавала и допълнителна професионална квалификация
в областта на психиатрията и здравните грижи, а именно „Управление на
материални ресурси“ и „Психофармакотерапия“.
Сочи се, че издадената уволнителна заповед е редовна както от
формална страна, така и по същество, като оспорва твърдените от
ищцовата страна недобросъвестно упражняване на права и злоупотреба с
право. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Представени са доказателства. Ответникът претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че между страните Й. М. Г., ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, ул. „**********, обл.Пазарджик и Държавна
психиатрична болница – Пазарджик, ЕИК- *********, представлявана от
Директора – Д-р.В. К., с адрес. Гр. Пазарджик, ул. „**********, е
съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала
длъжността „Главна медицинска сестра“ в ответната болница въз основа
на Трудов договор от 11.09.2002г. , Допълнително споразумение към
него №76 от 19.02.2020г. и Допълнително споразумение №5 от
01.09.2022г., считано от 01.05.2022г.
Видно от приетите по делото доказателства, със Заповед № 15/
07.12.2022г. трудовото правоотношение било прекратено, като в
посочената заповед като основание за прекратяването му, били посочени
разпоредбите на чл.328,ал.1,т.6 и т.11 от КТ- когато работникът или
4
служителят не притежава необходимото образование или квалификация
за изпълняваната работа, както и при промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността , ако работникът или служителят не отговаря
на тях. Горното се установява от приетите по делото доказателства.
От представените с исковата молба и в хода на производството, и
приети от съда доказателства, се установява, че ищцата има завършено
висше образование на образователно- квалификационна степен
„специалист“ по специалността "медицинска сестра“ със същата
професионална квалификация, както и специалност „Управление на
здравните грижи“, проф. квалификация „Ръководител на здравни грижи“.
Ищцата е придобила и образователно- квалификационна степен
„магистър“, специалност „управление на здравните грижи“,
професионална квалификация „ръководител на здравни грижи и
преподавател по практика“. Разполага със сертификат за ниво на владеене
на чужд език /английски език/ В1 от 03.02.2013г. и представя
удостоверения за преминати различни образователни курсове и
сертификати.
Общият трудов стаж на ищцата /към датата на назначаването й на
длъжността „главна медицинска сестра“ в Държавна психиатрична
болница – Пазарджик е 17 години, 8 месеца и 25 дни , като при
прекратяване на трудовото й правоотношение този стаж е бил 20 години
и 2 месеца.
Ищцата Г. е преминала и курсове на обучения на различни теми ,
като е полагала нужните усилия за повишаване на квалификацията и
уменията си. Не са налице данни на ищцата да са били налагани
дисциплинарни наказания или да са й правени забележки за неточно или
некачествено изпълнение на трудовите й задължения, вкл. и след
извършена през 2021г. в ДПБ – Пазарджик проверка от МЗ.
На 01.12.2022 г. е била утвърдена нова длъжностна характеристика
за длъжността „главна медицинска сестра“, като са въведени следните
изисквания за заемане на длъжността: висше образование с
образователно-квалификационна степен „Магистър“ по специалност
5
„Управление на здравните грижи“, минимум 5 /пет/ години
професионален трудов стаж на ръководна позиция – главна медицинска
сестра в лечебни заведения за болнична помощ и минимум 10 години общ
трудов стаж.
На 07.12.2022 г. на ищцата е била връчена Заповед № 15/07.12.2022
г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, тъй като не отговаря на квалификационното
изискване за професионален опит от 5 години на ръководна позиция –
главна медицинска сестра в лечебни заведения за болнична помощ и не
отговаря на изискванията за ниво на владеене на английски език В1 и на
изискванията за компютърна грамотност и умения за работа с различни
програмни продукти. Отделно от това е посочено, че Г. не разполага с
допълнителна професионална квалификация в областта на психиатрията и
здравните грижи, а именно „Управление на материалните ресурси“ и
„Психофармакотерапия“.
В хода на производството по делото е била допусната и извършена
съдебно- икономическа експертиза, видно от заключението на която,
брутното трудово възнаграждение за определяне размера на
обезщетението по чл.225 КТ е в размер на 2840.00лв. Размерът на
обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение /07.12.2022г./ до 07.06.2023г. , за шест
месеца, е в размер на 17 040.00лв. Експертното заключение не е оспорено
от страните и прието от съда.
В качеството си на свидетел по делото е била разпитана Д. Т. А., без
родство и служебни отношения със страните, от показанията на която
установява, че от 2000 г. до 20.10.2022 г. е била директор на Държавна
психиатрична болница – Пазарджик. През 2002 г. А. е назначила ищцата
на работа като медицинска сестра. След проведен конкурс през 2020 г.
ищцата заела длъжността „главна медицинска сестра“. Ищцата отговаряла
на всички изисквания за заемане на съответната длъжност , същата
изпълнявала съвестно и качествено служебните си задължения и не бала
наказвана. Притежава необходимото образование и квалификация за
6
заемане на длъжността, като полагала усилия да научава нови неща и да
надгражда знанията и уменията си. По времето, в което А. било директор,
Г. управлявала материалните ресурси на болницата. Ищцата също така се
справяла чудесно с използваните в болничното заведение компютърни
програми, дори помагала на колегите си в това отношение. От
показанията на А. се установява, че длъжностните характеристики на
всички служители в Държавна психиатрична болница – Пазарджик се
изготвяли от директора. Единствено длъжностната характеристика на
директора се изготвяла от Министерство на здравеопазването. След
извършена проверка от Министерство на здравеопазването били
актуализирани всички длъжностни характеристики в Държавна
психиатрична болница – Пазарджик.
Свидетелката М. В. А., без родство и служебни отношения със
страните, установява, че е работела като главен счетоводител в Държавна
психиатрична болница – Пазарджик. Ищцата започнала работа в
Държавна психиатрична болница – Пазарджик през 2020 г. , а на
01.12.2022г. била освободена. Ищцата Г. също била освободена около
седмица след А., тъй като работодателят имал нови изисквания. Съгласно
показанията на свидетелят , ищцата Г. разполагала с необходимите
знания и умения за заемане на съответната длъжност, не отсъствала без
причина от работа,с готовност се включвала във всички задачи и
инициативи, които й били възложени от ръководството на болницата. Г.
се справяла отлично с компютрите, като разяснявала на служителите на
болницата как да работят с тях.
Свидетелката Й. Г.а П., без родство с ищцата, установява, че е
работила като доктор в Държавна психиатрична болница – Пазарджик до
21.03.2023г., когато напуснала поради здравословни причини. В
показанията си, св. Пандова потвърждава изложеното от другите
разпитани свидетели , сочи, че Г. се справяла отлично със служебните си
задължения, била „работохолик“. Докато свидетелката работила с
ищцата, при извършваните проверки от Министерство на
здравеопазването не били отправяни забележки към нейната работа, не
7
били установени и липси.
По делото е била разпитана в качеството си на свидетел Гергана
Константинова,работеща като психиатър в ответната болница, считано от
01.11.2022г. Съгласно показанията на свидетелят, трудовото
правоотношение на Г. било прекратено през м. декември,2022г., което
било изненадващо , тъй като в колектива нямало пререкания, а ищцата не
била наказвана. След идването на новото ръководство на болницата,
нямало масово напускане на служители, тъй като новият директор се
отнасял изключително толерантно спрямо всички.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
от КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ.
Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок,
визиран в чл.358, ал.1,т.2 от КТ, като по своята правна природа спорът, с
който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца / работник/ и ответника/
работодател/ . Безспорно се установи наличието на валидно учредена
трудовоправна връзка между страните по делото, като ищцата е заемала
длъжността „Главна медицинска сестра“ в ответната болница въз основа
на Трудов договор от 11.09.2002г. , Допълнително споразумение към
него №76 от 19.02.2020г. и Допълнително споразумение №5 от
01.09.2022г., считано от 01.05.2022г.
Основателността на исковете предполага извършване на
уволнението в противоречие със закона, включително при злоупотреба с
права от страна на работодателя. Ответникът-работодател следва да
установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразността
на уволнението, в т.ч. наличието на предпоставките за прекратяване на
трудовото правоотношение на сочените от него правни основания. С
оглед установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция за добросъвестност
при осъществяване на трудовите права и задължения, в тежест на ищцата
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
работодателят е злоупотребил с права при прекратяване на трудовото
8
правоотношение.
Видно от приетите по делото доказателства, трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед № 15/ 07.12.2022г., като
в процесната заповед като основание за прекратяването му, са посочени
разпоредбите на чл.328,ал.1,т.6 и т.11 от КТ- когато работникът или
служителят не притежава необходимото образование или квалификация
за изпълняваната работа, както и при промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността , ако работникът или служителят не отговаря
на тях. Съгласно ТР 4/2017 г. на ОСГК на ВКС разпоредбите на чл. 328,
ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ уреждат сравнително близки хипотези за
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с
предизвестие. И при двете основания за едностранно прекратяване на
трудовия договор се изисква работодателят да е въвел нови изисквания за
заемане на длъжността, след като вече е възникнало трудовото
правоотношение. Това е така, защото по принцип, всяко от тези
основания за прекратяване на трудовия договор, представлява
нововъзникнал юридически факт. Затова не е налице основание за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ в случаите, когато
несъответствието с изискванията за образование и професионална
квалификация, въведени от работодателя, е съществувало още при
сключването на трудовия договор, тъй като няма да е налице
нововъзникнал юридически факт, а такъв, който се е осъществил преди
сключването на договора и преди началото на неговото изпълнение.
Независимо от посочените общи предпоставки за уволнение на
работника или служителя, разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ
съдържат различни хипотези, които са самостоятелни основания за
прекратяване на трудовия договор. Основание за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е промяна на
изискванията за образование и професионална квалификация, а на
основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ – промяната на всички други
професионални изисквания заемане на длъжността – трудов стаж,
допълнителни нови знания и умения, извън тези за образование и
9
професионална квалификация.
По т.6 работодателят би могъл да прекрати трудовото
правоотношение в случай ,че работникът или служителят не притежава
необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа. В
процесната заповед е посочено единствено, че ищцата не притежава
допълнителна професионална квалификация в областта на психиатрията,
и здравните грижи, а именно „Управление на материалните ресурси“ и
„Психофармакотерапия“.
От приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено, че ищцата Г. притежава необходимото образование и
квалификация за заемане на съответната длъжност, като последователно
е развивала знанията и уменията си, без това да налага отсъствието й от
работното място. В тази насока са показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и приетите по делото дипломи и сертификати. Г. е
преминала през всички фази и етапи на кариерното развитие, като на
същата не са били налагани дисциплинарни наказания, нито са били
установени пропуски или слабости при изпълнение на служебните й
задължения. Такива пропуски не са били установени и при извършени
проверки от МЗ, по чиято препоръка са били актуализирани
длъжностните характеристики на служителите в ответната болница.
Новата длъжностна характеристика е била утвърдена от Директора
на ДПБ на 01.12.2022г., като не са налице данни същата да е била
връчвана на ищцата преди 07.12.2022г. /когато на Г. е била връчена
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/. По
този начин служителят е бил лишен от възможността да се запознае с тази
длъжностна характеристика и да представи пред работодателя
доказателства, че отговаря на въведените в нея изисквания.
В процесната заповед работодателят е посочил като основание за
прекратяване на трудовото праваотношение чл.328,ал.1,т.6 КТ - когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или
квалификация за изпълняваната работа. От приетите по делото писмени и
гласни доказателства се доказа, че ищцата Г. притежава необходимото
10
образование и квалификация за изпълняваната работа, вкл. и че е
изпълнявала същата с успех години наред. Не се доказаха и твърденията
на ответната страна, съгласно които ищцата не притежава допълнителна
професионална квалификация „Управление на материалните ресурси“,
тъй като същата разполага с придобита специалност „Управление на
здравните грижи“, проф. квалификация „Ръководител на здравни грижи“.
Ищцата е придобила и образователно- квалификационна степен
„магистър“, специалност „управление на здравните грижи“,
професионална квалификация „ръководител на здравни грижи и
преподавател по практика“. Разполага със сертификат за ниво на владеене
на чужд език /английски език/ В1 от 03.02.2013г. и представя
удостоверения за преминати различни образователни курсове и
сертификати.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. А. и М. А. се
установява ,че ищцата успешно се е справяла със съхранението на
поверените й материални ресурси. От ответната страна не се представиха
доказателства, от които би могло да се направи обоснован извод, че на
ищцата реално са били възложени такива задължения, като се изключат
поверените й материални ресурси в кабинета, където ищцата на практика
е изпълнявала трудовите си задължения.
По отношение на изискването ищцата да има придобита
допълнителна професионална квалификация в областта на
„Психофармакотерапия“, в хода на производството не бяха представени
доказателства, от които би могло да се направи извод, че тази
квалификация е от съществено значение за качественото изпълнение на
задълженията на „главната медицинска сестра“ или че се намира в тясна
връзка с нейната дейност. Безспорно в задълженията медицинските
сестри не следва да се включват дейности по предписването на
медикаменти и лечение на пациентите, вкл. от показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установи дори работещите в
ответната болница доктори с придобита специалност „Психиатрия“ да
имат придобита допълнителна професионална квалификация в областта
11
на „Психофармакотерапията“.
В съдебната практика по приложението на чл. 8 от КТ във връзка с
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ категорично и еднозначно се приема, че при
проверка законосъобразността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 от КТ, извън правомощията на съда е да осъществява контрол върху
преценката на работодателя за необходимостта от въведените от него
нови изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава
по целесъобразност – с оглед нуждите на работата и трудовата функция,
осъществявана на съответната длъжност. Само при наведен от ищеца
довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът следва да
извърши проверка дали изменението в изискванията е въведено с оглед
нуждите на работата и в този смисъл – дали работодателят е действал
добросъвестно – в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ, или е налице
злоупотреба с право, което в този случай обуславя и преценката за
законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само
когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона
средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед
интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати
трудовия договор с определен служител – Решение № 235 от 04.10.2017 г.
по гр.д. № 4531/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
Както стана ясно, уволнението на ищцата е извършено
едновременно на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, като
работодателят се е позовал на въведените от него промени в изискванията
за заемане на длъжността, което е основание за уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ, тъй като касае необходимото образование, и увеличаване на
изискуемия професионален опит . За да обоснове нарушение по чл. 8, ал.
1 от КТ съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес
от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите
и обстоятелствата, които обосновават твърдението на ищеца за
злоупотреба с право.
В случая изменението на условията за заемане на длъжността „
12
главна медицинска сестра“ и последвалото прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата не е било продиктувано от обективно
съществувала необходимост от подобряване качеството на работата в
интерес на предприятието, а е извършено от работодателя напълно
произволно и с единствената цел да уволни ищцата. Установи се от
приетите по делото доказателства, че към датата на назначаването на
ищцата на длъжността „главна медицинска сестра“, същата е притежавала
необходимото образование и професионална квалификация за
изпълняваната работа и е отговаряла на въведените изисквания. Въпреки
въведените от работодателя нови изисквания за заемане на длъжността,
няма промяна в задълженията, дейностите и отговорностите на главната
медицинска сестра съгласно длъжностната характеристика. Основните
функции и задължения на длъжността остават същите,като ищцата Г. е
успявала да се справи със служебните си задължения, които вменява тази
длъжност, години наред, без да бъде наказана и без да са били установени
слабости в работата й. Следва да се има предвид, че работодателят не е
връчил на ищцата новата й длъжностна характеристика, което е негово
задължение съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ.
В тази връзка е било необходимо работодателят да запознае ищцата
с новите изисквания за заемане на длъжността и да й даде възможност да
ангажира доказателства, че отговаря на тях – предимно във връзка с
изискванията за професионална квалификация за специалност, доколкото
данни за трудовия й стаж се съдържат в трудовото досие. Вместо това,
работодателят незабавно е пристъпил към връчване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, което най-малкото
противоречи на правилата на добросъвестността и морала и разкрива
намерението му на всяка цена да прекрати конкретното трудово
правоотношение. В подкрепа на горният извод е и обстоятелството, че
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено без предизвестие.
Не се установи в работата на ищцата да е имало никакви пропуски и
забележки, което установяват всички разпитани по делото свидетели.
Не са налице предпоставките за прекратяване на трудовото
13
правоотношение и по чл.328,ал.1,т.11 КТ- промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността, на които работникът или служителят да не
отговаря. От приетите по делото доказателства съдът приема за
установено,че ищцата отговаря на изискванията за владеене на английски
език , тъй като разполага със сертификат за ниво на владеене на чужд
език /английски език/ В1 от 03.02.2013г. и представя удостоверения за
преминати различни образователни курсове и сертификати. Г. има и
съответната компютърна грамотност , тъй като има придобито
образование с изучаване на дисциплина „Информатика“, както и
„Информационни технологии в управлението“.Отделно от това, от
свидетелските показания се установи, че Г. се справяла чудесно с
използваните в болничното заведение компютърни програми, дори
помагала на колегите си в това отношение.
Следва да се има предвид, че при прекратяването на трудовото
правоотношение, работодателят следва да спазва принципът за
добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения,
установен в разпоредбата на чл.8,ал.1 от КТ, като ал.2 въвежда оборимата
презумпция,че до доказване на противното, добросъвестността при
осъществяването им се предполага. Съдът следва да извърши проверка
доколко въведените от работодателя изменения в изискванията са
продиктувани с оглед нуждите на работата или е налице злоупотреба с
право, което обуславя и законосъобразността на уволнението по
чл.328,ал.1,т.6 и т.11 КТ. В конкретният случай ищцовата страна е въвела
изрично такова възражение.
Според настоящият съдебен състав, от анализът на целият събран
доказателствен материал, би могло да се направи извод, че работодателят
е целял с действията си прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител, тъй като за работодателя не се извежда обективен интерес от
промяна в изискванията за заемане на съответната длъжност. При
прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят не е отчел
притежаваният от ищцата стаж, като не е дал възможност на ищцата и да
заяви дали отговаря на променените изисквания, съотв. не е й е дал
14
възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че
отговаря на тях.
В този смисъл съдът намира за оборена по пътя на пълно и главно
доказване презумпцията на чл. 8, ал. 2 от КТ за добросъвестност на
работодателя, което води до незаконност на уволнението и налага
неговата отмяна.
Предвид гореизложеното, искът за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл.344, ал.1 ,т.2 КТ:
Съгласно разясненията, дадени с т.решение № 2/2012 г. по т.дело №
2/2012 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е
важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е,
че искът е конститутивен и с него се упражнява субективното
преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя. Според
същото тълкувателно решение, това право на работника или служителя
възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за
незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към
момента на постановяване на решението на материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване. Възстановяването на незаконно
уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва
с постановено и влязло в сила съдебно решение. Решението на съда за
уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на
трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и
то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се
възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото
трудово правоотношение съществувало между страните преди
незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение,
условия на труд и др.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1
КТ, конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност се явява основателен и съдът следва да възстанови
15
ищеца на длъжността „ Главна медицинска сестра“ в ДПБ - гр.
Пазарджик.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225
ал.1 КТ:
Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
периода от датата на уволнението /07.12.2022г./ до 07.06.2023г. в
размер на 17 040. 00 лв . От приетите по делото доказателства се установи
по несъмнен начин вкл. от заключението по съдебно- икономическата
експертиза, че брутното трудово възнаграждение за определяне размера
на обезщетението по чл.225 КТ е в размер на 2840.00лв. Размерът на
обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение /07.12.2022г./ до 07.06.2023г. , за шест
месеца, е в размер на 17 040.00лв. Експертното заключение не е оспорено
от страните и прието от съда., поради което следва да бъде кредитирано, а
предявената искова претенция следва да се уважи изцяло.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, следва да се постанови
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
обезщетение по чл.225 КТ .
По разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 2644,00 лв. –
заплатено адв. възнаграждение /съгласно представения договор за правна
защита и списък по чл. 80 ГПК/, които му се дължат съобразно уважената
част от претенциите, както му се дължат и 80.00лв. платени разноски за
извършени преводи.
Съдът следва да разгледа направеното от ответната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възражение, което се явява
неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния
представител на ищеца процесуални действия, броя на проведените
открити съдебни заседания, доказателствата събрани по делото,
включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от
страните възражения, делото действително представлява фактическа и
16
правна сложност, като заплатеното възнаграждение е близко до
предвидените в Наредба №1 за МАВ минимални размери и не се явява
прекомерно.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-
Пазарджик държавна такса в размер на 781.60лв. върху размера на
уважените искове, както и сумата от 163,80 лв. за изготвяне на съдебно-
икономическа експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на Й. М. Г., ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, ул. „**********, обл.Пазарджик, извършено със Заповед
№15/07.12.2022 г., издадена от Държавна психиатрична болница –
Пазарджик, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. **********, представлявана от директора д-р В. К..
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Й. М. Г.,
ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „**********, обл.Пазарджик на
заеманата преди уволнението длъжност „Главна медицинска сестра“ в
Държавна психиатрична болница – Пазарджик, ЕИК - *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 28,
представлявана от директора д-р В. К..
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1
от КТ Държавна психиатрична болница – Пазарджик, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. **********,
представлявана от директора д-р В. К., да заплати на Й. М. Г., ЕГН-
********** от гр.Пазарджик, ул. „**********, обл.Пазарджик,
17
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 07.12.2022 г. до 07.06.2023 г. в размер на 17 040.00 лв.
/седемнадесет хиляди и четиридесет лева/, ведно със законната лихва от
07.12.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Държавна
психиатрична болница – Пазарджик, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. Пазарджик, ул. **********, представлявана от
директора д-р В. К., да заплати на Й. М. Г., ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, ул. „**********, обл.Пазарджик, сторените в хода на
производството разноски в размер на 2 724.00 лв. /две хиляди
седемстотин двадесет и четири лева/
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от ГПК Държавна психиатрична болница – Пазарджик, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
**********, представлявана от директора д-р В. К., да заплати по сметка
на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 781.60лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 163.80 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за работа.
На основание чл. 315, ал. 2 от ГПК решението може да се обжалва от
страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от
30.06.2023 г.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
18