РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. София, 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110131610 по
описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника В. А. Б., в качеството му на наследник по закон на починалия в хода на
процеса първоначален ответник А. Н. Б., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до собствения му
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......, като той не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на ищеца, а съгласно тези от 27.06.2016 г., в сила от
10.07.2016 г., в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата страницата му, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус
и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира и лихва за забава върху всяка от главниците, или сумите, както следва:
456,27 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г.; 32,06 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.01.2018 г. до 22.10.2020 г.; 11,10 лв., представляваща
цена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., както и
2,10 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
1
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2020 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 54025/2020 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.11.2020 г. /съобразно
допуснато от съда с определение № 30219/09.11.2022 г. изменение на исковете чрез
увеличаване на размера им/. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. А. Б. признава предявените искове по
основание и размер, считайки ги за изцяло основателни. Сочи, че към настоящия момент се
е свързал с ..... за постигане на извънсъдебно споразумение, изразявайки готовност за
доброволно погасяване на сумите по делото, в подкрепа на което ще ангажира платежни
документи. Моли да не се допускат исканите експертизи, тъй като същите не се явяват
необходими. С молба с вх. № 248978/16.11.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание
на 08.12.2022 г., прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
увеличената част от исковите претенции, т. е. за 1/2 от тях, или за сумите, както следва:
228,14 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г.; 16,03 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.01.2018 г. до 22.10.2020 г.; 5,55 лв., представляваща цена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 1,05 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2020 г. до
окончателното им заплащане. Заявява, че предявяването на исковете като частични и
последвалото им увеличение по размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица
спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение непредявената част от
вземанията, позовавайки се на ТР № 3/2019 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК, ВКС. Сочи, че
настоящият случай следва да се приравни именно на хипотезата на предявяване на частичен
иск, поради което по отношение на увеличената част от 1/2 от исковите суми давността
следва да се счита за прекъсната едва считано от датата на депозиране на искането за
увеличаване на исковите претенции, а именно: 19.10.2022 г. По изложените съображения
счита, че вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение
за периода до м.09.2019 г. включително, както и лихвите за забава върху тях, са недължими,
поради което отправя искане за отхвърляне на предявените искове в тази част.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ..... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За процесуална яснота най-напред следва да се отбележи, че с определение №
30202/09.11.2022 г., в сила от 29.12.2022 г., производството по делото е прекратено по
отношение на ответницата В. А. П. поради оттегляне на исковете спрямо нея, поради което
предмет на разглеждане в настоящия процес са останали единствено предявените срещу В.
А. Б. искове за посочените по-горе суми съобразно допуснатото с определение №
30219/09.11.2022 г. изменение чрез увеличаване на размера им, по които съдът дължи
произнасяне по същество с настоящия съдебен акт.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на
извършена услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството
2
му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, посочените по-горе предпоставки, включени във фактическите състави на
процесните главни и акцесорни вземания /включително и качеството на ответника В. А. Б.
на потребител на топлинна енергия през процесния период/, са налице. За да достигне до
този извод съдът съобрази най-напред направеното от него с отговора на исковата молба
изрично признание на исковете по основание и размер, считайки ги за изцяло основателни,
което се подкрепя и от данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – молба
от .... за вписване на законна ипотека за обезпечаване на отпуснатия в полза на А. Н. Б. и Д.
К. Б.а паричен заем за закупуване на процесния апартамент № 78, находящ се в .... писмо с
изх. № РНД17-ТД26-1777/1/14.11.2017 г., издадено от длъжностно лице при Столична
община, р-н „Надежда“ с отразяване в него, че посочените лица са закупили същия по
силата на договор за покупко-продажба от 17.12.1990 г. на ОбНС „Надежда“ – гр. София,
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том I, нот. дело № 156/14.07.2014 г., по
силата на който Д. К. Б.а дарява на сина си В. А. Б. собствената си 1/2 идеална част от
процесния апартамент № 78, удостоверение за наследници с изх. № РНД22-УФ01-
433/3/30.02.2022 г. и съдебно удостоверение, издадено от СРС, 158 състав, установяващи, че
след смъртта на А. Н. Б., починал на 16.01.2021 г., дъщеря му В. А. П. се е отказала от
наследството му считано от 28.02.2022 г., въз основа на което може да се направи извод, че
на основание наследствено правоприемство притежаваната от него 1/2 идеална част от
процесния имот е придобита от сина му В. А. Б., ставайки по този начин и изключителен
негов собственик, доколкото по силата на нотариалния акт за дарение на недвижим имот от
14.07.2014 г. той вече се е легитимирал като носител на останалата 1/2 такава, а освен това
същият е приел да отговаря изцяло и за включените в наследствената маса на баща си
задължения, в т. ч. и за тези за цена на топлинна енергия, както и съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г. и извлечение от сметки за аб. № 144263, отнасящо се за процесния
период, и установяващо размера на претендираните суми. В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че доказателственото значение на приетото извлечение от сметка
следва от разпоредбите на 182 ГПК, вр. чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено оспорване
от ответника В. А. Б. на редовността на воденото от ищеца счетоводство.
Ето защо, при наличието на изрично признание относно релевантните за спора факти,
подкрепящо се от събраните по делото писмени доказателства, съдът прие наличието им за
установено по делото, а това означава, че в качеството му на потребител на топлинна
енергия по отношение на процесния апартамент № 78, находящ се в .... с аб. № 144263,
ответникът В. Б. следва да отговаря за процесните вземания за цена на топлинна енергия,
цена на услуга за дялово разпределение и лихва за забава върху всяко от тях в
претендираните от ищеца размери, съответстващи на дела на наследодателя му А. Б.,
починал на 16.01.2021 г., още повече, че с отговора на исковата молба той изрично е заявил,
че ги счита за основателни.
Във връзка със заявеното от него едва с молба с вх. № 248978/16.11.2022 г., докладвана
в открито съдебно заседание на 08.12.2022 г., възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на увеличената част от исковите претенции, т. е. за 1/2 от тях, или за сумите,
3
както следва: 228,14 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.11.2017
г. до 30.04.2019 г.; 16,03 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.01.2018 г. до 22.10.2020 г.; 5,55 лв., представляваща цена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 1,05 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2020 г. до
окончателното им заплащане, съдът намира, че същото е преклудирано и не следва да бъде
разглеждано. От страна на ответника В. Б. е подаден отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК /л. 93 от делото/, но с него не е наведено възражение за изтекла
погасителна давност, като пропускането на тази възможност преклудира възможността за
релевиране на това правопогасяващо възражение на по-късен етап в производството – арг.
чл. 133 ГПК. Също така довод за изтекла погасителна давност не е заявен от него и
наследодателя му А. Б. и с възражението по чл. 414 ГПК, поради което в настоящия случай
не намира приложение и хипотезата на т. 11в от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Нещо повече, дори такова възражение да беше своевременно заявено, съдът
не възприема поддържаната с молба с вх. № 248978/16.11.2022 г. защитна теза на ответника,
че се касае за хипотеза на предявен частичен иск, в който случай съгласно цитираното ТР №
3/2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС исковата молба няма за последица спиране
или прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането,
за която впоследствие е допуснато увеличение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй
като видно от съдържанието на подадената от ищеца искова молба и уточнителна молба с
вх. № 79743/20.04.2022 г., с която за първи път той е насочил претенцията си срещу
ответника В. Б., волята му не е била да предяви частичен иск, като последвалото увеличение
на размера на предявените срещу него искове е било продиктувано единствено от факта, че
в хода на процеса е установено вписване на отказ от страна на В. А. П. от наследството на
баща си - А. Н. Б., починал на 16.01.2021 г., което от своя страна е довело до уголемяване на
дела на брат й – ответникът В. Б.. Ето защо, доколкото не се касае за хипотеза на предявен
частичен иск и последващо увеличаване на размера му чрез включване в предмета на делото
и на първоначално непредявената част от него, то изложените от ответника с молба с вх. №
248978/16.11.2022 г. доводи за погасяване по давност по отношение на увеличената част от
исковите претенции, т. е. за 1/2 от тях, не следва да бъдат споделени, още повече, че както
вече се посочи по-горе, в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК същият е пропуснал да
наведе своевременно възражение в тази насока.
С оглед на изложеното, предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2020 г. до
окончателното им заплащане.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора
– цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр.
дело № 54025/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които
възлизат на 37,50 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 187,50
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по
4
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. При този изход на спора, в полза на ответника В. А. Б. не следва да се
присъждат разноски, още повече, че същият не претендира и не доказва извършването на
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ..... със седалище и адрес
на управление: ...... срещу В. А. Б., ЕГН **********, с адрес: .... ап. 78, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. А. Б. дължи
на ..... сумите, както следва: 456,27 лв., представляваща цена на топлинна енергия по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ......, за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г.; 32,06 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.01.2018 г. до 22.10.2020 г.; 11,10 лв., представляваща
цена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., както и
2,10 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2020 г. до
окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 54025/2020 г. по описа на СРС,
79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.11.2020 г.
ОСЪЖДА В. А. Б., ЕГН **********, с адрес: .... ап. 78 да заплати на ....., ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление: ..... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 37,50 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 54025/2020 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 187,50 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца .... – ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5