№ 98
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Петя Попова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100605599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 12.07.22г. по Н .0 .X .Д . № 21584 / 17 г . на CPC, НО , 7 с - в е признал
подсъдимия А. Т. Д. за невиновен в това, че на 20.05.17г. около 02:00 часа в гр. София, ж.к.
„Студентски град”, пред заведение „Б.”, скачал с отскок върху левия крак на пострадалия А.
В. К., с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
малкопищялна кост със съблуксация на лявата глезенна става, реализирала
медикобиологичната характеристика трайно затруднение в движението на левия долен
крайник, като е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2,
вр. с ал. 1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил протест от СРП и допълнение към него , в които се
излага, че първоинстанционният съдебен акт е необоснован,неправилен и
незаконосъобразен.Посочва се, че авторството на деянието е несъмнено доказано от
показанията на свидетелите А. К., Г.А., А. Т. и Ц.Ц.. Изтъква се, че в обстоятелствената част
на обвинителния акт се посочва, че пострадалият е бил блъскан на два пъти от подсъдимия,
като последният се е защитавал по тези факти, поради което първоинстанционният съд е
имал основание да признае подсъдимия за виновен в извършването на по-леко наказуемото
престъпление по чл.133, пр. 2-ро от НК. Моли се за отмяна на постановената присъда и
признаване на подсъдимия за виновен.
Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от повереника на ЧО А. К.- адв. С., с
която се иска отмяната на постановената присъда и осъждането на подсъдимия по внесеното
обвинение.
В разпоредително заседание от 21.12.2022г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
1
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
подадения протест и допълнението към него, като счита че присъда е постановена при
допуснато съществено процесуално нарушение при ценените доказателства по делото.
Излагат се допълнителни аргументи в тази насока.Пледира да се отмени присъдата на
първоинстанционният съд, като подсъдимия бъде осъден по внесеното обвинение спрямо
него, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено наказание „Глоба“.
Повереника на ЧО А. К.- адв. С. излага, че от доказателствата по делото по
категоричен начин се установява, че именно подс.Д. е извършител на инкриминираното
деяние. Описва в подробности хронологията подкрепена със свидетелските показания на св.
К.а, св. Т., както и дадените такива от самият А. К.. Моли съда да отмени поставената от
СРС оправдателна присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимият Д.
за виновен, като по преценка на съда престъпното деяние да бъде преквалифицирано по
чл.133 НК, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност и му
бъде наложено наказание „Глоба“.
ЧО А. К. посочва, че неправилно първостепенният съд е оправдал подсъдимия, тъй
като той е виновен за нанесените му травми.
Упълномощеният защитник на подс. А. Д. – адв. М. Х. пледира да се потвърди
присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. Посочва, че обвинението не се доказва
по несъмнен начин от събраните доказателствата по делото.
Подсъдимият А. Д. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставената му от съда право на последна дума моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него,
във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, поради което намира, че
постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на
атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият А. Т. Д. е роден на **** г. в гр. Дупница, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, живущ в гр. Дупница, ж.к. ****, с
ЕГН **********.
На 19.05.2017 г. вечерта след 19:00 часа в гр. София св. Г.А. празнувала рождения си
ден (рождената й дата била 16.05.) в ресторант „Б.”, намиращ се в ж.к. Студентски град. В
заведението същата била заедно с тогавашния си приятел, с когото живеела на семейни
начала, в лицето на ЧО А. К., св. В. К.а (дъщеря на ЧО К. от предишен брак), както и други
приятели и кО.и в лицето на свидетелите М.Ц., Ц.Ц. и А. Т.. По същото време, съгласно
приложено извлечение за инструктаж, единствен охранител в ресторант „Б.“ бил св. С.Д..
Същият осъществявал охрана в заведението по силата на трудов договор № 4110/24.03.2017
г., сключен с „ВТА“ ООД, с управител св. Д.М.. Почти всички присъстващи на
празненството употребили алкохол като до полунощ ЧО К. бил изпил около 200 грама
концентрат, а св. Т. - три големи уискита. В един момент св. А. и св. Т. започнали да
танцуват и да демонстрират твърде голяма интимна близост помежду си, което подразнило
ЧО К.. Последното било възприето лично и от св. Д..
Около 02:00 часа на 20.05.2017 г. компанията тръгнала да се разотива като пред
заведението емоционално нараненият ЧО К. разменил остри реплики със св. Т., чути и от св.
А.. В резултат на това двамата влезли във физическа разправа и започнали да си нанасят
удари по лицата и телата. Това станало в присъствието на свидетелите А. и К.а.
Междувременно неустановено по делото лице притичало в заведението и съобщило на св. Д.
за възникналия конфликт и за това, че се чупел инвентар.
2
Св. Д. веднага излязъл пред заведението и възприел как на тротоарното пространство,
отделено от пътното платно с ниски бетонни топки с височина от около 30 см., от едната
страна, и с жив плет от сградата на заведението, от другата страна, ЧО К. и св. Т. си нанасят
удари с юмруци по телата и лицата и се блъскат. Св. Д. се приближил и се опитал да издърпа
ЧО К., но последният машинално му нанесъл удар с ръка в лицето. Също инстинктивно св.
Д. отвърнал и ударил със силен шамар по лицето на ЧО К.. В резултат на това, както и
поради обстоятелството, че бил видимо алкохолно повлиян, ЧО К. се завъртял около оста на
тялото си, преминал през живия плет, а после стъпил неволно върху бетонната топка,
отделяща тротоара от пътното платно. Стъпвайки върху тази бетонна топка, ЧО К. се спънал
и паднал по гръб върху пътното платно зад паркиран автомобил. При падането същият
извикал „Ох, крака ми“ и това било чуто от св. Д. и св. Т.. От гледката и от стреса св. А.
припаднала в непосредствена близост до пострадалия, където останала да лежи в разстояние
на около 1-2 минути. През това време св. Д. отишъл да донесе часа вода на припадналата, а
св. Т. се надвесил над нея да й оказва помощ.
Малко по-късно св. Т. си тръгнал, св. Д. се прибрал обратно в заведението, а ЧО К.
бил поставен да седне на стол пред заведението за известно време. Впоследствие св. Ц.
закарал с автомобила си ЧО К. за оказване на медицинска помощ в „Пирогов. Последният
бил придружен от св. Ц.а и св. А..
Видно от заключението на изготвената в рамките на съдебното следствие тройна
СМЕ, с участието на съдебен лекар, специалист по образна диагностика и ортопед-
травматолог, в резултат на горепосочения инцидент на ЧО К. било причинено увреждане,
изразяващо се в счупване на лявата малкопищялна кост със сублуксация на лявата глезенна
става, довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник. Причиненото
увреждане на глезена било получено изключително по индиректен механизъм, чрез
усукване на глезенната става. В с. з. вещите лица поотделно и еднопосочно уточняват, че
при подобен вид травми ходилото трябва да е фиксирано към земната повърхност, за да се
получи усукването и спираловидната травма. ВЛ К. (ортопед-травматолог) е категоричен, че
механизмът на причиняване на травмата бил 100 % индиректен (характерен при
подхлъзване от цял ръст и загуба на равновесие) и не може да се дължи на скачане върху
глезена, тъй като при този директен механизъм се получавали открита фрактура,
раздробяване на костите и разкъсване по кожата, каквито находки в случая липсвали.
ЧО К. подал съобщение в 07 РУ - СДВР за горепосочения инцидент на 30.05.2017
г. Според показанията на св. Д. в рамките на съдебното следствие, ЧО К. пращал хора в
местоработата му в дните след инцидента с идеята да се разправят е него. Св. Д. говорил за
това със свой началник (неназован поименно и неустановен по делото), който го посъветвал
да не споменава за участието си в инцидента. Впоследствие от св. Д. били поискани
различни суми пари, за да бъда „уреден“ въпросът и да не се сигнализират
правоохранителните органи, но св. Д. отказал. В хода на съдебното следствие св. Д. изцяло
се отказва от дадените от него показания в рамките на ДП.
При осъществено в рамките на ДП разпознаване по снимки от 09.11.2017 г. ЧО К.
посочил снимката (в лице) на подс. Д., като лицето, което на 20.05.2017 г. около 02:00 часа
му нанесло побой, съборило го на пътното платно, ритал го с ритници в гърба и с два крака
два или три пъти му скочил в областта на глезена на левия крак.
При осъществено в рамките на ДП разпознаване по снимки от 14.11.2017 г. св. Т.
посочил снимката (в лице) на подс. Д., като лицето, което на 20.05.2017 г. около 02:00 часа
изблъскало заедно с друг охранител с голяма сила ЧО К., в резултат на което последният
паднал на пътното платно и извикал „Счупихте ми крака“. На същата дата при друго
разпознаване по снимки св. Т. не разпознава снимката на св. Д. като участвал в инцидента.
При осъществено в рамките на ДП разпознаване по снимки от 20.11.2017 г. св. В. К.а
посочила снимката (в лице) на подс. Д., като лицето, което на 20.05.2017 г. около 02:00 часа
заедно с друг охранител изблъскали баща й, в резултат на което той паднал на тротоара.
След това подс. Д. започнал да рита ЧО К. с шутове в областта на кръста и краката и
започнал да скача върху краката му с отскок, като с двата крака се приземявал върху
глезените и прасците му, при което ЧО К. извикал „Ей, спри, счупи ми кракът“, на което
охранителят отговорил: „Млъквай да не ти счупя и другия крак“.
3
По време на горепосочения инцидент от 20.05.2017 г. подс. А. Д. работил като
охранител на заведение „И.“, намиращо се в близост до ресторант „Б.“, по силата на трудов
договор № 74/07.02.2017 г„ сключен с „ВТА С.С.“ ЕООД, с управител Г.Л.. Съгласно
списъка за охранители, на обекта „И.“, освен подсъдимия, като охранители работили и
свидетелите В.И., М. М. и О. С.. Свидетелите И. и М. уточняват в с. з„ че дискотека „И.“
била през една улица и паркинг от заведение „Б.“. Във въпросната вечер на инцидента
двамата само били чули за подобен инцидент (св. М. го бил чул от св. Д.), на не са се
намесвали. Двамата отричат подсъдимият Д. да е бил заедно с тях на смяна въпросната
вечер, като св. М. уточнява, че първоначално бил посочил малкото име на подсъдимия,
защото полицаите му казали, че той бил на смяна и такава трябвало да се впише. Св. С.
въобще няма спомен кой е бил дежурен през инкриминираната нощ и не знае за случая.
На ДП е било установено, че не се съхраняват записи от охранителни камери, в чийто
обсег да е попаднал и да е бил заснет горепосочения инцидент от 20.05.2017 г. пред
ресторант „Б.“.
На съдебното следствие пред първоинстанционният съд са допуснати и разпитани
като свидетели В.В. и М. М.. Св. В. твърди, че по повод кръщенето на детето му, в периода
между 19 и 21.05.2017 г. подс. Д. и св. М. му гостували в с. Радоил, Самоковско. Двамата
помагали за кръщенето и били неотлъчно там от обяд на 19.05.2017 г. до 21.05.2017 г.
сутринта. Св. М. потвърждава, че двамата заедно с подсъдимия отишли на кръщенето в с.
Радоил на 19.05.2017 г. и се върнали два дни по- късно.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите А. К., С.Д., В. К.а, Г.А., А. Т., Ц.Ц., М. Ц.а, Т.М.,
М.Н., М.Й., А.Г., А.К., В.И., М. М., О. С., Я.Г., И.Р., Д.М., В.В. и М. М., както и от
писмените доказателства, събрани на досъдебното производство и приобщени на съдебното
следствие, както и допълнително събрани на съдебното следствие, както следва: извлечение
от книга за инструктаж на охранителите в ресторант „Б.“ (л. 17 от ДП); справка от
02.06.2017 г. от управителя М. на „ВТА“ ООД за това, че св. Д. е охранител на ресторант
„Б.“ (л. 84 от ДП); трудов договор № 4110/24.03.2017 г. между „ВТА“ ООД и св. Д., ведно с
длъжностни характеристика (л. 97-100 от ДП); списък на охранители на обект „И.“ (л. 101 от
ДП); трудов договор № 74/07.02.2017 г. между „ВТА С.С.“ ЕООД и поде. А. Д., ведно с
длъжностни характеристика (л. 102-105 от ДП); трудови договори и длъжностни
характеристики по отношение на свидетелите И., М. и С.; медицинска документация
относно лечението на ЧО К. във ВМА (л. 156-200 от ДП); заключение на първоначални СМЕ
от ДП (л. 201-204 от ДП); заключение на изготвена в рамките на съдебното следствие тройна
СМЕ и справка за съдимост на подс. А. Д..
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка
от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният
съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия,
поради което отправения упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от
основание. Противно и на наведените във протеста и жалбата възражения при внимателния
прочит на мотивите към атакувания съдебен акт е видно, че контролирания съд е отговорил
4
на наведените възражения както на държавното обвинение, така и на ЧО.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил
следните правни изводи, които се споделят и от настоящата въззивна инстанция:
Подсъдимият А. Т. Д. с деянието си не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, пр.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че
на 20.05.17г. около 02:00 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град”, пред заведение „Б.”,
скачал е отскок върху левия крак на пострадалия А. В. К., с което му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата малкопищялна кост със съблуксация на
лявата глезенна става, реализирала медикобиологичната характеристика трайно затруднение
в движението на левия долен крайник.
Независимо от обстоятелството, че по делото е безспорно установено, че на
инкриминираната дата и място на пострадалия А. К. е било причинено травматично
увреждане, изразяващо се в счупване на лявата малкопищялна кост със сублуксация на
лявата глезенна става, реализиращо медикобиологичната характеристика трайно
затруднение в движението на левия долен крайник телесно увреждане по смисъла на чл.129,
ал.2 вр ал.1 от НК, въззивният съд намира, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и доказателствени средства, не се установява по безсъмнен начин
вмененият в обвинителния акт механизъм на причиняване на травмата - чрез скачане с
отскок върху левия крак на пострадалия, именно подсъдимия да е нанесъл телесното
увреждане на пострадалия А. К., при което правилно е преценено от първата инстанция, че
по делото липсват доказателства установяващи осъществяването на изпълнителното деяние
в лицето на подсъдимия по делото и следователно същият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. В тази насока по делото не са налице
безспорни доказателства, установяващи извършването на деянието от страна на подсъдимия
по делото. Изложеният довод във въззивната жалба, че обвинението се доказва от
показанията на ЧО К., св. К.а / негова дъщеря/ и св. Т., не се споделя от настоящата съдебна
инстанция, тъй като въззивният съд намира, че от разпита на нито един от разпитаните
свидетели по делото, както и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, не може да се установи по безсъмнен начин, че именно
подсъдимият е лицето, което е скачало с отскок върху крака на пострадалия и именно той е
причинил телесна повреда на А. К.. Следва да се обърне внимание, че показанията на св. К.
и св. К.а/ негова дъщеря/ не намират категорична подкрепа в показанията на другите
очевидци на инцидента пред заведението – св. Г.А., св. М.Ц., св. Ц.Ц..Въззивната инстанция
констатира,че двамата свидетели К. и К.а са единствените, които потвърждават посочения в
обвинителния акт механизъм на травматично причиняване, като този механизъм не бе
потвърден и от св. Т., който твърди единствено за изблъскване на ЧО К. и последващо
падане, но не и за нанасяне на допълнителни удари. Следва да се обърне внимание, че
твърденият механизъм, както от държавното обвинение така и от ЧО категорично е
изключен от вещите лица специалисти в областта на рентгенологията и травматологията,
които на изготвената от тях в рамките на съдебното следствие тройна СМЕ сочат, че
травматичното увреждане е получено изцяло по индиректен начин - чрез падане от собствен
ръст в изправено положение, в резултат на спъване или подхлъзване (така както сочи св. Д.).
При директният механизъм, какъвто е скачането с два крака върху крак на паднал човек, се
получавали открита фрактура, раздробяване на костите и разкъсване по кожата, каквито
находки в случая липсвали.
Следва да се обърне внимание , че от анализа на събраните по време на съдебното
следствие пред СРС гласни доказателства между св. Д., от една страна, и свидетелите К.,
К.а, А. и Т., от друга, че същите се отличават с изключителна противоречивост, която дори
след провеждането на общо четири очни ставки между тях не е отстранена.
Настоящата инстанция напълно се солидаризира с извода на първоинстанционният
съд , че показанията на св. Д. са устойчиви и житейски логични и намират твърде сериозна
подкрепа в заключението на тройната СМЕ и писменото доказателство за дежурството му
през вечерта. В противовес показанията на останалите четирима свидетели очевидци, сред
които и пострадалия, се явяват объркани, противоречиви и несъстоятелни досежно
механизма на деянието. Поради горните причини се налага извода, че автор на деянието е
именно св. Д., а не подс. Д.. В подкрепа на последното следва да се посочат и показанията
5
на кО.ите на подсъдимия от дискотека „И.“ и най-вече, показанията на допуснатите като
свидетели В. и М..
Въз основа на горепосочените съображения, въззивният съдебен състав приема, че
контролираният съд законосъобразно е приел, че участието на подс. Д. в престъплението, за
което е обвинен, не е доказано безусловно и категорично така, както се изисква от
процесуалния закон. В процесния случай не са налице преки доказателства, нито верига от
косвени доказателства, водеща до единствено възможния и убедителен извод за участието
на подсъдимия в нанасянето на инкриминираното телесно увреждане на ЧО К.. По същество
твърденията на прокурора от СРП съставляват една от възможните, но не единствена
хипотеза за изясняване въпроса за авторството на деянието.
Тук е мястото съдът да обсъди искането от държавното обвинение, както и това на
повереника на ЧО инкриминираното деяние, доколкото има данни, че е причинило лека
телесна повреда на пострадалия, да бъде преквалифицирано от съда и съответно подс. Д. да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.133, пр.2 вр. с чл.12, ал.2, пр.2
вр. ал.1 НК. Въззивният съдебен състав изцяло се солидаризира с първия съд, че е налице
правна невъзможност подс. Д. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.133, пр.2 вр. с чл.12, ал.2, пр.2 вр. ал.1 НК поради липсата на навременно и изрично
искане в тази насока. Искане за изменение на обвинението може да бъде правено само в
първоинстанционното съдебно следствие, като съгласно чл.287, ал.5 НПК „ когато на
съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди
изтичане на срока по чл.81, ал.3, прокурорът на основание чл.8 или частният обвинител
може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва
по тъжба на пострадалия“. Без съответно искане за съда не съществува процесуална
възможност за произнасяне за това престъпление, дори в случай че такова да е извършено от
подсъдимия.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития.
Следователно налице е недоказаност по отношение на главния факт по делото,
поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл.304 НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението
по несъмнен и категоричен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи
същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на
престъпно деяние и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът
може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването
на обективните и субективните признаци на деянието. Съдът признава подсъдимия за
виновен само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен начин / чл.303, ал.2
НПК/, което е гаранция за реализиране правата на обвиняемите, респективно на
подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена и прокламирана в чл.16 НПК.
Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът намира, че не
следва да се обсъжда субективната му страна.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че подсъдимото
лице е било правилно и законосъобразно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение
на основание чл. 304 НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на
защита, неразривно свързано с необходимостта съдът на признае подсъдимия за виновен
само, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на
чл.6 КЗПЧОС и чл.14, т.2 от Международния пакт за граждански и политически права (
ратифициран с Указ на Народното събрание от 23.07.1970г.). От това следва, че когато има
съмнение дали подсъдимият е извършил престъпление и след изчерпване на всички
процесуални средства за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за
6
невиновен. Този съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза,
поради което и правилно софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това
повдигнато обвинение.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивният протест и въззивната жалба да бъдат оставени без уважение,
като неоснователни.
Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
Съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.07.2022 г., постановена по НОХД № 21584/2017 г.,
по описа на СРС, НО,7-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7