Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..
гр. София, 30.06.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, на двадесет и втори
март през две хиляди и седемнадесета година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
ВЕСЕЛИНА ДИМЧЕВА
секретар
АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА,
като
разгледа докладваното от мл.съдия Димчева в.гр.д. № 515 по описа за 2017 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
по въззивна жалба с вх. № 1160078/31.10.2016 г. на С.О.– ответник в първоинстанционното производство, чрез юрк. К.М.срещу Решение от 30.09.2016 г., постановено по гр. д № 42251/2013 г. на СРС, 45-ти състав,
с което по предявен от И.Г.К. иск с правно основание чл. 109 ЗС, въззивникът е
осъден да прекрати неоснователни действия, представляващи използване на част от
съседния на ищеца УПИ Х за ОДЗ, кв. 61, по плана на гр. София, като
общодостъпна спортна площадка и да демонтира спортните съображения и
осветление, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
УПИ ХI-755, кв. 61, по плана на с. Казичене
В
депозираната въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се съображения, че представените по делото доказателства –
„разрешения за строеж и др. строителни
документи” опровергавали изцяло наличието на неоснователни действия и давали
„законосъобразност” на изграждането на спортната площадка. Иска се отмяна на
обжалваното решение, като алтернативно се прави искане за връшане на делото за
ново разглеждане от друг състав на СРС с указания. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна е подала
отговор в срока по чл. 263 ГПК, с който същата се оспорва като неоснователна и
необоснована. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно и претендира разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
При извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на наведените с въззивната
жалба доводи.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и
като обсъди събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи
по реда на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Пред
първата инстанция е предявен иск с правна квалификация чл. 109 ЗС. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи елементите от
фактическия състав на иска по чл. 109 ЗС, а именно: наличие на пряко и/или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото му на собственост, което ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение.
Собственикът на имот/вещ може да иска признаването и зачитането на правото му
на собственост от всички правни субекти, както и същите да се въздържат от
действия и посегателства, които го накърняват.
Съобразно
задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985
г., по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК, в случаите на извършен строеж без разрешение
или в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа
заинтересованият собственик (съсобственик) не е длъжен да търпи и понася
ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото
състояние, когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко
отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за
съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите,
санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените
изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите
нормативи, по които следва да се осъществи строежът.
В
хода на първоинстанционното производство е приета СТЕ, която съдът намира за
обективна, пълна, обоснована и компетентно изготвена. След направени измервания
на място вещото лице е установило, че изградената спортна площадка няма спазени
отстояния от границите на съседния от север УПИ собственост на ищеца. Същата се
допира до съществуващата на границата на този имот жилищна сграда и само в
най-източната си точка е на разстояние 3,16 м. от оградата, а по останалата си
част от северната страна е на разстояние по-малко от 3 м. Според заключението
на вещото лице, изграденото съоръжение е (многофункционално спортно игрище) е в
отклонение от издадената към разрешение за строеж № 51 от 20.12.2008 г., виза,
като същото е изместено и завъртяно спрямо нея.
Тези данни на собствено основание водят до незаконосъобразно изграждане
и ползване на обекта, в противоречие със строителните книжа. Отделно от това
както и самият въззивник посочва, цитираното разрешение за строеж е издадено
въз основа на облекчения режим по чл. 147, ал. 1, т. 10, вр. чл. 55 ЗУТ – до
реализиране на подробния устройствен план, респ. на застрояването в тях. Видно
от приложеното към СТЕ, Удостоверение № 864/05.08.2009 г. строежът на обект в
УПИ Х – за ОДЗ е приет и въведен в експлоатация, което обстоятелство само по
себе си сочи на отпадане на основанието за издаденото разрешение за строеж на
спортната площадка по реда на чл. 55 ЗУТ.
От
събраните по делото гласи доказателства безспорно се установява, че спортното
съоръжение намиращо се в непосредствена близост до имота на ищеца е източник на
шум, като футболни топки чест попадат в него и стават причина както за
нарушаване целостта на имуществото на ищеца, така и повод за скандали за
връщане на топката обратно на играчите. Игрището е оборудвано с осветителни
тела за игра на изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. От
приложените към заключението на СТЕ снимки е видно, че ищецът се е опитал със
собствени средства да обезопаси дома си като е поставил мрежа върху терасата на
къщата разположена към игрището. Ищецът е сезирал всевъзможни институции, между
които кметът на кметство с. Казичене, ДНСК, Омбудсмана на РБ и дори медии, но и
до настоящият момент проблемът не е разрешен като нито спортното съоръжение е
репозиционирано, нито е обезопасено така, че да не накърнява необезпокояваното
ползване на имота, което като елемент от правото на собственост е
неприкосновено и гарантирано от закона и КРБ.
Предвид
изложеното въззивният съд намира, че негаторният иск е проведен успешно, като
са доказани всички елементи от фактическия му състав, поради което
първоинстанционното решение с което искът е уважен е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено
за въззиваемата страна. Такива се претендират и доказват в размер на сумата от
500 лв. – адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна
защита и съдействие с посочено плащане в брой на уговорения адвокатски хонорар.
Водим
от горното и на основание чл. 269 и сл. ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 30.09.2016 г. на СРС, 45-ти състав, постановено по гр.
д № 42251/2013 г.
ОСЪЖДА
С.О., ЕИК *******и да заплати на И.Г.К., ЕГН ********** сумата от 500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията
на чл. 280 ГПК.
Председател:
Членове: 1.
2.