№ 2555
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217783 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Б. Д. Д. срещу Предупреждение №
**********/05.12.2023 г., издадено от началника на 07 РУ - СДВР, с което
било прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 6 от Закона за българските
лични документи (ЗБЛД), като административно-наказващият орган е приел,
че нарушението е маловажен случай, поради което Д. е бил предупреден, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид ще му
бъде наложено административно наказание.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на
предупреждението като незаконосъобразно, тъй като счита, че не е извършил
нарушение. Жалбоподателят сочи, че е представил личната си карта в
рамките на десет минути след поискването, както и че самата полицейска
проверка му е направена за отмъщение, тъй като направил забележка на
полицейските служители, че служебният им автомобил престоявал паркиран
с работещ двигател.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. Д., редовно призован, се явява
лично и с адв. Т., която поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП и
претендира присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – началника на 07 РУ - СДВР,
редовно призован, не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки
от юрисконсулт П. с приложено пълномощно, която оспорва жалбата и моли
1
предупреждението да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно,
като намира за установено извършеното нарушение на чл. 6 от ЗБЛД от
страна на жалбоподателя, като и обстоятелствата, водещи до маловажност на
случая. Представя подробно развити съображения в писмен вид. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение, тъй като делото не
се характеризира с фактическа и правна сложност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 30.10.2023 г. в гр. София, на ул. Н. Габровски до № 90 свид. В. А. В.
– старши полицай при 07 РУ – СДВР извършил полицейска проверка на
жалбоподателят Б. Д. Д. от, при която му поискал документ за самоличност.
Жалб. Д. не могъл веднага да представи документ, тъй като не носел у себе
си, но се обадил на съпругата му, която след около десет минути донесла
личната му карта и той я представил на свид. В.. Междувременно В. му бил
съставил АУАН за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, за това че на посочената дата
и място при извършена полицейска проверка лицето не е представило
документ, от който да бъде установена самоличността му. Жалбоподателят
представил личната си карта преди да се запознае с акта и да го подпише.
Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и свидетел – колега на
актосъставителя, като препис от акта бил връчен срещу подпис на
нарушителя. В полето за възражения той посочил, че е предоставил лична
карта в рамките на десет минути, защото не била у него, а съпругата му я
донесла. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили допълнителни възражения,
в които са изложени същите съображения, както и допълнителни такива – че
полицейската проверка му е била извършена тенденциозно, „за отмъщение“,
тъй като направил забележка на служителите, че служебният им автомобил
престоява паркиран, но с работещ двигател, за което подал и сигнал до
началника им.
Въз основа на описаното в АУАН нарушение от фактическа страна и
без да е обсъдено подаденото възражение, на 05.12.2023 г. било издадено
атакуваното предупреждение, за това, че на 30.10.2023 г. в гр. София, на ул.
Н. Габровски до № 90 при извършена полицейска проверка лицето не е
представило документ за самоличност, поискан от компетентно длъжностно
лице, които обстоятелства били квалифицирани като нарушение на чл. 6 от
ЗБЛД.
Върху приложения по делото екземпляр от предупреждение е
отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 06.12.2023 г., като жалбата
срещу него е входирана в 07 РУ – СДВР на 18.12.2023 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свид. В. А. В. – актосъставител, както и от събраните по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
2
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда. Съдът се довери и на показанията на свид. В.в,
които са подробни и последователни относно основния факт на доказване и
съвпадат изцяло с обстоятелствата, изложени в писмените доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът прие, че жалбата срещу предупреждението е подадена в
установения 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по различни от
изложените в нея съображения.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността на оспорения административен акт, т.е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН, констатира, че АУАН и предупреждението са издадени в
предвидената от закона писмена форма при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и давностни срокове. Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (предупреждението
също е връчено надлежно, но по правило това обстоятелство има значение
единствено към началото на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му).
Същевременно обаче не се събраха в производството доказателства
относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган по смисъла
на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗБЛД. Не са представени заповеди за оправомощаване
на актосъставителя В. А. В. – старши полицай при 07 РУ – СДВР да съставя
АУАН по ЗБЛД, така както изисква чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД, а също и акт за
компетентност на органа, издал процесното предупреждение – комисар Р.С.
А. – ВПД началник на 07 РУ – СДВР. Липсата на компетентност е абсолютно
основание за отмяна на атакувания акт.
Освен това, съдът констатира, че са при съставяне на АУАН и
издаване на предупреждението са нарушени и процесуалните правила на чл.
42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаещи минималното съдържание
– липсва каквото и да е описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено. Посочени са единствено датата, мястото и е цитирана
разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД, дори в АУАН – частично. Не са изложени
никакви обстоятелства относно това кой е извършил полицейска проверка на
лицето и кой му е поискал документ за самоличност. Това е абсолютно
необходимо още повече поради законовото изискване това лице да е
длъжностно и компетентно да иска и проверява документи за самоличност,
3
което обстоятелство подлежи на проверка в проведеното съдебно
производство. Поради непосочването му такава проверка не може да бъде
направена. Липсват каквито и да е други писмени доказателства по АНП, от
които да може да се изведе този факт. Доколкото това обстоятелство се явява
съставомерно за посоченото нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, то следва да е
изложено в АУАН и НП, в случая предупреждението, така че лицето да е
наясно какво точно нарушение му се вменява, съответно да има възможност
да ангажира адекватна защита. В тази връзка – в АУАН въобще не е посочено
дори, че е нужно документа да е поискан от компетентно длъжностно лице.
Неспазването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е винаги
съществено нарушение в административнонаказателното производството,
защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също
така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът в производството по обжалване на наказателните
постановления/предупреждения по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да
установи дали е извършено описаното в наказателното постановление
административно нарушение и съответно да съпостави фактически
установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната
законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.
Установяването в хода на съдебното производство на основните факти, от
които да се достигне до изводи относно това дали е извършено
административно нарушение на посочената разпоредба, извършено ли е
виновно, предпоставя индивидуализацията на съответното административно
нарушение съобразно всички изисквания на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
Всички посочени обстоятелства обосновават извода на съда, че
обжалваното предупреждение следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и от некомпетентен орган.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна,
за разлика от тази на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност обаче и с
оглед действителна липса на правна и фактическа сложност на делото,
исканата сума за адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирана
съобразно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН до минимално предвиденото по чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Чл. 36 от ЗАдв препраща към Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
според чл. 18, ал. 4 от нея в конкретния случай този минимум се явява 500 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 63д
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 133-ти състав
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Предупреждение № **********/05.12.2023 г., издадено от
началника на 07 РУ - СДВР, с което било прието, че жалбоподателят е
нарушил чл. 6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като
административно-наказващият орган е приел, че нарушението е маловажен
случай, поради което Д. е бил предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА да заплати в полза на жалбоподателя Б. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на глава
дванадесета от АПК пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5