№ 16582
гр. София, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110110982 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответника „М...“ АД, искове с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл. 55 ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 165.68 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за периода м.03.2019 г. – м.04.2020 г. в
топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ... и за сумата от 40.57 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за
периода 01.05.2019 г. – 23.08.2021 г., сумата от 33.40 лв., представляваща
главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода м.07.2018
г. – м.02.2020 г. и 7.02 лв. – лихва за периода от 31.08.2018 г. до 23.08.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 27.08.2021 г. до плащането.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
1
заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Навежда доводи, че ответникът притежава качеството „потребител на
ТЕ за стопански нужди” за топлоснабден имот, находящ се гр.София, ...,
абонатен номер .., като между страните по делото не бил подписан договор за
продажба на ТЕ, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „М...“ АД, е депозирал отговор
на исковата молба, в който се оспорват изложените обстоятелства и
предявения иск. Навежда доводи, че посоченият в исковата молба
топлоснабден имот, не е бил използван през процесния период. Позовава се
на давност. Претендира разноски.
„Б...” ООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника „М...“ АД, в полза на
ищеца на 28.09.2021 г. по ч.гр.д.№49924/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 170 с-
в е издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ и
сума за разпределение на ТЕ (с лихви и разноски) в периода от м.03.2019 г. –
м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр.София, ....
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т...” и ответника с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на
ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ). Подаването на
топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния имот, в периода
от м.03.2019 г. – м.04.2020 г., се установява от приетите като писмени
доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за
2
отдадена топлинна енергия, съставени от трето за правоотношението лице -
„Б...” ООД (измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Б...” ООД с договор).
По силата на чл. § 1, т. 43 ДР на ЗЕ „Потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди” е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1,
т.3 от Закона за енергетиката продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява въз основа на писмени
договори при Общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че ответникът
„М...“ АД притежава правото на собственост върху топлоснабдения недвижим
имот.
По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, а от друга страна се установява, че имотът е топлофициран и ищецът е
доставял топлинна енергия в същия през процесния период, което наред с
незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено
разместване, по силата на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца,
спестявайки си разходите за доставената услуга. Следователно е налице
основанието на чл. 59 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на
доставена топлинна енергия е доказан по основание - в периода от „М...“ АД
ответникът е потребител на енергия за спонаски нужди по смисъла на §1, т. 43
от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължат плащане на цената
на отдадената за процесния имот топлинна енергия.
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
3
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84,
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД върху неизпълнените задължения.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота абонатен номер .. е доставена топлинна енергия, както и правилното
отчитане и фактуриране на задълженията (по СТЕ за процесния период
възлизащи на 50.76 лева главница), които не са платени. Размерът на
дължимата мораторна лихва върху главницата в размер на уважената й част
от 50.76 лв., изчислен с помощта на компютърна програма, с която разполага
съдът за изчисляване на лихви, възлиза на 11.92 лв.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа надлежно прекъсване на топлоснобдяването, нито
пълно плащане на задълженията си, като направеното възражение за давност е
неоснователно, тъй като за процесния период не са налице задължения,
погасени с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС
(Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО).
4
Като законна последица от частичното уважаване на главния иск следва
да бъде присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от
27.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 184.22 лв. (държавна такса, депозити за
вещите лица, и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения).
Дължимите по заповедното производство разноски са в размер на 19.06 лв.
Тъй като ответникът не е представил доказателства, че реално е
направил разноски в настоящето производство, такива не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че „М...“ АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., дължи на „Т...”
ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ... Б, сумата от
50.76 лв. – главница за доставена в периода от м.03.2019 г. до м.04.2020 г.
топлинна енергия в имот с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.08.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата
11.92 лв. – лихва за забава върху главното вземане от 01.05.2019 г. до
23.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 28.09.2021 г. по ч. гр.д. № 49924/2021 г. на СРС, ІІ ГО, 170 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликите до пълните им предявени размери.
ОСЪЖДА М...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ..., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.София, .., сумата от 184.22 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото, и разноски за заповедното
производство в размер на 19.06 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М...“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ..., за присъждане на разноски по
5
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б...” ООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6