Решение по дело №201/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260010
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Ралица Иванова Хаджииванова
Дело: 20203600500201
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260010

 

 

                                          гр. Шумен, 13.05.2022г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                              Председател:  М.Маринов         

                                                                          Членове: 1.Р.Хаджииванова

                                                                                       2.Т.Д.

при секретаря Т.Тодорова като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  В.гр.дело №201 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        С решение №227 от 14.04.2020г. по гр.д.№3489/2019г. на ШРС, изменено в частта за разноските с определение №1349/08.06.2020г.,  са  отхвърлени  предявените от П.К.Д. срещу Областна дирекция на МВР – Шумен, иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. ЗМВР вр. чл. 140, вр. чл. 128, т. 2 КТ за присъждане на допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 292.09 лв., за извънреден труд в размер на 256 часа, положен през периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2019 г., ведно с искане за законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателно плащане и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, за присъждане на мораторна лихва върху главницата, в размер на 152.90 лв., за периода от 01.01.2017 г. до 21.11.2019 г. Присъдени са и следващите се разноски.

      Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно, незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени съображения. В пълно противоречие със закона и съдебната практика се явявал изводът на съда, че  липса на уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, не следвало да се преодобява с аналогичното положение на друг акт- Наредба за структурата и организацията на работната заплата., както и че чл.9, ал.2 от НСОРЗ бил неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР. Липсата на изрична норма не следвало да се  тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените  от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била ротивоконституционна/, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията  и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавнитее служители в МВР. При наличие напълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, при липса на специални норми, следвало да се приложат общите правила и в случая следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). в която в чл. 9. ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.201 Зг на ОСГТК на ВКС, в МВР имало служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група се явявали държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намирал субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.З от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7. т. 1 - 5. както и редът за получаването им се определяли с наредба на МС и не можели да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В наредбите на министъра на вътрешните работи/с изключение на тази от 2014година/ безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следвало да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчитал работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие, като вслучай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9. ал. 2 НСОРЗ) са извънреден труд.  Неправилно съдът възприел в мотивите си, че съгласно чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР дневното и нощното работно време е с равна продължителност, за разлика от уредбата на КТ. където нормалната продължителност на работното време през нощта е 7 часа, поради което и коефициентът за корекция се прилагал при различна продължителност на работното време през деня и през нощта. ЗМВР и ЗДСл не регламентирали нормалната продължителност на седмичното paботно време  през нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продъджителност на работното време през нощта, както това е сторено в чл.140, ал.1 КТ - нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа, а нормалната продължителност на работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Тази продължителност следвало да е приложима и за смесената работна смяна, която включва нощен труд. каквато е тази при работа на 12- часови смени. Те не регламентирали и обратното, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощневна работна седмица е 40 часа. респ. 8 часа (с оглед на чл. 187- ал. 1 ЗМВР. чл ЗДСл и чл. 2. ал. 1 от Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.). Следвало да се приеме, че в чл.187, ал.1 от  ЗМВР е установено нормалното работно време като едно от видовете работно време (нормално, удължено, намалено и непълно), като и продължителността е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ. Не е използван израза "8 часа в денонощието”, а ”8 часа дневно", което следвало  да се приеме за синоним на "8 часа през деня". Сочи също, че при сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществувало задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове/след превръщане на нощните мчасове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от наредбата, се явявали извънреден труд. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено  и вместо него постановено друго, с което заявените от него претенции бъдат уважени.

          Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба. Сочи, че първоинстанционното решение са явявало валидно, допустимо и правилно. Излага подробни съображения в отговора на въззивната жалба и писмени бележки.

          Въззивната жалба е  подадена в срок , от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

         Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и  прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, констатира следното:

          Безспорно е установено, че ищецът П.К.Д. през процесния период е работил при ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжност „старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУП- В.П.“, при ОДМВР-Шумен. Не е спорно и че през този период е работил на 12 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време като е полагал и нощен труд.

Съгласно заключението на ССЕ, размерът на основното месечно възнаграждение на ищеца за процесния период възлиза на, както следва: от 01.10.2016г. до 31.12.2017г. – 673лв.; от 01.01.2018г. до 28.02.2018г. – 728лв.; от 01.03.2018г. до 31.12.2018г. – 809лв.; от 01.01.2019г. до 31.10.2019г. – 890лв.. За целия процесен период от 01.10.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът бил положил нощен труд в размер на 1802 часа, които преизчислен с коефициент 1.143 възлизали на 2058 часа. В резултат на направеното преизчисляване, стойността на разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв в размер на 256 часа в резултат на преобразуването и съобразено с разпорадбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР за целия процесен период възлза на 1215.26лв., който не е изплатен. Размерът на мораторната лихва за забава върху допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за периода от от 01.10.2016г. до 31.10.2019г. в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 от момента, когато сумите са станали изискуеми до датата на образуване на делото, възлизал на 142.98лв.. Вещото лице сочи, че през исковия период имало положен труд и по време на официални празници, който /получен при посоченото преобразуване/ също не бил изплатен в размера на разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв - 76.83 лева за 10 часа, а мораторната лихва за забава е в размер на 9.92 лева. Общият размер на задължението възлизало на 1292.09 лв., а на следващите се мораторни лихви - 152.90 лв..

В хода на производството са представени и месечни графици за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., протоколи за положен труд от държавни служители работещи на смени и за положен по заповед труд извън редовното работно време от държавни служители работещи на смени в РУ (тримесечни) за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г., протоколи за отчитане на отработеното време от служители работещи на смени между 22 ч. и 06 ч. времето на разположение и положеният труд по време на официални празници в РУ /тримесечни/ за 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. , справка за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна неработоспособност в периода 01.10.2016г. – 31.10.2019г. .

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:  

  Не се спори между страните, че ищецът през процесния период е работил при ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжност „старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУП- В.П.“, при ОДМВР-Шумен. Установи се и че работното му време е било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен период и че ищецът е изпълнявал служебните си задължения като е полагал труд на смени 12-часови дежурства по график.

         Съгласно  140 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. „Нощен” е трудът, който се полага от 22.00ч. до 06.00ч.. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 КТ, извънредният труд е забранен, като е допустимо полагането на тъкав само в изрично предвидените в разпоредбата на чл. 144 КТ изключения.

        Дневното работно време е обичайното работно време, като  трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея се нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции, тя изисква по-голямо напрежение, нарушава обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.

 

    Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3  сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187, ал. 1 ЗМВР .Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период- чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Съгласно ал. 5 от същата разпоредба в редакцията й, обн. в ДВ бр. 81/2016 г.,  работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал. 6  се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

       Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е била в сила Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020г.. Съгласно чл.3, ал.3 от наредбата,  за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31-че отработеното време между 22. 00 ч. и 06. 00ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В сочената наредба обаче,  липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.

     Спорът  е   досежно това,  при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, съответно дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

  Настоящата инстанция споделя практиката, съгласно която, тъй като в ЗМВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143, то следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,  а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22 00 ч. и 06.00ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон-ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и в чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи  /решение № 311 от 08.01.2019 г.  по гр. д.№1144/2018 г., ІV г. о./.

    При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност на дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8 часа.   За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т. е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1. 143.

    Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1. 143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния труд. Предвид изложените по-горе съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни съответства на  правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж/чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, чл. 18, ал. 3 НСОРЗ,  чл. 9б, ал.1  от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/, , съдът намира, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1. 143, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.

      Предвид изложеното и заявената претенция за заплащане на сумата 1292.09лв., съобразно заключението на ССЕ се явява основателна и следва да бъде уважена.

    Установи се, че за процесния период от 01.10.2016 г. до 31.10.2019 г. ищецът бил положил нощен труд в размер на 1802 часа, които преизчислен с коефициент 1.143 възлизали на 2058 часа, сътоветно в резултат на направеното преизчисляване, стойността на разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв в размер на 256 часа в резултат на преобразуването и съобразено с разпорадбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР за целия процесен период възлиза на 1215.26лв., а тъй като през исковия период имало положен труд и по време на официални празници, който /получен при посоченото преобразуване/ също не бил изплатен, се дължат още  76.83 лева за 10 часа/дължи се заплащането на извънредния труд по време на официалните празници/.

    С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава, която следва да бъде уважена в размер на  152.90лв..

     Не рефлектира върху този извод на съда и постановеното решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит. Напротив, в него е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. "а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейстият парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Сочи се също, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. Съгласно т. 79, ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от нея цел. По делото се установи, че такива мерки за компенсиране на одобената тежест на положения ношен труд не са предвидени поради липсата на изрична регламентация за възможността положения труд да бъде адекватно възмезден. В тази връзка  и обстоятеството, че полицаите, като служители, които са първа категория труд ползват различни придобивки и привилегии, не би могло да се приеме за  допълнителна защита или обезщетение, тъй като тези придобивки позват всички служители на МВР,  а не само полагащите нощен труд.  Те са свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд, поради което и не съставляват обезщетение. Освен това, до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел.  В решението на СЕС се сочи, че липсата на механизъм в последващите Наредби от 2015 и 2016 г. за преобразуване на нощните часове в дневни се обясняват със съображения от правен и икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява допустимата от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането на работниците от частния и от публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.

    Предвид това и липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и наредбите по прилагането му, която да предвижда преизчисляване на положения нощен труд в дневен през процесния период, не може да бъде в ущърб на съответните служители в МВР. Ето защо и с оглед избягване поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая субсидиарно следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от HCОPЗ. Като акт от общото трудово законодателство, тази разпоредба намира приложение тогава, когато в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по прилагане на ЗДСл или ЗМВР, са налице празноти или са предвидени по- неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и реда за получаването им. Нейното приложение може да се изключи само в случай, че е налице специална правна уредба, която дава в по-голяма степен защита на правата на работещите в системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия.

         Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат уважени в претендираните размери.

        На основание чл.78, ал.2 от ГПК, въззиваемата страна/ответник по иска/ следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски пред първа инстанция в размер на 400лв. и пред настоящата инстанция в размер на 300лв.. Направеното възражение за прекомарност на заплатеното от ищеца адвокатско  възнаграждение се явява неоснователно, с оглед обстоятелството, че същото е под минимума предвиден в чл.2, ал.5 вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

        Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

                                                    Р Е Ш И :

        ОТМЕНЯВА решение №227 от 14.04.2020г. по гр.д.№3489/2019г. на ШРС, изменено в частта за разноските с определение №1349/08.06.2020г.,  като вместо него постановява:

          ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Шумен, гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№21 да заплати на П.К.Д.  с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.З.Б., по  иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР    допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 292.09 лв., за извънреден труд в размер на 256 часа, положен през периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2019 г., мораторна лихва върху главницата, в размер на 152.90 лв., за периода от 01.01.2017г. до 21.11.2019г,. ведно със  законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба-21.11.2019г. до окончателно й изплащане.

          ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Шумен да заплати на П.К.Д.  деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв. и пред първоинстанционния съд в размер на 400лв.. 

          ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Шумен да заплати  държавна такса в размер на 25.84лв.   по сметка на ШОС  и държавна такса в размер на 251.68лв. и възнаграждение на вещото лице по ССЕ в размер на 150лв. по сметка на ШРС.

          На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                   2.