№ 159
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000500997 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗАД
„ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от
решението е връчен редовно на 29.12.2023 г., а въззивната жалба е подадена
по пощата на 04.01.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 111/05.01.2024 г.
Решение № 126/07.12.2023 г., постановено по т.д.№ 83/2022 г. по описа на
Софийски окръжен съд, ІV първоинстанционен търговски състав, в частта, с
която искът на Г. Д. Б. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени
вреди е уважен за разликата над сумата от 2 000 лв. до пълния присъден
размер от 28 882 лв., ведно със законната лихва.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител –
юрисконсулт К. с надлежно учредена представителна власт по делото с
пълномощно приложено към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е
внесена с вносен документ от 04.01.2024 г. също приложен към въззивната
жалба.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
1
Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон
чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД. Поддържа прекомерност на присъденото
обезщетение и неправилност на извода на първоинстанционния съд за
неоснователност на въведеното от ответника възражение за принос от страна
на пострадалия, изразяващ се в неизползване на обезопасен колан. Поддържа
се, че ответникът е доказал по безспорен начин въведеното възражение за
съпричиняване. Поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил,
съответно не е обсъдил в решението данните събрани в хода на
производството, относно основателността на наведеното от ответника
твърдение в отговора на исковата молба, относно липсата на причинно-
следствена връзка между получените от ищеца телесни увреди и процесното
ПТП от 28.08.2021 г. Твърди, че в хода на процеса е установено, че телесните
увреди могат да бъдат получени от „побой“, а непосредствено след ПТП е
започнал бой. Поддържа се, че решението страда от съществени процесуални
пороци, тъй като е постановено при извеждане на неправилни, неясни,
противоречиви и непълни мотиви. Твърди, че съдът не е разгледал в цялост
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, като е
изложил единствено съображения, преповтарящи исковата молба на ищеца,
обсъждайки неотносими факти и позовавайки се на необосновани
предположения. Счита, че следва да се отчете и приносът на пострадалия за
настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващо се в
непоставянето на обезопасителен колан, което е единствена причина за
настъпването на телесните повреди. Развива подробни съображения по
същество във връзка с така изложените възражения.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция до обжалвания
размер, при условията на евентуалност да намали размера на присъденото
обезщетение, като вземе предвид размера на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Претендира разноски и за двете инстанция,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата по тази жалба страна ищецът Г. Д. Б. чрез процесуалния му
представител адвокат Б., с който оспорва въззивната жалба на ответника като
неоснователна.
2
Третото лице помагач не депозира отговор.
Ищецът Г. Д. Б. и в срока по чл.263, ал.2 от ГПК (препис от въззивната
жалба на ответника е връчен редовно на 23.01.2024 г., а насрещната
въззивната жалба е подадена на 05.02.2024 г.) обжалва Решение №
126/07.12.2023 г., постановено по т.д.№ 83/2022 г. по описа на Софийски
окръжен съд, ІV първоинстанционен търговски състав, в частта, с която
искът на Г. Д. Б. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над сумата от 28 882 лв. до пълния предявен размер 35
000 лв., ведно със законната лихва.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Е.
Б., надлежно упълномощена с пълномощно приложено на л.25 от
първоинстанционното дело. Дължимата държавна такса е внесена с вносен
документ от 12.03.2024 г., представен по делото с молба вх.№ 2561/14.03.2024
г
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Поддържа се, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради
нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Счита, че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди е занижено с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и
застрахователна практика. Поддържа, че е налице тежка последица в резултат
от претърпения инцидент, а именно: деформация на носа на ищеца, като
скелетът на същия е с луксация в ляво, за която са събрани безспорни
медицински доказателства. Твърди, че по делото е установено, че
възстановяването на ищеца не е завършено, все още има постоянни, силни
болки и затруднено дишане. Тези проблеми от своя страна водят до тежко
безсъние. Говореното е проблемно, неясно и неразбираемо, в този смисъл
комуникацията с хората е свързана с крайни неудобства и притеснения. Силно
са ограничени и социалните контакти на ищеца, не може да спортува и
свободно да извършва физически дейности. Развиват се подробни
съображения по същество на спора.
Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил решението си
въз основа на оспорена в медицинската й част КСМАТЕ, без да допусне
своевременно поисканата от ищцовата страна повторна СМЕ и без да обсъди
заключението на вещото лице медик в контекста на всички събрани по делото
3
доказателства относно причинените на ищеца телесни увреждания.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което уважи исковата
претенция до пълния й предявен размер, като присъди допълнително още
сумата от 6 118 лв. Претендират се разноските.
В срока за отговор на насрещната въззивна жалба, такъв е постъпил
само от ответното застрахователно дружество чрез процесуалния му
представител адвокат Л., с редовно учредена представителна власт с
пълномощно приложено към отговора. Оспорва насрещната въззивна жалба
като неоснователна.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство,
Решение № 126/07.12.2023 г., постановено по т.д.№ 83/2022 г. по описа на
Софийски окръжен съд, ІV първоинстанционен търговски състав, в частта, с
която искът на Г. Д. Б. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени
вреди е уважен за сумата от 2 000 лв., ведно със законната лихва от 01.02.2022
г., е влязло в сила на 13.01.2024 г., поради необжалването му.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец, чрез своя процесуален
представител поддържа насрещната си въззивна жалба, оспорва въззивната
жалба на ответника. Претендира разноски, за което представя списък.
В открито съдебно заседание възивникът-ответник, чрез своя
процесуален представител моли съда да уважи въззивната му жалба и да
намали присъденото обезщетение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Заявява възражение за прекомерност на заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Г. Д. Б. против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за
осъждането на ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер
на 35 000 лв. за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от
4
травматични увреждания получени в пряка причинна връзка от
пътнотранспортно произшествие на 28.08.2021 г. на главен път І-1 до
гр.Ботевград, виновно причинено от водача на МПС, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и
обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 2000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 01.02.2022 г., между страните със сила на
пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно
материално право, както следва:
На 28.08.2021 г. около 22 часа, в землището на община Ботевград по
главен път І-1, в района на 187 км, с посока на движение от град Враца към
град Ботевград, Д. П. М. е управлявал л.а.м. „Опел Корса“ с рег.№ ******** с
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със застрахователна полица № BG/30/12000382056, валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,36 на хиляда, установено по
надлежния ред. Автомобилът се е движил със скорост от 80 км/ч, при
условията на слаб дъжд и мокро асфалтово покритие, в зоната на дясна
хоризонтална крива. Управляваният от М. автомобил е изпреварвал колона от
автомобили, движейки се в лявата пътна лента. Платното за движение в този
участък е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните
посоки, разделени една от друга с двойна непрекъсната линия „М2“ и за
посоката на движение на автомобилите. От двете страни платното за
движение било ограничено от стоманена предпазна ограда. В даден момент
л.а.м. „Опел Корса“ загубва напречната си устойчивост, при което преминава
в дясната лента на платното за движение и поради по-високата си скорост
застига и удря в задна лява част движещият се в същата посока л.а.м. „Ауди
А4“ с рег. № ********, управляван от А. В. Б., в който автомобил на задна
5
лява седалка пътувал и ищеца. От удара лек автомобил Ауди започнал
ротационно движение в посока обратна на часовниковата стрелка и след като
се завъртял на около 180 градуса, се приплъзнал с дясната си странична част
по стоманената предпазна ограда, ограничаваща в ляво платното за движение,
по отношение първоначалната посока на движение на автомобилите и се е
установил на място успоредно на еластичната ограда. След удара лек
автомобил Корса е преминал през дясната си пътна лента, преодолял е
еластичната ограда и се е установил в дясното крайпътно пространство.
Съобразно заключението по комплексната експертиза, в нейната авто-
техническа част, причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на лек автомобил Опел Корса, който в зоната на ПТП, при избиране на
скоростта на движение на автомобила, не се е съобразил с атмосферните
условия, с релефа на местността и със състоянието на пътя.
С приетото пред първоинстанционния съд заключение по комплексната
СМЕ и САТЕ се установява, че в пряка причинна връзка с произшествието,
ищецът е получил лицева травма, изразяваща се в счупване на хрущялната
част на носната преграда с изкривяване на външния нос наляво.
Установява се, че при удара в задна лява част на автомобила, в който е
пътувал ищеца, главата му следствие на инерционните сили отива в посока
назад на автомобила, следва ротацията на автомобила в посока обратна на
часовниковата стрелка, при която главата се изнася в посока на центробежната
сила в случая наляво и е възможно да достигне стъклото на вратата, дори при
поставен предпазен колан. Следва удар на дясната странична част на
автомобила, при което главата отива по посока на ударния импулс-надясно.
При така безспорно установения механизъм вещите лица и от техническа
гледна точка не могат да дадат категоричен отговор на въпроса дали
травматичните увреждания, получени от ищеца съответстват на неизползван
предпазен колан.
След произшествието, на 29.08.2021 г. ищецът е посетил лекар в
УМБАЛ Свети Г. ЕАД, където по рентгенови данни е установена фрактура на
носните кости, но ищецът е отказал хоспитализация. За болнично лечение в
УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД ищецът постъпва на 02.09.2021 г., където пролежава
три дни до 05.09.2021 г. В деня на постъпването на 02.09.2021 г. е извършена
операция, изразяваща се в фрактуриране на хрущяла на носната преграда,
6
репозиция, предна тампонада. Проведено е и консервативно лечение Въпреки
проведеното лечение и с оглед продължаващо рецидивиращо кръвотечение от
носа и персистираща деформация на външен нос, на 16.09.2021 г. ищецът
постъпва за втори път в болницата, където отново пролежава три дни до
19.09.2021 г., като на 17.09.2021 г. е извършена инвазивна процедура: друга
турбинектомия. Отново проведено консервативно лечение.
С неоспореното от страните и прието пред настоящата инстанция
заключение на СМЕ на д-р М., както и с разпита й в проведеното на
04.02.2025 г. открито съдебно заседание се установява, че втората оперативна
интервенция - друга турбинектомия е пряко свързана с травмата и не
представлява изрязване на носните конхи, а друга турбинектомия се прилага,
за да може да се освободи въздушния поток, да се подобри носното дишане.
Съобразно заключението на д-р М., в пряка причинна връзка от
процесното ПТП, ищецът е получил лицева травма с данни за фрактура на
носни кости с дислокация на скелетът на ляво от медиалната линия с наличие
на носни кръвни коагулуми в двете носни кухини. След настъпилата фрактура
ищецът е имал силни болки, кървене до провеждане на първата операция, като
след нея са продължили страданията му-болки, оточност, затруднено дишане,
посиняване за период около 10 дни, като кървенето и затрудненото дишане
продължават, което налага втората оперативна интервенция. След нея ищецът
има оток, болки, изтръпване, чувство за тежест като запушване, ливидност
около нос и очи в рамките на 1-3 седмици при нормален възстановителен
период. При ищеца обаче и след извършения от вещото лице личен преглед на
22.08.2024 г. се установяват данни за стеснен носов ход със секреция в носните
ходове инициирани съдове в областта на Локус Киселбаххи, което означава, че
и към момента ищецът продължава да има страдания-запушен нос, чести
инфекции с носна секреция, кървене и болки, промяна в гласа. Налице са
трайни промени в локалния статус: изнесена носна преграда в дясно от
срединна линия, стесняваща носния ход с дислокация на върха на носа в ляво,
носна секреция, иницииращи съдове водещи до затруднено носно дишане,
чести болки, кървене от носа, хъркане и промяна в гласа. По време на разпита
си вещото лице установява, че възстановяване е възможно само с оперативна
интервенция, която обаче след две извършени такива е особено рискова,
поради което част от пациентите предпочитат да останат с дефектите и
неудобствата.
7
Въззвният съд кредитира СМЕ, изготвена от вещото лице д-р М., а не
медицинската част на комплексната САТЕ и СМЕ, приета пред
първоинстанционния съд с оглед специалните познания, с които д-р М.
притежава в областта на специалността УНГ, с каквито вещото лице д-р Т. не
разполага, с оглед на което и неговото заключение в медицинската част се
явява необосновано и некомпетентно.
С показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел А.
В. Б. се установява, че той е водачът на лек автомобил Ауди А4, в който
автомобил зад него-на задна лява седалка пътувал ищецът Г.. Няма спомен
дали същият е бил с поставен предпазен колан. Разпитаната свидетелка И. Р.
Л. също пътувала в автомобила на задна дясна седалка до Г. и също няма
спомени дали са били с поставени обезопасителни колани. Свидетелката
установява, че тя не е получила сериозни травми. Видели, че носът на Г.
кърви, но първоначално решили, че не е нещо сериозно. Но като видели, че
всъщност травмата не е повърхностна, а носът на Г. целия е изкривен на една
страна и изпитвал адски болки, веднага на следващия ден посетили спешното.
Г. изпитвал адско главоболие, целият бил подут. От спешното казали на
ищеца, че носът му е зле и трябва веднага да си направи операция. Такава
била направена няколко дни след това, защото избирали лекари, които да
направят операцията. След първата операция Г. получил отново кървене и по
спешност бил приет за втора. Свидетелката установява, че ищецът и до днес
не е възстановен, тъй като едната му ноздра не функционира, има нужда от
трета операция. След случилото си ищецът изгубил съня си, защото се
притеснявал, че не може да диша. Не можел да спи от стреса, от болките, от
операциите. Имал кошмари, бил постоянно изнервен, затворил се в себе си,
депресирал се, говорът му се променил. Гласът му не звучал нормално, гъгнел,
затова ищецът не искал да разговаря с никой. Постоянно стоял в къщи на
тъмно. И сега гъгне, по телефона е трудно да се разбере какво говори. При
най-малката промяна на температурата, носът му веднага е запушен. След
процесното ПТП с ищеца не е имал друг инцидент. А на следващата сутрин,
след събуждането като установили, че проблемът е сериозен, веднага отишли
за преглед в спешното.
С показанията на свидетеля Ц. Г. Н. се установява, че в момента на
произшествието той е пътувал в лекия автомобил Опел Корса, управляван от
Д. М.. След инцидента част от пострадалите започнали да бият Д.. Не
8
установява някой да е нанесъл побой в областта на лицето на ищеца.
Между страните не е било спорно, че на 01.11.2021 г. ищецът е предявил
претенциите са имуществени и неимуществени вреди пред ответното
застрахователно дружество, както и че на 07.01.2022 г. ответникът му е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1300 лв., от която: 1 118
лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 182 лв.-обезщетение за
имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел основателност на исковата
претенция. Приел е, че справедливият размер на обезщетение възлиза на
сумата от 30 000 лв., която намалил с вече платената сума от 1 118 лв. и я
уважил за 28 882 лв. Приел за неоснователно възражението на ответника за
принос от страна на пострадалия ищец.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени съответно в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
и чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да обжалват страни - ответникът и
ищецът в първоинстанционното производство и са насочени срещу валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В
този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 01.11.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, на 07.01.2022 г., ответникът е определил и изплатил
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
1 118 лв. Ищецът не съгласен с този размер на 05.05.2022 г. е предявил
9
претенцията си пред първоинстанционния съд, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Спорът между страните е само досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение, наличието на пряка причинна връзка между
процесното ПТП и получената травма, както и досежно наличието на принос
от страна на пострадалия ищец.
На първо място и с оглед събраните по делото доказателства,
включително и приетата пред настоящата инстанция СМЕ, въззивният съд
намира, че ищецът е доказал главно и пълно пряката причинна връзка между
процесното ПТП и получената от него лицева травма с данни за фрактура на
носни кости с дислокация на скелетът на ляво от медиалната линия с наличие
на носни кръвни коагулуми в двете носни кухини. Със свидетелските
показания безспорно се установява, че след ПТП на 28.08.2021 г. до деня на
прегледа в спешното отделение на пловдивската болница сутринта на
29.08.2021 г. ищецът не е претърпявал друг инцидент. Както бе посочено по-
горе свидетелят Ц. Г. Н. не установява било той, било водачът на автомобила в
който пътувал-М. да са нанасяли какви и да било удари в лицето на ищеца Г.
Б.. И не на последно място и със заключението на комплексната СМЕ и САТЕ,
безспорно се установява, че така получената травма напълно съответства на
механизма на настъпване на произшествието и действалите инерционни сили
точно при този механизъм.
С оглед на горното и въведените възражения за липсата на пряка
причинна връзка с въззивната жалба на ответника се явяват неоснователни и
не почиващи на доказателствата по делото.
10
По възражението за неправилност на извода на първостепенния съд за
неоснователност на възражението за принос от страна на ищеца, поради
непоставен обезопасителен колан.
Това възражение също е неоснователно от една страна, а от друга и
недоказано. Първо ответникът не е доказал, че лек автомобил Ауди е бил
фабрично оборудван с предпазни колани, доколкото въпросът му е поставен за
другия автомобил Опел Корса, в който ищецът не е пътувал. На второ място
дори да се приеме, че автомобил Ауди А4 е оборудван с предпазни колани и
ищецът е пътувал в автомобила без поставен колан, то със заключението на
комплексната СМЕ и САТЕ и с оглед конкретно установения механизъм на
произшествието, непоставеният предпазен колан не се намира в пряка
причинна връзка с получаването на лицевата травма, която би могла да
настъпи и при поставен колан, при който движението на главата на
пострадалия е свободно и при така действалите в колата по време на
произшествието инерционни сили, главата е можела да достигне до стъклото
на вратата и други елементи от интериора на автомобила.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
С оглед на горното въззивният съд, че не поставянето на предпазен
колан не е довело до настъпване на вредоносния резултат, доколкото същият
би настъпил и при поставен предпазен колан.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, който също е
спорен между страните и по отношение на който са релевирани възражения и
в двете въззивни жалби.
Настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на
обезщетение възлиза на сумата от 35 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
11
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
12
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищецът на 31 години е получил тежка лицева травма, за лечението на която е
пролежал на два пъти общо шест дни в болница, претърпял е две оперативни
интервенции, като към момента са налице трайни промени в локалния статус:
изнесена носна преграда в дясно от срединна линия, стесняваща носния ход с
дислокация на върха на носа в ляво, носна секреция, иницииращи съдове
водещи до затруднено носно дишане, чести болки, кървене от носа, хъркане и
промяна в гласа. Т.е. и към момента ищецът не е напълно възстановен, такова
е възможно само с оперативна интервенция, която след две извършени такива
е особено рискова.
Безспорно е установено, че ищецът е преживял и преживява
психологически стрес, след произшествието изгубил съня си, защото се
притеснявал, че не може да диша. Не можел да спи от стреса, от болките, от
операциите. Имал кошмари, бил постоянно изнервен, затворил се в себе си,
депресирал се, говорът му се променил. Гласът му не звучал нормално, гъгнел,
затова ищецът не искал да разговаря с никой. Постоянно стоял в къщи на
тъмно. И сега гъгне, по телефона е трудно да се разбере какво говори. При
най-малката промяна на температурата, носът му веднага е запушен.
И към момента ищецът продължава да има страдания-запушен нос,
чести инфекции с носна секреция, кървене и болки, промяна в гласа.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер,
спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
Първоинстанционният съд е определил занижен размер на
обезщетението, стигайки до неправилния извод, че по делото няма данни за
усложнения на травматичното увреждане, което да удължи периода на
възстановяване, както и че по делото няма приложени документи, сочещи
невъзстановени травматични увреждания от инцидента. Тези неправилни
изводи от своя страна се дължат на допуснатото процесуално нарушение и не
събирането на експертиза изготвена от специалист УНГ, която изслушана
13
пред настоящата въззивна инстанция установява точно обратното: липсата на
пълно възстановяване на ищеца от получената травма и усложнения, описани
по-горе.
Ето защо въззивният съд намира, че справедливият размер на
обезщетение възлиза на претендираната сума от 35 000 лв.
При отчитане на извършеното от ответника плащане на обезщетение в
размер на сумата от 1 118 лв., искът се явява основателен за сумата от 33 882
лв.
С оглед на горното въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение ще следва да бъде отменено в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 5 000 лв. и вместо него бъде
постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
допълнително още сумата от 5 000 лв. застрахователно обезщетение.
Неоснователно е искането на въззивника-ищец да му бъде присъдена
допълнително сума от 6 118 лв., доколкото ако бъде присъдена, тя ще бъде
свръхпетитум. До момента на ищеца е изплатено обезщетение в размер на
1 118 лв., присъдена му е сума от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 28 882 лв. и след присъждане на допълнително сума от 5 000 лв.,
размерът на присъденото му застрахователно обезщетение ще възлезе на
сумата от 35 000 лв., колкото е претендирал с исковата молба. При
присъждане допълнително сума в размер на 6 118 лв., присъдено обезщетение
ще възлезе на сумата от 36 118 лв., каквато не е претендирана с исковата
молба.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на делото съдът ще следва да преразпредели разноските
направени от страните пред първоинстанционния съд.
Предвид уважаване исковата претенция изцяло, то на ответника
разноски не се дължат, а на ищеца се дължат направените от него разноски в
пълен размер. Ищецът е направил разноски общо в размер на сумата от 2 900
лв., от която: 1 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 700 лв.-
заплатена държавна такса и 500 лв. депозит вещи лица.
С оглед на горното на ищеца следва да бъдат присъдени допълнително
разноски в размер на 414,70 лв., представляващи разликата над присъдените
от 2 485,30 лв. до дължимите от 2 900 лв.
14
Съответно първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника разноски в размер на 148,51 лв.
По разноските пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба на ответника се отхвърля изцяло, а тази на ищеца се
уважава за сумата от 5 000 лв. и се отхвърля за сумата от 1 118 лв.
Обжалваемият интерес по делото е 33 000 лв. Въззивната жалба на
ищеца се отхвърля за сумата от 1 118 лв. и се уважава за 5000 лв., а тази на
ответника се отхвърля изцяло за сумата от 26 882 лв.
Въззивникът-ищец е направил разноски пред настоящата инстанция в
общ размер на сумата от 4084,36 лв., от която: заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3 290 лв., държавна такса в размер на 122,36 лв.
заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 672 лв. заплатен депозит
вещо лице.
От сума в общ размер на 794,36 лв., представляващи заплатена
държавна такса за въззивно обжалване и депозит вещо лице и съобразно
уважената част от въззивната жалба на въззивника-ищец се дължат разноски в
размер на 649,20 лв.
С оглед отхвърляне изцяло на въззивната жалба на ответника, на него не
му се дължат разноски за внесена държавна такса.
Ищецът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 3 290 лв., което не е прекомерно и с оглед искането на ответника за
определянето на същото в неговия минимум, то е в минималния размер.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 450 лв.
Съобразно така отхвърлените жалби (1 118 лв. и 26 882 лв., при
материален интерес 33 000 лв.) съдът определя разноски на ищеца за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 680,05 лв., или общо разноски в
размер на 3 329,25 лв. (2 680,05+649,20), а на ответника - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 15,25 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 126/07.12.2023 г., постановено по т.д. № 83/2022 г.
по описа на Софийски окръжен съд, ІV първоинстанционен търговски състав
в частта, с която искът на Г. Д. Б. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 5 000 лв., представляваща
разликата над сумата от 28 882 лв. до сумата от 33882 лв., ведно със законната
лихва, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответника разноски в размер на 148,51 лв. и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, бул. „Г.М.Д.” № 1 да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от Г. Д. Б., ЕГН **********, гр.***, ж.к.
„***“ **, ет.*, ап.** допълнително още сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лв./,
представляваща разликата над присъдената му от 28 882 лв. до дължимата от
33 882 лв. застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреди получени в
пряка причинна връзка от пътно транспортно произшествие, виновно
осъществено на 28.08.2021 г. в землището на община Ботевград по главен път
І-1, в района на 187 км, от водача на л.а.м. „Опел Корса“ с рег.№ ******** с
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със застрахователна полица № BG/30/12000382056, валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие н, ведно със законната
лихва от 01.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати допълнително разноски, направени пред първата
инстанция в размер на 414,70 лв. (четиристотин и четиринадесет и 0,70 лв.),
представляващи разликата над присъдените от 2 485,30 лв. до дължимите от
2 900 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 126/07.12.2023 г., постановено по т.д.№
83/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, ІV първоинстанционен
търговски състав в останалата обжалвана част.
Решението и в частта, с която искът на Г. Д. Б. с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ за неимуществени вреди е уважен за сумата от 2 000 лв., ведно със
16
законната лихва от 01.02.2022 г., е влязло в сила на 13.01.2024 г., поради
необжалването му.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-
София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Изгрев, бул. „Г.М.Д.” № 1 да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Г. Д.
Б., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“ **, ет.*, ап.** разноски направени пред
настоящата въззивна инстанция в размер на 3 329,25 лв. (три хиляди триста
двадесет и девет и 0,25 лв.)
ОСЪЖДА Г. Д. Б., ЕГН **********, гр.***, ж.к. „***“ **, ет.*, ап.** да
заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК 20299615, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г.М.Д.” № 1 разноски направени
пред настоящата въззивна инстанция в размер на 15,25 лв. (петнадесет и 0,25
лв.).
Решението е постановено при участието на Д. П. М., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. *** № **, вх.*, ет.*, ап.**, в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17