№ 118
гр. Сливен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500280 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на глава двадесета ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното
производство ВЛ. Д. С. от гр.Нова Загора, депозирана чрез пълномощник и
насочена срещу Решение № 260031/24.03.2021г. по гр.д. № 395/2020г. на
НЗРС. С атакувания съдебен акт съдът уважил предявеният от синдик на
търговско дружество в несъстоятелност иск с правно основание чл.55, ал.1,
вр.чл.57, ал.2, вр.чл.34 ЗЗД, като осъдил ответника да заплати на дружеството
сума в размер на 4 700 лв., стойност на движима вещ, подлежаща на връщане
в масата на несъстоятелността, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.06.2020г. до окончателното изплащане. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество деловодни разноски в
размер на 300 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на
188 лв.
Въззивникът счита постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че е отчуждил вещта- полуремарки „ Шмитц ски
24“ с рег.№ *** преди отправената на 25.10.2019г. до него покана да върне
1
вещта в масата на несъстоятелността, както и преди образуването на т.д. №
243/2017г. на Ст ОС и преди влизане на постановеното по това дело решение.
Така въззивникът бил добросъвестен и дължал не действителната стойност на
прехвърлената вещ, а само това, което е получил от третото лице, а именно
продажната цена от 2500 лв. Така неправилно съдът уважил исковата
претенция в размер на 4 700 лв., представляваща пазарната цена на вещта.
Тъй като въззивникът отчуждил вещта преди поканата за връщането й и
преди обявяванена относителната недействителност на сделката му с
въззиваемото дружество по отношение на същата вещ, то той не дължал
връщане на пазарната цена, а само това, от което се е възползвал или в случая
получената от него стойност по договора за продажба от 24.04.2017г.
Следващото оплакване на въззиваемия е, че съдът приел за
недопустимо направено от него своевременно с отговора на исковата молба
възражение за прихващане. Анализирайки нормите на чл.621а ТЗ, вр. с
прилагането на чл.371 ГПК и чл.645 ТЗ счита, че разглеждане на
материалноправно възражение за прихващане, направено от ответник по
предявен срещу него от синдика иск за попълване на масата на
несъстоятелността е допустимо. Твърди, че първоинстанционния съд
неправилно отказал да се произнесе по направеното възражение за
прихващане и така допуснал съществено процесуално нарушение. Сочи, че с
обявяването на сделката от 10.12.2015г. за относително недействителна
следвало всяка от страните по нея да върне полученото по договора.
Възможността за въззиваемия да се брани, чрез възражението за прихващане
на сумата от 2000 лв., които е дал по договора за покупко-продажба на
полуремаркето възникнала едва в настоящото производство, в което ищецът
заявявал вземане за парично обезщетение, поради невъзможно връщане на
отчуждената вещ. Така след развалянето на договора от 10.12.2015г.
ищцовото дружество също дължало връщане на получената от ответника
сума в размер на 2000 лв.
Иска се от съда да се отмени обжалваното решение изцяло, като се
постанови решение, с което бъде отхвърлена исковата претенция.
Отговор на въззивната жалба е депозиран, чрез синдик на търговското
дружество в несъстоятелност. Оспорва се жалбата, като се счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно. Твърди, че събразно
2
константната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.57, ал.2 ЗЗД,
онова, от което се е възползвал ответника при отчуждаване на вещта е именно
пазарната стойност на вещта към датата на отчуждаването 24.04.2017г. и
съобразно заключение на вещо лице в размер на 4700 лв. Сочи, че в случая
ответника не е добросъвестен, тъй като с установяване нищожността на
сделката било прието налице увреждащо кредиторите действие-
нееквивалентност на престациите към момента на сключване на договора.
Неоснователна била жалбата и по отношение на възражението за прихващане
на сумата от 2000 лв., продажна цена, заплатена от ответника на ищеца при
придобиване на вещта. В мотивите на решението си съдът правилно се
позовал на разпоредбата на чл.648 ТЗ. Вземането на ответника не е било
изискуемо към момента на откриване на производство по несъстоятелност.
Изискуемостта е настъпила след постановяване на решението, с което бил
уважен иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и следвало да се включи в списък по чл.688,
ал.3 ТЗ. При липса на такова признаване по реда, предвиден за вземания от
длъжник в несъстоятелност не можело да се извърши прихващане със
същото.
Иска се от съда потвърждаване на решението, като правилно и
законосъобразно.
Насрещна въззивна жалба не е депозирана.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима,тъй като
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия
срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от
атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.
След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба
е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск,
3
предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на
иск, надлежно упражнено, чрез депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху атакувания акт, съдът след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно, че въззиваемото дружество е обявено в несъстоятелност с
Решение № 131/20.04.2016г. по т.д. № 349/2015г. на СтОС с начална дата на
неплатежоспособността на дружеството 23.09.2015г.
С договор за покупко продажба на МПС от 10.12.2015г. с нотариална
заверка на подписите от същата дата, въззиваемото търговско дружество
продало на въззивника за сумата от 2000 лв., МПС- Полуремарке марка
„ШМИТЦ СКИ 24“, рег.№ ***, рама № W09217334X0G22046, цвят бял. Това
МПС било продадено от въззивника на трето лице Тихомир Желязков Канев
за сумата от 2500 лв. с договор за покупко продажба на превозно средство с
нотариална заверка на подписите от 24.04.2017г.
С Решение № 38/16.01.2019г. по т.д. № 243/2017г. на СтОС са обявени
за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността редица
договори за покупко- продажби на движими вещи, между които и Договор за
покупко продажба с нотариално заверени подписи с рег.№ 11556 от
10.12.2015г. на нотариус Енчо Енчев с рег.№ 367 на НК и район на действие
РС София, с който договор въззиваемото търговско дружество продава на
въззивника МПС- Полуремарке марка „ШМИТЦ СКИ 24“, рег.№ ***, рама №
W09217334X0G22046, цвят бял. Сделката е призната за относително
недействителна на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, тъй като даденото
значително надхвърля полученото и е извършена след обявената от съда дата
на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност. Решението е влязло в законна
сила на 26.02.2019г., видно от заверката на документа.
На 31.05.2019г. синдикът на търговското дружество поканил
въззивникът да предаде владението на гореописаното полуремарке. Поканата
4
е получена на 04.06.2019г. от упълномощено от въззивника лице. Със
заявление до ищцовото дружество, въззивникът уведомил същото, чрез
синдика, че вещта не се намира в негово владение, а била иззета като
веществено доказателство от компетентните органи, като обект на
престъпление по смисъла на НК. Последвало изпращане на втора по ред
покана от дружеството до въззивника да предаде вещта, тъй като било
установено, че му е върната с разписка от 02.02.2017г. Поканата била
получена от въззивника на 29.10.2019г.
Видно от заключение на вещо лице, изготвило съдебно техническо
оценителна експертиза в първата съдебна инстанция, пазарната стойност на
процесната гореописана вещ към датата на отчуждаването й на третото лице,
а именно към 2017г. е в размер на 4 700 лв.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, вр.чл.57,
ал.2, вр.чл.34 ЗС е допустим. По отношение на връщане на даденото по
договор, за който е признат за относително недействителен е постановено
Решение № 93/10.07.2014г. по т. д. 2907/13г. II т.о. ВКС, с което е
разяснено, че даденото по сделка, която е призната за относително
недействителна спрямо кредиторите, подлежи на връщане, а ако третото лице
е отчуждило полученото от длъжника, то се дължи равностойност на това,
което е получил на основание чл. 57 ЗЗД. Легитимиран носител на вземането
е длъжникът, като искът на основание чл. 658, т.7 ТЗ се предявява от синдика,
както е сторено в случая.
По силата на съдебното решение правното действие на признатата
недействителност се разпростира между кредиторите, длъжника и третото
лице, което е купило вещта. С уважаването на иска по чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ и
след влизане в сила на това решение, настъпват предвидените в чл. 648 ТЗ
последици, а именно право на длъжника да получи даденото, респ. то да се
върне в масата на несъстоятелността. Тъй като към момента на влизане на
съдебното решение в сила, с което е обявена недействителността на сделката
между страните, вещта не е била в патримониума на ответника, а отчуждена
през 2017г., т.е. реституцията е невъзможна и ответника следва да възстанови
полученото по правилото на чл.57, ал.2 ЗЗД, т.е. дължи се компенсаторно
5
обезщетение.
За размера на това обезщетение и момента на определянето му са
постановени редица съдебни решения на ВКС.
В Решение № 136/12.04.2013г. по гр.д. № 947/2012г. ІV г.о.ВКС е
прието, че това, от което се е възползвал отчуждителят по смисъла на чл. 57,
ал. 2, изр. второ ЗЗД е пазарната цена на вещта към момента на
отчуждаването й на трето лице, което в случая е 2017г. С Решение №
104/09.09.2019г. по т.д. № 1954/2018г. ІІ т.о. ВКС, базирайки се на Решение
№ 31/28.04.2015г. по гр.д. № 5214/2013г. ІV г.о. ВКС е прието, че
компенсаторното обезщетение е пазарната стойност на вещта към датата, в
която е извършено неоснователното разместване на блага, т.е. към датата на
сделката, която е призната за недействителна, която в случая е 2010г. С
Решение № 20/17.09.2018г. по гр.д. № 208/2017г ІV г.о. ВКС, базирайки се на
Решение № 98/10.05.2018г. по гр.д. № 3722/2017г. ІV г.о. ВКС е прието, че ако
отчуждителят е недобросъвестен дължи равностойността на вещта към
момента на предявяване на иска, а ако е добросъвестен – получената
насрещна престация или нейната равностойност към момента, в който е
престанал да бъде добросъвестен. Ако, вещта е отчуждена срещу явно
неравностойна насрещна престация, дължи се нейната стойност към същия
момент.
В конкретният правен казус и видно от заключението на вещото лице по
делото, към датата на отчуждаване на вещта от ответника на трето лице през
2017г. стойността на процесното полуремарке е в размер на 4700 лв., а
продажната цена 2500 лв., т.е. вещта е отчуждена срещу явно неравностойна
насрещна престация, поради което се дължи действителната стойност към
същия момент или стойността на компенсаторното обезщетение, дължимо от
въззивника следва да е 4700 лв. Освен това в случая не може да се приеме, че
ответникът е добросъвестен, доколкото с обявяването на недействителността
на сделката е прието, че е налице увреждащо кредиторите действие -
нееквивалентност на престациите към момента на сключване на договора на
10.12.2015г. Ето защо с оглед основанието, на което е обявена
недействителност на сделката, следва да се приеме, че ответника е знаел за
тази нищожност и дължи възмездяване, чрез по-високата между получената
цена и действителната стойност.
6
Налице е вземане за длъжника, чиито права са упражнени от кредитора
и на връщане в масата на несъстоятелността подлежи сумата от 4 700 лв. –
левова равностойност на отчуждената от въззивника купувач – вещ, която е
бил длъжен да върне след постановяване на решението за уважаване на иска
по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ по иск на синдика срещу длъжника и купувача.
Що се отнася до възражението за прихващане, заявено с отговора на
исковата молба, за реституция на даденото по сделката на основание чл. 34
ЗЗД, връщане на платената от въззивника цена от 2 000 лв., настоящият
съдебен състав счита същото за недопустимо, предвид особените правила,
които се прилагат в производството по несъстоятелност. Действително
дадената от въззивника сума по обявената за недействителна сделка от 2015г.
подлежи на връщане от търговското дружество след влизане на решението на
СтОС в сила. Вземането, с което се иска прихващане не е било изискуемо към
момента на откриване на производството по несъстоятелност. Изискуемостта
настъпва след постановяване на решението, с което е уважен иска по чл.647,
ал.1, т.3 ТЗ. Това вземане по правилото на чл.648 ТЗ следва да се предяви
пред синдика за включването му в списъка по чл.688, ал.3 ТЗ, респ.
удовлетворяването му по реда на чл.722, ал.1 ТЗ. Ако бъде извършено
прихващане в настоящия процес, без да се съобразят правилата, установени
за производството по несъстоятелност ще се стигне до събиране на по-малка
сума по размер в масата на несъстоятелността и на практика въззивникът ще
бъде удовлетворен преди останалите кредитори, като се прескочи реда по
чл.722 ТЗ, което е недопустимо. Ето защо правилно първоинстанционният
съд не е приел за разглеждане възражението за прихващане, заявено с
отговора на исковата молба.
Изложеното до тук и доколкото правните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, то атакуваното решение се явява правилно и
законосъобразно и бива потвърдено.
По правилата на процеса и доколкото жалбата е неоснователна, то
въззивникът следва да понесе отговорност за разноските, сторени от
въззиваемата страна, но такива не са претендирани, поради което съдът не
дължи произнасяне с изричен диспозитив в тази насока.
7
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260031/24.03.2021г. по гр.д. №
395/2020г. на НЗРС, като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8