Решение по дело №16968/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261798
Дата: 17 март 2021 г.
Съдия: Десислава Николаева Зисова
Дело: 20191100116968
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 17.03.2021 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16968/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от К.И.Г., с която са предявени срещу З. „Б.И.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 300000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 6452,17 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт, осъществен на 03.07.2019 г. от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

            Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 03.07.2019 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. От произшествието ищецът е претърпял тежки травматични увреждания в областта на десния крак, а именно: закрито счупване на десния голям пищял в долната му част и открита конквасация (размачкване) на дясното ходило, довела до неговата ампутация. Претендира обезщетение за неимуществени вреди – за претърпените болки и страдания и направените във връзка с лечението разходи.

            Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да се е осъществил деликт – твърди, че произшествието е в резултат на случайно събитие. Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (Констативен протокол за ПТП-К-384 от 03.07.2019 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.07.2019 г., Скица на местопроизшествие и Фотоалбум) и приетата по делото авто-техническа експертиза, че на 03.07.2019г. около 16:55 ч. в гр. София в района на кръстовището между ул. „Христо Силянов“ и ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джиноте“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А8“, ДК№ ********, с водач Х.А.М. с цел да избегне удар с друг автомобил, напуска лентата си на движение и реализира удар с намиращия се отдясно, извън платното за движение и върху тротоарната площ пешеходец К.И.Г. и паркиран в близост автомобил „Опел“. Непосредствено преди произшествието автомобилът „Ауди“ се е движел по ул. „Христо Силянов“ от ул. „Търговска“ към бул. „Ломско шосе“. В района на кръстовище с ул. „Йордан Хаджиконстантинов-Джиноте“ поради отнемане на предимство от страна на друг автомобил – „Субару“ и с цел да избегне сблъсък с него, водачът на л.а. „Ауди“ отклонява управлявания от него автомобил в посока надясно и се възкачва на тротоара, намиращ се от дясната му страна, реализира удар със стоящия пешеходец К.И.Г., поваля го и впоследствие се удря и в паркиран автомобил марка „Опел“. Водачът на лекия автомобил „Ауди“ е могъл да предотврати произшествието чрез намаляване на скоростта на движение и непредприемане на отклонение на автомобила в посока надясно към стоящия на тротоара пешеходец. Пешеходецът се е намирал на тротоарната площ, т.е. на място, предназначено за неговото движение. Съгласно заключението на вещото лице, пешеходецът не би могъл да предотврати настъпване на произшествието, тъй като не е имал достатъчно време да реагира и да „излезе“ от коридора на движение на автомобила „Ауди“. От изложеното съдът приема, че причина за настъпване на произшествието са действията на водачите на автомобилите „Субару“ и „Ауди“ – първият от тях е извършил нарушение на чл.47 ЗДвП, а вторият – чл.15, ал.4 и чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП. Двамата, в условията на съизвършителство, са причинили настъпване на произшествието.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: Открита конквасация (размачкване) и ампутация на дясното ходило. Закрито счупване на десния голям пищял в долната му част. Посочените травматични увреждания отговарят на описания по-горе механизъм и са в причинно-следствена връзка с произшествието, като се срещат често при пешеходци, пострадали при ПТП. Травматичните увреждания се характеризират като „трайна загуба на орган“ – в случая трайна загуба на голяма част от дясното ходило, пожизнено нарушаващо използването на десния долен крайник. Полученото счупване на десния голям пищял е причинило трайно затруднение на движенията на долния десен крайник.

Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Постъпил в тежко общо състояние и поставен в противошоковата зала. Контактен, адекватен, със силни болки в дясната долна част на дясната подбедрица и дясното ходило. Последното е било травматично ампутирано в горната 1/3 част с разкъсани меки тъкани, с неравни ръбове, оскъдно кървящо. След извършени хематологични, рентгенови, ехографски и доплерови изследвания и консултации с ортопед-травматолог са били установени следните травматични увреждания: Открита конквасация (размачкване) и ампутация на дясното ходило. Закрито счупване на десния голям пищял в долната му част. Опериран е по спешност. Извършено е отстраняване на мъртвите размачкани тъкани и реампутация на дясното ходило през така наречената „Шопартова става“ и външен фиксатор с две игли, обхващащи горе големия пищял, а долу – петната кост. На 17.07.2019 г. ищецът е бил опериран от друг хирургичен екип, когато външният фиксатор е бил подменен с нов. След стабилизиране на общото състояние пострадалият е бил изписан от болницата на 19.07.2019 г. и лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи „предписан режим и обезболяващи средства“. Поради настъпили усложнения на ампутираното ходило, ищецът е бил приет отново за болнично и оперативно лечение на няколко пъти. Лечебният и възстановителният период при ищеца продължава и към настоящия момент – вече повече от две години. След проведен медицински преглед пред ТЕЛК на база състоянието на ищеца и тежката му телесна повреда, той е освидетелстван със свое ЕР № 1811/20.05.2020г. За получената ампутация на десния долен крайник е била определена 50% трайна загуба на работоспособност за срок от 3 години. През периода на лечение и възстановяване пострадалият е търпял болки и страдания като през първите три месеца непосредствено след злополуката и извършените поредни операции болките са били с интензивен характер. Интензивни са били болките и при настъпване на рязката промяна във времето – при студено и влажно време, когато ищецът е бил принуден да ползва различни по вид силни обезболяващи и седативни средства. През останалите периоди на лечението ищецът е търпял само периодични болки, локализирани в областта на ампутираната част от крака – „фантомни болки“, за които е ползвал различни аналгитици. Наред с претърпените физически болки ищецът се нуждае постоянно от чужда помощ тъй като не може да стъпва и да натоварва десния си крак. Придвижването му става с инвалидна количка и с помощни средства.

От показанията на свидетеля Р.Д.Л., фактическа съпруга на ищеца, се установява, че възстановяването му е преминало изключително тежко. Пострадалият К.Г. е изпитвал непрекъснати болки непосредствено след изписването му от болницата. След ампутацията на десния долен крайник ищецът е изпитвал е големи затруднения с обслужването вкъщи и за неговите нужди се е грижела свидетелката и майка й. Увреждането на ищеца е затруднило домакинството и финансово. Пострадалият е останал без работа след произшествието, а поради намалената трудоспособност не може да си намери нова.

По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Установи се деянието на водача Х.А.М. с лек автомобил „Ауди”, модел „А8“ с ДК№ ********, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.15, ал.4 и чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП.

Съдът намира, че от писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от авто-техническата експертиза, от медицинските документи и съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво се установява причинната връзка между пътно транспортното произшествие и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от Х.А.М., при управление на автомобил „Ауди”, модел „А8“ с ДК№ ********.

Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Ауди”, модел „А8“ с ДК№ ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със номер на застрахователна полица  BG02119000726150 между собственика на автомобила и ответника З. „Б.И.“ АД, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди и имуществени вреди - разходи за модулна протеза за подбедрица с ходило, за проведени медицински прегледи, за метална синтеза, за санитарни материали, за избор на оперативен екип, за рентгеново изследване и за потребителска такса.

При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията – счупване на десния голям пищял в долната му част, размачкване на дясното ходило и последващата ампутация на ходилото; продължителността и интензитета на понесените болки, продължаващия оздравителен процес и липса на възможност за пълно възстановяване и трайно намалената работоспособност. За ищеца и близките му са възникнали и финансови и битови затруднения. При така установените факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане, съобразявайки го с начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това физически и психически болки и страдания, намира, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 100000 лв.

Основателен е искът за имуществените вреди в пълния предявен размер. От писмените доказателства и приетата по делото медицинска експертиза се установява, че  направените разноски по лечение и възстановяване на пострадалия в размер на 6452,17 лв. и същите не се поемат от здравната каса, а остават за сметка на пациента.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите. От заключението на авто-техническата експертиза по делото се установява, че произшествието е настъпило вследствие на отклоняването на автомобила „Ауди“, излизането му извън пътното платно и навлизането върху тротоара, на който е стоял пострадалият ищец. Съгласно заключението на вещото лице, пешеходецът не би могъл да предотврати настъпване на произшествието, тъй като не е имал достатъчно време да реагира и да „излезе“ от коридора на движение на автомобила „Ауди“. Поради това съдът приема, че не е налице противоправно поведение, с което ищецът да е допринесъл за настъпване на произшествието или вредите.

С оглед изложеното съдът приема, че искът за неимуществени вреди е основателен за сумата от 100000 лв. и следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за имуществени вреди следва да се уважи до пълния размер от 6452,17 лв.

Ищецът има право на законна лихва върху дължимото обезщетение. Разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото е представена претенцията от ищеца до застрахователя, входирана при него на 18.12.2019 г. Поради това съдът приема, че законната лихва върху дължимите обезщетения следва да се присъди от 18.12.2019 г.

 

По разноските:

На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 3192,62 лв. с включено ДДС.

На ответника следва да се присъдят съразмерно с отхвърлената част от иска направените разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение, като съдът приема направното възражение за прекомерност за основателно. Ето защо след намаляване на адвокатското възнаграждение до размерите по Наредба №1/2004 г., в тежест на ищеца следва да се присъдят разноски от 5000 лв. за адвокатско възнаграждение е 97,89 лв. за експертиза, общо 5097,89 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 4258,09 лв. – държавна такса и 400 лв. – разноски за експертизи.

 

По тези мотиви Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, да заплати на К. И.Г., ЕГН: **********, както следва:

на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 100000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 03.07.2019 г., заедно със законната лихва от 18.12.2019 г. до окончателното плащане;

на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 6452,17 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от произшествието, осъществено на 03.07.2019 г., заедно със законната лихва от 18.12.2019 г. до окончателното плащане;

като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 300000 лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, да заплати на адв. Я.В.С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 3192,62 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ с включен ДДС.

 

ОСЪЖДА К. И.Г., ЕГН: **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 5097,89 лв., представляваща съдебни разноски.

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК: *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 4258,09 лв., представляваща държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: