Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 23

Сливен, 11.07.2018 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи юни  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Мария Тодорова…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 14  по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ(отм.).

Ищците Т.Й. и Ж.Й. твърдят, че са родители на И.Т.Й., починал на 06.09.2015г. Твърдят, че на 06.09.2015г. В.К.К.при управляването на л.а. „Пежо 307” с рег.№ У 9972 АМ причинил ПТП, в резултат на което била причинена смъртта на сина им, който бил пътник в описания автомобил. Твърдят че за извършеното К. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 176/0216г. по описа на ОС – Сливен, като е признат за виновен в това, че е причинил смъртта на наследодателя им и на други лица, и му е наложено наказание. Твърдят че от смъртта на сина им за тях са произлезли неимуществени вреди, тъй като винаги са били в много близки отношения с него. Починалият е бил на 17 г. и са имали много силна родова и емоционална връзка помежду си, живеели са в едно домакинство, починалият е бил единственото им дете. Твърдят че след неговата смърт за тях се е породил огромен психически стрес, мъка и жал по нелепо отнетото им дете, като интензитета на тези неимуществени вреди не е намалял и до днес. Твърдят че продължават да преживяват всеки ден случилата се трагедия и в резултат на тези негативни емоции животът им е объркан в негативна посока. Твърдят че водачът на лекия автомобил е застрахован със задължителна застраховка Гражданска отговорност със застрахователна полица от 13.02.2015г. със срок на действие от 06.03.2015г. до 05.03.2016г. Считат че следва да бъде ангажирана пряката отговорност на застрахователя. Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 250 000 лева, представляваща неимуществени вреди за претърпените от тях болки и страдания, в резултат на смъртта на сина им, причинена от описаното ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.09.2015г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на обичайно присъжданото обезщетение, установено от съдебната практика за подобен род вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, като твърди, че същият е бил пътник на задната седалка в автомобила без поставен предпазен колан. Оспорва обстоятелството, че е причинен деликт.

В с.з. ищците, чрез процесуалния си представител поддържат исковете, така както са предявени. Претендират разноски.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител в с.з.. Претендира разноски. Представя списък на разноските.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищците Т.Д.Й. и Ж.В.Й. са наследници по закон на И.Т.Й.,***,  починал на 06.09.2015г. – негови родители.

На 06.09.2015 г., около 21,00 часа вечерта В. К. К., управлявал лек автомобил „Пежо 307" с per. № У 9972 АМ, в който се возели като пътници Д.Д.Д., Я.М.Ч. и И.Т.Й., като Д.Д. била на предна дясна седалка, отзад отляво седял И Й., а отзад отдясно Я.Ч.. Автомобилът потеглил от гр.Сливен за гр.Ямбол, като се движил по еднопосочния път П-53. Пътят бил сух, нямало голямо насрещно движение и К. управлявал автомобила на включени къси светлини. При достигане на Т-образното кръстовище на разклона за село Камен на км. 130 от път П-53 въпреки, че ограничението на скоростта било 60 км/час, В. К. не съобразил скоростта си нито със забранителния знак В26, нито с наближаващия ляв завой, като навлязъл в същия със скорост от около 150 км/час. Избраната от В. К. скорост на движение с която навлязъл в завоя била близка до критичната, поради което автомобила достигнал дясната граница на платното и навлязъл в десния банкет. Веднага, за да не напусне пътното платно В. К. завил волана на ляво, но в резултат на несъобразената скорост автомобила станал неуправляем, като загубил странична устойчивост. Лекият автомобил продължил движението си при странично плъзгане към левия банкет, ударил се в левия скат с предната си част, завъртял се е и в същия скат, втори път се е ударил, но със задната си част. След този удар автомобила се преобърнал, пресякъл пътното платно и достигнал десния скат, където отново се е ударил и спрял в дясната канавка. При завъртането на автомобила след удара в левия скат и под действието на центробежните сили от него излетял И.Т.Й.. В резултат на блъскането на автомобила, преобръщането по време на движение с голяма скорост и изпадането от него И Й. получил съчетана травма, изпаднал е бързо в състояние на травматичен и хеморагичен шок и в състояние на мозъчна кома и починал.

С  присъда № 34/22.12.2016г., влязла в сила на 04.01.2018г., подсъдимия В.К.К.е признат за виновен в това, че на 06.09.2015г. на път № 11-53 на територията на община Сливен, километър 130, преди разклона за село Камен, посока от гр.Сливен към гр.Ямбол, при управление на МПС л.а. „Пежо 307" с per. № У 9972 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Я.М.Ч. и на И.Т.Й. - престъпление по чл.343, ал.З б."Б", предл.1 във вр. с ал.1, б."В", вр. чл.342, ал.1 от НК.

По делото е изслушана комплексна медицинска и техническа експертиза, която дава заключение, че получените увреждания по тялото на пострадалия са резултат на ударни процеси вътре в купето на автомобила и изпадането му с извършен полет и високоенергиен ударен процес.  По време на удара, пострадалият е бил без поставен предпазен колан, въпреки, че конкретния автомобил е бил фабрично снабден с такъв на задните седалки. В случай на употреба на предпазния колан, вещите лица дават заключение, че травматичните увреждания биха се ограничили. Разпитани в с.з. те посочват, че не могат да отговорят със сигурност и каква е вероятността пострадалия да остане жив, ако е бил с поставен предпазен колан. Това, според вещите лица е така, тъй като макар и тялото на пострадалия да не излети от колата при наличие на предпазен колан, в купето на автомобила, в левия скат където настъпват два последователни удара за много кратко време, получените инерционни сили са с много висока интензивност за всички. В тази фаза на удари, последователно за кратко време е възможно да настъпят сериозни увреждания, въпреки наличието на колан. Установената травма на лявата половина на главата, със счупване на подлежащите черепни кости и травматични увреждания на мозъка, според в.л. д-р Ч. може да е получена и в купето, което отново би довело до смъртта на пострадалия.

От събраните гласни доказателства се установява че ищците  и починалия им син са били в изключително близки отношения. Те са живеели в едно домакинство. Той е бил единственото им дете. Всичките им грижи, надежди, обич е била насочена към него.  Ищцата Й. се е грижила непрекъснато да учи добре уроците си, да се справя в училище. Тъй като му е предстояло завършване на средното образование, са имали планове как да продължи бъдещето си като му помогнат да отвори собствен автосервиз. Двамата ищци са го възпитавали с любов, познавали са и са били в отлични отношения с неговите приятели. Освен родители са били и приятели със сина си.

След научаване на новината за смъртта му са изпаднали в шок.  Не можели да говорят. Затворили се и не споделяли мъката си. Много хора ги разпитвали за случилото се и те всеки път отново го преживявали. До момента изпитваната от тях болка от загубата не е намаляла. Загубили желание за живот и не виждали смисъл да живеят. Животът им се променил завинаги.

Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил лек автомобил л.а. „Пежо 307" с per. № У 9972 АМ е застрахована от ответника по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на действие 06.03.2015г. до 05.03.2016г., което не е спорно между страните.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като няма основание да се съмнява в тяхната обективност. Съдът кредитира изцяло и заключението на вещите лица, като компетентно и безпристрастно. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ (отм.). Същият е основателен и доказан, но е предявен в  завишен размер.

  С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинила на ищците неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от нея психически болки и страдания от причинената смъртта на единственото ми дете. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причинената смърт.

Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения. Приложима в случая е разпоредбата на КЗ (отм.), тъй като договорът за застраховка е сключен при действието на материално-правните разпоредби на този нормативен акт.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за загуба най-близкия човек, каквото е детето. Пострадалият е бил единственото дете на ищците. Той е осмислял тяхното съществуване. Те са били в отношения по-близки от повечето родители и деца. Смъртта му е довела до необратими последици за тяхната психика. Отнела е смисъла на животи им, мечтите им, тяхната бъдеща опора. Ищците са преживели изключително тежко загубата и да настоящия момент мъката им не е намаляла и отново и отново преживяват случилото се при обстоятелства които им напомнят за него. Те не престават да мислят за трагичния инцидент.

При така изложените конкретни обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в размер на по 180 000лв. за всеки от тях.

Ответникът е направил възражение за намаляване размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат.  Възражението е недоказано. По искане на ответника бе назначена комплексна експертиза, която да установи дали ответника е бил с поставен предпазен колан и ако е бил с такъв какви биха били настъпилите вреди. Вещите лица не могат да отговорят категорично на този въпрос. Според заключението е възможно при поставен колан пострадалия да получи по-малки травми, но също така е възможно и и колан той пак да получи травми които да доведат до неговата смърт от ударите в купето на автомобила. При наличието на пълно доказване на възражението за съпричиняване, съдът приема че липсва такова, тъй като липсва доказана връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредите по негово вина.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.), възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него -  застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане.

На ищците се дължат разноски, съразмерно на уважената част от иска. Тъй като същите не са заплатили дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, такова следва да се присъди на адв. Б.В. Златонов в минималния размер определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – по 5 130 лв. за всеки от ищците или общо 10 260лв.

На ответната страна се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете за адвокатско възнаграждение и експертиза. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е размер на 30 000лв.(от което е удържан авансов данък и ДДС) и ищцовата страна не е направила възражение за прекомерност. От него следва съразмерно на отхвърлената част от исковете да се присъди 8 400 и от депозита за експертиза 112лв. или общо 8 512лв.

Ответникът дължи и държавна такса върху присъдената сума на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 14 400лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, да заплати на Т.Д.Й. ЕГН ********** и Ж.В.Й. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес, чрез адв. Б.З., сумата от по 180 000 (сто и осемдесет хиляди ) лева на всеки от тях,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане –причинена смърт на И.Т.Й., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 06.09.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от 06.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, да заплати на адвокат Б.В.З. ЕГН ********** на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита сумата 10 260 лв.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 14 400лв. държавна такса.

ОСЪЖДА Т.Д.Й. ЕГН ********** и Ж.В.Й. ЕГН ********** и двамата от от гр. Ямбол, ул. „Козлодуй“ 1-Б-7*************, със съдебен адрес ***, офис 5, чрез адв. Б.З. да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 8 512 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :