Определение по дело №6355/2019 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №…

гр.София,  18.06.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                      

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1. ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

                                                                           2. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георгиева ч.гражд.дело  № 6355 по описа за 2019  година, съобрази че:

 

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С жалбата си с вх.№ 42551 от 28.03.2019 г. (с пощ.клеймо от 26.03.2019 г.) длъжникът по изпълнението С.И.С. обжалва действия на съдебния изпълнител - отстраняване от имот, с доводи, че не е надлежно уведомен и поради нередовност по процедурата по връчване и неясно съдържание на уведомленията за въвода, в частта за описанието на имота.

 Излагат се доводи, че постановлението за възлагане, възоснова на което се извършва въвода също не съдържа точно описание на имота, че изпълнителното дело е било спряно и въобще правото на принудително изпълнение е било погасено поради изтекла давност, поради което извършените действия са незаконосъобразни.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят не е подал писмени възражения по жалбата.

Купувачът по публичната продан И.А.И. е депозирал становище, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Взискателят „У.Б.„ АД депозира възражение, че жалбата следва да се остави без уважение. Поддържа, че действията на съдебния изпълнител по въвод във владение на купувача не е изпълнително действие в полза на взискателя, а на купувача по публичната продан. Действието по въвод във владение на купувача не е изпълнително действие и няма значение дали е спряно изпълнителното производство спрямо между страните, или не.

Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е недопустима, а евентуално  и  неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното копие от изп.дело № 20198510400395 по описа на ЧСИ  М.П.с рег.№ 851 с  район на действие СГС, изпълнителното производство е образувано против длъжниците С.Г.С.и С.И.С. за удовлетворяване на парично вземане на „У.Б.“ АД в размер на 163499, 77 евро главница, договорна лихва в размер на 7776, 90 евро за периода от 20.01.2010 г. до 15.07.2010 г., законна лихва и разноски в размер на 6699, 76 лева възоснова на изпълнителен лист от 27.11.2010 г. по ч.гр.д.№35880 по описа за 2010 г. на СРС, ГО, 60 състав.

След проведена публична продан с постановление за възлагане от 29.04.2011 г., влязло в сила на 16.09.2011 г., недвижим имот на длъжниците – апартамент, находящ се в гр.София, бул.“*****, етаж 3, с площ от 68, 85 кв.м , състоящ се от две стаи, кухня, баня клозет, вестибюл и две антрета, при съседи: М.К.К., С.П.П., И.З.М., В.С.,  Е.С.и Н.А., заедно с прилежащите с таванско помещение №23 с площ от 8, 666 кв.м.,  и избено помещение №11  и 0, 036 ид. части от общите части на сградата „Съпритежателен дом „Бузлуджа“ и от правото на строеж на УПИ I-1 по плана на гр.София, местност ГГЦ-Г-6 Част II, с площ от 333 кв.м., при съседи:бул.“Витоша, ул.“Бузлуджа“, УПИ II-2 и ПИ 15 е възложен на И.А.И.. Видно от справка от Служба по вписвания София постановлението е вписано с акт №164, том 116 с номер вх. рег.47641 от 01.11.2011 г. Подадената против същото жалба от лица без интерес от обжалване е оставена без разглеждане с определение по ч.гр.д.№23857/19.09.2017 г. на СГС, IV г въз състав, вл. в сила на 31.10.2017 г. като недопустима.

Изпълнителното дело е било прехвърлено на ЧСИ М.П.от ЧСИ У.Димоларова, където е било образувано под №20118580400013 – видно от уведомление с изх.№ 10368/22.02.2019 г., протокол от 22.02.2019 г. и приемо-предавателен протокол № 4486/22.02.2019 г. От представеното  Решение № 1406/27.02.2019 г. на СГС, I ГО по ч.гр.д.№5559 от 2013 г. влязло в сила на 27.02.2019 г., се установява, че е било отменено Разпореждане на ЧСИ Димоларова, за отказ на купувача И.А.И. за въвод във владение на възложения му недвижим имот е постановление за възлагане от 29.04.2011 г.

По молба с вх. № 15631/25.02.2019 г. от купувача И.А.И. за извършване на въвод във владение въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на закупения от него имот, съгласно чл. 498 от ГПК, ЧСИ е насрочил и извършил въвод във владение на 19.03.2019 г.  Съобщението за насрочения въвод е връчено на С.Г.С.- лично на 27.02.2019 г., а връчването на съобщението до длъжника Св.С. е извършено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК чрез уведомление залепено на 27.02.2019 г., поради което на основание чл.47, ал.5 от ГПК се счита за връчено на 13.03.2019 г. – преди датата на въвода. На 14.03.2019 г. длъжникът С.Г.С.е подала молба с вх. № 19701 за  „прекратяване на всякакви изпълнителни действия“, като същата е оставена без уважение (стр.947 - 952). С молба вх. № 20588/18.03.2019 г. е поискано спиране на насрочения въвод, въз основа на представена Обезпечителна заповед, издадена на 18.03.2019 г. по гр.д.2759/2018 г. на Варненски окръжен съд (стр. 967-968). По искане на ЧСИ на 19.03.2019г. на служебния имейл на ЧСИ М.П.е постъпило електронно съобщение от Председателя на Окръжен съд - Варна (от имейл *********@*****.********) в 11, 21 часа, с което се удостоверява, че представената обезпечителна заповед от 18.03.2019 г., издадена по гр.д. 2759/2018 г. по описа на Окръжен съд - Варна представена в кантората на ЧСИ Петков, не е издадена от Варненския окръжен съд.

Съгласно Протокол за въвод във владение на недвижим имот изх.№ 14339/19.03.2019 г., купувачът И.А.И. е въведен във владение в процесния имот. Видно от Протокола подписан лично от С.Г.С.и С.И.С., същите са заварени в имота и са подписали са протокола, в който са отразени изявления на длъжниците и на купувача относно изнасяне на ценните вещи и на други движими вещи.

 На 26.03.2019 г. от ЧСИ е изпратена информация на Районна прокуратура - Варна, и е предоставена обезпечителната заповед от 18.03.2019 г. за предприемане на следващите се действия. На 02.04.2019 г. с Приемо-предавателен протокол с изх. №17382, изпълнителното дело №20198510400395 е изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Д.П.Я.по искане на взискателя. Същото е преобразувано под номер № 20197110400515 по описа на ЧСИ Д.П.Я., видно от съобщение вх.№ 28815/15.04.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, при така изложеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Жалбата е недопустима.

Защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес  се осъществява чрез жалба действията на съдебния изпълнител в хода на принудителното изпълнение. В производството по обжалване се реализира потестативното право на обжалващия да получи отмяна на определен несъдебен акт.  В нормата на чл.435 от ГПК лимитативно и изчерпателно изброява действията на съдебният изпълнител, които могат да бъдат атакувани по пътя на обжалването от страните по  изпълнението и от трети лица. Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително. Законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу изрично изброени действия на съдебния изпълнител и не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които страна по делото или трето лице счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които те считат, че са незаконосъобразни. Съществуването на правото на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на същото, надлежното подаване на жалбата и разглеждането й от съда. При липсата й същата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане от съда.

Настоящата хипотеза попада в обхвата на регламентирания в разпоредбата на чл. 498 от ГПК въвод във владение на купувача, която се различава от хипотезата на въвод във владение по реда на чл. 522 от ГПК. В  чл. 498, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдебният изпълнител въвежда във владение на имота купувача въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, като въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. За тези лица законодателят в чл.498, ал. 2 от ГПК е предвидил, че могат да се защитят само с иск за собственост, изключвайки възможността за защита по чл. 435 от ГПК. Лицата, посочени в разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК, могат да бъдат и страни в изпълнителното производство, какъвто е  и жалбоподателя по настоящето дело. С оглед на гореизложеното при насрочване на въвод във владение на имот, който вече е възложен с влязло в сила постановление каквото е процесното жилище, страните в изпълнителното производство, в това число и жалбоподателят, не разполагат с възможността да обжалват насрочването и извършването на въвода, тъй като това действие излиза извън обхвата на посочените в чл. 435 от ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване. Отстраняването на длъжника, или на трето лице, от имот като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител (чл.435, ал.2, т.3 от ГПК) е налице само при въвод на кредитора във владение при реализиране на правото на принудително отнемане на вещи, по реда на чл.522 от ГПК, то не е налице при въвод на купувача във владение след публична продан (чл.498 от ГПК). В този смисъл решение № 253/19.04.2010 г. по гр.д.№228/2010 г. на ВКС, IV ГО;  Определение № 12185 от 20.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 5741/2019 г., както и  Решение № 129/30.06.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на ВКС, І г. о. и Определение № 138/06.03.2017 г. по гр. д. № 4099/2016 г. на ВКС, І г. о., приемащи, че защитата по чл.435 от ГПК е неприложима. Същото не попада в обхвата и на останалите действия на съдебния изпълнител, предвидени в ГПК като такива подлежащи на обжалване, поради което жалбата се явява недопустима.

За да направи тези изводи, съдът взе предвид, че в случая изпълнителното производство е образувано, възоснова на изпълнителен лист за реализиране на притезание, поради което са проведени изпълнителни действия за продажба на имущество на длъжниците. След стабилизиране на постановлението за възлагане, съгласно разпоредбата на чл.498 от ГПК, купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. След като имотът е бил възложен с влязло в сила постановление за възлагане, законът задължава съдебния изпълнител да въведе купувачът във владение. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила. Въводът се извършва по същото изпълнително дело като номер на делото. Налице е друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на вземането на взискателя изпълнителен процес. Той се води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публична продан срещу длъжника (или трето лице) за предаване на владението на купения имот, за установяване на фактическа власт върху него и е различно от изпълнителното основание, възоснова на което е образувано изпълнителния процес. От изложеното следва извода, че в рамките на така развиващото се процесуално правоотношение не се извършват никакви други изпълнителни способи по см. на ГПК. Въводът се извършва в имота, съгласно постановлението за възлагане и срещу което и да е трето лице – в т.ч. и действителния собственик.

Правото на купувача да бъде въведен във владение произтича пряко от закона, който задължава съдебния изпълнител да въведе купувача във владение, възоснова на влязлото в сила постановление за възлагане. Дори не са необходими никакви действия от страна на купувача, с които да се сезира съдебния изпълнител, а в конкретния случай се установява и активността на купувача. След като е останало неудовлетворено правото на купувача да бъде въведен във владение по специалния ред предвиден в ГПК, той е поискал извършването на въвода.

 Следва да се посочи също, че доводите на жалбоподателя основани на твърдения за спиране на изпълнителното дело и на въвода по разпореждане на съда са неоснователни. Само взискателят е този, който може и следва да понася санкцията на закона от прекратяване и спиране на изпълнително производство, защото само той е страна по същото. Още повече, че се установи, че представената „обезпечетиелна заповед“, възоснова на която жалбоподателят твърди да е спряно изпълнението на конкретното действие на ЧСИ всъщност въобще не е съставяна от ОС Варна. Както се посочи извършените от ЧСИ действия не са изпълнителни действия по изпълнително дело, а такива, извършени в рамките на друго, самостоятелно, макар и функционално свързано с първото, производство, поради което факта дали изпълнението е прекратено, или спряно са без правно значение за възникване на правото на купувача по публичната продан. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 87 от  22.07.2015 година на ВКС, III ГО по гр. дело № 659 по описа за 2015 година. Доводите на жалбоподателя длъжник за погасяване на изпълняемото право също са неотносими към предмета на делото. Следва да се има предвид, че от незаконосъобразни действия, респ. бездействия на съдебния изпълнител, в това число и за лица, които не са страни по делото могат да произтекат вреди, но защитата в този случай се осъществява по исков ред и не е предмет на производството по обжалване действия на съдебния изпълнител.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№ 42551 от 28.03.2019 г. от С.И.С. против действия на съдебния изпълнител – въвод във владение в недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*****, съгласно Протокол за въвод във владение от 19.03.2019 г. по изпълнително дело № 20198510400395 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                       2.