РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Бургас , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Тодорка С. Каракерезова
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско
дело № 20202100502267 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
“Макстон Груп” ЕООД, чрез проц. му представител адв. Иляз против Решение № 1585 от
08.07.2020 г. по гр. д. № 511 по описа за 2020 г. на Районен съд – Бургас, с което са
отхвърлени исковете на жалбоподателя, предявени против “Застрахователна компания
Уника” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Тодор
Александров” № 18, представлявано от Николай Иванов и Димитър Тонев за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 7728,84 лв. – неплатено
застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка “Каско”, сключена между страните
с полица № 19006110325/26.08.2019 год. за вреди от ПТП, настъпило в 10 часа на 17.10.2019
год. на път Е-79, км. 161.100, причинени на товарен автомобил “***, ведно със законната
лихва върху горната главница , начиная от 27.11.2019 год. до окончателното й изплащане.
С решението “Макстон груп” ЕООД е осъдено да заплати на ЗД “Уника” деловодни
разноски в размер на 100 лв.
С депозираната въззивна жалба се иска отмяна и постановяване на ново решение, с
което предявения иск да бъде уважен в неговата цялост.
В депозираната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционния съд е допуснал
съществено процесуално нарушение свързано с анализ на доказателствата и фактите.
Оспорва извода на районния съд за неоснователност на исковата претенция, поради
недоказаност на размера на вредите и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.
В тази връзка излага подробни съображения за начина на настъпване на ПТП, във връзка с
който непосредствено след инцидента е била заведена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. Твърди, че претенцията е била съпроводена с протокол за
ПТП № 1612629/17.10.2020г. от МВР, съобразено с т.12.3.4 от ОУ за застраховка “Каско на
МПС”, а за размерът на вредите бил извършен оглед на МПС съгласно т.12.4 от ОУ на
застрахователя. Сочи, че за извършения оглед бил съставен опис на щета №
1
19110060069/07.11.2019г., подписан от представител на застрахователя и представител на
сервиза, като щетите описани в него изцяло кореспондирали на представената от “Омникар
Ауто” ООД фактура. Освен това сочи, че както описа на щетата, така и проформа фактурата
били подписани от едно и също лице, което доказвало, че е налице пълно припокриване
между посочените в описа щети и извършените от сервиза услуги.
На второ място жалбоподателят оспорва отказа на застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение, като в тази връзка твърди, че пред първата инстанция е
ангажирал доказателства оборващи тезата на ответното дружество, че водача на МПС е
превишил допустимите от закона норми за употреба на алкохол.
С въззивната жалба, подадена от “Макстон Груп” ЕООД са направени
доказателствени искания за извършване на съдебно-техническа експертиза за установяване
размера на причинените от ПТП вреди, както и за прилагане на следните писмени
документи: заверено копие от протокол за ПТП № 1612629/17.10.2020г., заверено копие от
опис на щета № 18110060069/07.11.2019г. и копие на разпечатка от сайта на “Уника” АД за
ползваните сервизи.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна по жалбата ЗД
“Уника”, с който се оспорва изцяло въззивната жалба на “Макстон груп” ЕООД и се иска
същата да бъде оставена без уважение, а решението на Бургаския районен съд да бъде
потвърдено като правилно за законосъобразно. Не са заявени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
По направените от въззивника доказателствени искания въззивната инстанция се е
произнесла с мотивирано Определение в закрито с.з. от 19.10.2020г. като е счела същите за
преклудирани.
В с.з. въззивникът не се явявя, представлява се от адв. Иляз, която поддържа
съображениято изложени във въззивната жалба. Излага аргументи, че представеният с
жалбата опис представлява новооткрито доказателство за представляваното от нея
дружество, поради което поддържа искането си същото да бъде приобщено по делото.
Твърди, че документът не е бил подписван от служител на “Макстон груп”, тъй като лицето
К.В.*** не е бил негов служител. В тази връзка представя разпечатка от НАП за
действащите трудови договори.
В с.з. въззиваемата страна ЗК “Уника” АД, редовно уведомена, не изпраща
представител. Депозира молба, с която изразява становище по съществото на спора, прави
възражение за прекомерност на разноските.
След изслушване становището на въззивника, с Определение от 16.11.2020г., БОС е
отменил предходното си определение, в частта, в която са оставени без уважение
доказателствените искания на въззивника, допуснал е събирането на представените писмени
доказателства отложил е делото и е дал възможност за становище на въззиваемата страна.
С протоколно определение от 14.12.2020г., след запознаване със становището на
въззиваемата страна, съдът е приел представените с въззивната жалба писмени
доказателства, както и представените в с.з. два броя справки за актуално състояние на
трудови договори от електронната система на НАП. Искането за допускане на съдебно-
техническа експертиза е оставено без уважение, поради настъпила преклузия.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК, поради което
съдът я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните
по делото доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за
установено следното:
Районен съд – Бургас се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ и акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира за осъждане на
ответника ЗК “Уника” АД да заплати на ищцовото дружество “Макстон Груп” ЕООД,
сумата от 7727,84 лв. – неплатено застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка
“Каско”, сключена между страните с полица № 19006110325/26.08.2019 год., за вреди от
ПТП, настъпило в 10 часа на 17.10.2019 год. на път Е-79, км. 161.100, причинени на товарен
2
автомобил “***”, рег. № А 0018 МН, ведно със законната лихва върху горната главница,
начиная от 27.11.2019 год. до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 17.10.2019г. в 10.00ч. в общ. Мездра
на път Първи клас № 1 е извършено ПТП от водача на товарен автомобил с рег. № А0018
МН, марка ***, собственост на “Макстон Груп” ЕООС, в резултат на което са настъпили
имуществени щети по застрахованото МПС. Твърди, че след произшествието, товарният
автомобил бил репатриран до оторизирания сервиз на Дачия “Омникар Ауто” ООД, където
вредите били описани и калкулирани на сумата от 7727, 84 лв. Сочи се, че непосредствено
след инцидента на два пъти били предявявани претенции за изплащане на договореното
застрахователно обезщетение като ответното дружество отказало да го изплати, поради
употребата на алкохол от страна на водача на *** с рег. № А 0018 МН. Навежда доводи, че
отказът е неоснователен, тъй като водачът на автомобила действително е бил тестван по
надлежния ред, но два пъти – веднъж с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен номер 0014, а впоследствие и с лабораторно изследване на кръвта, последното от
които показало 0.34 промила алкохол. Тъй като Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества давала приоритет на
резултатите на кръвната проба, то застъпва становище, че водачът не е превишил
максимално допустимата граница на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
посочена в чл.5, ал.3 от ЗДвП. Сочи, че това било видно и от съставения АУАН и НП на
водача, по силата на които спрямо него била реализирана само отговорност за нарушаване
на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответното дружество е
оспорило предявения иск като неоснователен и по размер. Не се оспорва наличието на
валидно сключено имуществена застраховка “Каско” към датата на настъпване на
процесното събитие. Излага доводи в подкрепа на тезата, че е налице основание за
заплащане на застрахователно обезщетение, предвид липсата на данни за това в колко часа е
взета кръвната проба, удостоверяваща наличието на алкохол в кръвта, предвид факта, че
протокола за ПТП е съставен два часа след инцидента. Последното обуславяло извод, че
водачът на автомобила е управлявал с много над разрешената по закон норма за количество
алкохол в кръвта към момента на ПТП, щом първоначалната проверка сочила 0,88 промила.
Твърди, че предвид голямата времева разлика в двата теста на водача, има вероятност
същият да е приемал храни и/или напитки и извършвал действия, с които да намали
концентрацията на алкохол в организма. С оглед изложеното поддържа тезата, че е налице
основание по смисъла на чл.6.2.2. от Общите Условия, изключващо отговорността на
застрахователя. Оспорва и размера на иска, като твърди, че претендираната сума за
извършването на ремонт е завишена. Възразява срещу иска за заплащането на законна лихва
върху претендираното обезщетение, в качеството му на акцесорен предвид
неоснователността на главния иск.
По делото е безспорно, че товарният автомобил марка ***, собственост на “Макстон
Груп” ЕООД, е застрахован при ответника ЗК “Уника” АД по застрахователна полица № №
19006110325/26.08.2019 год. с покрити рискове по клауза – “Пълно Каско”, със срок на
валидност на застраховката от 28.08.2019г. до 27.08.2020г. Не се спори, че на 17.10.2019г. в
10.00ч. е настъпило застрахователно събитие с покрит риск – частична повреда на МПС, в
резултат на ПТП, причинено от водача на товарния автомобил “***” с рег. №***, за който
било установено, че е управлявал след консумация на алкохол, както и че по повод на
възникналото ПТП на водача е бил съставено наказателно постановление и е била
реализирана административно-наказателната му отговорност за извършено нарушение по
чл.23, ал.1 от ЗДвП. Не се спори, че непосредствено след настъпване на застрахователното
събитие, на 17.10.2019г.г. ищецът е уведомил ответника и е поискал изплащането на
обезщетение, но с писма от 15.11.2019 г. и 27.11.2019г. застрахователят е отказал да му
плати застрахователно обезщетение с мотив, че наличието на алкохол на водача Мирослав
Георгиев към момента на ПТП е било над допустимите от закона норми, което изключващо
отговорността му основание.
Пред районния съд са събрани писмени доказателства.
3
С обжалваното решение, районния съд е приел, че между страните е налице валидно
сключен договор за застраховка и същият е породил предвидените в закона и целени от
страните правни последици, като в тази връзка са счетени за неоснователни възраженията на
ответника за наличие на основанието визирано в чл.6.2.2. от Общите му условия, което би
било налице, само в случай на влязло в сила съдебен акт или наказателно постановление, с
което водачът на МПС е признат за виновен за употреба на алкохол над законоустановените
норма, а такова по делото липсвало. Изложил е съображения, че предявеният иск се явява
недоказан, тъй като по делото липсвали ангажирани доказателства досежно естеството на
уврежданията по автомобила, техният размер и причинно-следствената връзка с процесното
произшествие. В тази връзка е посочил, че единственото представено доказателства в тази
връзка е проформа фактура, която не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, тъй
като е съставена от трето за спора лице. Посочил е, че доказателствената й стойност е ниска
и няма как да бъде взета предвид от съда, с оглед липсата на доказателства за настъпилите
по автомобила увреждания и съставянето й на един значително по-късен етап от време. По
изложените съображения е отхвърлил предявения иск, както и обективно кумулативно
съединения с него акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за
неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и
счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните,
поради което не следва събраните по делото доказателства отново да се описват и от
въззивния съд. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от
първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се
преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за
недоказаност на предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, които са формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка. Въззивния съд намира тези изводи на БРС за
правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното
решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин същите стават част и от въззивното
решение.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Депозираната въззивна жалба срещу решението е бланкетна и със същата не се
релевират оплаквания за допуснати пороци касаещи атакуваното първоинстанционно
решение, а отново се поддържа довода за това, че са налице доказателства за щетите и
стойността на застрахователното обезщетение и претенцията е доказана по основание и
размер.
Още с доклада си по делото, първоинстанционния съд е разпределил надлежно
доказателствената тежест между страните, като е указал, че в тежест на ищцовото дружество
е да установи положително, при условията на пълно и главно доказване както вида и
4
размера на нанесените върху автомобила повреди, така и причинно-следствената връзка
между тях и процесното ПТП, а че в тежест на ответното дружество е да проведе насрещно
и непълно доказване на възражението си за наличие на основание изключващо
отговорността му.
Въпреки така дадените указания, нанесените по автомобила вреди са конкретизирани
за първи път пред въззивната инстанция след като предяваната искова молба е била
намерена за нередовна. За първи път пред въззивната инстанция са били представени и
относими към преценката за естеството на увредата писмени доказателства – заверени
преписи на протокол за ПТП № 1612629, издаден от мл.автоконтрольр при РУ –Враца и опис
на щети от 07.11.2019г., подписан от представител на застрахователя, както и е направено
доказателствено искане да бъде допусната съдебна-автотехническа експертиза за
установяване размера на причинените от ПТП вреди, оставено без уважение от настоящата
инстанция с протоколно определение от 07.11.2020г., поради настъпила преклузия.
Приобщения в хода на въззивното производство частен свидетелстващ документ
озаглавен “опис на щети”, е подписан от представител на застрахователното дружество,
който факт не е оспорен. Поради това съдът счита, че същият обективира признание за
неизгодни за ответното дружество факти и същият представлява годен доказателствен
източник, който удостоверява настъпилите от ПТП вреди (в този смисъл е Решение № 43 от
26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Вида на описаните като увредени
автомобилни детайли, кореспондира изцяло с мястото на настъпване на колизия между
двете превозни средства, отразено в съставения от пристигналия на местопроизшествието
служител на КАТ, а именно в предната част на товарен автомобил *** и в задната част на
товарен автомобил Нисан Навара.
Горните обстоятелства обаче не могат да доведат до категоричен и обоснован извод
за това какъв е бил механизма на настъпване на ПТП. Сведения в тази насока не могат да
бъдат почерпени и от съставения за целта протокол за ПТП, в който е описана схема на ПТП
и е посочено, че до сблъсъка между двете МПС-та се е стигнало след като едното е
настигнало другото и го е блъснало в задната му част. Това е така, тъй като същият
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 от ГПК и обвързва
съда с материална доказателствена сила, но само досежно тези факти, които попадат в
удостоверителната компетентност на съставилия го служител. По делото няма данни
механизмът на ПТП да е бил възприет лично от пристигналите на местопроизшествието
служители, поради което в свидетелстващата си част, документът обхваща само
констатираната обстановка, разположение на участвалите в ПТП автомобили и видимите
щети по тях.
По делото няма ангажирани доказателства и относно размера на причинените
имуществени вреди към датата на деликта, като данни в тази насока не могат да бъдат
почерпени и от представената от ищеца проформа фактура, издадена от “Омникар Ауто”,
доколкото както правилно е отбелязъл районния съд е съставена от трето за спора лице, в
един доста по-късен момент. Проформа фактурата сама по себе няма доказателствена сила и
не обвързва ответника, тъй като няма негов подпис. По съществото си този документ
представлява своеобразен вид оферта и с него не се доказва плащане. Проформа фактурата
не представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, който съдът да е
длъжен да зачете. Издаването на проформа фактурата в един значително по-късен момент, а
именно три месеца след процесния инцидент компрометира допълнително
доказателствената й сила по смисъла на чл. 178, ал. 2 от ГПК.
По така изложените съображения настоящата инстанция намира предявените искове
за изцяло недоказани по своето основание и размер. Налага се заключение за постановяване
на съдебен акт в горния смисъл, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и доколкото въззиваемото дружество се е представлявало
5
от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от НЗПП
съдът намира, че в негова ползва следва да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. Този размер съдът намира за справедлив и адекватен
на извършената от юрисконсулта работа в хода на производството, изразяваща се в подаване
отговор на въззивната жалба и още две молби, с които по същество е поискано да бъде даден
ход на делото.
Водим от всичко описано и направените правни изводи, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1585/08.07.2020г. по гр.д. № 511/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.8 от ГПК “Макстон груп” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. “Лазур”, бл.100, ет.1, ап.6, представлявано
от Селим Селим, да заплати на ЗК “Уника” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Тодор Александров” № 18, представлявана от Димитър Тонев –
изп. директор и Николай Генчев – гл. изпълнителен директор, сумата от 100 (сто) лева,
представляващи направените по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6