№ 175
гр. Велико Т., 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО Т. в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500471 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна
жалба подадена от КР. Н. ИЛ., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Д. Ч и М. П.
СТ., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Л срещу решение № 260032/30.03.2021г.
по гр.д. № 1287/2020г. на Великотърновския районен съд, в частта, с която
се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на КР. Н. ИЛ., ЕГН: **********, от гр. В. Т. и М. П. СТ., ЕГН:
**********, от гр. В. Т., че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „У" АД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С, пл. "С.Н.", *** сумата от 10 260,96 /
десет хиляди двеста и шестдесет евро и 96 цента/ главница по договор за
банков потребителски кредит на физическо лице от 08.05.2013г.; сумата от 34,88 /
тридесет и четири евро и 88 цента/ лихва върху редовна главница за периода 15.06.2019г. -
18.10.2019г.; сумата от 55,23 / петдесет и пет евро и 23 цента/ лихва върху просрочена
главница за периода 15.06.2019г. до 29.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 29.11.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 1517/03.12.2019г. по ч.гр.д. № 3590/2019г. на ВТРС,
както и в частта, с която се осъждат КР. Н. ИЛ. и М. П. СТ. да заплатят на „У" АД
1
сумата 2 050,38 /две хиляди и петдесет лева и 38 ст./ представляваща
направени по делото разноски, както и сумата от 1 400,81 /хиляда и
четиристотин лева и 81 ст./ представляваща направени разноски по частно
гражданско дело № 1517/2019г. на ВТРС.
КР. Н. ИЛ. и М. П. СТ. считат чрез адвокат Д. С., ВТАК решението за
неправилно. Искат отмяна на решението и отхвърлянето на предявения иск,
с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от насрещната страна, която иска потвърждаване на решението.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл
съобразно наличните твърдения и събраните по делото пред първата
инстанция доказателства. Претендира се присъждане на сторените пред
настоящата инстанция разноски.
По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа
съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с
оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши
по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява
допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
2
Великотърновският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението в обжалваните части за правилно по същество.
От фактическа страна:
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е
правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се
установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в
първоинстанционното производство доказателства, на основание чл.272 от
ГПК, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,
приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е
необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от
фактическа страна приема за установени от събраните в
първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното
производство не са събирани доказателства.
От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства
от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на
събраните в първоинстанционното производство доказателства също
приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:
Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и
формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията
на ищеца като такава по 124 ал.1 от ГПК.
От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че кредитът е отпуснат на 8.05.2013 година по
посочената в договора банкова сметка. Според условията на договора
кредитът се олихвява с базов лихвен процент формиран от
тримесечен EUROBOR съгласно раздел трети от ОУ и премия и надбавка към базовия
лихвен процент. Базовият лихвен процент се формира като сбор от съответния пазарен
лихвен индекс определен в зависимост от валутата по кредита и за периода на олихвяване
се прилага едномесечен или тримесечен /шестмесечен EUROBOR , равен на индекса
публикуван на страницата на EUROBOR /LIBOR в 11 часа българско време, два работни
дни преди първия работен ден от всеки календарен месец или календарно тримесечие и се
прилага от първия работен ден на календарния месец, съответно тримесечие до деня,
предхождащ първия работен ден на следващия календарен месец , съответно календарно
3
тримесечие /раздел трети от ОУ, т. 9.1,9.2,9.3/. Годишният процент на разходите е
определен на 11,9162% към момента на сключване на договора. Както договорът, така и
приложеният към него погасителен план, в който са отразени падежните дати и размера
на вноската поотделно относно дължимата главница и лихва са подписани от
страните. В чл.17 от договора страните са се съгласили, че при неизпълнение на което и
да е задължение от кредитополучателя по договора или общите условия, или при
пълно и /или частично неплащане на което и да е парично задължение по
кредита цялото задължение по кредита става автоматично предсрочно
изискуемо, без да е необходимо изрично волеизявление или уведомяване от
страна на банката до кредитополучателя. Ответниците се бранят срещу иска
с няколко основни възражения. Относно възражението, че Общите условия
не са приложими към тях, тъй като не са ги подписали, същото е
неоснователно. Видно от договора за кредит длъжниците са декларирали
чрез положените от тях подписи, че Общите условия към деня на
подписването са им предадени, те са запознати с тях и ги
приемат. Релевират възражение относно липса на основание за настъпване
на предсрочната изискуемост на кредита, като твърдят , че има нередовно
предизвестяване на длъжника и на поръчителя поради посочени няколко
противоречащи си удостоверявания относно връчването им от ЧСИ.
Доказателствата по делото сочат, че изпратената покана-уведомление от
банката до длъжника КР. Н. ИЛ.. е връчена на неговата съпруга и
пълномощник М. П. СТ. на 2.10.2019 г. Посочената по-долу дата 2.09.2019
г. очевидно е сгрешена, тъй като по-горе връчителят е отразил, че е посетил
адреса на 30.09.2019 г., при което е събрал информация, че И. не живее на
адреса от известно време, поради което е залепено уведомление. На
30.09.2019 г. връчителят е осъществил телефонен разговор със солидарния
длъжник, също неживуща на посочения в договора адрес, при което тя е
обявила адреса, на който пребивава - различен от посочения в договора и е
получила уведомлението от банката за предсрочната изискуемост. Очевидно
е , че на 2.10.2019 г. е получила като пълномощник на съпруга си и
изпратеното до него уведомление. При позоваване от страна на банката на
настъпила предсрочна изискуемост на кредита ищецът следва да докаже
настъпването на предпоставките за това преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Съгласно задължителните постановки
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът има право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем според условията на договора, когато освен обективния факт на
4
неплащането изпълни и задължението си да уведоми надлежно длъжника относно
упражненото си право. Това уведомяване следва да е извършено преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като едно от условията за уважаване на
предявения установителен иск в производството по чл. 422,ал.1 от ГПК. С връчването на
длъжниците на уведомлението от банката относно обявяването на кредита за изцяло
предсрочно изискуем и с изтичане на предоставения 14 -дневен срок за доброволно
изпълнение на просрочените към 16.09.2019 г. задължения, е осъществена една от
предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост. Установи се, че е налице
и другата предпоставка за това именно обективният факт на неплащането. Договорът
предвижда, че предсрочна изискуемост на целия кредит може да се обяви при неплащане
пълно и/или частично на което и да е задължение по него. От приложеното извлечение от
сметка в заповедното производство е видно, че не са платени в срок вноските по главница
и лихви, считано от 15.06.2019 г. до 18.10.2019г. Експертизата на вещото лице,
кредитирана от съда като компетентна и обоснована показва в табличен вид, че от
15.06.2019 г. длъжникът е започнал да допуска просрочия, като тази вноска е частично
платена, както относно главницата, така и лихвата при това не на падежа, а на
23.08.2019 г. На 1.10.2019 г. е погасена частично за главница и лихва вноската за 15.07.2019
г. Вноската от 15.08.2019 г. е платена само частично за лихва на 19.11.2019 г. Частични
плащания има и по вноската с падеж 15.09.2019 г. при внесени суми на 18.12.2019 г.
Последното погасяване е от 16.01.2020 г. отнесено към вноска от 15.10.2019 г. Тоест
безспорно се установи, че банката е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем преди да подаде заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Относно възражението за нищожност на договора по отношение на клаузите
относно формираните лихвени проценти, поради тяхната неравноправност съдът намира
възражението за неоснователно. Както в договора, така и в Общите условия приложими
към него ясно и конкретно са определени начина и методиката за формиране на годишния
лихвен процент, обвързан с надбавка, която не се променя и базов лихвен процент
обвързан с промяната на пазарния индекс EUROBOR . Конкретно и точно са разписани
методиките за определяне на лихвения процент съобразно промяната на индекса в
приложимите Общи условия и ясно е указано, че същите стават достояние на
длъжниците чрез обявяването им на сайта на банката, на гишетата и в извлечението от
сметка изпратено на последния известен адрес на банката по реда за уведомяване
предвиден в договорите. Договореният ГЛП и ГРП не противоречат на закона или на
добрите нрави и са изцяло съобразени, както с императивната разпоредба на чл. 19, ал.4
от ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или валута, определена
с постановление на МС на Р България, така и със съдебната практика , според която
няма нарушение на добрите нрави при определяне на възнаградителна лихва, която не
надвишава трикратния размер на законната лихва. Видно от заключението
на вещото лице по ССчЕ, такова надвишение няма, напротив месечната
5
погасителна вноска се е променяла към намаляване съобразно промяната в
пазарния индекс отразяваща се на годишния лихвен процент.
Според съдебно-икономическата експертиза допусната във
въззивната инстанция не променя направените изводи.
С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният иск е
основателен. Установени са всички необходими предпоставки за уважаване
на исковите претенции. Предвид направените изводи за основателност на
предявения иск следва да се потвърди решението на първостепенния съд.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и искането за произнасяне по направените по
делото разноски, на ответник жалба следва да се присъдят сторените по
делото разноски.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260032/30.03.2021г. постановено по гр. д. №
1287/2020г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА КР. Н. ИЛ., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Д. Ч и М. П. СТ.,
ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Л да заплатят на „У" АД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С, пл. "С.Н.", *** съдебно -
деловодни разноски за въззивната инстанция, в размер на сумата от 200,00 лева - разходи
за ЮК-възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване на основание чл.280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на РБ, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6