Решение по дело №200/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 348
Дата: 25 юни 2019 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20185300900200
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                    348/ 25.06.2019 година,  гр.Пловдив

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на шести юни две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№200 по описа за 2018г., намира за установено следното:

Иск с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ /отм/.

Ищцата В.В.В., ЕГН ********** *** твърди, че на ***. около *** часа в землището на ***, на главен път І-8, в района на 268.4 кв, при управление на лек автомобил „Р. К.“ с рег.№ РВ **** РК водачът А.В.П., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил следните телесни увреждания на ищцата: коремна травма, представяща се с разкъсване на тънкото черво, кръвоизлив в перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката /лигамент/ в коремната кухина и въздух в задперитонеалното пространство, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на трета и четвърта дланови кости на левия горен крайник, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник; сътресение на мозъка, контузия на главата и тялото, контузия на лакътна става и контузия на тазобедрена става.

Твърди се, че след инцидента В. е оперирана в УМБАЛ“Св.Георги“ЕАД – гр.* и изписана на ***. На *** по спешност е постъпила в същата болница и е изписана на ***. При преглед на 03.02.2015г. й е поставена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове“, а на 02.06.2015г. е поставена диагноза „тревожно разстройство, неуточнено“, които заболявания ищцата счита за последица от катастрофата. Твърди, че заради претърпените травми е изпитвала силни болки и страдания и изпитва постоянна тревожност, напрежение и депресивни мисли.

Поддържа се, че за автомобила, с който е причинено ПТП е била налична застраховка „гражданска отговорност“ със Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ посредством застрахователна полица №03113002079205 с покритие за периода ***. – ***. С влязла в сила присъда по НОХД №792/2016г. по описа на ПОС А.В.П. бил признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда.

От съда се иска да осъди ответника Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да заплати на ищцата сума в общ размер на 105 000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от претърпените травми, ведно със законна лихва, считано от датата на ПТП – ***. до окончателното изплащане. Въпреки, че ищцата претендира отделни суми за всяко едно от телесните увреждания, получени при катастрофата, съдът приема, че е предявен един иск за обезщетяване на неимуществените вреди – болки и страдания от получените при ПТП увреждания.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“№5 чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.А. оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва констативния протокол за ПТП, който не доказва вина и нарушение на правилата за движение. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като тя е пътувала без поставен предпазен колан. Счита, че претендираната сума е силно завишена като размер. Оспорва претенцията за лихва, каквато се дължи според него само от застрахования и посочва като приложим текста на чл.497 от КЗ. Твърди, че е налице забава на кредитора и застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

С влязла в сила присъда по НОХД №792/2016г. по описа на ПОС,  А.В.П., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ***. в землището на с.***, обл.*, на главен път І-8, в района на 268,4 км, при управление на лек автомобил „Р. К.“ с рег.№РВ***, е нарушил правилата за движение – навлязъл е в лявата за него /южна/ лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно се е движел лек автомобил „Л. И.“ с рег.№РВ****РК, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.В.В., ЕГН **********, изразяваща се в коремна травма, представяща се с разкъсване на тънкото черво, кръвоизлив в перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката /лигамент/ в коремната кухина и въздух в задперитонеалното пространство, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на трета и четвърта дланови кости на левия горен крайник, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник. За извършеното престъпно деяние на П. е наложено съответно наказание.

Предвид задължителната сила на решението на съда по наказателното дело /чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е налице виновно противоправно деяние от страна на А.В.П., изразяващо се в нарушаване на визираните в присъдата конкретни правила за движение. 

Приетата по делото експертиза на вещото лице Ст.М. установява, че водачът на лек автомобил „Р. К.“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се беше движил по северната лента на платното и не беше навлязъл в южната лента. Водачът на насрещно движещия се лек автомобил „Л.И.“, в който е пътувала ищцата, не е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Приетата медицинска експертиза на вещото лице Д.М. установява, че в причинна връзка със станалото ПТП са телесните увреждания на ищцата, които са описани в представените по делото медицински документи – коремна травма – кръв в коремната кухина, наличие на въздух в закоремното кухина, разкъсване на дванадесетопръстника, контузия на главата, сътресение на мозъка без загуба на съзнание, контузия на ляв лакът и лява тазобедрена става, счупване на дланови кости на лявата ръка. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че констатираното по-късно увреждане на междупрешленните дискове на В.В. не е в причинна връзка със станалото ПТП. Експертизата установява още, че получените болки в областта на коремната кухина и лявата длан са били интензивни по време на травмата и са отшумявали постепенно във възстановителния период за 2-3 месеца. Причинена е била болка със силно изразен характер, поради засягане на важни части в коремната кухина, ограниченото обслужване по време на лечението и трудностите в постоперативния период за възстановяването на перисталтиката на червата и нормалното захранване на организма. На 03.08.2014г. е извършена операция на ищцата с проникване в коремната кухина, проведена е антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Изписана е на ***. Поради продължаващите болки в лява длан е консултирана амбулаторно от ортопед – травматолог на 26.08.2014г., когато се установява счупване на двете кости /трета и четвърта/ на дланта. Извършен е контролен преглед на ръката на 24.09.2014г. поради продължаващи болки и е насочена към физиотерапия. Поради болки в корема под дясно подребрие след прием на пържени храни е постъпила за лечение в УМБАЛ „Св.Георги“ на 01.11.2014г.  и е изписана на 04.11.2014г. На 02.06.2015г. В.В. е прегледана от личния лекар, поради оплаквания от постоянна тревожност, напрежение и депресивни мисли, изписана е терапия.

От разпита на свидетелите Х.С.и К.Д., чиито показания се възприемат като обективни и непротиворечиви, се установява, че след инцидента ищцата е била в тежко състояние и е изпитвала сериозни болки за продължителен период от време, била сломена психически, много се притеснявала от белега, който ще й остане след операцията, затворила се в себе си, страхувала се да се качва в автомобил.

Въз основа на така събраните по делото доказателства се налага извода, че в резултат на ПТП на ***., виновно причинено от водача А.В.П., на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяваща се в болки, страдания и стрес от получените травми. Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП за управлявания от виновния водач лек автомобил „Р. К.“ с рег.№РВ****РК  е била налична застраховка “гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество, осигуряваща покритие за периода ***. – ***. Ето защо и предвид настъпилия вследствие на виновното поведение на водача на автомобила вредоносен резултат, съдът счита, че съгласно чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от телесните повреди, получени при ПТП. 

Не се доказаха възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Според вещото лице М. няма технически данни, от които да може да се определи дали В. е била с поставен предпазен колан. Според вещото лице Б. ищцата е пътувала в колата с поставен колан, тъй като травмата на коремната кухина е получена от натиск на колана към предната част на коремната стена и тъй като ако колан не е бил поставен, пораженията по тялото й щяха да са много по-тежки. Ето защо съдът счита, че ищцата по никакъв начин не е способствала за настъпване на вредите, а вината е изцяло на водача така, както е установена в наказателното производство и поради това няма основание за намаляване на обезщетението при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД.  

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от В. неимуществени вреди следва да се определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Предвид доказаните по вид и интензитет болки,  страдания и стрес в продължение на няколко месеца, съдът счита за справедливо обезщетението да се определи в размер на 50 000,00 лева.   За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 105 000,00 лева, претенцията ще се отхвърли като неоснователна. На основание чл.84, ал.3 ЗЗД сумата ще се дължи ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – ***. до окончателното изплащане.  Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи лихви, тъй като единственият задължен по отношение на лихвите е делинквента /застрахования/. Независимо, че отговорността на застрахователя се основава на сключения договор със застрахованото лице, тази отговорност е обусловена от наличието на предпоставките за реализиране на отговорността на застрахования като причинител на вредата, а последната съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД обхваща отговорността за лихви от деня на увреждането. По този въпрос практиката на ВКС е непротиворечива. Що се отнася до разпоредбите от сега действащия Кодекс за застраховането /КЗ/, на които се позовава ответника, същите не намират приложение в настоящия случай, доколкото застрахователното събитие е настъпило по време на действие на отменения кодекс и съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ се прилага част четвърта от отменения КЗ.

По отношение на разноските:

Съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.09.2017г. адв.Н.И.С. е оказал безплатна правна помощ на ищцата, изразяваща се в процесуално представителство по делото. Ето защо и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката сумата 2030,00 лева, равняваща се на минимално дължимото възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г., което се изчислява на базата на уважената част от иска. 

На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника е да заплати по сметка на съда държавна такса съобразно с уважената част от иска в размер на 2000,00 лева, както и да заплати направените разноски от бюджета на съда за експертизи в размер на 150,00 лева. 

Ответното дружество претендира заплащане на разноски и юрисконсултско възнаграждение и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК такива следва да се присъдят, както следва: 300,00 лева - възнаграждение за юрисконсулт /определено на основание чл.37 от Закон за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/ и 236,00 лева – разноски за вещи лица съразмерно с отхвърлената част от иска. 

         По изложените съображения съдът 

 

                                                   Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“№5 да заплати на В.В.В., ЕГН ********** *** сума в размер на 50 000,00/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес вследствие на телесни увреждания, изразяващи се в: коремна травма, представяща се с разсъсване на тънкото черво, кръвоизлив в перитонеалната кухина, кръвонасядане на връзката /лигамент/ в коремната кухина и въздух в задперитонеалното пространство, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на трета и четвърта дланови кости на левия горен крайник, довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник; сътресение на мозъка, контузия на главата и тялото, контузия на лакътна става и контузия на тазобедрена става,  които увреждания са причинени при ПТП на ***. в землището на с.***, обл.П. в резултат на виновно противоправно поведение на А.В.П., ЕГН ********** - водач на застраховано при ответника по застраховка “гражданска отговорност” МПС –  лек автомобил „Р. К.“ с РВ **** РК, ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – ***. до окончателното изплащане. 

         ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50000,00/петдесет хиляди/ лева до пълния предявен размер от 105000,00/сто и пет хиляди/ лева. 

         ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“№5 сумата 300,00/триста/ лева – възнаграждение за юрисконсулт и сумата 236,00/двеста тридесет и шест/ лева - разноски за вещи лица съразмерно с отхвърлената част от иска.   

ОСЪЖДА  Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“№5 на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на Н.И.С. – адвокат при Адвокатска колегия – гр.*, със служебен адрес: *** адвокатско възнаграждение в размер на 2030,00/две хиляди и тридесет/ лева, КАКТО и да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумите: 2000,00/две хиляди/ лева – държавна такса и 150,00/сто и петдесет/ лева - разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.    

         Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                          

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: