Решение по дело №315/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 115
Дата: 9 ноември 2020 г.
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20203000500315
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 11503.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева
Секретар:Юлия П. Калчева
Прокурор:Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20203000500315 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на РБ срещу решение № 78/9.04.2020 г. по гр.д.№ 437/19 г. на
Окръжен съд – Шумен в частта му, с която е уважен иска за неимуществени
вреди на С. П. Н. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от
35000.00 лева и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне
изцяло на предявения иск, евентуално – за намаляване на размера на
присъденото обезщетение.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ищеца оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в
обжалваната му осъдиттелна част.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
1
Предявени са искове от С. П. Н. срещу Прокуратурата на РБ с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 45000.00 лева и на
имуществени вреди в размер на 1600.00 лева, претърпени в резултат от
незаконно обвинение по чл.357, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което
впоследствие е оправдан. В частта му относно присъденото обезщетение за
имуществени вреди и в отхвърлителната му част за разликата над присъдения
размер от 35000.00 лева, до предявения размер от 45000.00 лева, решението е
влязло в сила.
Оспорвайки исковете, Прокуратурата на РБ твърди, че не е доказано
настъпването на негативни за ищеца последици, които да са свързани с
повдигнатото обвинение. Тъй като наказателното производство продължило 2
г. и 8 мес., а досъдебното производство – само 6 месеца, счита, че
претендирания размер на обезтението е завишен. Направено е искане за
прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, тъй като евентуалното увреждане е настъпило по
вина на ищеца, който с поведението си е дал повод за наказателното
преследване.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по
делото, че с постановление от 9.08.2011 г. по преписка 833/2011 г. е
образувано ДП № 14/2011 г. на ОСлО в ОП - Шумен срещу неизвестен
извършител, от материалите по което - протоколи за разпит на свидетели,
искания за предоставяне на данни от мобилни оператори и др. се установява,
че фактически се е провеждало срещу ищеца. С постановление от 19.07.2016
г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 357 ал.1 от НК ,
във вр. чл. 26 ал.1 от НК , за това, че по време на службата му в МВР, на
длъжност разузнавач V-та степен в сектор "БОП" – Шумен, през периода
01.12.2010 г. - 31.03.2011 г., при условията на продължавано престъпление,
разгласил информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл.25
от ЗЗКИ, която му е станала известна по служба и е взета мярка за
неотклонение „Подписка“. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД
№ 581/2016 г. на ШОС, приключило с оправдателна присъда № 7/29.03.2018
г., влязла в сила на 19.03.2019 г.
Показанията на свид. Св.И. – негов бивш колега и приятел установяват,
2
че през 2011 г. ищецът забелязал, че е следен. През 2013 г. всички служители
на ГД"БОП" с изключение на ищеца и на още един негов колега, били
преназначени в ДАНС. Той не получил преназначение, тъй като му бил отнет
достъпа до класифицирана информация, макар че имал дългогодишна кариера
в МВР и се ползвал с уважение и авторитет сред колегите си. Тогава със
сигурност разбрал за наказателното преследване и го приел като лична обида,
но се съгласил да започне работа в КАТ. Преживял тази промяна много тежко
и като голям провал и поради факта, че синът и брат му също били полицаи.
Затворил се в себе си, в продължение на месеци не искал да излиза от дома
си, влошило се здравословното му състояние.
Свид.В.А. - Началник на служба "Полиция" и Директор на ОД на МВР
установява сходни обстоятелства: при извършеното през 2013 г.
преструктуриране служителите от ГД"БОП" били преназначени в ДАНС, а на
тези с отказан достъп до класифицирана информация като ищеца било
предложено да заемат друга длъжност в полицията и това засегнало още един
служител освен него. Ищецът имал допълнителна квалификация в
Международната академия в Будапеща и бил добър професионалист.
Свид. Ст.Ж. - кмет на с.Царев брод и близък на ищеца от 40 г.
установява, че той бил дългогодишен полицейски служител в ГД"БОП", но
през 2013 г. – 2014 г. постъпил в КАТ. Тъй като отговарял за връчването на
призовки, знаел, че срещу него се води наказателно дело и това се
коментирало в селото. В резултат от това поведението му се променило,
станал разсеян и неконтактен, затворил се в дома си, не посещавал заведения,
уронило се доброто му име в обществото. Близки, роднини и приятели се
отдръпнали от него, престанали да го посещават.
Показанията на свид. Кр.К. - личен лекар на ищеца от 2000 г.
установяват, че след като се преместил да работи в КАТ ищецът започнал да
го посещава по-често - имал невротични оплаквания, безсъние, безпокойство,
не можел да се съсредоточи върху конкретна тема; наложило се лечение с
медикаменти за сън и антидепресанти, но въпреки това до 2018 г. тези
симптоми не отзвучавали. Ищецът имал високо кръвно налягане и
сърцебиене, за което също било прилагано медикаментозно лечение, а от
2016 г. - поради психическото напрежение, сърдечните му проблеми се
3
задълбочили.
Свид. Р.Н. - съпруга на ищеца установява, че той подозирал за
разследването срещу него от колегите си, които били викани на разпит, а през
2013 г. вече бил сигурен. Тогава започнали здравословните му проблеми, бил
напрегнат, умислен, приемал непрекъснато лекарства, ходел като сянка,
започнал да консумира алкохол, не спял по цяла нощ и бил неконтактен дори
с членовете на семейството си. Имал дългогодишна кариера в МВР и се
издигнал благодарение на качествата си; не можел да преживее случилото се,
което уронило доброто му име; загубил приятели и близки; проблемите му
със съня продължавали и понастоящем. Отнемането на достъпа му до
класифицирана информация и преместването на работа в КАТ през 2013 г.
било тоталният срив за него.
Назначената съдебно-психиатрична експертиза установява, че
започналото срещу Неделчев разследване станало за него източник на
продължителни и интензивни стресови преживявания. Тъй като изгубил
професионалната си роля, настъпил емоционален дискомфорт в семейството,
сринат бил общественият му престиж, което довело до интензивни негативни
мисли и ограничаване на междуличностните контакти. През 2016 г. започнали
невротичните, психично обусловените телесни оплаквания и вегетативните
симптоми. Създалата се продължителна психотравмена житейска ситуация е
оценена от експертизата като Разстройство в адаптацията, включващо
депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност
за справяне, за планиране на бъдещето или за продължаване на
съществуването в настоящата ситуация и може да продължи до две години.
Тъй като стресогенната ситуация е продължила по-дълго време, са
настъпили изменения в психиката на ищеца, оценени от експертизата като
Трайна промяна на личността, недължаща се на груба мозъчна увреда или
заболяване. Този тип разстройство е свързан с явна и трайна промяна в
начина, по който личността възприема, отнася се или мисли за околните и
себе си и неадаптивно поведение, което не е било наблюдавано преди
патогенното преживяване. Констатирани са: ситуативна емоционална
неустойчивост, соматичен дискомфорт, астения, подтикова угнетеност,
невъзможност за преживяване на радост, депресивни идеи за
4
безперспективност, хипохондрични опасения, спад във функционирането,
социално оттегляне.
Медицинската документация на ищеца по делото е с отбелязани
диагнози Хипертонична болест. Сърдечна невроза. Хипертонична криза,
Синусова тахикардия, Неорганично безсъние, Исхемична болест на сърцето,
Невроза, за които е прилагано медикаментозно лечение.
Съдът е обсъдил възражението на ответника за липса на основание за
ангажиране на отговорността му от 9.08.2011 г., когато е образувано ДП
№14/2011 г. на ОСлО в ОП срещу неизвестен извършител и е направил
правилен извод, че искът е доказан по основание и по отношение на
настъпилите преди повдигането на обвинението вреди за лицето, ако те са
пряка и непосредствена последица от предприети от нейни органи действия
относно него. Употребеният в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ израз "обвинение в
извършване на престъпление" следва да се тълкува разширително за нуждите
на специалния деликт, а не в стеснително, в наказателно-процесуалния му
смисъл. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство търпи
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите,
когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.
Приложените писмени доказателства установяват, че срещу ищеца като
обвиняем и подсъдим неоснователно е било водено наказателно
производство, продължило от образуването на ДП №14/2011 г., до
постановяването на оправдателна присъда, влязла в сила на 19.03.2019 г. Със
сигурност той е узнал за воденото срещу него наказателно производство през
месец октомри 2013 г., когато му е бил отнет допуска до класифицирана
информация и е започнал да търпи неимуществени вреди от това, поради
което следва да бъде обезщетен за претърпените от него болки и страдания
за целия период от 1.11.2013 г., до 19.03.2019 г. – общо около 6 години.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да възмезди
увредения за всички вреди, прилагайки критериите за справедливост по чл.52
от ЗЗД, с оглед характера на увреждането в личностната сфера на ищеца,
продължителността на разследването и тежестта на обвинението, възрастта
му, отзвука от това обстоятелство сред неговите близки, вида на взетата
мярка за неотклонение и нейното отражение върху личността на ищеца,
5
конкретните проявления на тези факти върху здравето, психиката на
увредения, цялостното отражение на предприетото наказателно преследване
върху живота му.
Съдът е съобразил размера на обезщетението както с изброените
критерии, така и с практиката на ВКС на РБ. Негативните преживявания на
ищеца са с висок интензитет и за продължителен период от време - около 6
години, а престъплението, за което е бил оправдан е "тежко" по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. На обезщетяване подлежат не само вредите, претърпени от
ищеца по време на наказателното производство, но и тези след това, тъй като
състоянието му не се е подобрило и негативните последици върху здравето
му продължават.
Изводът за основателност на иска за сумата от 35000.00 лева е
правилен – посоченият размер възмездява неимуществените вреди от
незаконното обвинение, в съответствие е с тежестта им и е справедлив по
смисъла на чл.52 от ЗЗД. Твърденията на Прокуратурата на РБ, че
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането не се подкрепят от
доказателствата по делото, поради което възражението по чл.5 ЗОДОВ за
съпричиняване от страна на ищеца е неоснователно.
Следователно, решението в обжаблваната му част, следва да бъде
потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени разноските по
делото в размер на 1150.00 лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/9.04.2020 г. по гр.д.№ 437/19 г. на
Окръжен съд – Шумен в обжалвананата му част, с която е уважен иска за
неимуществени вреди на С. П. Н. срещу Прокуратурата на РБ, с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 35000.00 лева и са присъдени
разноските по делото. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Н. с
ЕГН ********** от с.Царев брод, ул.Кирил и Методий" № 6, сумата от 1150
6
/хиляда сто и петдесет/ лева, разноски за настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7