Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,02.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ
ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№3340 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.Й.Й. с ЕГН ********** ***
ищецът „АСВ“ЕАД със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано поотделно от изпълнителните директори Н. Т.
С. и М. Д. Д. твърди, че на 20.11.2017г. е сключен индивидуален от договор за
продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение №1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземани/ цесия/ от 20.12.2016г,
които договори са сключени между „У. К. Ф.“ЕАД с ЕИК ********* и ищеца , по
силата на което вземането на „У. К. Ф.“ЕАД
срещу ответника, произтичащо от договор за стоков кредит №2451421/09.10.2016г.
е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество , ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности,включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството-кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приложение№1 от 20.11.2017г. към индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания/ цесия/ от 20.11.2017г. Твърди се, че на ответника е изпратено
уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „У. К. Ф.“ЕАД съответно с изх.№УПЦ-П-УКФ/2451421 от 28.11.2017г.
посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. В случая следва да се
има предвид, че съгласно чл.4.3 от договора за цесия ищецът в качеството на
цесионер се е задължил от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия , за което
ищецът има изрично пълномощно. Твърди се, че процесното вземане произтича от
сключен на 09.10.2016г. между „У. К. Ф.“ЕАД в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател договор за стоков кредит
№2451421 при общи условия, по силата на
който кредиторът е отпуснал стоков кредит
за цената на стоката, закупена от потребителя в търговски обект. В
случая сумата по кредита се превежда от кредитора към съответния търговец, от който
кредитополучателят закупува стоката като
кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяване на сметката на
съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така при условията на
договора и общите условия кредиторът е предоставил на кредитополучателят стоков
кредит в размер на 1299лв. като отпуснатата сума е преведена по банковата
сметка на търговеца на дата 09.10.2016г., с което кредиторът е изпълнил своето
задължение по договора . Страните по
договора за стоков кредит са постигнали съгласие общия размер на кредита, а
именно 1362.50 лв., представляваща сбор от чистата стойност на кредита/ цената
на стоката от 1299 лв. и застрахователна премия в размер на 63.50лв. Подписвайки
договора за кредит ответникът се е задължил да върне отпуснатата сума в срока
на договора ведно с начислените лихви и разноски. Страните са уговорили
усвоената сума да се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която
е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
покупката на стоката от търговския обект като годишния лихвен процент е в
размер на 18%. Възнаградителната лихва е в размер на 147.32лв. и общата сума,
която ответникът е следвало да върне на кредитора е в размер на 1509.82лв. на 13 броя
месечни погасителни вноски всяка в размер на 116.14лв. с падеж на първата
погасителна вноска 21.11.2016г и падеж на последната погасителна вноска
21.11.2017г. Съгласно погасителния план в размеря на всяка месечна вноска се включват
главница, договорна лихва и съответната част от застрахователната премия.
Крайният срок на издължаване на всички задължение е 21.11.2017г, който срок е
изтекъл и кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно чл.13, ал.1
от Общини условия на договора при забава на плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми същият дължи и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва , разделена на 360
дни за всеки ден забава , изчислена върху просрочената дължима главница .
Твърди се, че на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 52.70
лв. за периода от 21.04.2017г до датата
на подаване на заявлението . Твърди се, че ответникът е погасил само част от
задължението си в размер на 583.38 лв. Твърди се, че ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е
ч.гр.д.№1264/2018г по описа на РС-Пазарджик
и е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника . на 27.07.2018г
ищцовото дружество получило съобщение в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си , в резултат на което за ищеца се е породил
правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане на следните суми/ главница в размер на 869.41 лв., представляваща сбора
от 8 броя неплатени месечни погасителни
вноски за периода от 21.04.2017г до 21.11.2017г., възнаградителна лихва в
размер на 58.96 лв. за периода от 21.04.2017г до 21.11.2017г, лихва за забава в
размер на 50.69 лв. за периода от 21.04.2017г за датата на подаване на
заявлението. Претендират се сторените в исковото и заповедно производство
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител е подаден писмен
отговор, с който се оспорва материално правната легитимация на ищеца. Твърди
се, че същият не е титуляр на вземането срещу ответника. Вземанията, предмет на
договора за стоков кредит, не са прехвърлени в полза на ищеца, тъй като
договорът за цесия предхожда датата на възникването на задълженията. Длъжникът
не е уведомен за смяната на кредитора, поради което договорът за цесия не е
породил действие по отношение на ответника Г.Й..За да има действие цесията по
отношение на длъжника съгласно чл.99,
ал.4 от ЗЗД към момента на подаване на заявлението , длъжникът следва да бъде
уведомен за извършената цесия. Изпратените пощенски писма не са потърсени и не
е налице надлежно уведомяване. По делото няма данни исковата молба да е връчена
на ответника , поради което няма как същият да възприеме исковата молба като
уведомление за цесията . Моли се исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирано е
писмено становище, с което се поддържа предявения иск и в същото са развити
съображения по съществото на спора.
В
съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа
направеното с писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1264/2018г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 30.03.2018г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №675/05.04.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Й.Й./
ответника по делото/ да заплати на „АСВ“ЕАД/ ищец по делото/ главница в размер
на 869.41лв. по осем броя неплатени
месечни погасителни вноски за периода от 21.04.2017г до 21.11.2017г., сумата от
58.96 лв. възнаградителна лихва за периода от 21.04.2017г до 21.11.2017г.,
сумата от 50.69лв. обезщетение за забава за периода от 21.04.2017г до
30.03.2018г., , ведно със законната лихва
от подаване на заявлението -30.03.2018г до окончателното изплащане на
сумата.
В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането
произтича от следните обстоятелства: задължение
по договор за стоков кредит №2451421, сключен на 09.10.2016г. между „У. К. Ф.“ЕАД
с ЕИК *********/ кредитор/ и Г.Й.Й. / кредитополучател, като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от
страна на „У. К. Ф.“ЕАД в полза на „АСВ“ЕАД с ЕИК .... по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по правилата на чл.47,
ал.5 от ГПК. С разпореждане №8610 от 10.07.2018г заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане е
връчено на заявителя на 27.07.2018г. и в едномесечния преклузивен срок, тоест
на 14.08.2018г. заявителят е предявил настоящия иск
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, в хипотезата на чл.415, ал.1,т.2
от ГПГ-когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който
е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По същество
съдът намира следното :
От
представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника
се установява, че на 09.10.2016г между „У.
К. Ф.“ЕАД с ЕИК ********* в качеството на кредитор и Г.Й.Й. с ЕГН ********** в
качеството на кредитополучател е сключен договор за стоков кредит, сключен при
общи условия, по силата на който
кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя сумата от
1 299лв., представляваща кредит, който се предоставя на потребителя за закупуване на стока от
търговските обекти. Уговорено е, че кредита се счита усвоен от потребителя на
датата на заверяване на сметката на съответния търговец със сумата от
отпуснатия кредит. Кредиторът е поел насрещно задължение да върне общо сумата
от 1 509.82 лв., включваща следните суми
цената на стоката -1299лв., застрахователна премия в размер на 63.50 лв.
и договорна лихва в размер на 147.32лв. на тринадесет равни месечни погасителни
вноски всяка в размер от 116.14лв.,
платима на 21 во число на съответния месец , с падеж на първата погасителна
вноска 21.11.2016г и на последната -21.11.2017г. съгласно погасителен план,
неразделна част от договора , подписан от двете страни по правоотношението.
Между страните няма спор, че кредитът е усвоен, а и този релевантен факт се
установява от ангажираните от ищеца
писмени доказателства – касов бон от търговеца Технополис за сумата от
1 299лв., издаден на 09.10.2016г.
От
представените от ищеца писмени доказателства се
установява, че на 20.12.2016г между „У. К. Ф.“ЕАД в качеството на цедент и „АСВ“ЕАД в
качеството на цесионер е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания с предмет на цесията съгласно
чл.2.1 от договора цедентът ежемесечно
чрез отделни договори за цесия да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл
от свои просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за
потребителски парични и стокови кредити , сключени от цедента с физически лица
, определени и индивидуализирани в приложение №1 към всеки отделен месечен
договор за цесия. На 20.11.2017г. е сключен индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания със страни-страните по рамковия договор и с предмет на
този договор / съгласно т.1.2/ продажба
на вземания, описани в приложение 1 към този договор, което приложение е
неразделна част от него и се отнасят към дата 20.11.2017г. Видно от
приложението под №327 е прехвърлено вземането по договор за стоков кредит
№2451421 от 09.10.201г./ обсъден по-горе/ за следните суми- главница в размер
на 869.41лв. и лихва в размер на 83.98лв. или общо 953.39лв. Ви
Видно от
данните по делото цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърляне на вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Цесионерът е
изпратил на 28.11.2017г. уведомително
писмо №УПЦ-П-УКФ/2451421 до длъжника Г.Й.Й. за извършената цесия. Пощенската
пратка е изпратена на следния адрес на
длъжника гр.Пазарджик, ул.“Цар Калоян“№139 е върната на 22.12.2017г с
отбелязване, че е непотърсена .
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото. Вещото
лице заключава, че остатъкът от задълженията на ответника по процесния договор
за стоков кредит са както следва : главница в размер на 869.41лв., договорна
лихва в размер на 58.96лв. Дължимото обезщетение за забава за периода от
21.04.2017г до 30.03.2018г. е в размер на 56.67лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№1264/2018г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №675 от 05.04.2018г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, от който ищецът черпи правата си , е договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 20.11.2017г. между
него в качеството му на цесионер и „У.
К. Ф.“ЕАД с ЕИК ********* в качеството
му на цедент. Безспорно се установи след съвкупния анализ на
доказателствените материали , че такъв договор е сключен. По своята правна природа цесията е способ за
прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение , като вземането преминава в патримониума на
цесионера в обема , в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В тази връзка безспорно се установи, наличие валидно договорно отношение между „У.
К. Ф.“ЕАД с ЕИК ********* в качеството на кредитор и ответника по делото в
качеството на кредитополучател/ потребител/ по договор за стоков кредит
№2451421, сключен на 09.10.2016г., факт който не бе спорен между страните.
Безспорно се установи от съвкупния анализ на писмените доказателствени
средства, ангажирани от ищеца и неоспорени от ответника, че в предметния обхват
на цедираните вземания попада и вземането на цедента към ответника Й. по договор за стоков кредит №2451421, сключен
на 09.10.2016г., които към момента на прехвърлянето са в следния размер :
главница в размер на 869.41лв. и лихва в
размер на 83.98лв. Цесията е извършена на 20.11.2017г, тоест преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,която дата е
30.03.2018г., поради което ищцовото дружество на това основание притежава
материално правна легитимация и възраженията на ответника, инвокирани в
писмения отговор за липса на материално правна легитимация на това основание,
са неоснователни.
Тук е момента да
се посочи, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи действие спрямо
длъжника-ответника по делото, цесията следва да му бъде съобщена с оглед
защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна вече се е
разпоредил с вземането си. Уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор
вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази
последица от договора се отнася само до отношенията между страните по
него-цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента на уведоми длъжника за
прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнението на неговото
задължение да изпълни задължението си точно
като плати на надлежно легитимираното лице, което е актуалния носител на
вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомяването/ така Определение
№978/18.07.2011г на ВКС по гр.д.№876/2011г. Такова възражение не е въведено от ответника с писмения
отговор, не са и ангажирани доказателства след прехвърляне на вземането
длъжникът да е извършвал погасяване на дълга си. Напротив, от кредитираното с
пълно доверие експертно заключение се
установи, че ответницата е
преустановила плащанията си по договора за стоков кредит през април 2017г и към
момента на прехвърляне на вземанията/ 20.11.2017г/, към датата на подаване на
заявление за издаване на заповде за изпълнение / 30.03.3018г и към настоящия момент/ датата на устните
състезания по делото/ ответницата не е извършвала каквото и да е плащане по
договора и задълженията по вид и размер са както следва: главница в размер на
869.41 лв. и договорна лихва в размер на 56.67лв. Ето защо възражението за неуведомяване на
длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е без правно значение за спора. Този
извод прави безпредметно обсъждането на въпроса дали връчването на уведомлението
за извършена цесия от цесионера като пълномощник на цедента в хипотезата на непотърсена пратка е надлежно
/ в каквато насока са данните по делото/ . За пълнота на изложението съдът отбелязва, че такова уведомление е надлежно.
Съгласно трайно установената и последователна практика на ВКС разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД е осъществена доколкото реализирането и чрез пълномощник, не
опорочава изпълнението, тъй като съобщаването
на цесията не е лично , незаместимо действие и освен от цедента може да
се извърши от упълномощено от него лице / в случая цесионера/ Решение
№137/02.06.2015г. на ВКС по гр.д.№5759/2014г.На следващо място лицето,
извършващо уведомяването за цесия, не е ограничено досежно способите за
връчване на писменото изявление до длъжника/ с писмо с обратна разписка,
каквото в случая е предприето, чрез нотариална покана или чрез възлагане на частен съдебен
изпълнител. Избраният способ е от значение за удостоверяване на връчването по
предвидените в него правила , включващи и приравнено на фактическо връчване.
Фингираното връчване е допустимо само в предвидените от закона случаи и по
уговорка на страните по наличие на съответните предпоставки за това като
посредством него се цели преодоляване на последиците от недобросъвестно
поведение на получателя , препятстващо връчването на книжа от значение за
развитието на дадено процесуално или материално правоотношение чрез укриване
или отказ да ги получи. В конкретния случай Законът за пощенските услуги, по
реда на който е предприето връчването , не предвижда фикция невръчена пратка да
се счита доставена на получателя. С клаузата на чл.20 от договора за
потребителски кредит/ обсъдена по-горе/, страните по него са постигнали
съгласие изпращаните помежду им съобщения във връзка с с правоотношението по
същия да пораждат правни последици, свързани с получаването им, когато те са
изпратени с препоръчано писмо на посочения в договора адрес на страната,
независимо дали е било фактически получена или не, с което са уговорили
приложимост на фингираното връчване, приравнявайки и опита за доставяне на
съобщението на адреса по договора на фактическото му получаване. Настоящият
решаващ съдебен състав намира, че условията на такова връчване в случая са
налице.Съобщението е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса
на длъжника Елеонора Тодорова, посочен в договора за стоков кредит Същото е
върнато на подателя с данни от пощенския служител пратката да не е потърсена от
получателя. Съгласно чл.5, ал.3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенски пратки и пощенски колети/ в сила от 15.06.2010г/ когато при посещение
на адреса поради отсъствие на получателя или пълнолетен член на домакинството
му, пощенската пратка не може да бъде
доставена в пощенската кутия се оставя
писмено служебно известине с покана получателят да се яви за получаване на
патката в пощенската служба в срок , определен от пощенския оператор, но не
по-кратък от 20 дни и не надхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за
доставяне, след изтичането на който пратката се връща на подателя, според
чл.14. В настоящия случай е процедирано именно по този начин, доколкото
съобщението е изпратено на 28.11.2017г и е върнато на 22.12.2017г. като
непотърсено. Причината на невръчването не е некоректност на адреса или неговата
промяна, за да се приеме, че цесионера / в качеството на пълномощник на цедента
/ е следвало да положи дължима грижа чрез предприемане на ново връчване след
издирване на допълнителни данни за адреса на длъжника. Предвид изложеното съдът
намира, че ответницата е била надлежно уведомена за прехвърляне на процесното
вземане срещу нея, поради което възраженията и в тази насока са неоснователни.
От обсъденото и кредитирано с пълно доверие
заключение на съдебно-икономическата
експертиза, което не бе оспорено от страните се установи, че за исковия период
21.04.2017г до 21.11.2017г дължимата ответника главница по процесния
договор за стоков кредит е в размер 869.41 лв/ който е в рамките на заявената
искова претенция/. Установи се, че за исковия период 21.04.2017г. до
21.11.2017г. дължимата от ответника договорна лихва е в размер на 58.96лв./
който размер е в рамките на заявената искова претенция. Установи се, че
обезщетението за забава за периода от 21.04.2017г до датата на подаване на
заявлението 30.03.2018г е в размер на 56.67лв./ при предявена претенция в
размер на 50.69лв. и ненаправено искане за увеличението/.Ответницата, носеща
доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че е платила исковите суми.
Ето защо искът се явява изцяло основателен и като такъв
следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми : главница в размер
на 869.41 лв., договорна лихва в размер на 58.96лв. за периода от 21.04.2017г
до 21.11.2017г и обезщетение за забава в размер на 50.69лв. за периода от
21.04.2017г до датата на подаване на заявлението 30.03.2018г., ведно са
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -30.03.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №675/05.04.2018г по
ч.гр.д.№1264/2018г по описа на РС-Пазарджик.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сумата от 75 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 825лв. разноски по исковото производство
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Г.Й.Й. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „АСВ“ ЕАД със седалище и адрес на управление град С.,
бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано от
изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д. за следните суми: главница в размер на 869.41 лв., договорна
лихва в размер на 58.96лв. за периода от 21.04.2017г до 21.11.2017г и
обезщетение за забава в размер на 50.69лв. за периода от 21.04.2017г до датата
на подаване на заявлението 30.03.2018г., ведно са законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението -30.03.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед
№675/05.04.2018г по ч.гр.д.№1264/2018г по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.Й.Й. с ЕГН ********** ***
да заплати „ АСВ“ЕАД със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано от изпълнителните директори
Н. Т. С. и М. Д. Д. сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 825 лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :