Р Е Ш Е Н И Е
№
168
гр.
Велико Търново, 01.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на дванадесети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Й.
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 139/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Същото е образувано
по жалба от ЕТ „Б.Ц.-Н.Ц.“, гр. Велико Търново, чрез *** Й.Х., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 11017/16.02.2021 г.
издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ (ГДФК) при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект, стопанисван от
оспорващия търговец и представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в
гр. Велико Търново, ул. С. № 6 и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни
на основание чл. 186, ал.
1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на оспорената ПАМ, поради постановяването й
при съществени процесуални нарушения допуснати от контролния орган при преценка
на доказателствения материал и неправилно прилагане на материалния закон. Дружеството
оспорва нарушението, за преустановяване на което е приложена процесната мярка,
като твърди, че нито една от двете констатации, обосновали ПАМ - че издаденият
касов бон не съдържа двумерен баркод и ФУ на жалбоподателя не подава данни към
НАП дистанционно на всеки 5 минути от всички касови бележки, е довело до укриване
на приходи и за това прилагане на ПАМ от вида на процесната е неоснователно. Оспорва
и продължителността на срока на прилагане на ПАМ, като счита, че ответникът е
следвало да изложи нарочни мотиви в тази насока. С писменото си становище по
съществото на спора страната доразвива тези свои доводи, вкл. за немотивираност
и на самата ПАМ, и моли да се отмени мярката и да му се присъдят направените разноски.
Ответната страна – Началникът
на сектор „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юк Д. Бонева, оспорва жалбата. Излага съображения
за законосъобразност на оспорената заповед. Счита, че събраните доказателства установяват
извършването на твърдяното нарушение, тъй като и техническата експертиза по
делото е потвърдила, че ФУ в обекта в деня на проверката е работило със стара
версия, не е доработвано към новата такава, отразяващи новите технически и
функционални изисквания към него в сила от 01.01.2021 г., а и фискалният бон не
съдържа двумерен код. По тези мотиви претендира отхвърляне на жалбата и присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища от страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
На 11.02.2021 г., в
11.37 часа, е извършена проверка на търговски обект – стопанисван от ЕТ „Б.Ц.-Н.Ц.“,
гр. Велико Търново, представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. С. № 6, като е извършена контролна покупка, за която била
издадена касова бележка. При проверката е констатирано, че търговецът в
качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 2006 г.,
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект чрез фискално устройство, като издава касови бележки за продажбите, които
обаче не съдържат двумерен баркод и отчита направените промени в касовата
наличност, но монтираното и въведено в експлоатация ФУ в обекта не подава данни
чрез дистанционна връзка с НАП на всеки 5 минути от всички касови бележки,
регистриращи продажби, поради което това устройство не представлява такова от одобрен
тип и не изпълнява състава на чл. 8, ал. 2 във връзка с § 75, ал. 6 от
Наредбата. Тъй като търговецът не е изпълнил задължението си в предвидения срок
до 31.12.2020 г. да приведе дейността си с изискванията на наредбата е прието,
че е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г., като за
констатациите бил съставен констативен протокол и ФУ е иззето от органите
приходите. На негово място, веднага след проверката е било монтирано ново ФУ от
одобрен тип, което е започнало да работи коректно и работи така до сега.
Въз основа протокола
от проверката, пет дни по-късно, със Заповед за налагане на ПАМ № 11017/16.02.2021
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП г. на
дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.
1 от ЗДДС и чл. 187, ал.
1 ЗДДС, която е връчена на ЕТ на 29.02.2021 г.
Недоволен от тази
ПАМ, ЕТ я е оспорил по съдебен ред, като е образувано настоящето дело. В хода
на съдебното производство е приета административната преписка, представена от
ответника, а от жалбоподателя е поискана и назначена съдебно техническа експертиза
(СТЕ), която е установила, че в момента на проверката действително наличното ФУ
в обекта не е било от одобрен тип, тъй като не отговаря на новите технически и
функционални изисквания към него, в сила от 01.01.2021 г., да предава данни в
НАП дистанционно на всеки 5 минути за периода от 01.01.2021 г. до 11.02.2021
г., но също така е потвърдила неоспорвания от ответника факта, че непосредствено
след проверката в обекта е монтирано ново ФУ, което е редовно и е отчитало
коректно всички продажби.
С оглед установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Заповедта за прилагане
на ПАМ № 11017/16.02.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при
ЦУ на НАП подлежи на съдебен контрол по реда на АПК от нейния адресат. Жалбата
е подадена от надлежната страна, в законоустановения 14-дневен срок, при
наличието на правен интерес. С оглед на горното, съдът намира жалбата за
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По валидността на
акта:
Обжалваният акт е
издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на
административнопроцесуалните правила за издаването му, с оглед представената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП.
По процесуалната и
материална законосъобразност на акта:
От данните по делото
се установява, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал.
1, т. 2 от ЗДДС и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС, съгласно която ПАМ запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за
одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Тук е
мястото да се посочи, че реално правното основание по т. 2 от цитираната норма
се извлича тълкувателно от съдържанието на оспорваната заповед, която сочи за
свое правно основание просто „чл. 186 от ЗДДС“, която норма съдържа множество
различни разпоредби. В мотивите на оспорваната заповед обаче, се коментират два
факта, обосноваващи от своя страна прилагането на ПАМ, които ответникът очевидно
субсумира към разпоредбата на чл. 186, ал.
1, т. 2 от ЗДДС – 1. наличието на ФУ, което не отговаря на
изискванията за одобрен тип, защото не подава по дистанционна връзка данните по
б. „е“ на т. 1 от раздел ІІІБ на Приложение № 1 към Наредбата, вкл. данни на
всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални
бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в
този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само
на дисплей, при работа с ФУВАС като данните се подават в хронологичен ред на
издаването на фискалните бонове, както и 2. липсата на двумерен (а не
двуизмерен, както сочи процесната заповед) код в касовата бележка, издадена при
контролната продажба при проверката. В мотивите на оспорваната заповед е
посочено, че жалбоподателят е следвало да приведе ФУ в съответствие с
изискванията на Наредбата до 31.12.2020 г. на основание §75, ал. 6 от ПЗР на същата,
а касовата бележка следва да съдържа двумерен (QR)
код по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредбата. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно § 75, ал. 6 (в редакцията към 11.02.2020 г.) от ПЗР към НИД
на Наредба № Н-18, лицата по ал. 1 – 5 привеждат дейността си с всички
изисквания на наредбата по отношение на фискалните устройства в срок до 31
декември 2020 г.
Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че при извършване на проверката в
търговския обект на жалбоподателя на 11.02.2021 г., същият е разполагал с ФУ,
което трябва да се приеме, че не е от одобрен, доколкото същото не с доработена
версия на софтуера, позволяващ подаване по установената дистанционна връзка
данните по б. „е“ на т. 1 от раздел ІІІБ на Приложение № 1 към Наредбата на
всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални
бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН,
както и от него са издавани касови бонове, които на практика не отговарят на
изискванията на наредбата, но само защото не съдържат двумерен код.
Тези обстоятелства
не се оспорва и от жалбоподателя, но същият посочва, че веднага, още в деня на
проверката е закупили и въвел в експлоатация ново ФУ, с което изискванията на
Наредбата са били изпълнени незабавно, а констатираните нарушения преустановени.
Това твърдение на жалбоподателя не е спорно, а се признава изрично от ответника
вкл. в с.з. от 07.04.2021 г. (л. 38, гръб, долу от делото), а се и потвърждава
от приетата без оспорване от страните СТЕ.
С оглед на тези
безспорни факти съдът счита, че прилагането на ПАМ с оспорваната заповед от
16.02.2021 г. е незаконосъобразно, тъй като към датата на издаване на заповедта
вече не са били налице основания за прилагането на ПАМ и същата е била лишена
от фактическото основание, обосноваващо прилагането на мярката, посочено в
закона.
На второ място, ПАМ
е незаконосъобразна и защото преследваната от нея цел вече е била постигната,
поради което след преустановяване на констатираните нарушения същата реално се
превръща в санкция, а не ПАМ. Принципно ПАМ по чл. 186 от ЗДДС са преустановителни
такива и целят предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, при спазване на регламентирания в чл. 6 от АПК
принцип на съразмерност. Съгласно нормата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения и за отстраняване и предотвратяване на вредните
последици от тях. Според чл. 6, ал. 3
от АПК в случаите, когато се засягат права на граждани или
организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по
този начин се постига целта на закона.
Както вече се каза,
страните не спорят, че веднага след проверката на 11.02.2021 и преди издаването
на заповедта за прилагане на процесната ПАМ на 16.02.2021 г., както и
понастоящем, е въведено в експлоатация в обекта на жалбоподателя ново ФУ, което
подава на всеки 5 минути по дистанционна връзка информация за продажбите и е от
одобрен тип, като издава редовни касови бележки. С въвеждането в експлоатация на
това ФУ още преди издаването на процесната заповед целта на процесната ПАМ е била
постигната, поради което съдът приема, че не е оправдано нейното последващо
прилагане, а всъщност е и отпаднало основанието за прилагане на мярката,
посочено в закона - с нея няма как повторно да се преустанови вече
преустановено административно нарушение, нито да се предотвратят други вредни
последици от такова, а на практика само се преустановява търговската дейност в
обекта и реализирането на приходи от нея, респ. заплащането на данъци от
търговеца, което не е нито основание, нито легитимна цел на законодателя. При
тези факти, запечатването на търговския обект за този срок не представлява и адекватна
на нарушението мярка, тъй като правата и интересите на ЕТ се засягат в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, в
противоречие с нормата на чл. 6, ал. 2
от АПК.
На трето място, съдът
намира за основателно и възражението за липсата на мотиви конкретно досежно
продължителността на прилагане на процесната ПАМ. Наличието на непогасени
публични задължения е неотносимо към срока на ПАМ, тъй като налагането й не е
способ за принудително събиране на тези задължения. Друг е въпросът, че това е
просто констатация без всякаква конкретика относно вида и размера на тези задължения.
Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са
общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като
правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за
значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението,
последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения
интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Нещо
повече - ответникът коментира като основание за продължителност на срока
конкретно факта, че констатираните нарушения водели до неотчитане на приходи,
което обаче също е бланкетно твърдение, защото никакви констатации във връзка с
отчетността в Заповедта на прилагане на ПАМ няма. Напротив, признава се, че в
обекта се издават касови бележки и изискванията за отчетността се спазват. На
следващо място, ответникът изрично акцентира, че прилага ПАМ с тази продължителност
точно, за да можел търговецът да промени поведението си и начина на отчитане на
дейността си. Тази цел обаче е била постигната несъмнено още в деня на
проверката – тъй като още тогава е монтирано ново ФУ, което не е спорно, че е от
одобрен тип и подава коректно информация. Ето защо съдът намира, че по никакъв
начин не става ясно как е определен срока, кои обстоятелства са били съобразени
и каква е тяхната тежест. Както вече се посочи, при издаване на ЗПАМ следва
императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален
административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между
личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо
формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на
мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и
обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за
налагането й не е обоснован, тъй като се засягат права и законни интереси на
адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се
налага.
С оглед изложеното
съдът приема, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна,
немотивирана и не е съобразена с целта на закона, което налага нейната отмяна. В
този смисъл е трайната практиката на ВАС по напълно аналогичен казус по адм. д.
№ 7982/2020 г., VIII о. в Решение № 15616 от 16.12.2020 г. на ВАС, както и при
сходен - в Решение № 13828 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6459/2020 г.,
VIII о.
С оглед формирания
извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане за разноски,
на основание чл. 143, ал.
1 от АПК такива следва да се присъдят на жалбоподателя. На основание
чл. 78, ал. 5
от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Съобразно горното и при липса на специална
разпоредба съдът намира за приложима нормата на чл. 8, ал. 3
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ДВ, бр. 84 от 2016 г.), според която за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Ето
защо на жалбоподателя се присъждат разноски в размер на 750 лева, от които 50
лева внесена държавна такса, 200 лева платен депозит за СТЕ и 500 лева платен
хонорар за един адвокат, намалено по посочения по-горе ред въз основа на
възражението за прекомерност на ответника.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал.
2 АПК, Административен съд – велико Търново
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Б.Ц.-Н.Ц.“, гр. Велико
Търново Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
11017/16.02.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр. София да
заплати на ЕТ „Б.Ц.-Н.Ц.“, гр. Велико Търново, ул. С. № 7, вх. А, ет. 1, с ЕИК
*********, представлявано от Недко Тодоров Цонев сума в размер на 750 лв. (седемстотин
и петдесет лева), представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: