№ 538
гр. Русе, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520100917 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК във вр. с чл. 19 ЗГР.
Постъпила е молба от К. К. У., в която е посочил, че е роден на ****г.
в гр. Русе и живее на посочения от него адрес в местност****. При
раждането му бил записан с посочените имена, но още от тогава родителите
му, всички негови близки, познати и роднини започнали да го наричат с
името Е.. Никой не се обръщал към него с името К.. Баща му бил известен
като Я., а дядо му като А.. Поради тази причина желаел за в бъдеще да се
именува с имената Е. Я. А., с които имена бил известен в обществото. Поради
това моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде допусната
исканата промяна.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпило становище от
заинтересованата страна - Община Русе, с което не се възразява срещу
исканата промяна. От Районна прокуратура – Русе не е депозирано становище
по направеното искане.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Молителите е роден на ****г. в гр. Русе и от раждането си носи
имената К. К. У.. Негови родители са М.А.Я. и К. С. У..
1
Според изготвената по делото справка за роднински връзки на
молителя, същият има пет деца – син К. К. У., дъщеря К.а К.а У.а, син К. У. и
още две дъщери Т.К.У. и Т.К.У.. Също така молителят има и две сестри –
Л.К.У. и А.А.Б. (едноутробна сестра).
В съдебно заседание молителят не се явява, поддържа молбата си чрез
процесуален представител – адвокат.
Разпитания по делото свидетел С.Л.Е. установява, че познава молителя
от над 20 години, тъй като били съседи, а от няколко години били и сватове.
Едва по повод настоящото съдебно производство разбрал, че молителят се
казва К.. Той го знаел и винаги се обръщал към него както и другите хора с
името Е.. Знаел, че баща му се казва Я., а дядо му А.. Бащата на К. виждал
веднъж преди 20 години а дядо му не познавал, но знаел за тях от молителя.
Всички в обкръжението му били с турски имена и споделял на свидетеля, че
той също иска да носи такива имена. В момента молителят работел временно
в чужбина.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните прани изводи:
За да се иска промяна на собствено, бащино или фамилно име на
дадено лице, чл.19 ЗГР изисква някое от тях или всичките да са опозоряващи
или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. В конкретния случай молителят е обосновал
молбата си на последната хипотеза – важни обстоятелства, изчерпващи се със
субективното му желание да носи други имена, с които е известен след
близки и приятели и които имена съответстват на имената с които са известни
неговия баща и дядо.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с
определен гражданско правен субект. Промяната на името е регламентирана
като потестативно право, което възниква при точно определени от закона
основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. Тъй като законът не дава
отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като „важни“ по
този въпрос е формирана съдебна практика, включително и на ВКС –
Решение №507/22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. на ІІІ г.о., Решение
№200/14.04.2010г. по гр.д. № 25/2009г. на ІV г.о., Решение № 434/24.06.2010г.
по гр.д. №712/2009г. на ІV г.о. и др. В същите е прието, че предвид основните
принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на
2
чл.19, ал.1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо, като тези
обстоятелства следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай.
Преценката обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните
изисквания на закона и посочените в тях възможни отклонения относно
начина на образуване на собственото, бащиното и фамилното име на
физическото лице.
Промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от
субективното отношение на молителя, а от наличието на обективни
предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. "Промяната на име"
представлява "смяна, замяна" на името, изменяне на образуваното по силата
на закона име на лицето, съобразно предвидения за това начин на неговото
образуване. Действията на съда в настоящото производство са изцяло
обвързани от императивните разпоредби на закона, съдът не може да допусне
промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът не може да се отклони
при постановяване на решението си от императивните правила за образуване
на имената на българските граждани.
Според разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗГР, името на български гражданин,
който е роден на територията на Република България, се състои от собствено,
бащино и фамилно име. Бащиното и фамилното име определят произхода от
баща и са основни елементи от гражданскоправния статус на лицето.
Съгласно чл.13 и чл.14 ЗГР, при установен произход от баща, презимето на
българските граждани се образува от личното име на бащата, а фамилията –
от фамилното име или бащиното име на бащата, с наставки - ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен когато името на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Когато български
гражданин е роден извън територията на Република България, бащиното и
фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и съответното
окончание, ако това е заявено писмено от родителите до три години от
раждането на детето. Само като изключение законът – чл.15 ЗГР, предвижда
детето да има за бащино име собственото име на майката или бащиното име
на нейния баща, а фамилно име- това на майката, само когато не е установен
произхода на детето от баща. Други изключения за образуване на бащино или
фамилно име законът не позволява.
3
С оглед горните разяснения на материалния закон и установената
съдебна практика по приложението му, в случая искането за промяна и на
трите имена на молителя е неоснователно. Да се допусне промяна на
бащиното и фамилното му име както се иска, с коренно различни имена,
нямащи нищо общо с имената на баща му (видно от приложената справка), би
означавало да се пренебрегне произхода на молителя от бащата, което е в
противоречие със закона. Искането, свързано с важни обстоятелства по
смисъла на разпоредбата на чл.19 ЗГР следва да бъде в рамките на
фактическия състав на чл.9 ЗГР, във вр.с чл.13 и чл.14 ЗГР. Бащата на
молителя, до смъртта си е носил имената К. С. У. и въз основа на тях са
образувани бащиното и фамилното име на молителя. При това положение и
при установен произход от бащата, съдът не може да се отклони от
императива на посочените норми и да определи презимето и фамилията на
молителя независимо от неговото субективно желание за това. Не без
значение при съобразяване на молбата е и обстоятелството, че молителят има
три деца, чиито имена са формирани при съобразяване на настоящите му
имената и императивните правила на закона, като при евентуално допускане
на исканата промяна ще е налице противоречие с тези правила. Също така
молителят понастоящем е почти на 44 години, което дава основание да се
приеме, че многократно е използвал личните си документи, извършвал е
различни правни действия с настоящите си имена и няма основание да се
допусне, че те му създават пречки от обективен характер в тази насока.
Отказът да бъде уважена молбата не би могъл да бъде разглеждан и
като нарушение на религиозната свобода на молителя. Последната не е
безгранична и не е може да противоречи на законодателството на страна,
чието държавно устройство има светски и демократичен характер. Всяка една
суверенна държава със закон урежда начинът, по който се структурира името
на всяко едно лице, неин гражданин. Поради това няма основание да се
приеме, че отказът да се уважи молбата е в нарушение на чл. чл. 10 и 14
ЕКЗПЧОС, както и на чл. 8 от Конвенцията, тъй като не са създадени пречки
при избора на име. Лицето носи лично име, така както е заявено от
родителите му. Останалите части от името на всяко лице се подчиняват на
установените правила.
Доколкото настоящият съдебен състав намира, че исканата промяна на
бащиното и фамилното име е в противоречие с императивните правила на
4
ЗГР, то молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В настоящото
производство съдът не би могъл да уважи частично същата, евентуално само
в частта за собственото име, поради което не следва да се обсъждат
предпоставките за тази промяна. Няма пречка при изрично формулирано
искане до съда за такава промяна (ако молителят желае само промяна на
собственото си име) да бъде образувано нова производство и да бъде
разгледана нейната основателност.
По изложените съображения молбата на К. К. У. за промяна на трите
му имена следва да бъде оставена без уважение. Противното разбиране би
означавало категорично несъобразяване от съда с императивните правни
норми и приравняване на „важни обстоятелства“ по смисъла на 19 ЗГР със
субективното желание на молителя, което е недопустимо.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. К. У. ЕГН********** със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „Църковна Независимост“ №3, адв. П. П. за
промяна на трите му имена на Е. Я. А., като неоснователна.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5