Решение по дело №452/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 413
Дата: 11 март 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20207040700452
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 413                        11 март 2020  година                     град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, четиринадесети състав, в открито заседание на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:                                              

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова

              ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                                          2. Атанаска Атанасова

 

Секретар С. Х.

Прокурор Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административнонаказателно дело номер 452 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.М.П. ***, против решение № 11 от 03.01.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 2808/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление/НП/ № 19-3388-000002/24.06.2019 г. на началника на Пето Районно управление/РУ/, ОД МВР Бургас, с което, на касатора, за нарушение по чл.103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, на основание чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00/сто/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3/три/ месеца, като съдът е намалил размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС от 3/три/ месеца на 1/един/ месец.

Касаторът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Счита, че  решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да се отмени, както и наказателното постановление.

Ответникът, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Районен съд Бургас, с решение № 11 от 03.01.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 2808/2019 г., е изменил наказателно постановление/НП/ № 19-3388-000002/24.06.2019 г. на началника на Пето Районно управление/РУ/, ОД МВР Бургас, с което на А.М.П. ***, за нарушение по чл.103 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00/сто/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3/три/ месеца, като съдът е намалил размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС от 3 месеца на 1/един/ месец.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Приел е за доказано, че А.М.П. е извършил вмененото му нарушение виновно, при форма на вината пряк умисъл, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание  чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на А.М.П. е ангажирана за това, че на 06.06.2019 г., около 14.45 ч.,  в гр.Бургас, на кръстовище, образувано от бул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Струга“, с посока на движение кръгово кръстовище до хотел „Мираж“, управлявал собствения си автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег.№А9938МТ като при подаден сигнал със стоп - палка по образец „МВР“ от униформен служител при 05 РУ Бургас , водачът не спрял на указаното му място /най-вдясно на пътното платно/ и продължил движението си. Извършил маневра завой надясно към подхода за ж.к „Зорница“ и продължил движението си към УМБАЛ, Бургас, след което е установен допълнително от служители на полицията. За така установеното нарушение на П. е съставен АУАН №203926/10.06.2019 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

 Основните възражения на касатора са, че в АУАН и в НП липсва точно описание на обстоятелства, свързани с извършване на нарушението, както и че му е връчен нечетлив препис от съставения АУАН, с което е нарушено правото му на защита. Освен това се поддържа, че П. не е извършил виновно деянието, тъй като не му е подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка и това е видно от предоставения видеозапис и показанията на свидетелите Г.и Гимчева. Изложени са и доводи за приложение на чл.28 ЗАНН.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, при следните съображения:

 

 

Неоснователно е възражението на касатора, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Нарушението и всички обстоятелства, свързани с извършването му, в това число и мястото на неговото извършване са детайлно и ясно описани в АУАН и в НП при спазване на изискванията, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на касатора. Като неоснователно съдът намира и възражението, че не му е връчен четлив препис от АУАН, с което било нарушено правото му на защита. Според разпоредбата на чл. 43, ал.1 ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съобразно чл. 43, ал. 5 ЗАНН, при подписване на акта се връчва на нарушителя препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Тези изисквания в случая са спазени. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и е предявен на същия, за да се запознае със съдържанието му. Изпълнено е и изискването за връчване на препис от акта. Действително, представеното в съдебното производство индигирано копие, приложено на л. 28 от делото, е трудно четливо, но не е нечетливо, както се твърди в касационната жалба, и от него може да се установи съдържанието на акта, а и няма съмнение, че на П.  са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен актът в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. Ето защо съдът приема, че не е ограничено правото на същия да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си.

Основателно е обаче възражението на касатора, че не е доказано извършеното нарушение.

Не е установен по категоричен начин, че подаденият сигнал със стоп -палката е бил ясен. Неоснователно районният съд не е кредитирал показанията на свидетелите Г.и Д., колеги на П., пътували в управлявания от него автомобил, които са непротиворечиви. Действително бил подаден сигнал от униформения полицай със стоп-палка, но не е било разбираемо дали, същият е отправен към П. или към други автомобили, които са се движели пред и след него. Ноторен е фактът, че мястото, на което е бил позициониран полицейският автомобил за извършване на проверка, се характеризира през целия ден със засилен трафик на автомобили. Все пак сигналът за спиране със стоп-палка следва да бъде подаден своевременно, за да се даде възможност на водача да спре автомобила на посочено от контролния орган място, което обаче да е безопасно за останалите участници в движението. Данните по делото не установяват подаден своевременен и ясен сигнал от контролния орган, и посочване на място за спиране, което да не създава опасност за останалите участници в движението.

При това положение не може недвусмислено да се приеме, че сигналът е бил отправен категорично към П., поради което същият умишлено не е изпълнил указанията на контролния орган и не е спрял на посоченото място.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на извършителя категорично и несъмнено следва да се установи извършеното от него нарушение, което в случая не е сторено от административнонаказващия орган, върху когото е доказателствената тежест.

С оглед изложеното неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на А.П. за нарушение по чл.103 ЗДвП, което налага отмяна, както на решението на районния съд така и на наказателното постановление.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат, тъй като не са поискани своевременно, независимо, че е представена разписка за заплатен адвокатски хонорар.

Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 11 от 03.01.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 2808/2019 г. по описа на Районен съд  Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ наказателно постановление/НП/ № 19-3388-000002/24.06.2019 г. на началника на Пето Районно управление/РУ/, ОД МВР Бургас, с което, на А.М.П. ***, за нарушение по чл.103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/, на основание чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00/сто/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3/три/ месеца.

Решението е окончателно.

                           

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

  

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: