№ 4188
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110135846 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, с която са
предявени срещу Д. Г. С., В. Г. Х., М. Н. Х. и Г. Н. Х. осъдителни искове, произтичащи
от договор за продажба на топлинна енергия, както следва:
- срещу Д. Г. С. (за 2/6 част), а именно: 396.67 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 82.63лв. - законна лихва за забава от
15.09.2019г. до 22.06.2022г., 8.10лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м.06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и 2.08лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022 г.;
- В. Г. Х. (за 2/6 част), а именно: 396.67 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и 82.63лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г.
до 22.06.2022г., 8.10лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м.06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и 2.08лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022 г.;
- срещу М. Н. Х. (за 1/6 част), а именно: 198.34 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г.
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 41.32лв. - законна лихва за забава от
1
15.09.2019г. до 22.06.2022г., 4.05лв. – главница, , представляваща цена на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.06.2019 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и 1.04лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022 г.;
- Г. Н. Х. (за 1/6 част), а именно: 198.34 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 41.32лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до
22.06.2022г., 4.05лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
на топлинната енергия за периода от м.06.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както
и 1.04лв. - лихва за периода 15.09.2019 г. - 22.06.2022 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
им е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, *********, апартамент с
аб. № ****** за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са
съсобственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на
потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за
енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. Х. оспорва предявените искове при
твърдението, че не е пасивно легитимиран да отговоря по предявените искове,
съответно представените с исковата молба договори не обвързват него и неговия
наследодател Н. К.. Твърди фактурираната от ищеца сума да не отговаря на реално
доставеното до имота, съответно неправилно е начислявана такса мощност за част от
периода. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията преди
04.07.2019 г. Претендира разноски.
Ответниците М. Х. и Г. Х. са депозирали в срока по чл. 131 ГПК отговори с
идентично съдържание. Оспорват посочените от ищеца квоти в съсобствеността на
процесния имот. Сочат, че М. К. е била изключителен собственик на процесния имот.
Оспорват да е налице валиден избор на лице, извършващо услугата дялово
разпределение, като при условията на евентуалност навеждат, че никоя от тях не е
подписала протокола от ОС н ЕС за извършения избор на ФДР, поради което и не е
обвързана от този договор. Сочи неправилно да не са приспаднати задължителните
технологични разходи, съответно дяловото разпределение да е извършено неправилно
въз основа на теХ.чески неизправни уреди. Твърди, че не е възникнало валидно
облигационно отношение с ищеца, тъй като последното не е сключило индивидуален
договор нито с наследодателката им, нито с някой от ответниците. Навежда твърдение
за противоречие с чл. 62, ал. 1 ЗЗП, тъй като била непоръчана услуга. Правят
възражение за погасяване по давност на всички вземания на ищцовото дружество.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответницата Д. С., чрез
назначения й особен представител адв. Ц.. Оспорва твърдението за наличие на
облигационна връзка с ищеца, респективно да е потребявала топлинна енергия през
2
исковия период за процесния имот, съответно дружеството реално да е доставило
такава до имота. Прави възражение за погасяване по давност на всички вземания на
ищцовото дружество. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не взема
становище по предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и всички свои правоизключващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за
доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал
това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
37/22.03.1976 г., т. VII, дело № 1010/1976 г. се установява, че наследодателката на
ответниците М. Н. К. е собственик на 1/2 от процесния топлоснабден имот. След
смъртта й нейни наследници са преживелият съпруг Г. Х., В. Х. – син и ответниците
М. Х. и Г. Х. – внучки, които наследяват при следните квоти съгласно ЗН: за Г. Х. и В.
Х. по 1/3 ид. част, а за ответниците М. и Г. Х. – по 1/6 ид. част. След смъртта на Г. Х.
неговата 1/3 част се разпределя, както следва по 1/9 за В. Х. и Д. С. (дъщеря), както и
по 1/18 част за останалите две ответници. Следователно всеки от ответниците са
легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство на следните
ид. части от притежаваната от М. К. ½ ид.част от процесния топлоснабден имот: В. Х.
– 4/9, Д. С. – 1/9, а М. и Г. Х. по 2/9.
Действително ответниците Г. и М. Х. твърдят, че процесният имот е бил
изключителна собственост на наследодателката им М. К., това признание на факт
съдът цени по реда на чл. 175 ГПК в съответствие с останалите събрани доказателства
по делото, от които не се установява М. К. да е била единствен собственик.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Х. за липса на
пасивна процесуална легитимация, доколкото се установи да е собственик на
процесния топлоснабден имот. Неоснователно е в тази връзка и възражението на
3
ответника С., че не се намира в облигационни отношения с ищеца, тъй като безспорно
се установи, че същата е собственик на 1/18 ид. част от целия недвижим имот.
Недоказано остана възражението същата да се е отказала от наследството на М. К.,
респективно да го е приела под опис.
До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът не
ангажира други относими доказателства, въпреки предоставената му възможност, от
които да се установи, че ответниците са собственици на целия топлоснабден имот,
съответно в квотите твърдяни от ищеца.
От така изложеното настоящият съдебен състав приема, че всеки от
ответниците се легитимира като собственик на процесният имот ****, находящ се в гр.
София, бул. ********* през релевантния за делото период от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. при следните квоти: В. Х. – за 4/18, Д. С. – за 1/18, Г. и М. Х. съответно за
по 2/18 ид. части от целия имот.
Следователно през процесния по делото период от м.05.2018г. до м.04.2020г.
легитимирани да отговарят за задълженията по неформалния договор за доставка на
топлинна енергия, възникнал на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ са ответниците, които
следва да понесат отговорност в заплащане на потребената топлинна енергия, по арг.
от чл. 153 ЗЕ в обема на установените по делото притежавани от тяХ.деални части в
съсобствеността в имота.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена,
в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите.
Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил
съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение
за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП.
С оглед така дадените разрешения, съдът приема, че непоискана доставка на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост /включително за сградна
инсталация и отопление на общите части/ е налице тогава, когато е направено
4
надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на
топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е
своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки
собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с
топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител
единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за
общите части на сградата. В разглеждания случай нито се твърди, нито се доказва
наличието на искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ.
Следователно доставената през исковия период топлинна енергия не се явява
непоискана, респ. ответниците дължат нейната стойност, поради което така наведеното
възражение е неоснователно.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-теХ.ческата експертиза, според което
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща
се на адрес: гр. София, бул. *********, е измервана чрез определено от ЗЕ средство за
измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия,
влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. От
експертното заключение, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно
изготвено, се установява, че начислената ТЕ за отопление на имота за исковия период
е за три броя отоплителни тела с монтирано ИРРО и две отоплителни тела - щранг-
лира без монтирани ИРРО, като през първия отоплителен сезон е извършен отчет от
топлинния счетоводител, а през втория - при условията на неосигурен достъп.
Начислявана е служебно топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен достъп
и в съответствие с нормативната база за периода 13.05.2019-30.04.2020 г. при наличие
в имота на един водомер за 1 бр. потребител при норма 0,140 куб.м. на 1
потребител/денонощие. За останалата част от исковия период е начислена БГВ след
извършен реален отчет на водомер за топла вода. Вещото лице е посочило, че ТЕ за
отдадена от сградната инсталация не е начислявана през процесния период, тъй като
отоплението в общите части е изключено. Наред с това във фактурите не е
начислявана и такса мощност. Експертът е посочил, че исковият период съвпада с
двата отчетни периода 05.2018г.-04.2019г. и 05.2019г.- 04.2020г., като топлинният
счетоводител „Бруната“ ООД е изготвил две изравнителни сметки за потребена
топлинна енергия в процесния апартамент. Експертът е констатирал, че монтираният в
абонатната станция общ топломер е преминал през исковия период проверка, като
заключението е, че същият съответства на нормативните изисквания. Начислената
сума за дялово разпределение през исковия период възлиза на 24,31 лв. Вещото лице е
посочило, че за процесния период цената на доставена топлинна енергия в имота
възлиза на сумата 1164,15 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че е
начислявана такса мощност, съответно измервателните уреди са теХ.чески
неизправни, че не са правени отчисления на технологичните разходи, доколкото
констатациите на кредитираната СТЕ ги опровергават. А ответниците на са
ангажирали други относими доказателства, които да променят този извод на съда.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна
5
енергия, касаещи процесната сума, а такива не се и твърдят от ответниците. От
заключението се установява, че с резултата от изравнителните сметки не са погасявани
задължения извън процесния период.
Относно стойността на топлинната енергия съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице по съдебно-теХ.ческата експертиза, което е
взело предвид резултатът от изравнителните сметки и представените от третото лице-
помагач документи. С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна
енергия за процесния имот и период възлиза на сумата от 1164,15 лв. От тази сума В.
Х. дължи 4/18 или 258,70 лв., Д. С. – 1/18 или 64,68 лв., Г. и М. Х. съответно по 2/18
ид. части или по 129,35 лв.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 36 от действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Според чл. 22 ОУ услугата „дялово
разпределение“ се заплаща на продавача – „Топлофикация София“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период. Установява се от представените по делото
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, описано в исковата молба, е
била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че услугата е извършвана
през процесния период от „Бруната“ ООД.
От приетите по делото Договор от 22.10.2001 г., така и от Протокола от
проведено ОС на ЕС от същата дата, председателствана от наследодателката на
ответниците, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в сградата на ЕС за
извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и е сключен на
договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по делото, че имотът
се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Бруната” ООД за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се
представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по
надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. Съдът намира за
неоснователно възражението, че посочения договор не обвързва ответниците, тъй като
никой от тях не го е подписал. Видно от протокола същият е подписан от
наследодателката им М. К., която както по-горе се посочи е била председателстващ
посоченото общо събрание, поради което същият ги обвързва. Не се твърди, нито се
доказва решението на общото събрание да е било атакувано от него по реда на
6
ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът
намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответника
предвид установеното титулярство на право на собственост върху самостоятелен обект
в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая, касае се за
сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на
проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения
имат действие по отношение на всички субекти в общността, вкл. и ответника. Нещо
повече, по делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в
сградата – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач –
„Брунта“ ООД, като видно от приетите и неоспорени документи за връчване на
изравнителни сметки и формуляр за отчет страните са изпълнявали поетите по
договора задължения, като потребителите са допускали представителите на третото
лице – помагач за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили
обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и след изтичане на уговорения
в него срок.
В отношенията между страните са приложими общите условия, приети по
делото като доказателство, като според тези условия редът и начинът на заплащане на
услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение. Доколкото съдът достигна до извод, че
страните са били обвързани от договорно правоотношение през периода, а от
доказателствата по делото е установено, че услугата е извършвана, следва да се
приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства и прието заключение по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за периода 01.06.2019 г. –
30.04.2020 г. за процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово
разпределение в общ размер на 24,31 лева, като в съответствие с установената квота в
съсобствеността ответникът В. Х. дължи 5,40 лв., Д. С. – 1,35 лв., Г. и М. Х. съответно
по 2,70 лв.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
7
необходима покана. Следователно ответниците са изпаднали в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения
и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до забава на длъжника, без
да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение
№ 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). Предвид горното съдът
приема акцесорния иск за лиХ. да е основателен, но съразмерно притежаваните от
ответниците квоти в съсобствеността от остойностената сума за топлинна енергия.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Процесният период е от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. Вземанията за
топлинна енергия и за лихва се погасяват с тригодишна давност съгласно чл.111, бл.
„в“ ЗЗД.
Съдът, съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, приема, че
за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от
21.05.2020г. (в този смисъл Определение № 3469/10.11.2023 г. по гр. д. № **** г. на
ВКС, 4-то г.о.). Исковата молба е подадена на 04.07.2022г., следователно възражението
за давност се явява частично основателно за вземанията станали изискуеми в периода
от 01.05.2018г. до 28.02.2019г., поради което погасена по давност се явява сумата от
360,83 лв. (с оглед данните на ищеца и приетите по делото изравнителни сметки,
представени от третото лице-помагач), съответно непогасена по давност е сумата
определена по реда на чл.162 ГПК в размер на 803,32 лв. за периода от 01.03.2019г. до
30.04.2020г.
От тази сума ответникът В. Х. дължи 4/18 части или 178,52 лева, ответницата
Д. С. за 1/18 част – 44,63 лв., а М. Н. Х. и Г. Н. Х. дължат по 2/18 части или по 89,26
лв. До тези размери предявените искове следва да бъдат уважени, а за разликата до
пълните предявени размери следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност за
периода 01.05.2018г. – 28.02.2019г., съответно доколкото не се легитимират като
собственици в сочения от ищеца обем.
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на исковата
молба няма погасени по давност вземания за мораторни лиХ. за периода от
15.09.2019г. до 22.06.2022г. Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на
главницата води до погасяване и на произтичащото от него вземане за мораторна
лихва, независимо дали давността за лихвата е изтекла. Съдът по реда на чл. 162 ГПК
чрез използване на електронен лихвен калкулатор установи, че размерът на
мораторната лихва за периода от 15.09.2019г. до 22.06.2022г. върху погасената по
8
давност главница от 360,83 лева се равнява на 101,42 лева. Следователно дължимата
мораторна лихва върху непогасения по давност остатък от главницата се равнява на
146,48 лв. От тази сума ответникът В. Х. 4/18 части или 32,56 лв., а Д. С. – за 1/18 част
дължи 8,14 лв., съответно ответниците М. Н. Х. и Г. Н. Х. дължат по 2/18 части или по
16,28 лв. всяка. До тези размери предявените искове следва да бъдат уважени, а за
разликата до пълните предявени размери, исковете следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност, съответно доколкото не се легитимират като собственици в
сочения от ищеца обем.
На последно място не се установява да са налице погасени по давност
вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до
04.2020г. Най-старото процесно вземане за дялово разпределение е възникнало на
01.07.2019г. /тук 45-дневният срок за плащане не се прилага/ и след прилагане на чл. 2,
т. 3 ЗМДВИП, давността за него изтича след депозиране на исковата молба.
Съобразно установеното в процеса участие в съсобствеността, то искът за
дялово разпределение за периода 01.06.2019-30.04.2020г. е основателен за сумите,
както следва: В. Х. 4/18 части или 5,40 лв., а Д. С. – за 1/18 част дължи 1,35 лв.,
съответно за ответниците М. Н. Х. и Г. Н. Х. за сумата от по 2,70 лв. всяка.
Неоснователни и подлежащи на отхвърляне са исковете над посочените суми до
предявените от ищеца размери.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 58 лв. за д.т., 25 лв. за СУ,
заплатен депозит за допуснати експертизи – 750 лв., така и е претендирал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100
лв. или общо 933 лв. С оглед уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 309,47 лв., от
които в тежест на В. Х. – 137,54 лв., на Д. С. – 34,39 лв., а на М. и Г. Х. по 68,77 лв.
всяка.
Ответница Д. С. е била представлявана от особен представител, за което
ищецът е заплатил сумата от 300 лв. С оглед уважената час то исковете по отношение
на Д. С. в полза на ищцовото дружество следва да се присъди 11,06 % от тази сума или
33,17 лв.
Ответниците В. Х., Г. и М. Х. също претендират разноски. В. Х. е доказал
разноски в размер на 200 лв., видно от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, като договорената сума е 400 лв., но не са ангажирани
доказателства, че остатъкът от 200 лв. е заплатен. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете на В. Х. следва да бъде присъдено сумата от 111,56 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Всяка от ответниците Г. и М. Х. е доказала разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като с оглед отхвърлената част от исковете следва
да им се присъди сумата от по 223,10 лв. на всяка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Х., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София”
9
ЕАД, ЕИК ****** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 178,52 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ****, находящ се в гр. София, бул. *********, аб. № ****** за
периода от 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 32,56 лв. –
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2022 г., начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.03.2019г.-30.04.2020г., сумата от 5,40 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда – 04.07.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия над сумата от 178,52
лв. до пълния предявен размер от 396,67 лв. и за периода от 01.05.2018г.-28.02.2019 г.
като погасен по давност и неоснователен, както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над
32,56 лв. до пълния предявен размер от 82,63 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за топлинна енергия и за сумата от 8,10 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение
за периода от 15.09.2019г. до 22.06.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ****** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 44,63 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот – ****, находящ се в гр. София, бул. *********, аб. № ****** за
периода от 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 8,14 лв. –
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2022 г., начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.03.2019г.-30.04.2020г., сумата от 1,35 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в
съда – 04.07.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия над сумата от 44,63
лв. до пълния предявен размер от 396,67 лв. и за периода от 01.05.2018г.-28.02.2019 г.
като погасен по давност и неоснователен, както и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над
8,14 лв. до пълния предявен размер от 82,63 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за топлинна енергия и за сумата от 8,10 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение
за периода от 15.09.2019г. до 22.06.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Н. Х., ЕГН ********** и М. Н. Х., ЕГН ********** да заплатят
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от по 89,26 лв., представляваща цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот – ****, находящ се в гр. София, бул.
*********, аб. № ****** за периода от 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното
плащане, сумата от по 16,28 лв. –лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2022
г., начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.03.2019г.-
30.04.2020г., сумата от по 2,70 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ за заплащане цената на
топлинна енергия над сумата от 89,26 лв. до пълния предявен размер от по 198,33 лв. и
10
за периода от 01.05.2018г.-28.02.2019 г. като погасен по давност и неоснователен, както
и исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата над 16,28 лв. до пълния предявен размер от по 41,32
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия и
за сумата от по 4,05 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за
дялово разпределение за периода от 15.09.2019г. до 22.06.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Г. Х., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 137,54 лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Г. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 67.56 лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Н. Х., ЕГН ********** и М. Н. Х., ЕГН **********, да заплатят
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК
сумата от по 68,77 лв. всяка- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на В. Г. Х.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 111,56 лв. - разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на всяка от Г.
Н. Х., ЕГН ********** и М. Н. Х., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от по 223,10 лв. - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11