№ 13939
гр. С., 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110157934 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/ срещу Ц. Б. А., с която е
предявен иск за установяване дължимостта на вземания за потребени от ответника
ВиК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществували договорни
правоотношения по предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. С., /адрес/,
по договорна сметка № **********. Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предоставянето на ВиК услуги се
осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Въз основа на така възникналите облигационни
отношения в периода от 01.02.2012 г. до 28.09.2020 г. били предоставяни ВиК услуги
от страна на ищцовото дружество в посочения имот, но цената за същите не била
заплатена в установения в приложимите Общи условия 30-дневен срок, считано от
датата на фактурирането им. Твърди се, че ответницата имала качеството на
потребител на така предоставените услуги, тъй като била наследник на предходния
титуляр на партидата за имота – Б.М.П., починал на 13.12.2008 г. На 26.07.2019 г. Ц. А.
подала молба до ищцовото дружество с искане за предоставяне на информация
относно наличието на неплатени задължения и варианти за тяхното погасяване. След
постъпването на молбата ищецът установил, че другите наследници по закон на
предходния титуляр на партидата били починали, поради което последната била
1
прехвърлена на ответницата, като всички незаплатени до този момент задължения
били префактурирани на нейно име. Задълженията за процесния имот били
изчислявани „на база“ за трима потребители, поради неподменен в срок водомер, а
впоследствие – за петима живущи. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 23.02.2021
г. по ч. гр. д. № 5232 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Ц. Б. А. за
отговор, като с подадения в срока по чл. 131 ГПК такъв предявените искове се
оспорват в цялост като неоснователни. Страната сочи, че действително е наследник на
предходния титуляр на процесната партида, открита в ищцовото дружество, но същият
е оставил и други наследници по закон. Заявява, че през исковия период имотът,
находящ се гр. С., /адрес/, бил ползван единствено от нейния брат Р.Б.М. и семейството
му до продажбата на апартамента. Оспорва твърденията за съществуващи
облигационни отношения между нея и ищцовото дружество, като сочи, че в подадената
от нея молба на 26.07.2019 г. липсвала воля за встъпване в такива. Излагат се
твърдения за неоснователно и неправилно префактуриране на съществуващи стари
задължения на нейно име. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност
спрямо процесните вземания. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на
предявения иск.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното към настоящото производство ч. гр. д. № 5232/2021 г. по описа
на СРС, 47-ми състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.01.2021 г., за вземанията, предмет на
настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
23.02.2021 г. Срещу издадената заповед, в срока по чл. 414 ГПК ответникът Ц. А. е
депозирала възражение, като между страните не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е и
допустим, доколкото за ищеца съществува правен интерес от установяване
дължимостта на процесните вземания.
Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ е за установяване дължимостта на задължение за
заплащане на цена по договор за продажба на ВиК услуги. В тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, както и че през исковия период ищецът е доставял
такива услуги в заявените количества в процесния обект, чиято стойност е в размер на
претендираната сума.
При установяване на горните предпоставки ответникът носи тежестта да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си или погасяването на
задължението си чрез плащане.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; или собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
С доклада по делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството,
че Ц. Б. А. е наследник по закон на Б.М.П.. Същото се установява от представено с
исковата молба удостоверение за наследници от 01.08.2016 г., съгласно което
наследници по закон на Б.М.П. са П.Р.П. – съпруга, починала към датата на изготвяне
на удостоверението, Ц. Б. А. – дъщеря, и Р.Б.М..
За установяване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
имот са представени справки от Служба по вписванията за процесния водоснабден
имот – апартамент № 25, находящ се в гр. С., /адрес/, от които се установява, че за
имота е била учредена законна ипотека, ипотекарен длъжник по която е бил
наследодателят на ищцата, а впоследствие върху имота е наложена възбрана (на
31.12.2018 г.), поради задължения на ищцата и нейния брат. От справките се
установява още, че процесният имот е бил предмет на дело отново със страни Ц. А.
(като ищец) и Р.М. (като ответник), исковата молба по което е вписана на 010.03.2017 г.
Съдът кредитира горната информация, доколкото същата удостоверява факти,
надлежно вписани в Служба по вписванията – гр. С.. Действително, тези справки не
съставляват титул за собственост. Това обаче не ги лишава от доказателствена
стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички
ангажирани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните, както и
направените от тях оспорвания. В случая представените справки не са оспорени от
ответника, като същият не е заявил, че данните в тях удостоверява неверни фактически
обстоятелства.
Отделно от това, по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да
опровергаят или разколебаят извода, че наследодателят на ищцата, а след неговата
смърт – тя и нейният брат, са притежавали правото на собственост върху процесния
апартамент. По делото няма данни за промяна собствеността върху имота, поради
което съдът приема, че в качеството на наследник на собственика, а след смъртта на
последния – и като собственик на този имот през исковия период, ответникът Ц. А. е
имала качеството „потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Този извод
съответства и на изложеното в отговора на исковата молба признание на факти с
правно значение, а именно: „Този апартамент е закупен от баща ми Б.М.П. от
държавата по реда на Наредбата за държавни имоти по време на брака му с майка
ми П.Р.П.. След смъртта на родителите ни Б.М.П. и П.Р.П. ние с брат ми Р.Б.М.
станахме единствени собственици на въпросния апартамент по силата на
наследствено правоприемство от тях…“. Следва да се съобрази и изходящата лично
от ответницата молба до ищеца от 26.07.2019 г., с която Ц. А. отправя искане за
предоставяне на информация за натрупаните по партидата на имота задължения в
3
качеството си на „наследник на титуляря“ на партидата. Авторството и съдържанието
на молбата не са оспорени от ответницата, поради което следва да се приема, че
документът е съставен именно от нея и съдържа нейно изявление в качеството на
собственик на имота. Ето защо съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че ответникът Ц. А. е съсобственик на процесния
недвижим имот през исковия период заедно с трети за процеса лица и следователно
има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния период.
Наличието на съсобственост върху имота се установява както и от посочените
по-горе писмени доказателства, така и от представеното с отговора на исковата молба
удостоверение за наследници от 10.07.2019 г., съгласно което Р.Б.М. (брат на
ответницата) е починал на 07.07.2019 г., като е оставил за свои наследници по закон
Г.Р.М. – дъщеря, и Б.Р.М. – син. Като съобрази това обстоятелство, съдът намира, че
ответницата Ц. А. следва да носи отговорност само за 1/2 част от задълженията за
потребени ВиК услуги в имота, предвид разпределението на наследството на нейния
баща Б.М.П.. Не се доказа в хода на производството твърдението на ищцата, че
процесният апартамент е бил ползван само от нейния брат и семейството му, както и че
имотът е продаден през 2018 г. чрез публична продан, поради което съдът намира
обоснованите с тези твърдения възражения за неоснователни.
С доклада по делото са отделено като безспорно между страните
обстоятелството, че обемът (количеството) на реално предоставените в процесния имот
ВиК услуги през исковия период е отчетен правилно и в съответствие с установените
нормативни изисквания. Поради това съдът намира за установено, че реално
потребеното количество ВиК услуги през исковия период в имота съответства на
посоченото в исковата молба.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че
процесният апартамент е водоснабден, а през исковия период консумираната вода е
отчитана на „база“ за петима потребители, като общата стойност на формираните
задължения е в размер на 11972,64 лева. В о. с. з. вещото лице е изяснило, че всички
фактури за исковия период са издадени на името на наследодателя на ответницата, а
впоследствие са префактурирани на нейно име. Съгласно установеното от
експертизата, това префактуриране не е довело до увеличаване на натрупаните
задължения, напротив – при смяната собствеността на партидата е извършена
корекция чрез намаляване на калкулирания обем потребени ВиК услуги (вж.
Приложение № 1 към експертизата – л. 69 от делото).
При така установените обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск е
доказан по своето основание, като ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 154,
ал. 1 ГПК е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните, по което е осъществил задълженията
си, като е предоставил на ответника ВиК услуги за периода от 01.02.2012 г. до
28.09.2020 г. Доколкото съдът прие, че ответникът е собственик на 1/2 идеална част от
процесния имот, то следва да се приеме, че същият носи отговорност за 1/2 част от
стойността на задълженията за предоставените ВиК услуги през исковия период, като
тази част възлиза на сумата от 5986,32 лева. За останалата 1/2 част от вземането искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Поради признаване съществуването на вземане на ищеца спрямо насрещната
страна за цената на предоставени ВиК услуги, съдът следва да разгледа своевременно
направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за изтекла
4
погасителна давност от горепосочената сума.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011г. по тълк. дело №
3/2011г., ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите
да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на доставената вода
отговарят на така даденото тълкуване на понятието „периодични плащания“, тъй като
всички те имат един общ правопораждащ факт – неформален договор при общи
условия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време – в
30-дневен срок от фактуриране на потребените количества вода съгласно чл. 34, ал. 1
от ОУ /в сила до 13.07.2016г./ и чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с Решение № ОУ-
2/13.07.2016г. на КЕВР, като размерът на плащанията е определяем по установения в
Наредба № 4 ред. Поради тази причина същите се погасяват с изтичането на три
години съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от настъпване на изискуемостта.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на
28.01.2021 г., от която дата се счита предявен и искът за установяване на вземанията
(по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК). Както бе отбелязано, съгласно общодостъпните ОУ към
договора, „потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране“, т. е. след изтичане на този
срок настъпва изискуемостта на вземането, кредиторът разполага с възможността да
предприеме действия по реално изпълнение, включително като ползва средствата на
държавната принуда, поради което от тази дата започва да тече и давността за
погасяване на вземането.
Следователно, вземанията, отнасящи се за потребени ВиК услуги за процесния
период, чийто падеж е настъпил преди 28.01.2018 г., са погасени по давност, т. е. това
са вземанията за периода до м. ноември 2017 г. включително. Като съобрази
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, съдът намира, че
размерът на непогасените вземания възлиза на сумата от общо 2310,30 лева, съответно
– дължимата от ответника 1/2 част от тях е в размер на 1155,15 лева за потребени ВиК
услуги в периода от 01.12.2017 г. до 28.09.2020 г. До този размер искът следва да бъде
уважен, доколкото ответната страна, чиято е доказателствената тежест, не установи в
хода на процеса извършено плащане на задължението. За горницата до пълния
предявен размер от 11972,64 лева и за периода от 01.02.2012 г. до 30.11.2017 г., искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и погасен по давност.
По разноските.
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
разноски в исковото и заповедното производство, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за исковото производство, съразмерно с уважената част от
иска, в общ размер на 52,05 лева, представляващи заплатена държавна такса, депозит
за експертиза и юрисконсултско възнаграждение. За заповедното производство на
ищеца се дължат разноски в общ размер на 27,93 лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответникът, като на
същия следва да се присъдят такива за исковото производство в общ размер от 894,48
5
лева, съобразно отхвърлената част от иска, за депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение, заплатено в брой, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ, че Ц. Б. А., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., /адрес/, сумата от 1155,15 лева, представляваща 1/2 част
от цената на потребени ВиК услуги в периода от 01.12.2017 г. до 28.09.2020 г. в имот,
находящ се в гр. С., /адрес/, ведно със законната лихва от 28.01.2021 г. до изплащане
на вземането, за която на 23.02.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 5232/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважената част от 1155,15 лева до пълния предявен размер от
11972,64 лева и за периода от 01.02.2012 г. до 30.11.2017 г. като неоснователен и
погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. Б. А., ЕГН: **********, с адрес
гр. С., /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, сумата от 52,05 лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, и сумата от 27,93 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, /фирма/, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, да заплати на Ц. Б. А. , ЕГН:
**********, с адрес гр. С., /адрес/, сумата от 894,48 лева, представляваща сторени в
исковото производство разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6