Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 18.01.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………....… в публично заседание …….....
на пети
януари ….……………………....………..…………………….………...……....….…………...................
през 2022/две
хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря …………………………………….………… Павлина Петрова, ...................................
като
разгледа докладваното от ............................ съдията Виктор Атанасов .......................
административно
дело ........... №264 ................ по описа за ...................... 2021
година .
и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 и във вр.с чл.171,
т.1, б.„б” от ЗДвП.
Образувано е по жалба на
С.С.Х. от ***, с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника му - адв.И.Б. от АК – ***, със съдебен
адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1300-000353 от 14.07.2021 год., издадена
от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, временно е отнето Свидетелството
за управление на МПС №***, издадено на жалбоподателя С.С.Х.,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят заявява в
жалбата, че в срок обжалва посочената заповед, като твърди, че същата е неправилна
и незаконосъобразна и че не е налице основание за издаването. Заявява, че не е
извършвал посоченото в нея нарушение, при описаната фактическа обстановка. Твърди,
че в момента, когато му е съставен АУАН, той не е имал качеството на водач, не е
управлявал автомобил и не е извършил никакво нарушение на ЗДвП и следователно,
не е подлежал на проверка за употреба на алкохол и неправилно спрямо него е
приложена ПАМ. Жалбоподателят твърди също, че заповедта е издадена в
противоречие на материалният и процесуалният закон, като заявява, че подробни
съображения в тази насока ще изложи в съдебното заседание. С жалбата моли да бъде
призован на съд и след като докаже твърдението си, да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменена изцяло Заповед за прилагане на
административна принудителна мярка №21-1300-000353 от 14.07.2021 год. на
полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Кърджали, като
неправилна и незаконосъобразна.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят С.С.Х.
от ***, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител – адв.И.Б. от АК
– ***, чрез който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че заповедта е издадена на
жалбоподателя с твърдението, че той е извършил нарушение в качеството си на
водач на МПС, като е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.І/първо/
от ЗДвП, тъй като е отказал да даде проба и да бъде изпробван с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта му и е напуснал местопроизшествието и
че това са твърденията на административнонаказващия
орган. Излага довод, че по делото има две групи доказателства, като в едната
група е докладната записка на полицейските служители, АУАН, който
жалбоподателят не е подписал и свидетелските показания на свидетеля А., който
твърди, че фактът на управлението на МПС му е бил съобщен от очевидци на
случилото се. Сочи, че от другата страна са другата група доказателства, а
именно - на трима очевидци, произволно избрани, които поискали да бъдат
разпитани и същите били разпитани в съдебно заседание, като от техните
показания било видно, че действително, в ***, е имало ПТП с автомобил и
действително е била ударена къща от автомобил на заден ход, но фактът, който е
съществен за ангажиране на отговорност и за налагане на ПАМ на жалбоподателя, а
именно - управлението на автомобила, не е установено по несъмнен и безспорен
начин, а почива на едно предположение. Предвид тези съображения и предвид
липсата на категорични доказателства за извършеното нарушение от жалбоподателя,
моли съда да отмени атакуваната заповед на посочените основания, а също така
моли, да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор в Сектор „Пътна
полиция” - Кърджали към ОДМВР – Кърджали – М. А. В., издал оспорената заповед,
редовно призован, се явява лично в първото съдебно заседание по делото, като
заявява, че оспорва жалбата и я счита за неоснователна.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Разпоредбата на чл.172,
ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и
т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК,
от което пък следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Екземпляр от оспорената заповед, видно
от оформената към нея разписка за връчване/л.7, стр.2/, е връчен лично на
жалбоподателя С.С.Х. от ***, на 15.09.2021 год., за което е положен подпис на получателя
и е отбелязана датата на връчване. По изпратената в съда административна
преписка, неясно защо, е приложен екземпляр от жалбата срещу тази заповед, на
който не е положен , т.е. не е отразен нито входящ номер, нито дата на подаването
й в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, като в самата жалба
е посочена дата на изготвянето й – 20.09.2021 год./л.4, стр.2/. Съпроводителното
писмо, с което жалбата, ведно с административната преписка по издаване на
заповедта, са изпратени на
Административен съд - Кърджали, е с Изх.№130000-9606 от 28.09.2021 год. на началник
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, от което следва, че при всички
случаи, жалбата е подадена преди датата 28.09.2021 год. или най-късно на тази
дата. При това положение, предвид факта, че заповедта е връчена на
жалбоподателя на 15.09.2021 год., то при всички случаи жалбата е подадена в законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок. Освен
това, жалбата е подадена в предвидената от закона писмена форма, с изискуемото
се съдържание и по предвидения в закона ред. Същата е подадена от лице –
адресат на заповедта, спрямо което със същата е приложена тази ПАМ и за което,
в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №21-1300-000353
от 14.07.2021 год./л.7/, полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали е наложил на жалбоподателя С.С.Х. от ***, с ЕГН **********, принудителна административна
мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач,
до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е издадена на основание чл.171,
т.1, б.„б” от ЗДвП, а от фактическа страна същата е мотивирана с
обстоятелството, че от А.Д.А. - *** при ОДМВР –
Кърджали, срещу жалбоподателя С.С.Х. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение с бланков №*** от 14.07.2021 год., за това, че „На 14.07.2021 год., около 22:50 часа, в ***, на улица ***, като водач
на МПС – „Мерцедес МЛ 400 ЦДИ”, с peг.№***, Държава
България, до дом номер **, губи контрол над автомобила, който тръгва да се
движи на заден ход, преминава през оградата и се блъска в къщата, като настъпва
ПТП с материални щети. Водачът напуска произшествието без да уведоми
компетентните органи. Отказва да даде проба за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510”, с номер *** и не представя СУМПС
и контролен талон към него.”, като едно от описаните деяния е квалифицирано като
виновно нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, а
за останалите нарушения не е посочена правна квалификация.
Към преписката по издаване на оспорената заповед е
представен и е приет като доказателство по делото заверен препис от Акта за
установяване на административното нарушение с бланков №*** от 14.07.2021 год.,
съставен от А.Д.А. - *** при ОДМВР – Кърджали, в присъствието на Е. С. Н. -
свидетел/л.13/, в който е описано, че е съставен срещу С.С.Х.
от ***, с ЕГН **********,с посочено в акта Свидетелство за управление на МПС №***,
за това, че „На 13.07.2021
год./датата е поправена ръкописно/,
около 22:50 часа, в ***, на улица ***, като водач на МПС – „Мерцедес МЛ 400
ЦДИ”, с peг.№***, Държава България, до дом номер **,
губи контрол над автомобила, който тръгва да се движи на заден ход, преминава
през оградата и се блъска в къщата, като настъпва ПТП с материални щети.
Водачът напуска произшествието без да уведоми компетентните органи. Отказва да
даде проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
7510”, с номер *** и не представя СУМПС и контролен талон към него.”. Описаните
деяния са квалифицирани като нарушения на чл.20, ал.1 от ЗДвП; на чл.123, ал.1,
т.2, б.„а” от ЗДвП; на чл.174, ал.3, предл.1/първо/ от
ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като така съставения АУАН не е подписан от
соченето в него за нарушител лице, както и не е подписана разписката за
връчване и получаване на препис от АУАН от това лице, а отказът е оформен с
подписа на един свидетел с посочени имена – И. М. /фамилното име не се чете/.
По преписката е представен
и заверен препис от издаденото въз основа на този АУАН наказателно
постановление №21-1300-001195 от 29.07.2021 год. на началник група в сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали/л.12/,
с което, на жалбоподателя С.С.Х. са наложени наказания
за всяко едно от описаните в АУАН, съответно и в наказателното постановление, четири
нарушения, както следва: за нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП – глоба, в
размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП; за нарушението на чл.123, ал.1,
т.2, б.„а” от ЗДвП – глоба, в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП; за
нарушението на чл.174, ал.3, предл.1/първо/ от ЗДвП - глоба, в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушението на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба, в размер на 10 лева, на основание 183, ал.1,
т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП. Видно от оформената
разписка към НП, същото е връчено на соченото за нарушител лице на датата
15.09.2021 год., като в разписката е вписано, че е предадено и СУМПС. В
представеното заверено копие от това НП не е положена заверка относно
обстоятелството, дали същото е влязло в сила и ако е влязло – на коя дата.
По изпратената в съда
административна преписка е приложена Докладна записка с Рег.№1300р-4446 от
14.07.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, изготвена от *** Е. С. Н., адресирана до
началника на сектор „Пътна полиция” – Кърджали, относно посетено ПТП в ***/л.15/. В докладната е
описано, че на 13.07.2021 год., около 23:00 часа, изготвилият докладната
записка полицейски служител, заедно с колегата си А.А.,
с когото бил назначен в наряд, били изпратени в ***, по повод настъпило ПТП,
като пристигане на място установили свидетели, като с трите имена и ЕГН са
посочени девет лица, които заявили, че са „преки участници”/вероятно се има предвид очевидци/ на настъпилото ПТП и че водачът,
управлявал лекия автомобил с Рег.№***, бил С.С.Х. от ***,
с ЕГН **********.
По административната
преписка е представен и Талон за изследване с бл.№***, издаден от *** Е. С. Н./л.14/, в който е отразено, че
на 13.07.2021 год., в 23 часа и 50 минути, лицето С.С.Х.
от ***, с ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Мерцедес”, с рег.№***, е
отказал извършването на предварителна качествена проба за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер 7510”, №***. В същия
талон за изследване е отразено,че провереното лице следва да се яви в СПО –
град Кърджали за извършване на изследване, до 45 минути от връчването на
талона, но и че лицето е отказало да получи екземпляр от същия.
С оглед изясняване на
фактите и обстоятелствата по делото, с протоколно определение на съда от
30.11.2021 год., до разпит като свидетел в съдебно заседание, е допуснат актосъставителят А.Д.А. – *** към ОДМВР – Кърджали. В
показанията си същият сочи, че на 14.07.2021 год., с колегата си Е. Н., бил на
работа нощна смяна в района на *** и към 22:50 часа получили сигнал за ПТП в ***.
Твърди, че пристигнали на място за около 10 минути след подаване на сигнала,
като на мястото имало около 30 човека и че хората обяснили, че лицето С. е
управлявал автомобил – джип, марка „Мерцедес”, че загубил контрол над
автомобила и той тръгнал на заден ход, леко завил на ляво, минал през телена
ограда и се установил в двора на къщата - дом №**. Свидетелят твърди, че хората
казали, че това го е правил системно и ги е страх за децата, защото постоянно
употребявал алкохол, след което се качвал на колата, както и им обяснили, че С.
живее в ***, на 30-40 метра от къщата, в която се е ударил. Свидетелят А.
заявява, че го установили там и че бил в нетрезво състояние, като мисли, че
няма как за 10 минути да стигне до това състояние, като преди това е пийнал,
както и че той не ни посрещнал добре, започнал да крещи и да ги гони.
Свидетелят твърди в показанията си, че намерили въпросния автомобил – марка
„Мерцедес”, зад неговата къща, че бил паркиран и че направили снимки, като
видели, че има стъкла от счупените стопове, а такива стъкла имало и във
въпросната къща. Пояснява, че дошли майка му и баща му и им казали: „Момчета,
какво е станало толкова, недейте така, утре като изтрезнее, ще го докараме в
полицията.” и че поискали съдействие от колегите си да дойдат да им помогнат,
за да го закарат в районното управление, защото той не им дал никакви документи
– нито лична карта, нито шофьорска книжка, но накрая се съгласил и с майка му
заедно се качили в патрулния автомобил. Свидетелят сочи, че го закарали в РПУ,
установили самоличността му чрез дежурния и започнали да обработват ПТП, като
съставили акт и протокол за ПТП. Заявява, че искали също така, да го изпробват
за алкохол, но той отказал да даде проба, както и отказал да подпише акта и
протокола за ПТП. Свидетелят сочи, че баща му също дошъл в РПУ и им казал:
„Момчета, напишете глобата на мен, оставете го него.”. Свидетелят А. заявява,
че събрали около 10 човека, които били очевидци на случката и описали имената им
в докладната записка. На поставен му въпрос свидетелят отговаря, че когато го
качили в патрулния автомобил, за да го закарат до РПУ, С.Х. много лъхал на
алкохол, както и че не са го задържали, тъй като нямало основание, на което да
го задържат. На друг поставен му въпрос отговаря, че от РПУ го прибрал баща му,
който бил дошъл с друг автомобил.
По доказателствено
искане, направено от процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит в
съдебно заседание са допуснати три лица, и три от деветте лица, които са
описани в изготвената докладна записка от *** Е. С. Н., описана по-горе, а
именно - Д.Е.П., Л.Н.М. и А.Н.М., и тримата от *** .
В показанията си
свидетелят Д.Е.П. заявява по повод случая от м.юли 2021 год. с лекия автомобил
марка „Мерцедес”, че си спомня, че е било вечерта, бил си в къщи, когато чул
шум, излязъл навън и видял, че автомобил „Мерцедес” се е ударил в къщата на
една баба, но не е видял кой е карал колата. Сочи, че се събрала цялата махала
и че видял, че колата била в двора на къщата, като е минала през ограда от
телена мрежа. На поставен му въпрос заявява категорично, че не е виждал през
това време С. и че не знае кой е изкарал колата от двора. На друг въпрос отговаря,
че знае къде живее С. и че той живее ***. Свидетелят заявява, че е видял, че е дошла
полиция около 15-20 минути, след като той самият излязъл и видял колата, като
пояснява, че полицаите поискали от тях личните им карти, за да ги снимат и не знае
какво е станало след това, както и че не е видял, къде са отишли полицаите след
това.
В показанията си вторият
свидетел - Л.Н.М., заявява, че повод случая с автомобила, марка „Мерцедес”,
през месец юли 2021 год., си спомня, че си бил в къщи, когато чул някакъв шум и
че излязъл навън и видял, че има ударена кола, като пояснява, че тя се била
ударила в една къща. Заявява ,че се обадил на полицията, защото можело да има
пострадали деца или други хора, като на полицията казал, че има ударена кола в
една къща. Сочи, че колата била в двора на къщата, в която се е ударила, но не
знае как е влязла там, но тя била там, както и пояснява, че дворът на къщата
има телена мрежа. Свидетелят М. категорично заявява, че С. го е нямало там. В
показанията си на въпрос отговаря, че не си спомня точно, но мисли, че полицията
дошла на място около 20-30 минути след
като се обадил и че не знае какво е станало след това, защото се прибрал. На
друг въпрос отговаря, че полицаите го питали нищо, а попитали само, кой се е
обадил, на което им отговорил, че той се е обадил. Пояснява, че са го попитали,
къде е видял колата и че казал, че я видял ударена в двора, както и че го попитали,
дали е видял водача и той им казал, че не го е видял. На поставени му въпроси
свидетелят Л.М. отговаря, че не знае на кого е този автомобил и че не е виждал С.
да кара тази кола. Заявява също, че на къщата й нямало нищо, тъй като била
голяма, но имало паднали стъкла от стоповете на колата. На поставен му въпрос
отговаря, че С. живее в селото им, на около 400-500 метра от къщата, където
станало произшествието.
В показанията си третият
свидетел - А.Н.М., заявява, че повод случая с автомобила, марка „Мерцедес”,
през месец юли 2021 год., си спомня, че чул шум, излязъл навън и видял
ударената кола, която била в двора. Пояснява, че колата била ударила къщата със
задната си част и че къщата има телена ограда, която била леко паднала. Заявява,
че било около 9:30 – 10:00 часа вечерта и че се събрала цялата махала.
Свидетелят А.М. категорично заявява, че не е видял С. там. Заявява, че не си
спомня точно кога, но дошли полицаи и им поискали личните карти. На поставен му
въпрос отговаря, че С. живее в ***, на около 500 метра от къщата, където
станало произшествието. На друг поставен му въпрос, свидетелят отговаря, че не е
видял, кой е изкарал колата от двора на къщата.
Видно от изисканото от
съда и прието като доказателство по делото заверено копие от временно отнетото СУМПС
МПС №***, издадено от МВР – Кърджали на 21.11.2013 год. и валидно до 21.11.2023
год./л.26/, жалбоподателят С.С.Х. е правоспособен водач на МПС, за категории АМ, В1 и
В, а от
приложеното заверено копие на контролен талон №*** от 29.08.2019 год. към него/л.26/ е видно, че същият,
като водач на МПС, се води на отчет в МВР - Кърджали.
При така установената по
делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка жалба се явява доказана и основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а,
т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на
вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение
по пътищата, което и е
направено със Заповед Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на
вътрешните работи/л.18/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/. По делото е представена
и приета като доказателство Заповед №292з-1884 от 27.09.2018 год. на директора на Областна дирекция на
МВР – Кърджали/л.16/, за оправомощаване
на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а,
т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП. С тази
заповед, на основание Заповед с Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра
на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП, чл.172,
ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4 от ЗМВР, с т.1 от същата, са оправомощени
длъжностни лица които да прилагат принудителни административни мерки по чл.171,
т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от
ЗДвП, като такива оправомощени длъжностни лица, в т.1,
абзац пети от заповедта, са посочени и полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Кърджали, за цялата територия, обслужвана от ОДМВР –
Кърджали. В случая, оспорената заповед е издадена именно от такъв полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали. Действието
на тази заповед
не е обвързано със срок и доколкото
не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че
обжалваният административен акт
е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен
орган, а именно – от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – Кърджали.
На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът
приема, че е спазена установената от закона форма,
изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени
са фактически основания за издаване на
заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с
който се твърди да са установени извършените от жалбоподателя С.С.Х. нарушения, посочен е с трите имена, длъжност и
месторабота, актосъставителят, който е съставил този
АУАН, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушенията, посочен е
и лекият автомобил, който се твърди да е бил управляван от жалбоподателя, както
и регистрационния номер на същия, посочен е номерът на свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя - №***, издадено в РБългария,
както и обстоятелството, че същият се води на отчет в ОДМВР – Кърджали, описани
са и твърдяните за извършени от него нарушения – общо
4/четири/ на брой, включително отчетената че е отказал да даде проба за
употреба на алкохол с техническото средство „Дрегер
7510”, номер ***, като изрично е посочено, че при описаните обстоятелства, С.Х.
виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП,
посочено е и правното основание – чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, за издаването на
тази заповед за налагане на конкретната ПАМ.
По тези съображения
съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за съдържанието на
административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от
тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа фактическите основания,
които според административния орган са обусловили издаването й, като същата освен
това, е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което се прилага тази ПАМ.
Тук обаче следва
задължително да бъде посочено, че според АУАН №GА400296 от 14.07.2021 год.,
съставен от *** в сектор „Пътна полиция” – Кърджали - А.А.,
описаните в него нарушения са извършени на датата 13.07.2021 год., около 22:50 часа, в ***, докато в оспорената
заповед за прилагане на ПАМ е посочено, че същите тези деяния, включително и
отказът за проверка за употреба на алкохол с техническото средство „Дрегер 7510”, номер ***, са извършени от жалбоподателя Х.
на датата 14.07.2021 год., около
22:50 часа, в ***. Това води до неяснота по въпроса, на коя дата всъщност са
извършени твърдяните нарушения – дали на 13.07.2021
год. или на 14.07.2021 год., като това несъответствие в посочената в заповедта
дата на извършване на твърдяното нарушение с датата, посочена в съставения за
същото това нарушение АУАН, съставлява нарушение на административнопроизводствените
правила при издаване на оспорената заповед, което само по себе съдът намира за
достатъчно основание за отмяната й.
При преценка на
материалната законосъобразност на
заповедта, т.е. относно съответствието й с
приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да
стигне до този извод, съобрази следното:
Съгласно чл.171, т.1,
б.„б” от ЗДвП, в
приложимата й редакция (Обн., ДВ, бр.77
от 2017 год., в сила от 26.09.2017 год.), за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван
с доказателствен анализатор
или да даде
биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване,
се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство”, до
решаване на въпроса за отговорността
му, но не
за повече от 18/осемнадесет/ месеца, като при наличие на
изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4, установените
стойности са определящи.
При тази законова
регламентация, необходимите материалноправни
предпоставки за налагане на тази принудителна административна
мярка, според настоящия състав, не са налице – по
делото не е безспорно установено, че жалбоподателят С.С.Х.
е управлявал на посочената в заповедта дата, в посоченото време и на посоченото
място, описаното МПС, т.е. не е установено, че същият е имал качеството „водач
на МПС”, управлявал на посочената дата, място и време, за да подлежи на проверка
за употреба на алкохол и да е длъжен да окаже съдействие на контролните органи
и да бъде проверен с техническо средство
за употреба на алкохол или казано по друг начин, по делото не се установи
същият да е имал качеството „водач на МПС” при описаните в заповедта обстоятелства,
за да бъде приложена спрямо него тази ПАМ. Тук следва да се посочи, че според
легалната дефиниция на това понятие, дадена в §6, т.25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.”, а именно това качество на жалбоподателя
С.Х. не се установява да е налице в конкретния случай.
От доказателствата,
събрани по делото става безспорно ясно, че нито актосъставителят
– *** А.Д.А., съставил АУАН серия GA бл.№*** от 14.07.2021 год., срещу жалбоподателя
С.Х., за описаните в него нарушения, вкл. и за нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, нито пък свидетелят Е. С. Н. , посочен в този АУАН и като свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, не са възприели по никакъв начин,
още по-малко пък пряко и непосредствено факта, кой е управлявал посочения лек автомобил,
марка „Мерцедес МЛ 400 ЦДИ”, с рег. №***, преди и по време на настъпването на
ПТП със същия, респ. преди и по време на навлизането му в двора на къщата – дом
№**, находяща се на „улица ***” в *** и удара в нея,
а не са възприели дали въобще и кой е управлявал този лек автомобил и впоследствие.
От показанията на актосъставителя А.А., дадени в съдебно заседание, става ясно, че
жалбоподателят С.Х. дори не е бил установен на мястото на възникване на ПТП, а
е бил установен в дома си и там е отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол. Според показанията на същия свидетел А., а това е отразено и в
изготвената от другия полицейски служител – *** Е. С. Н., докладна записка с
Рег.№1300р-4446 от 14.07.2021 год., че лица, които установили на място, им
казали, че С.Х. е управлявал лекия автомобил, като в докладната записка са
вписани имената на девет лице. От нито едно от тези лица обаче, не е снето
писмено обяснение, в което това обстоятелство да бъде потвърдено, като при това
положение, тази доволно семпла като съдържание докладна
записка единствено се явява в подкрепа на констатациите в съставения АУАН и то
при положение, че нито актосъставителят, нито
свидетелят вписан в акта, не са възприели факта на управление на посочения лек
автомобил от жалбоподателя Х. – нито преди, нито след настъпването на ПТП. В
хода на настоящото съдебно производство са допуснати до разпит, като свидетели,
три от общо деветте лица, посочени в тази докладна записка – Д.Е.П., Л.Н.М. и А.Н.М.,
като техните показания, дадени в съдебно заседание, опровергават изложеното в
докладната записка, а оттам опровергават и констатациите в така съставения АУАН,
които констатации са послужили и като фактически основания за издаване и на
оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ. Тримата
свидетели са категорични, че не са виждали С.Х. да управлява описания лек
автомобил същата вечер - нито преди, нито след настъпването на ПТП, а
единствено са видели съборената телена ограда и лекия автомобил в двора на
къщата и че това са казали на пристигналите на местопроизшествието полицейски
служители. Освен това, и тримата свидетели заявяват, че С.Х. живее в ***, на
около 400-500 метра от мястото, където е станало произшествието, противно на
показанията на св.А., който твърди, че същият живеел на 30-40 метра от къщата,
в двора на която е станало ПТП, което всъщност означава, че живее в съседна
къща, но тези негови твърдения се опровергават от показанията на другите трима
свидетели Освен това, от показанията на тримата свидетели става ясно, че при
пристигането на полицейските служители, описаният лек автомобил се е намирал
все още в двора на къщата, в която се е ударил, докато в показанията си св.А.
твърди, че същият лек автомобил е бил паркиран зад къщата, в която е бил
установен жалбоподателят С.Х. Съдът намира, че и тези негови твърдения се
опровергават от показанията на другите трима свидетели, разпитани по делото,
като тук следва да се добави, че св.А. твърди в показанията си, че при
установяването на автомобила направили снимки, но по делото, от страна на
ответника по жалбата, не са представени абсолютно никакви снимки, дори само
една, която да е в подкрепа на твърденията на същия този свидетел, а не са
представени и никакви други доказателства, които да са в подкрепа на тези
твърдения, нето пък са направени доказателствени
искания в тази насока.
При това положение
остава неясно, защо АУАН е бил съставен против жалбоподателя С.С.Х., при положение, че същият явно не е и собственик на
това МПС, като следва да се отбележи, че по отношение собствеността на описания
лек автомобил с посочената марка и регистрационен номер, по преписката липсват
каквито и да е данни. Така или иначе, според настоящия съдебен състав, констатациите
в този АУАН са опровергани и то досежно
най-съществения съставомерен факт, а именно относно
факта, че жалбоподателят С.С.Х. е управлявал
описаното МПС на посоченото място и време и е допуснал описаното ПТП, респ., че
същият е имал качеството „водач на МПС”, който е длъжен да окаже съдействие и
да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство и на когото,при
отказ за такава проверка, може да бъде вменено извършването на твърдяното
нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. От
събраните по делото доказателства се установява, че действително,
в ***, на датата 13.07.2021 год. вечерта/макар
че в оспорената заповед е посочена друга дата – 14.07.2021 год./, е възникнало
ПТП с описания лек автомобил и действително
е била ударена къща от този автомобил
при движение на заден ход, но фактът, който
е съществен за ангажиране на отговорността
и за налагане на ПАМ на жалбоподателя Х., а именно - управлението от него на този автомобил, не е установено по несъмнен и безспорен
начин, а всъщност почива на предположенията на
полицейските служители, посетили местопроизшествието. Тук следва да се
отбележи, че с Разпореждането с №502 от 01.10.2021 год., постановено по
настоящото дело, съдът изрично е указала на ответника по жалбата, че на основание чл.170,
ал.1, във връзка с чл.163, ал.3 от АПК, трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, като може да представи
допълнителни доказателства за това, както и му е указал, че съгласно разпоредбата
на чл.163, ал.2 от АПК, в 14/четиринадесет/-дневен срок, считано от
получаването на преписа от настоящото разпореждане, може да представи писмен
отговор по жалбата, както и да посочи и други допълнителни доказателства, като
писмените доказателства, с които разполага, следва да се приложат към отговора.
Независимо от тези ясни указания, от страна на ответника по жалбата нищо такова
не е сторено, като не са представени никакви други доказателства и не са
направени и никакви доказателствени искания, като
дори свидетелят А.А. – актосъставител,
е бил призован като свидетел и разпитан в това му качество по почин на съда, а
не по искане на ответника, издал оспорената заповед.
Предвид изложеното
по-горе се налага извода, че в конкретния случай не са били налице каквито и да
е фактически основания, т.е. категорично не са били налице материалноправните
предпоставки, за издаване на процесната заповед за
прилагане на тази ПАМ по отношение на жалбоподателя С.С.Х.
и на това основание, не е налице извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, от жалбпоодателя
Х., извършването на което законът обвързва с прилагането на тази ПАМ, като
предвид изложеното съдът намира за основателни и доказани оплакванията, инвокирани в жалбата в тази насока и в хода по същество от
процесуалния представител на жалбоподателя. Ето защо,
по изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби на закона и
по отношение на същата е налице отменителното основание
по чл.146, т.4 от АПК, а след като е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби на закона, то няма как тя да е
съобразена и с целта на закона.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че оспорената заповед за прилагане на тази ПАМ
е издадена на 14.07.2021 год., но неясно защо е връчена на жалбоподателя Х.
повече от два месеца след издаването й – на датата 15.09.2021 год., след като вече
на датата 29.07.2021 год. е било издадено наказателното постановление с
№21-1300-001195, с което, за твърдяното нарушение на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на С.Х. е било наложено наказание „глоба”,
в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24
месеца. Това наказателно постановление, между впрочем, също е връчено на датата
15.09.2021 год., т.е. явно едновременно с връчването на заповедта, като видно
от разписката към него, при връчването му, от жалбоподателя е било предадено и
притежаваното от него свидетелство за управление на МПС, като при това
положение, наложената с оспорената заповед ПАМ, на практика се обезмисля. Това е така, т.к. с посоченото наказателно
постановление, компетентният административнонаказващ орган
е решил въпроса за отговорността на жалбоподателя С.Х. за твърдяното за
извършено от него нарушение на чл.174,
ал.3, предл.1 от ЗДвП и му е наложил наказание
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24 месеца, като при връчването
на наказателното постановление е предадено и притежаваното СУМПС и по този
начин жалбоподателят е лишен от възможността да управлява МПС. В тази връзка следва само да се посочи, че съгласно чл.22
от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а съгласно чл.23
от с.з., случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ, като това именно е сторено с нормата на чл.171 от ЗДвП, в ал.1 на
която е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат изброените
по-надолу в нормата принудителни административни мерки. В конкретния случай,
обаче, с така издадената заповед за прилагане на ПАМ, връчена повече от два
месеца след издаването й, респ. след датата на извършване на твърдяното
нарушение, едновременно с наказателното постановление, с което е решен въпроса
за отговорността на жалбоподателя С.С.Х. за
твърдяното за извършено от него нарушение на чл.174, ал.3, предл.1
от ЗДвП и са наложени наказания
„лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24 месеца и „глоба”, в размер
на 2000 лева, нито се предотвратява, нито се преустановява административно
нарушение, нито пък се отстраняват вредни последици от такова нарушение, още
по-малко пък да се осигурява по някакъв начин безопасността на движението по
пътищата и да се преустановява нарушение, свързано с тази безопасност. Това е
така, т.к. в този период от два месеца – от 14.07.2021 год. до 15.09.2021 год.,
свидетелството за правоуправление на МПС на жалбоподателя Х. не е било отнето и
същият не е бил лишен от възможността да управлява МПС, като това е станало
едва с връчването на посоченото по-горе наказателно постановление, издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали. Предвид
това, така издадената по отношение на жалбоподателя С.С.Х.
заповед за прилагане на ПАМ, връчена два месеца и един ден след издаването й,
вече се явява самоцелна, т.к. с нея по никакъв начин не се постигат целите,
формулирани в нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП.
Така, по изложените съображения, Административен съд - Кърджали
намира, че жалбата на С.С.Х. от ***, се явява
основателна и недоказана, като при извършената
служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен
орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед с Рег.№292з-264
от 08.02.2021 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, при спазване на изискуемата се от закона писмена форма
с изложени
фактически и правни основания, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила в производството по издаването й – посочена различна дата на извършване
на твърдяното нарушение заради което се налага ПАМ, от датата, посочена в
съставения АУАН за същото нарушение, като освен това, същата се явява издадена
в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и в несъответствие и с целта на закона, т.е. настоящият
съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните
основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, поради което и същата следва да
бъде отменена с решението по настоящото дело.
При този изход на
делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя С.С.Х.,
изразена в хода по същество чрез процесуалния му представител, за присъждане на
направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 610.00/шестстотин и десет/ лева, представляващи
внесената държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, по с/ка на Административен съд – Кърджали, съгласно
представената и приложена по делото вносна бележка за плащане към бюджета с УРН
*** от 23.09.2021 год. на
банка „ЦКБ” АД ***/л.6/, както и изплатеното в
брой адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платени от жалбоподателя,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие сер.***, ***, от 23.09.2021 год./л.5/ и подписано пълномощно към него от същата дата -
23.09.2021 год., който размер на платеното адвокатско възнаграждение, при липса
на направено възражение за прекомерност, следва да бъде присъден в полза на
жалбоподателя в пълния му размер. За дължимите на жалбоподателя С.С.Х. деловодни разноски, сторени в настоящото производство,
следва да бъде осъдено юридическото лице, което в случая е Областна дирекция на
МВР – Кърджали, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР и към структурата на което
принадлежи административния орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран от така изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1300-000353 от 14.07.2021 год., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171,
т.1, б.„б” от ЗДвП, временно е отнето Свидетелството за управление на МПС №***
от 21.11.2013 год., издадено на жалбоподателя С.С.Х. от
***, с ЕГН **********, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18/осемнадесет/ месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Х. от ***, с ЕГН **********, сумата в размер общо на 610.00/шестстотин и десет/ лева, представляващи направени от него
деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
СЪДИЯ: