Р Е
Ш Е
Н И
Е № 261452
гр. Пловдив, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.04.2021
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2017 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е образувано
по искова молба от „Гарант Кредит
Консулт“ ЕООД /с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД/ срещу М.Т.В.,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в общ размер на 834.80 лева, от които 500.76 лева, представляваща непогасени задължения на ответника по договор за заем от
03.04.2017 г., сключен с „Лайт Кредит“ ООД, която сума е платена от ищеца на „Лайт Кредит“ ООД въз
основа на договор за гаранция 03.04.2017 г., сключен между ищеца, ответника и
„Лайт Кредит“ ООД, както и сумата в размер на 334.04 лева, представляваща
неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция от 03.04.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2019 г. до окончателното плащане,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
12497/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от назначения на ответника особен представител, с който оспорва исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 12497/2019 г. по описа
на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие на валидно
сключен договор за заем, сключен с „Лайт Кредит“ ООД, по който е останала
незаплатена сума в размер на 500.76
лева, че заплащането на такава сума е уговорено в договора за кредит,
валидно сключен договор за гаранция, обезпечаващ договора за кредит, плащане на
претендираната сума от ищеца на „Лайт Кредит“ ООД за погасяване на задълженията
на ответника по договора за заем, както и че е уговорено възнаграждение по
договора за гаранция, неговия размер, падеж на вземанията. В тежест на
ответника – същият носи насрещно доказване, при установяване на горното от
ищеца, че е платил задълженията си по договора за заем и договора за гаранция.
Видно от договор за паричен заем
№ *** /л.4/ между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на
заемодател и М.Т.В., в качеството
на заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което на
последните е предоставен заем в размер на 700 лева със срок на погасяване 10 месеца с начална вноска 03.05.2017 г.
Уговорен е общ размер на всички плащания от 834.60 лева, от които 700 лева –
главница и 134.60 лева – договорна лихва. Договорът е подписан от страните,
като това обстоятелство не е оспорено от ответника. Не се оспорва и че
ответникът, като заемополучател по договора е получил заемната сума в размер на
700 лева.
Като обезпечение на вземанията по
договора за заем е сключен договор за гаранция от 03.04.2017 г., по който
ищецът се е задължил да отговаря за задълженията на ответника по договора за
заем, за което последния дължи възнаграждение в размер на 560.20 лева, която
сума се дължи разсрочено заедно с вноските по договора за заем.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След запознаване със съдържанието
на договора за заем съдът намира, че същият е недействителен, доколкото в него
липсва един от минимално необходимите реквизите, предвидени в чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, а именно липсва погасителен план, както инкорпориран в договора за кредит,
така и като отделен документ, подписан от ответника. Това прави договора
недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК когато
договорът бъде обявен за недействителен потребителя връща само чистата стойност
на кредита.
По делото се установи, че е
активиран договорът за гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника,
като ищецът е заплатил на заемодателя „Лайт Кредит“ ООД сума в размер на 500.76
лева, от които 447.18 лева – главница и 53.58 лева – възнаградителна лихва
/л.15/, което не се оспорва от ответника.
Според разпоредбата
на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД,
поръчителство може да съществува само за действително задължение. Следователно,
след като договорът за кредит е недействителен, за
поръчителя не се поражда задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия
случай поръчителят - ищецът по делото, е изпълнил едно "чуждо
задължение". Съгласно чл. 74 от ЗЗД този,
който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори
това, встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на
сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 от ЗЗД с факта
на това незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от
друга - с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за
изпълняващия чуждото задължение - в този смисъл е определение № 212/19.12.2008 г. на
ВКС по т. дело № 635/2008 г., I т. о. Недействителността на договора
за кредит не е очевидна, тъй
като към момента, когато заемодателят е получил изпълнение от поръчителя,
последният не е знаел, че договорът е недействителен, съответно, че
договорът за поръчителство не е породил действие.
Безспорно
поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът закредит е действителен, респективно, е
възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с
длъжника - чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, т.
е. имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да
изпълни на падежа. Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита / чл. 23 от ЗПК /.
Чистата стойност на кредита в случая е главницата в
размер на 447.18 лева.
Ищецът
признава, че по договора за заем е платена от ответника възнаградителна лихва в
размер на 81.02 лева, която е недължимо платена и следва да се приспадне от
главницата, съгласно чл.23 ЗПК.
По отношение на възнаграждението,
уговорено в договора за гаранция, съдът намира, че същото е угорено с цел
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК, и цели допълнителна печалба за
заемодателя. Поради което същото се явява недействително, като ответникът не
дължи заплащане на възнаграждението. Ищецът в исковата молба признава, че
ответникът е платил част от възнаграждението по договора за гаранция в размер
на 226.16 лева, която сума, също следва да се приспадне от главницата, по
аргумент от чл.23 ЗПК.
В случая дължимата главница или
чиста стойност на кредита, останала непогасена е в размер на 140 лева /447.18 лева – 81.02 лева,
недължимо платена възнаградителна лихва и 226.16 лева, недължимо платено
възнаграждение по договор за гаранция = 140 лева/
За разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 500.76 лева, както и за сумата от 334.04 лева –
възнаграждение по договор за гаранция, исковете ще се отхвърлят като
неоснователни.
Като законна последица от
уважаване на иска за главница, че се уважи и претенцията за законна лихва върху
главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.07.2019 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски в исковото производство – 75 лева –
платена държавна такса и 200 лева – депозит за особен представител или общо 275
лева, от която, на основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед уважената част от
претенцията ще се присъди сума в размер на 46.12 лева.
В заповедното производство ищецът доказа следните разноски - 25 лева –
държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение или общо 325 лева, от
които на основание чл.78, ал.1 ГПК
съразмерно с уважената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 54.50 лева.
Ответникът е участвал в производството
чрез особен представител и не доказа направата на разноски.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Т.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД
/с предишно наименование Лайт
Кредит Консулт ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Полет“ № 1, ет.2 сумата в размер на 140 лева,
представляваща непогасена
главница по договор за заем №***,
сключен с „Лайт Кредит“ ООД, която сума е
платена от ищеца на „Лайт Кредит“ ООД въз основа на договор за гаранция 03.04.2017 г., сключен между ищеца, ответника и
„Лайт Кредит“ ООД,
ведно със законна лихва върху вземанията
от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 29.07.2019 г. до окончателното плащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 12497/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ положителните
установителни искове за вземанията, дължими по договора за заем № *** за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 500.76 лева, както и за вземането
в размер на 334.04 лева - възнаграждение по договор за гаранция от 03.04.2017
г.
ОСЪЖДА М.Т.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет.2 сумата в размер на 46.12 лева – разноски
в исковото производство и сумата в размер на 54.50 лева – разноски
по ч.гр.д. № 12497/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ