Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 25.05.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори априлдве
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гражданско въззивно дело №
4264 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №
41262 от14.08.2018 г. по гр. д. № 52940/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав съдът е осъдил ответника З. „О.“ АД с ЕИК *****и
адрес ***, представлявано от изп. директори А.Л. и Р.Д.да плати на ищцата К.Н.П.-Б. с ЕГН ********** и адрес *** следните
суми: на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД - 4 000,00
лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП от
29.7.20014 г. в гр.София, за което ответникът е отговорен като застраховател
по договор за застрахавка Гражданска отговорност със собственика на товарен
автомобил с per. № *****, с който виновно е предизвикано произшествието, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба - 1.10.2014 г., до изплащане
на сумата; на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 160,00 лв. за направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска, като е отхвърлил частично иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. чл.45, вр.
чл.52 ЗЗД само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 10 000,00
лв.
Със същото
решение К.Н.П.-Б. е осъдена да плати на
ответника З. „О.“ АД, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 606,00 лв. за
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, а З. „О.“
АД е осъдено да плати по сметка на СРС, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, сумата от
100,00 лв., за направените по делото разноски от бюджета на съда за
възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.
С
определение № 206781 от 02.09.2019 г.е изменено решение № 41262 от 14.08.2018
г. по гр. д. № 52940/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав в частта за
разноските, като е допълнено З. „О.“ АД да заплати на К.Н.П.-Б. направените
разноски за адвокатско възнаграждение – за процесуално представителство по
чл.38 от ЗА в размер на 930 лева. Така постановеното определение като
необжалвано от страните е влязло в законна сила.
Недоволна
от решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 4 000 лева до предявения размер от 10 000
лева, както и в частта за присъдената законна лихва, е останала ищцата К.Н.П.-Б., която в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го
обжалва при твърдения за неправилно приложение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, и необоснованост. Навежда, че присъденото обезщетениее изключително
занижено, не съответства на съдебната практика по аналогични случаи, като не бил
съобразен и установеният лимит към датата на ПТП. Освен това се твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице съпричиняване в размер на 50%, и е
намалил определения размер на обезщетението с 50%. Твърди се, че неправилно
съдът е присъдил законна лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда
- 1.10.2014 г., до окончателното изплащане на сумите, вместо от датата на
увреждането. Искането към съда е да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и уважи иска до претендирания размер. Иска се присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АДоспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на чл.263,
ал.1 от ГПК писмен отговор, като намира същата за неоснователна. Моли
въззивният състав да потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдебното решение в ЧАСТТА, с
която искас правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за неимуществени вреди е уважен
по отношение на ответника З. „О.“ АД за сумата от 4 000 лева, като необжалвано
е влязло в сила.
Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В
случая съдържащите се в жалбата оплаквания са за нарушение на нормата на чл.52
от ЗЗД при постановяването му, по-конкретно се поддържа несправедливо
определяне на размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди, липсата на
съпричиняване от страна на ищцата, както и неправилно определяне на началния
момент, от който се дължи присъждане на законна лихва.
Поради частичната основателност
на предявения иск и липса на жалба от ответника З. „О.“ АД в тази осъдителна за
него част, първоинстанционното решение формира СПН по фактите, които пораждат
вземането при квалификацията по чл.226 от КЗ, а именно – ПТП-то от 29.7.20014
г. е застрахователно събитие, покрит риск по договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”,със собственика на товарен автомобил с
рег. №*****, с който виновно е предизвикано произшествието.Виновен за
настъпването на ПТП е водачът на товарен автомобил /влекач/ с рег. №***** –
свид. М., който на 29.07.2014 г. в гр.София, около 12:20 ч. управлявал товарния
автомобил по улица Малашевска с посока на движение от ул. „Каменоделска“ към
ул. „Първа българска армия“ и в района на №12А на ул.Малашевска, поради
недостатъчно внимание и предпазливост към пресичащата пешеходка - ищцата К.П.-Б.,
предизвиква ПТП и блъска последната. Тези обстоятелства се установяват
безспорно от събраните по делото писмени доказателства/Протокол за ПТП, АУАН, наказателно постановление/ и гласни доказатества
/показанията на св. С.и св. М./, както и от заключението на САТЕ.
Видно от наказателно
постановление №14-4332-017044/23.12.2014г. на виновния за настъпване на ПТП
водач е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Поради спецификата на въззивното
производство въззивната инстанция е длъжна да възприеме и мотивите, при които
първоинстанционният съд приема, че към датата на настъпване на процесното ПТП за
товарен автомобил с рег. №***** е налице сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество към датата на настъпване на ПТП,
която ангажира договорната отговорност на ответника З. „О.“ АД, а и страните не спорят относно съществуването на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и претендирания делинквент към датата на ПТП -29.7.20014 г., което
обстоятелство е отделено за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване.
В резултат на настъпилото ПТП на
ищцатаК. Н.П.-Б.причинени телесни
увреждания.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, вкл. заключението на приетата
от първоинстанционния съд и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза, заключението по което е обосновано и
компетентно изготвено, поради което не възникват основания за съмнение относно
неговата правилност, се установява, че ищцатае получила травматични
увреждания, изразяващи се в следното:контузия
с открита рана по окосмената част на главата и контузия с оток на десен лакът.
При контролен преглед на 1.8.2014 г. във връзка с продължаващи оплаквания е
поставена диагноза леко мозъчно сътресение. При преглед на 12.9.2014 г. е
поставена диагноза: други уточнени увреждания на нервната система, болести
класифицирани другаде - (церебрестения, като състояние след черепно-мозъчна
травма). Установена е също и травма на лакътя. Раните на главата и лакътя на ищцата
са третирани като са промити, предписано й е медикаментозно лечение, и хигиенен
режим, дадена е преценка за временна неработоспособност. Според вещото лице
ищцата е търпяла болки и страдания, които обичайно е следвало да отшумят за
около две-три седмици. В медицинската документация не били отразени обективни
резултати от конкретните изследвания. Установява се и че ищцата е със
заболяване есенциална хипертония, което най-общо означава, че към момента на
произшествието е била с влошено общо здравословно състояние. Вещото лице е
пояснило също, че понастоящем ищцата следва да се е възстановила.
От показанията
на св.С.се установяват обстоятелствата около настъпване на ПТП, състоянието
на ищцата непосредствено след това. Същата е заявила, че ищцата е изпитвала
силно главоболие, страх да излезе от дома си, да пресича улици, върнала се е на
работа месец и половина-два след произшествието. Свидетелката С.е заявила също,
че на мястото където са пресичали улицата не е имало обозначена пешеходна
пътека.
Показанията
на свид.Б.– син на ищцата, потвърждават изложеното от св. С.досежно
състоянието на ищцата след ПТП и изпитаните от нея болки и неудобства. Същият изяснява,
че е научил за произшествието и отишъл да помогне на майка си. Видял я с
окървавена глава, в болницата изгубила съзнание. Лечението включвало
антидепресанти и други лекарства, които се налага да пие и до датата на разпита
на свидетеля. Ищцата имала страх да излиза от дома си за период от 2-3 месеца след
произшествието. Била в депресия, уплашена, повръщала, имала главоболие и губела
ориентация.
По делото е
разпитан като свидетел и водача на товарния автомобил св. М., чиито показания установяват механизма
на настъпване на ПТП, като и този свидетел, подобно на св. С., е изяснил,
че на мястото на ПТП няма обозначена
пешеходна пътека и не е имало светофар.
По делото е доказано,
че вследствие на това ПТП са настъпили твърдените и претендираните от ищцата
неимуществени вреди.
Горните обстоятелства
се потвърждават по категоричен и несъмненначин от приетите по делото заключения
на СМЕ и САТЕ, приетите като
доказателства по делото медицински документи, съобразени от вещото лице при изготвяне на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, представените по делото други писмени
документи, показанията на разпитаните по делото
свидетели С., М. и Б., които са достоверни, безпротиворечиви и обективни, и
съдът ги кредитира.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
както това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означавада бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Настоящият въззивен състав
приема, че прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД районният съд е отчел в достатъчна
степен вида и характера на претърпените от ищцата болки и страдания от причинените й телесни повреди–контузия с открита рана по окосмената част
на главата и контузия с оток на десен лакът, придружени с леко мозъчно
сътресение,както и преживените от нея негативни
емоции, причинени в резултат на процесното ПТП – преживени силна уплаха и стрес
от инцидента, битов дискомфорт, обстоятелството, че получените увреждания са изисквали възстановителен период за около около 2-3седмици, поради което
е изградил обоснован правен извод, че с присъденото обезщетение в размер на
8 000 лева на ищцата ще бъдат максимално репарирани последиците от същото,
съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост, намиращ
приложение и в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ.
Преценката на СРС относно вида и
характера на претърпените от ищцата болки и страдания от причинените й телесни повреди, както и
преживените от нея негативни емоции, причинени в резултат на процесното ПТП –
стрес, уплаха, интензивни болки, обстоятелството, че получените увреждания са изисквали
възстановителен период, е правилна и обоснована.
Неоснователни са изтъкнатите във
въззивната жалба доводи, че размерът наприсъденото обезщетениее занижен и не
съответства на съдебната практика по аналогични случаи, както и че не е
съобразен установеният лимит към датата на ПТП. Тук следва да се обърне
внимание, че при определянето на размера на едно обезщетение винаги трябва да
се държи сметка на конкретиката на дадения казус - на вида и характера на
претърпените от ищеца вреди, отражението им върху него, и на всички други
обстоятелства, имащи значение в тази връзка, установени въз основа на събраните
по делото доказателства. Т.е. всяко обезщетение се определя строго
индивидуално, на базата на конкретните събрани по делото доказателства и не
може същото да се завишава или занижава необосновано на базата на съдебна
практика по други казуси, без да се държи сметка на конкретиката на случая и
събраните доказателства. Същото се отнася и до установения лимит към датата на
ПТП. Това че същият е бил по-високо определен към датата на инцидента, не може
само по себеси да обуслови присъждането на по-високо обезщетение, а винаги
трябва да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите, така както те са установени по делото от събраните в тази насока
доказателства. В противен случай би се стигнало до определянето на обезщетение,
което няма да е съобразено с обстоятелствата по делото и събраните
доказателства, а оттук ще се стигне до нарушаване на критерия за справедливост
предвиден в чл.52 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е извършил подробен, прецизен
и точен анализ на всички събрани по делото доказателства, на установените факти
и обстоятелства, и ги е съобразил напълно при преценката му относно размера на
присъденото обезщетение.
Във
връзка с горното, настоящият съдебен състав, изхождайки от понятието
"неимуществени вреди", в което, според последователната практика на
ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалите и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време,
както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на
чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, намира, че определеният
от СРС размер на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е
справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД и така определен същият в пълна степен
отговаря на действително претърпените от нея неимуществени вреди,настъпили в
резултат на ПТП, и ще допринесат за пълното им възмездяване.
Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба за неоснователност на направеното с отговора
на исковата молба възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД от ответника за
съпричиняване от страна на ищцата, която с действията си е допринесла за
настъпването на процесното ПТП. Изводите на първостепенния съд досежно наличието
на съпричиняване от страна на пострадалата са правилни и
законосъобразни. От приетите по делото писмени доказателства - констативен
протокол за ПТП от 29.7.2014 г., АУАН, наказателно постановление, представения
проект за организация на движение на ул. „Малашевска“, заключение по САТЕ и
допълнителното заключение към САТЕ, от показанията на свидетелите С.и М. се
установява по категоричен начин, че ищцата е пресичала на непозволено за това
място и е допринесла за настъпване на произшествието. На мястото, от
което е пресичала не е имало светофар или пешеходна пътека, а ищцата заедно със
свои колежки са пресекли между автомобилите и покрай товарния автомобил.
Светофарната уредба се е намирала на около 20 метра от мястото на ПТП, където
обичайно пресичали. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че
водачът на товарния автомобил и пешеходката са допринесли в еднаква степен за
настъпване на произшествието. В тази връзка правилно първоинстанционният
съд е отбелязал в мотивите си, че водачът на автомобила в изпълнение на
правилата, и предвид обстоятелството, че е професионален шофьор, е следвало да
бъде внимателен и предпазлив и да избегне произшествието, а ищцата не е
следвало да се поставя в опасност и да пресича на непозволено за това място.
Предвид изложеното несъмнено е налице хипотезата по чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като ищцата
е допринесла за произшествието в еднаква степен с водача на автомобила за
настъпването на произшествието, поради което определеното за справедливо
обезщетение в размер на 8 000 лв. следва да се намали наполовина, както е
сторил и първоинстанционият съд, и правилно ответникът е осъден да й заплати
сумата от 4 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й
вследствие на процесното ПТП от 29.07.2014 г.
Що се
отнася до възражението на въззивницата, че присъдената от СРС законна лихва
върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди не е от датата на увреждането,
а от дата на подаване на исковата молба в съда, следва да се има предвид
следното: С протоколно определение от 6.11.2015 г. съдът, на основание чл.129,
ал.3 от ГПК, е прекратил претенцията на ищцата по чл. 86 ал.1 от ЗЗД, тъй като
молбата за отстраняване на нередовностите на исковата молба е подадена извън
срока по чл.129 от ГПК. Това определение е подлежало на обжалване в 7-дневен
срок пред СГС по реда на глава 21 от ГПК, който срок е текъл от датата на
съдебното заседание – 6.11.2015 г. и е изтекъл на 13.11.2015 г., като в
законоустановения срок не е постъпила частна жалба срещу така постановеното
определение и последното е влязло в законна сила. По аргумент от чл. 214, ал. 2
от ГПК прибавянето на лихвите след завеждане на исковата молба не е предявяване
на отделен иск, поради което не е необходимо да се уточнява размерът на
изтеклите лихви, а е достатъчно съдът да ги присъди от определена дата,
посочена от ищеца, след завеждане на исковата молба. За да се направи валидно
искане за присъждане законната лихва върху главницата е достатъчно устното
изявление за присъждане на законната лихва от завеждане на иска или от друга
дата, следваща предявяването му. В о.с.з. от 15.5.2017 г. процесуалният
представител на ищцата – адв. Павлова е направила последващо искане за
присъждане на законна лихва от 29.07.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, но доколкото това искане е по реда на чл.214, ал.2 от ГПК, то такава се
дължи най-рано от завеждане на исковата молба, но не може да предхожда датата
на завеждането й. Ако делото не беше прекратено в частта относно претенцията на
ищцата по чл. 86 ал.1 от ЗЗД и в исковата молба беше поискано присъждането на
законна лихва от датата на увреждането или бяха отстранени нередовностите на
исковата молба в срок и беше уточнено, че се претендира законна лихва от дата
на увреждането, то принципно такава щеше да се дължи от този момент,а не от
завеждането на иска, тъй катопри задължения за непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана, а именно от деня на увреждането,но заявена по
реда на чл.242 ал.2 от ГПК претенцията за законна лихва може да бъде най-рано
от датата на завеждане на исковата молба в съда или последващ момент, посочен
от ищеца. Ето защо правилно СРС е присъдил законна лихва върху главницата от
4000 лв., считано от датата на исковата молба - 1.10.2014 г., до окончателното
плащане.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна има
право на разноски пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл.78, ал.3
вр. ал.8от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ,вр. чл.25 от Наредба за
заплащането на правната помощ,които в настоящия случай представляват
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание цитираните разпоредби исъобразно
вида и количеството на извършената дейност, правната и фактическа сложност на
делото, определя в размер на 100 лева.
При тези
Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41262 от 14.08.2018 г. по гр. д. №
52940/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав.
ОСЪЖДА К.Н.П.-Б. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на З. „О.“ АД с ЕИК *****и адрес ***, представлявано от
изп. директори А.Л. и Р. Д., на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната
помощ, сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за представителството пред СГС.
Решението в
ЧАСТТА, с която искът с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за неимуществени
вреди е уважен по отношение на ответника З. „О.“ АД за сумата от 4 000 лева,
като необжалвано от страните е влязло в сила.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.