Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 19.02.2020г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3069 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от 725,47лв. по оттегления главен иск, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът ЗК "*" АД със седалище гр.*, чрез ЮК З., излага твърдения в ИМ, че на 31.01.2016 год. в гр. П. на бул. "*"около 14:45 часа, излизайки от път без предимство, водачът на л.а. Мерцедес Бенц 350 С, с рег.№* виновно предизвикал ПТП с л.а. Пежо 206 с рег.№*, удостоверено с двустранен констативен протокол № 13584/31.01.2016г. Сочи, че при гореописаното ПТП на л.а. Мерцедес са причинени материални щети, като същият е бил застрахован в ЗК "*" АД по доброволна застраховка Каско, полица №* с валидност от 31.10.2015 г. до 30.10.2016 г. и застраховано лице М.Т.И., ЕГН **********, собственик на автомобила. Твърди, че във връзка с настъпилите увреждания собственикът на автомобил Мерцедес е завел претенция към ЗК "*" АДза изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Каско, посочената по-горе щета №15112130049. Сочи, че застрахователното дружество се е произнесло с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради което срещу ЗК "*" АД е заведена съдебна претенция - гр.д.№6365/2016г, по описа на PC Пловдив за изплащане на сумата от 14509,35лв. застрахователно обезщетение. Твърди, че с решение от 13.03.2017г. по гр.д.№ 6365/2016 г. PC Пловдив ЗК "*" АД е осъдена да заплати сумата от 14509,35лв застрахователно обезщетение по застраховка Каско на л.а. Мерцедес с рег.№*, потвърдено с решение №1681 от 29.12.2017г. по в.гр.д. №1103/2017 г. на ОС Пловдив. Сочи, че след образувано изпълнително дело №20189070400044 при ЧСИ И. К., рег.№907, присъдените суми по горепосоченото дело са изплатени от ЗК "*" АД на ответницата М.Т.И. с платежно нареждане от 23.01.2018г. за сумата от 19182,06 лв. Твърди, че съгласно застрахователна полица №* за застраховка Каско за застрахованото лице е предвидено „Самоучастие" в размер на 5% от всяка щета, но минимум 400лв. Сочи, че доколкото по шета №15112130049 по полица №*е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 14509,35лв. размерът на предвиденото самоучастие възлиза на 725,47лв. Твърди, че въпреки изпратена покана до М.И., сумата от 725,47лв. до настоящия момент не е заплатена на ЗК "*" АД от застрахованото лице, въпреки че застрахователят е изплатил пълната сума от определеното застрахователно обезщетение в размер на 14509,35лв. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 725,47лв, представляваща 5% самоучастие за пълно изплатено застрахователно обезщетение в размер на 14509,35лв. по щета №15112130049, полица №15213110070, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на задължението. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
До приключване на първото по делото СЗ ищецът, чрез ЮК И., изрично упълномощена, по реда на чл.232 от ГПК с молба - становище вх.№2257/31.01.2020г. оттегля предявения главен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница в размер на 725,47лв., за което не е необходимо съгласието на ответника, като поради десезиране на съда с правния спор по главния иск, с протоколно определение от 07.02.2020г. производството е прекратено в частта на оттегления главен иск за главница и остава висящо само, досежно акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 725,47лв., считано от датата на предявяване на ИМ 02.08.2019г. до окончателното плащане на задължението - 31.10.2019г., възлизаща на 18,34лв., съгласно представена от ищеца Справка - изчисляване на лихви чрез Интернет калкулатор.
Ответницата М.Т.И. от гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В СЗ, с писмена молба моли предявеният осъдителен иск за главница да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършено от нея на 24.10.2019г. /един ден след получаване на съобщението по чл.131 от ГПК/ погасяване на исковата сума, чрез плащане. Навежда, че не е станала причина за завеждане на делото. Не претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от свидетелство за регистрация /л.23/, ответницата е собственик на л.а. "Мерцедес S 350 CDI с рег.№*, считано от 11.10.2013г. Между ищеца ЗК "*" АД и ответницата е сключен застрахователен договор за застраховка "Каско" на МПС за л.а. "Мерцедес S 350 CDI с рег.№*, сключен под формата на застрахователна полица №15213110070, изд. на 30.10.2015г. със срок на валидност от 00,00ч. на 31.10.2015г. до 24,00ч. на 30.10.2016г., съгласно която е предвидено самоучастие: застрахованият М.Т.И. ще участва с 5%, но минимум 400лв., от размера на одобреното обезщетение при всяка щета, като сумата на самоучастие ще се приспада от него. В срока на действие на застрахователна полица №*- на 31.01.2016г. е настъпило в ***, около 14,45ч. застрахователно събитие, при което на л.а. "Мерцедес S 350 CDI с рег.№* са причинени материални щети и при ищеца е заведена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка Каско по щета №15112130049, по която застрахователят - ищец се е произнесъл с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, в резултат на който по предявен от ответницата против ищеца иск по чл.208 ал.1 КЗ е образувано гр.д.№6365/2016г. по описа на РС Пловдив, приключило с влязло в сила на 29.12.2017г. съдебно решение от 13.03.2017г. на РС - Пловдив, потвърдено с решение №1681/29.12.2017г. по Вгр.д.№1103/2017г. на ОС - Пловдив, с което * е осъдена да заплати на ответницата сумата от 14 509,35лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение по договора за застраховка "Каско на МПС" за възстановяване на МПС - л.а. Мерцедес, модел 350С, с рег.№*,увредено при ПТП, настъпило на 31.01.2016г. в ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2016г. до окончателното изплащане. Предвидената в сключения между страните договор за застраховка "Каско" на МПС сума на самоучастие не е приспадната от присъденото в полза на ответницата по съдебен ред застрахователно обезщетение, което в размер на 19182,06лв. е заплатено от ищеца на ответницата на 23.01.2018г. По делото е прието и вложено като доказателство изисканото и приложено Гр.д.№6365/2016г. по описа на РС - Пловдив.
Ищецът е изпратил до ответницата с товарителница **********, чрез Е., Покана за доброволно изпълнение за незаплатения от нея размер на самоучастие от вече изплатеното й застрахователно обезщетение, определено по съдебен ред по гр.д.№6365/2016г. по описа на РС - Пловдив в размер на 5% от размера на обезщетението, възлизащо на сума в размер на 725,47лв., която, видно от представената по делото товарителница ********** и служебно извършено от съда проследяване на пратка9095955919 по Интернет е върната на подателя - ищец на 11.10.2018г.
Настоящата ИМ е предявена в съда на 02.08.2019г. След получаване на съобщението по чл.131 ал.1 от ГПК, получено от М.Т.И. на 23.10.2019г., последната в хода на процеса, видно от Извлечение за период от Банка * ЕАД /л.12/ с вальор от 30.10.2019г. превежда на ищеца сумата от 725,47лв. - главница по оттегления иск, представляваща самоучастие по щета 15112130049, получена от *, видно от Платежно нареждане за кредитен превод на 31.10.2019г., посочена като дата на плащане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Акцесорната претенция на ищеца по чл.86 ал.1 от ЗЗД за законна лихва върху главницата от 725,47лв. по оттегления главен иск, считано от датата на предявяване на ИМ02.08.2019г. до окончателното плащане на задължението /31.10.2019г./ е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва върху главницата от ИМ до окончателното изплащане, уважаването й е предпоставено от съществуване на главния дълг за главница от 725,47лв., представляваща 5% предвидено самоучастие за пълно изплатено застрахователно обезщетение в размер на 14509,35лв. по щета №15112130049, вземането на ищеца за която да е ликвидно и изискуемо към момента на предявяване на ИМ /02.08.2019г./ Безспорно се установи, че между страните по делото е сключен договор за застраховка "Каско" на МПС под формата на застрахователна полица №*за собствения на ответницата л.а. "Мерцедес S 350 CDI с рег.№*, по който последната е застраховано лице. На основание чл.297 от ГПК влязлото в законна сила съдебно решение по гр.д.6365/2016г. на РС - Пловдив е задължително за настоящия граждански съд, с което със СПН е разрешен граждански спор между ответницата - застраховано лице по застраховка "Каско" на МПС за л.а. "Мерцедес S 350 CDI с рег.№* и ищеца, като * е осъдена да заплати на М.Т.И. застрахователно обезщетение по щета №15112130049. Съгласно сключения между страните договор за застраховка "Каско" на МПС застрахователят - ищец има вземане срещу ответницата - застраховано лице за 5% самоучастие от размера на съдебно установеното в случая застрахователно обезщетение от 14509,35лв. по щета №15112130049, възлизащо на сумата от 725,47лв. /5% х 14509,35лв.= 725,47лв./ по оттегления главен иск, като сумата за самоучастие от 725,47лв. не е приспадната от съдебно присъденото на ответницата застрахователно обезщетение. Следователно, ищецът има парично вземане срещу ответницата - застраховано лице за сумата от 725,47лв. самоучастие на договорно основание /сключения процесен договор за застраховка "Каско" на МПС/, което е ликвидно /определено по основание и по размер/. В застрахователна полица №* не е определен ден за изпълнение от застрахованото лице на задължението му за заплащане на сума за самоучастие, поради което и по силата на чл.84 ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В случая извънсъдебно изпратената от ищеца покана за доброволно плащане до ответницата на сумата за самоучастие от 725,47лв., изпратена й с товарителница **********, чрез Е., не е получена от адресата - върната е на подателя - ищец, поради което с връчване на ответницата на настоящата ИМ на ищеца, която има характер на покана за плащане по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД, М.И. е изпаднала в забава, поради което и по силата на чл.86 ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца законна лихва за забава върху главницата от 725,47лв. по оттегления иск от изпадането в забава, съвпадащо с датата на предявяване на ИМ 02.08.2019г. до датата на окончателното плащане на задължението, което противно на ответните твърдения, не е на 24.10.2019г., а видно от представеното от ищеца платежно нареждане за кредитен превод от "*", е 31.10.2019г., с което акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху главницата от 725,47лв. по оттегления иск, считано от датата на предявяване на ИМ 02.08.2019г. до окончателното плащане на задължението - 31.10.2019г. е доказана по основание и следва да бъде уважена, като, предвид акцесорният й характер, съдът не следва да я присъжда в конкретният й размер, изчислен с помощта на Интернет калкулатор за законна лихва.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми е, както следва: ***, BIC: ***, титуляр *.
По претенцията на ищеца за съдебни разноски по делото:
Съдът счита, че независимо от изхода по делото по акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху главницата по оттегления иск, претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски, в т.ч. по оттегления главен иск, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, доколкото приема, че ответницата с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, тъй като извънсъдебно изпратената от ищеца до ответницата покана за доброволно изпълнение, досежно главницата по оттегления иск, й е нередовно връчена и върната на ищеца - подател, респ. изискуемостта на вземането, предмет на оттегления иск, е настъпила по правилото на чл.84 ал.2 от ЗЗД едва с връчване на настоящата ИМ, имаща роля на покана по смисъла на чл.84 ал.2 от ГПК и М.Т.И., погасявайки дълга за главница в хода на процеса веднага след връчването й по реда на чл.131 ал.1 от ГПК е направила своеобразно признание на впоследствие оттегления иск, поради което е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК и разноските следва да бъдат възложени върху ищеца.
Ответницата не е претендирала съдебни разноски и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Т.И. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "У." АД със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК *, законната лихва
върху главницата от 725,47лв. /седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет и
седем стотинки/, представляваща 5% предвидено
самоучастие за пълно изплатено застрахователно обезщетение в размер на
14509,35лв. по щета №15112130049, полица №*по оттегления иск, считано от датата на предявяване на ИМ
02.08.2019г. до окончателното плащане на задължението - 31.10.2019г.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми е, както следва: ***, BIC: ***, титуляр ЗК "У." АД.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "У." АД със седалище гр.* за присъждане на съдебни разноски по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:................