РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Кубрат, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. В.кова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В.кова Гражданско дело №
20253320100158 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл. второ ГПК,
предявени по реда на чл.416 ГПК, във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 79 и сл. ЗЗД.
Ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. М. и П. В. чрез юрисконсулт Е.
Ц., твърди, че на 20.04.2020 г. между „Сити кеш“ ООД, в качеството на
кредитодател и ответника П. Д. Т. бил сключен Договор за потребителски кредит
№ 413673 по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР). При сключване на този договор на ответника била
предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за
потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. По силата на сключения между страните договор, П. Д. Т. получил
сумата от 750 лева, която се съгласил да върне чрез 7 бр. вноски, от които първите
две в размер ва 25.03 лв. и останалите пет броя в размер на 165.35 лв. в срок до
20.11.2020 г., съгласно изготвен погасителен план, неразделна част от договора за
кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и ГПР
в размер на 47.93% Страните се договорили, че при забава на плащането на
1
погасителна вноска ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, ведно с всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране
на вземането, направени от кредитора.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
13.01.2022 г. „Сити кеш“ ООД прехвърлило своите вземания към ответника по
процесния договор в полза на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, за което
ответникът бил уведомен.
Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за
кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита. На 05.09.2024 г.
ищецът депозирал в РС – Русе, заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против ответника, изпратено по подсъдност на РС – Кубрат.
Образувано било ч. гр. д.№ 746/2024 г., по което на 01.11.2024 г. съдът издал
Заповед № 458 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумите: 750.00 лв. – неплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 413673/20.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 05.09.2024 г. до изплащането на сумата; 126.81 лв. –
възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.04.2020 г. до 20.11.2020 г.;
229.17 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода от 20.11.2020 г. до
28.08.2024 г.; 368.49 лв. – неплатени дължими такси; 29.49 лв. – държавна такса;
100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящия
установителен иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът П. Д. Т. дължи на „АПС Бета“ ЕООД гр. София сумите
750.00 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит №
413673/20.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до изплащането на
сумата; 126.81 лв. – възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.04.2020 г.
до 20.11.2020 г.; 277.44 лв. – законна лихва за забава, начислена за периода от
20.11.2020 г. до 27.02.2025 г.; 368.49 лв. – неплатени дължими такси. Претендират
присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Ответникът П. Д. Т., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в *** се
представлява от назначения му особен представител адв. С. В., който заявява
становище, че поради невъзможността да осъществи контакт с представлявания,
формално оспорва предявените искове като неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12
2
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч. гр. д. № 746/2024 г. по описа на Районен съд – Кубрат, се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 458/01.11.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на настоящото производство. Издадената заповед е била връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил
искове по реда на чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява
следното:
С Договор за паричен заем № 413673/20.04.2020 г., сключен между
ответника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени в полза на „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *********, с Договор
за продажба на вземания(цесия) от 13.01.2022 г., се установи по несъмнен начин, че
на посочената дата „Сити кеш“ ООД е предоставило на П. Д. Т. в заем сумата
750.00 лева, която той е следвало да върне в срок до 20.11.2020 г. чрез 7 бр.
месечни погасителни вноски с неустойка в размер на 209.00 лева, при погасителен
план: 20.05.2020 г. – първа погасителна вноска до 20.11.2020 г. – последна
погасително вноска; при ГПР 47.93 %; годишен лихвен процент по заема – 40.05
%, 126.81 лева – възнаградителна лихва, както и по договорена неустойка,
дължима при непредоставяне на поне едно обезпечение, от посочените в чл. 6.1 от
договора, в общ размер 586.19 лева, при което общото задължение по договора в
тежест на заемателя възлиза на 1 463.00 лева.
Заявителят твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил
задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума – 750.00
лева, а заемателят не е извършил никакви плащания.
Договорът, не оспорен от ответницата, както и приложените към него общи
условия, носят подписите на двете страни, респ.на ответницата. На 20.11.2020 г. е
изтекъл падежа на последната дължима и останала неплатена вноска.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
образувано в гр.дело № 746/2024 г., като се твърди, че ответникът не е изплатил до
20.11.2020 г., към който момент е настъпил падежа на последната дължима по
погасителен план вноска, сумата 750.00 лева, определена като главница, за
погасяване на задължението за връщане на дадената му в заем сума, на 11.10.2024
г. предявило дължимите остатъци за плащане със заявление за издаване на заповед
3
за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. д. № 746/2024 г. по описа на
местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.
Вземането подлежи на установяване по исков ред при условията на чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като издадената по цитираното гражданско дело Заповед №
458/01.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№ 746/2024 г. по описа на РС – Кубрат е връчена на ответника, в качеството на
длъжник, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приетите като писмени доказателства Договор за паричен заем №
413673/20.04.2020 г., сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, вземанията по който са прехвърлени в полза на „АПС БЕТА България“
ЕООД, ЕИК *********, с Договор за продажба на вземания(цесия) от 13.01.2022 г.,
и общите условия към договора за заем, подписани от ответника, са годно
доказателствено средство, относно съдържащите се в тях изявления на посочените
договаряли лица.
Съгласно разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ГПК тези документи, неоспорени
от ответника, имат обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз
основа на тях са установени фактите по делото – относно сключването и условията
по него, както те се твърдят от ищеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в
тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът
възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване
на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване
на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По този иск следва с
пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по
безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при
съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от
сключен между ответника и „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* Договор за паричен
4
заем № 413673/20.04.2020 г. Вземанията са цедирани от кредитора на „АПС БЕТА
България“ ЕООД, гр.София с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 13.01.2022 г. процесните вземания по договора за заем с
кредитополучател П. Д. Т..
При извършване на проверка за наличие на неравноправни клаузи съдът
намира, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на закона
– чл. 10 и чл. 11 от ЗПК.
В самия договор (стр.3 от него) се съдържа и погасителния план, т. е. броя
месечни вноски, размера на всяка вноска, в т. ч. последната, първото месечно
плащане и ден от месеца, в който се дължат плащанията. Погасителният план,
инкорпориран в договора, съдържа необходимата за потребителя информация
относно условията на погасяване на кредита (размер на вноската, брой вноски,
дата на плащане на вноските). В европейското право е предвидено и СЕО приема
за достатъчен погасителен план съдържащ тази основна информация за погасяване
на кредита. Не е необходимо под формата на погасителен план да се посочва каква
част от вноската е предназначена за погасяване на главницата (практиката на СЕО).
В чл.12 от договора кредиторът изрично се е задължил да предостави на заемателя
на предпочитан от него вид носител при поискване и безвъзмездно извлечение по
сметката под формата на погасителен план, съгл. чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.
С оглед на това, съдът приема, че не е налице нарушение на императивните
разпоредби на чл.10, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК.
Ответникът не е поучил уведомление за извършената цесия, защото по
делото липсват доказателства годни да установят връчването на уведомление на
адресата. Независимо от това, доколкото заявлението е основано не на предсрочна
изискуемост на вземането по договора, а на изцяло падежирал дълг, това
обстоятелство е без правно значение. В трайната съдебна практика е прието, че
действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да
плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването на цесията тогава, когато
не е платил на ненадлежен кредитор.
Между страните не се спори, че сумата по договора от 750.00 лв. е получена
от ответника. Не се спори също, че ответникът Т. не е извършвал каквито и да било
плащания по заема. При това положение се установи, че ответникът дължи
непогасена главница в размер на 750.00 лв., поради това претенцията за главница
следва да бъде уважена в пълен размер.
5
Тъй като безспорно ответникът е изпаднал в забава, защото не е изплатил
целия уговорен размер на кредита, то претенциите на заявителя за договорна
възнаградителна лихва са основателни и доказани в размера на 126.81 лева.
Основателна е претенцията за законна лихва за забава но до размера 229.17 лв.,
съответно на сумата по издадената заповед за изпълнение. За разликата до
предявения за плащане размер 277.44 лева следва да се отхвърли като
неоснователна.
От датата на подаване на заявлението длъжникът дължи законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане, съгласно разпоредбата на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, както и претендираните такси в размер на 368.49 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе отговорност и за направените разноски. Сторените от ищеца в
заповедното производство разноски са в общ размер на 129.49 лв. (29.49 лв.
платена държавна такса и 100 лв. юрк. възнаграждение), а в настоящето
производство са сторени такива в размер на 759.89 лв. (платена държавна такса
159.89 лв., 500 лв. за възнаграждение на особен представител и 100 лв. юрк.
възнаграждение).Така съразмерно на уважената част от исковете, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата 129.49 лв. – разноски по заповедното и 759.89
лв. – за разноски по настоящото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Д. Т., ЕГН **********,
с пост./наст. адрес в ***, че дължи на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Х. М. М. и
П. В. следните суми, за които по ч. гр. д. № 746/2024 г. по описа на РС – Кубрат е
издадена Заповед № 458/01.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК: 750.00 лева (седемстотин и петдесет лева, нула ст.) – неплатена главница
по Договор за потребителски кредит № 413673/20.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 05.09.2024 г. до изплащането на сумата; 126.81 лева (сто двадесет и шест
лева и осемдесет и една стотинки) – възнаградителна лихва, начислена за периода
от 20.04.2020 г. до 20.11.2020 г.; 229.17 лева (двеста двадесет и девет лева и
седемнадесет стотинки) – законна лихва за забава, начислена за периода от
20.11.2020 г. до 28.08.2024 г.; 368.49 лева (триста шестдесет и осем лева и
6
четиридесет и девет стотинки) – неплатени дължими такси, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва за забава над уважения размер до предявения от
277.44 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ
на „АПС БЕТА България“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Х. М. М. и П. В. сумите 759.89 лева
(седемстотин петдесет и девет лева, осемдесет и девет ст.) – направени разноски по
исковото производство и 129.49 лева (сто двадесет и девет лева, четиридесет и
девет ст.) – разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7