№ 197
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000316 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производстото е образувано по въззивна жалба от адв. В.Н. от АК-
София, като пълномощнник на С. ХР. ХР., срещу решение №
260079/01.04.2021год. по т.д. № 386/2020год. на ВОС, с което съдът е
отхвърлил предявеният от въззивницата срещу ЗД„Бул Инс"АД гр.София
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на сумата 150 000лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от смъртта на М И Ч, с
когото е съжителствала на семейни начала, настъпила при ПТП в гр.Варна, по
вина на П.З.-водач на л.а. м.БМВ ДК№ В 9113 РН.
Счита решението за неправилно- като постановено при допуснати
нарушения на матерлиалния и процесуалния закон, по изложени
съображения. Конкретно се оспорва приетото от съда, че въпреки че
отношенията между ищцата и починалия са били трайни, това обстоятелство
не е достатъчно да обуслови извод, че те са се намирали във фактическо
1
съпружеско съжителство, основано на дълготрайност и общо домакинство,
както и обща грижа. Счита, че ищцата попада в кръга правоимащи, които
имат право на неимуществени вреди, съглаесно предпоставките посочен в
Пост. №5/1969год. на Пленума на ВС вр. с ТР№ 1/2016год. по тълк.д.№
1/2016год. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че ищцата и починалия са се
познавали от деца, като са се събрали доказателства за фактическото им
съпружеско съжителство, което датира от началото на 2017год. За този
период те са живели като съпрузи-били неразделни, полагали общи грижи за
домакинството, разчитали един на друг, споделяли са всичките си разходи,
демонстрирали пред близки и обществото своята изключителна близост. За
това С.Х. е изживяла изключително тежко внезапната и ненавременна смърт
на своя най-близък спътник и опора в живота. Изложените обстоятелства
според въззивницата са доказани чрез събраните по делото гласни
доказателства.
Счита, че съдът е обсъдил бланкетно доказателствата по делото,
касаещи ищцата и нейния праводател, като решението е постановено в
нарушеие на принципа за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД.
С жалбата се иска решението да бъде отменено и да се постанови друго,
с което да се уважи предявения иск.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима, поради което следва да бъде разгледана.
Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез
процесуални представители на страните.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно
обжалваното съдебно решение:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с
която са предявени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД
от С. ХР. ХР., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. ”Първи
май”, № 31, вх. Б, ет. 2, ап. 6 за осъждането на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер", № 87, при участието на подпомагащата страна П. Н. ЗДР., ЕГН
2
**********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Места“, № 18А да заплати
сумата 150000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение,
за претърпяни неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от
смъртта на М И Ч, с когото съжителствала на семейни начала, настъпила при
ПТП, причинено виновно от П Н З. на 10.09.2018 г., в гр. Варна, на бул.
„Приморски“ при управление на л.а.“БМВ“318, ДК№ В 9113 РН, при
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2018 г. до изплащането на сумата.
Страните не спорят относно установената от първоинстанциония съд
фактическа обстановка.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното нохд № 1255/2018 г., на ВОС, НО, че П. Н. ЗДР., е признат за
виновен в това, че на 10.09.2018 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а.
„БМВ 318i", с ДК № В 9113 РН, нарушил правилата за движение по пътищата
- чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на смъртта на М И Ч и му
е определено наказание лишаване от свобода. Присъдата е влязла в законна
сила на 20.01.2020 г.
На основание чл.300 ГПК установеното от наказателния съд е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието. За това, въззивният съд приема за установено, че П. Н. ЗДР. на
10.09.2018 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „БМВ 318i", с ДК №
В 9113 РН, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДвП
и по непредпазливост причинил на смъртта на М И Ч. Не е спорно, че между
застрахователното дружество-ответник и собственика на автомобила, с който
е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от П. Н. ЗДР. вреди при
управлението на лекия автомобил.
По делото са представени писмени доказателства от които се
установява, че ищцата С. Х. е отправила писмена застрахователна претенция
спрямо ответника, получена на 18.02.2020 г. Заведена е щета № **********.
На 05.03.2020 г. по претенцията на ищцата е постановен отказ.
3
Зада се произнесе, съдът съобрази следното:
Първият спорен въпрос поставен пред въззивната инстанция е
легитимирана ли е ищцата, да получи обезщетение за неимуществени вреди
от причинената смърт на М Ч. Според твърденията на ищцата, на които
същата основава претенцията си, изложени в исковата молба, същата и и
починалият М са живели във фактическо съпружеско съжителство, датиращо
от м. май 2017 г.
За да се даде отговор на въпроса за легитимацията на ищцата, съдът взе
в предвид следното:
Лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала, е
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди, съобразно
разрешението, дадено в Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на
ВС. Посочено е в мотивите, че когато между пострадалия и друго лице, извън
кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг и
родители/ са се създали отношения, напълно сродни с тези, в
постановлението, е справедливо да се присъжда обезщетение за вредите от
неимуществен характер, които са им причинени със смъртта, последвала от
непозволено увреждане на близкия им. Посочено е, че пострадалият и
преживелият го следва да са били във фактическа семейна съпружеска връзка,
която е била продължителна и трайна, от която може да има и деца, като
връзката не трябва да е установена като резултат на престъпление
/двубрачие/ и против правилата на морала.
В тежест на ищцата С.Х., сега въззивница, е да установи при условията
на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената
тежест в гражданския процес, както настъпилите неимуществени вреди, така
и факта на специалната връзка между нея и пострадалото лице. В твърдения
случай на фактическо съпружеско съжителство на доказване подлежат
фактите на осъществяване на трайна връзка, заключаваща се в общо
домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на
общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна
грижа на лицата едно за друго, съвместна грижа за децата, когато има такива.
В подкрепа на твърденията за трайно установена и продължителна
4
фактически съпружеска семейна връзка са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетелката К Н И –близка приятелка на ищцата, и
свидетелката В К Ч-майка на починалия М.
В показанията си свидетелката К.И сочи че в края на 2016год., началото
на 2017 г. ищцата и починалия М са имали интимна връзка, в която били
неразделни. М е чакал С, като след приключване на служебните ангажименти
те се прибирали заедно По някое време през 2017год. започнали да живееят
заедно. Св. И споделя също, че ищцата й говорела за семейство с пострадалия,
за общо бъдеще. Свидетелката счита, че са живеели заедно, защото в
началото са били или при единия, или при другия, като през 2017год. С си
била пренесла багажа и се е установила да живее в жилището на майката на
М. Св. И заявява, че не е наясно как са били уредени отношенията между
ищцата и пострадалия във връзка с твърдяното семейно съжителство.
В показанията си свидетелката В.Ч определя ищцата като колежка на
сина си и негова интимна приятелка. Излага също, че са, „живеели две
години и половина ту в нас, ту в тях“, и. „с която смятали вече да се
приберат“. Сочи още, че са имали намерения да се установят в нейното
жилище да живеят. За тези намерения тя знаела от своя син, но не била
говорила с ищцата по темата.
При анализ на събраните гласни доказателства, безспорно се
установява, че между ищцата и пострадалия са били налице чувства на
привързаност и интимна връзка. Показанията на свидетелите са
противоречиви по отношение на въпроса за съвместното живеене: Както се
посочи, според св. И, през 2017 г., ищцата и М са заживяли заедно, а според
св. Ч – майка на починалия М, две години и половина са живеели, ту в С, ту в
тях. Същите са противоречиви и относно заявеното от св. И обстоятелство-че
ищцата през 2017год. си е пренесла багажа и се е установила в жилището на
майката на М. Това обстоятелство не се установява от показанията на св.Ч-
напротив- същата сочи, че са имали такива намерения, да заживеят в нейното
жилище.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че само въз основа на така
събраните по делото показания на свидетелките И и Ч не може да си създаде
сигурно убеждение в истинността на твърдяния от ищцата факт, че
отношенията между нея и починалия М са били като на съпрузи. . При
5
твърдение за наличие на връзка, основана на фактическо съпружеско
съжителство, освен наличието на интимна връзка, което несъмнено е
установено по делото, лицето, което се позовава на такава връзка следва да
докаже и следното: Че лицето и починалия са имали общо домакинство,
общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за
задоволяване на нуждите на семейството и осигуряване на неговото
благополучие. Или, следва да се установи наличие на общност между лицата,
изразяващо се и в общо управление на домакинството, на съвместен общ
стремеж на двамата съпрузи за осигуряване средства за семейството, на общи
планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития.
От така посочените предпоставки, съдът намира за доказано единствено
наличието на трайна и задълбочена интимна връзка, между ищцата С.Х. и
починалия М. Останалите посочени признаци на фактическото съпружеско
съжителство не се установиха в процеса. Самата майка на починалия М-св.Ч
сочи, че ищцата и синът й са имали намерения да заживеят при нея, от което
може да се направи извод, че се установява намерение на ищцата и починалия
М да заживеят в общо домакинство. Нещо повече, в показанията си,
свидетелката не сочи, че е възприемала ищцата С.Х. като своя снаха, като
съпруга на починалия й син. Самата тя е определя като интимна приятелка.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото остава
недоказан факта, че между въззивницата С.Х. и починалия при ПТП М е
имало връзка, представляваща фактическо съпружеско съжителство. За това,
в процеса не се доказа активната материално-правна легитимация на ищцата
С.Х. по предявения иск за заплащане на твърдяните за настъпили
неимуществени вреди от смъртта на М Ч. Предвид направения извод, не може
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от неговата смърт и претенцията на
ищцата следва да се отхвърли.
С оглед на така изложеното, обжалваното решение, поради съвпадане на
крайния извод следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК
препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.
По направеното искане от застрахователното дружество за присъждане
на разноски, няма представени доказателства за извършени разноски.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079 от 01.04.2021г. постановено по
търг.дело № 386/2020год. по описа на Варненски окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7