Решение по дело №287/2019 на Районен съд - Ихтиман

        Р Е Ш Е Н И Е

гр. И., 05.08.2019г.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

И.СКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                           председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

            при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 287 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № .. г., издадено Директора на дирекция “Инспекция по труда” с. област, на “А. Б.“ ЕООД, ЕИК . със седалище и адрес на управление с. М., обл. с., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 267, ал. 1 КТ и чл. 270, ал. 3 КТ на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

Постановлението е обжалвано в срок, като се твърди, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – неправилна преценка на извършеното нарушение, отсъствие на мотиви относно размера на наложеното наказание..

            Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

            Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На   г. била извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” по спазване на разпоредбите на КТ  във фабрики за производство на тапицерии за автомобили в с. М. и в гр. И., стопанисвани от „А. Б.“ ЕООД. При проверката е констатирано, че в предприятието били наети по трудов договор работници, като е уговорено възнаграждението им да бъде изплащано до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Със заповед № … г. работодателят е обявил безсрочен престой и е наредено работниците да не се явяват на работа по време на престоя. Проверяващите установили, че работодателят е начислил трудово възнаграждение на за времето на престой за месец февруари 2019 г., като към момента на проверката не са представени доказателства за това, че то е изплатено.

Тези обстоятелства станали основание да бъде съставен АУАН № …  г., в който е посочено, че „А. Б.“ ЕООД в качеството си на работодател не е изплатил дължимите суми за заплати за месец февруари 2019 на лицата, полагащи труд във фабриката в гр. И., което представлява нарушение на чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 267, ал. 1 КТ, вр. чл. 270, ал. 3 КТ.

Посочените факти  са потвърдени от разпита на актосъставителя Е.А. и свидетеля по акта  Й.П.. Според свидетелите работодателят е бил в забава от 6 март 2019 г., тъй като е следвало да плати възнагражденията за месец февруари до 5 март

По делото е представено Решение №   от   г. по т.д. №   г. на Софийския окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „А. Б.“ ЕООД и е открило производство по несъстоятелност на дружеството, като за начална дата а неплатежоспособността е обявена  .

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което за на “АЛС Б.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева.

От правна страна:

Съдът намира, че жалбата е основателна, доколкото атакуваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон.

Настоящият състав приема, че неизпълнението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ за заплащането на дължимо трудово възнаграждение не представлява административно нарушение, за което би могло да бъде търсена административнонаказателна отговорност от работодателя.

Кодексът на труда в чл. 1, ал. 1 посочва, че урежда трудовите отношения между работникът или служителят и работодателят, както и други отношения, непосредствено свързани с трудовите. Няма спор, че трудовото правоотношение е вид гражданско правоотношение, което се състои от субективни граждански права и задължения и се развива между равнопоставени прави субекти. Работникът или служителят има две основни групи задъл­жения: да предоставя работната си сила на работодателя за изпълнение на определена трудова функция и да спазва уста­новената трудова дисциплина (това са задължени­ята за точно и добросъвестно изпълнение на работата, за спаз­ване на работното време, опаз­ване имуществото на работодателя и др). Работодателят също има две основни групи задълже­ния: да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата, включително и безопасни и здравословни условия на труд, както и да плаща в установените срокове  уговореното възнаграждение за из­вършената работа. Нормата на чл. 128, т. 2 КТ въвежда общия принцип за дължимост за плащане от работодателя на уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника, а нормата на чл. 245, ал. 1 КТ гарантира изплащането на поне един минимален размер от трудовото възнаграждение и то при добросъвестно изпълнение на трудовото задължение от страна на работника.

От своя страна чл. 6 ЗАНН регламентира, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Това определение очертава юридическите (противоправността а наказуемостта) и неюридическите (обществената опасност) признаци на административното нарушение. В този контекст неплащането на трудово възнаграждение нито нарушава установения ред на държавно управление, нито е обявено за наказуемо с административно наказание.

Неизпълнението на задълженията на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение по конкретното трудово правоотношение обективно не би могло да засегне по някакъв начин установения ред на държавно управление. Вярно е, че всяко отклонение от повелителни норми на закона в известна степен имат отражение върху реда на държавно управление, но в никакъв случай не може да се приеме, че простото неизпълнение на едно гражданскоправно задължение пряко нарушава реда на държавно управление.

Когато законодателят въздига дадено деяние в състав на административно нарушение, това означава, деянието засяга в такава степен тези обществени отношения, така че държавата да приеме, че по този начин се засяга и установеният ред на държавно управление. И ако държавата може и следва да се намеси в онази част от трудовото правоотношение, характеризираща надмощното икономическо положение на работодателя като собственик на оръдията и предметите на труда, към които се прилага работната сила на работниците и служителите, то тя не бива да санкционира неизпълнението на същинските трудови задължения – както по предоставянето на работната сила, така и по осъществяването на насрещната престация – изплащане на трудовото възнаграждение.

Неслучайно в КТ съществува подробна уредба по отношение на общата уредба на административнонаказателната отговорност по ЗАНН, като съществуват специални състави  на административни нарушения. Общият принцип, който е следвал законодателят при създаването на тази специална уредба е на първо място опазването на здравето, живота, сигурността и работоспособността на работниците и служителите (чрез създаване на състави за нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд), на второ място – санкциониране на поведение на работодателя относно неговите правомощия в качеството му на субект, организиращ предоставянето на работната сила от страна на работника или служителя (по отношение на работното време, извънредният труд, почивки, отпуски, специална закрила на работници и служители и др.), на трето място нарушенията на норми на КТ относно писмената форма на трудовия договор, и на четвърто място – отговорността на работодателя за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролен орган, които административни нарушения пряко засягат установения ред на държавно управление. Очевидно законодателят е счел, че като се защитят интересите на конкретните работници и служители, по този начин ще бъде защитен и публичният интерес, тъй като се защитава обществения ред и сигурност в трудовите отношения.

Никъде обаче в КТ простото неплащане на трудовото възнаграждение не е въздигнато в самостоятелен състав на административно нарушение. Товя дава основание на настоящия състав за приеме, че атакуваното наказателно постановление е издадено е в противоречие с принципът на законоустановеност на съставите на административните нарушения, съгласно който всяко едно административно нарушение и наказание трябва да бъда посочени в конкретна правна норма, издадена преди неговото извършване.

Дори да се приеме, че неизпълнението на задължението на работодателя за заплащане на трудовото възнаграждение да представлява друго нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл. 414, ал. 1 КТ в конкретния случай работодателят не може да носи административнонаказателна отговорност.

Вярно е, че отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, но при всички случаи, за да бъде понесена съответната юридическа санкция е необходимо нарушението да е допуснато в резултат на действия или бездействия на служители на съответното дружество. Установено е, че „АЛС Б.“ е в открито производство по несъстоятелност, като началната дата на неплатежоспособността е обявена от   г., което означава, че предприятието е било в обективна невъзможност да изпълни дължимите на работниците си трудови възнаграждения.

Нещо повече – работодателят е обявил престой, а не е прекратил трудовите правоотношения със своите работници и е начислил брутните им трудови възнаграждения в съответствие с чл. 267 КТ, като в този случай вземанията на работниците са гарантирани – било като привилегировани кредитори при разпределението на осребреното имущество, в производството по несъстоятелност, било по реда на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Ето защо съдът намери, че след като няма извършено административно нарушение, наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №   г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” С. област, с което на “АЛС Б.“ ЕООД, ЕИК … със седалище и адрес на управление с. М., обл. с. за нарушение на чл. 128, т. 2, вр. чл. 267, ал. 1 КТ и чл. 270, ал. 3 КТ на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административния съд – София област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:

                                                                                                          /Р. Йорданова/