Р Е Ш Е Н И
Е № 154
гр. Пловдив, 06.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 29.01.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 583 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – за присъждане
на имуществени и неимуществени вреди и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Б.А.К. с ЕГН ********** и настоящ адрес: ***
чрез процесуалния представител адв. Е.Н. твърди, че
на ***г. в дома му в гр. ***на ул. „***“ № ***било извършено претърсване и
изземване по ДП № 88 / 2007 г. по описа на ГД БОП, водено против лицето З.Х. Г.
Установено е, че ищецът К. притежавал законно ***, ***, както и ***за тях в законоустановените количества, поставени в кутии с различен
брой на ***. Същите били иззети, както и ******(модел, разработен през 1869 г.,
а конкретното ***- произведено през 1871 г.), за който се твърди, че е извън
приложното поле на действащия към онзи момент ЗКВВООБ. С постановление от
01.08.2008 г. на ****от РП – ***Б. К.било образувано наказателно производство
против ищеца за това, че на датата на претърсването е държал ******(описания ***)
– престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и ***в голямо количество, без да има
надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 2 от НК, с което е сложено
началото на ДП № 135 / 2008 г. на ГД БОП. На 12.11.2008 г. К. твърди, че е
привлечен като обвиняем по повдигнатите му обвинения и му е предявено
разследването. На 15.01.2009 г. сочи, че бил внесен в съда обвинителен акт и
било образувано НОХД № 815 / 2009 г. на XX състав на СРС. По делото били
проведени четири съдебни заседания: на 05.03.2009 г., на 02.04.2009 г., на 02.06.2009
г. и на 29.09.2009 г., като в последното заседание съдът констатирал нарушение,
прекратил производството и върнал делото на РП – ****. След допълнително
разследване, ищецът твърди, че било образувано НОХД № 181/2010 г. на СРС, XX наказ.
състав. Сочи, че за период от 5 години по делото са се провели 12 открити
съдебни заседания, в които са събирани нови доказателства и са назначени нови
експертизи. С присъда от 27.02.2014 г. К. твърди, че е признат за невинен по
повдигнатите обвинения, която присъда по протест на прокуратурата с решение от
12.01.2015г. по ВНОХД № 4513 / 2014 г. по описа на СГС, I наказ. състав
била потвърдена. Ищецът сочи, че заплатил хонорар за адвокатска защита в размер
на 4 200 лв., както и че иззетите ***, а именно: 600 бр. ***от различни
марки, предназначение за ***, сред които ***, ***, ***на средна цена от 9 лв. за брой;
1 200 бр. ***от различни марки, предназначени за ***, сред които ***, ***, ***, на средна цена от 9 лв. за брой;
50 бр. ***за ***, марка ***, на средна цена от 2,50 лв. за брой
– всички на обща стойност в размер на 16 325 лв. са изгубени и неоткрити в
хода на наказателното производство.
К. твърди, че е български гражданин, ****по
образование и ****по професия. След образуване на наказателното производство,
здравословното му състояние се влошило: започнал да страда от безсъние,
периодични пристъпи на психогенно задушаване и прилошаване, загубил
възможността да заспива без медикаменти, изпадал в тежки депресивни състояния,
породени от възможността да бъде осъден по повдигнатите му обвинения и да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода. Ищецът бил единственият работещ в
семейството, поради което изпитвал отчаяние, стрес и напрежение от мисълта, че
едно ефективно осъждане ще лиши семейството му от средства за препитание. Преди
да му бъдат повдигнати двете обвинения, К. се движил в приятелска среда на
бизнесмени, общественици и юристи, вкл. магистрати. Привличането му като
обвиняем довело до отдръпване на голяма част от хората в приятелския му кръг,
както и на бизнес-партньорите му, което поставило ищеца в положение на
изолация. Разколебало се доверието му в съдебната власт, формирало се чувство
на унижение и обреченост, приемал наказателното производство като тежък и
несправедлив удар към личността му. К. бил дългогодишен ***, който не е
санкциониран за нарушения относно ***и използването им по време на ***. Законно
притежаваното от него ***било иззето и той не бил в състояние да упражнява
хобито си, в което инвестирал много време и желание. С оглед на всичко
гореизложено се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 525 лв., от
които 4 200 лв. - адвокатско възнаграждение, платено във връзка с
наказателното производство и 16 325 лв. - представляващи стойността на
1 850 бр. ***, от които: 1 800 бр. за ******и 50 бр. за *** –
изгубени и неоткрити в хода на наказателното производство, както и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда 12.01.2015 г. до
окончателното изплащане на главниците. Претендира разноски. Допълнителни
съображения излага в съдебно заседание и писмени бележки.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът
Прокуратурата на Република България подава отговор, с който оспорва исковете
изцяло – както по основание, така и по размер. Поддържа, че не се доказва
твърдените вреди да са пряк и непосредствен резултат от воденето против К.
наказателно производство. Липсвали данни органи на Прокуратурата да са
разпореждали предприемането на действия извън правнорегламентираните.
Недоказани били твърденията за уронване на доброто име, влошаване на семейните
отношения и здравословното състояние, както и за негативното влияние на
наказателния процес върху търговската дейност на К. Прокуратурата оспорва
изцяло иска за имуществени вреди, касаеща претенцията
за изгубените и неоткрити ***. В тази връзка се цитира присъдата на СГС,
постановена по НОХД № 181 / 2010 г., в която е посочено, че доказателствата по
делото не установяват по безспорен и категоричен начин какъв брой, вид и ******–
***е придобил и държал ищецът К. към дата ***г., когато са иззети от дома му.
Позовава се на разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗКВВООБ,
съгласно които разрешеното количество ***за ******, за каквито е имал издадено
разрешително Б.К., е до 50 бр., поради което държане на количество над
разрешеното е било незаконно и не следва ищецът да черпи права от собственото
си неправомерно поведение. Прави възражение относно размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди,
представляващо заплатен хонорар за адвокатска защита, тъй като макар
съдържанието на фактура № ****от ****г. да е видно, че ищецът е заплатил на
Адвокатско дружество Д.А. и съдружници“сумата от
1 200 лв., то не е отразено за кое конкретно наказателно, респ. гражданско
дело се отнася тя. Относно размера на претендираното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ответникът счита, че същото е
прекомерно завишено и не отговаря на утвърдените в съдебната практика критерии,
съгласно разясненията, дадени с ППВС № 4 от 1968 г., на заложения в нормата на чл. 52 от ЗЗД
принцип за обезщетяване по справедливост, както и на икономическия стандарт в
страната. Претенцията определя като несъобразена с вида, характера и
интензитета на упражнената принуда, предвид обстоятелството, че спрямо К. не е
налагана тежка мярка за неотклонение, а досъдебното производство е продължило
само два месеца. Поддържа, че Прокуратурата не следва да отговаря за
продължителността на съдебното производство, тъй като не може да контролира
насрочването и отлагането на делото. Твърди, че ищецът има изключителна вина за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като е държал ***в нарушение на
ППЗКВВООБ. Ето защо моли Прокуратурата да бъде освободена от отговорност на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Алтернативно, претендира намаляване
отговорността на ответника на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Допълнителни
съображения излага в съдебно заседание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Страните не
спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените преписки:
На
*** в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване по ДП № 88/2007 по
описа на ГД БОП, водено против З.Х. Г.. Претърсването е разрешено със съдебно определение. Няма спор, че по това ДП ищецът
не е имал процесуално качество, а целта на претърсването е била да се открият и
изземат предмети, евентуално съставляващи ***и вероятен предмет на престъпление
по чл.278 от НК, извършено от Г.. В хода на претърсването е установено, че
ищецът притежава законно 6 броя ***- ***, ***, ***, ***; ***; ***; ***, за
които е издадено разрешение за *** от 25.07.2006г, валидно до 25.07.2009, както
и ***, ***, за който също е издадено разрешение за *** и употреба, валидно до
25.07.2009г.
В
хода на претърсването са отрити и ***, /за които по делото е спорно дали са
били предназначени за законно притежаваните от ищеца ***, респ. в нормативно
разрешеното количество, както и изобщо колко и какви са били иззетите ***, чия
собственост са били и т.н./, които са поставени в кутии с различен брой на ***
и са иззети в хода на претърсването. Иззет е и ******/ модел, разработен през
1869 година, а конкретното ***- произведено през 1871 година/.
С
постановление от ***г СРП образува наказателно производство /ДП 135/ 2008 на ГД
БОП/ против ищеца за това, че на датата на претърсването - ***, е държал ******-
посочения *** и ***в голямо количество, без да има за това надлежно разрешение
- престъпление по чл. 339, ал.1 от НК относно ***и по чл. 339, ал.2 от НК
относно ***. На ***. К. е привлечен като обвиняем по двете обвинения и му е
предявено разследването – не се признава за виновен, счита деянията за несъставомерни.
На
***г. е внесен обвинителен акт против ищеца за двете деяния, въз основа на
който е образувано н.о.х.д. 815/2009 по
описа на СРС. Проведени са четири съдебни заседания, като в това на 29.09.2009г
съдът служебно е констатирал несъответствие между броя на твърдените като
иззети ***и броя на включените в обвинителния акт, като е прекратил съдебното
производство и изпратил делото на СРП за отстраняване на констатираните
нарушения.
След
допълнително разследване и въз основа на нов обвинителен акт от 04.01.2010г е
образувано н.о.х.д.181/ 2010, по което са проведени 12 заседания, в които са извършвани
процесуално – следствени действия.
С
присъда от 27.02.2014г ищецът е признат за невинен по повдигнатите му
обвинения.
По
протест на прокуратурата е образувано в.н.о.х.д. 4513/2014 по описа на СГС, по
което е проведено едно съдебно заседание и с решение от 12.01.2015г
оправдателната присъда е окончателно потвърдена.
Няма
спор също, че в хода на наказателното производство – за всички стадии на
процеса, ищецът е ползвал адвокатска защита, за което на л. 49 – 61 са
представени договори за правна помощ и съдействие, пълномощни, фактури и ПКО,
от които се установява, че общият размер на платения хонорар е 4 200 лв.
Неяснотата относно вида на делото, за което е платено възнаграждение за
процесуално представителство по приложената на л. 49 фактура, в какъвто смисъл
е и възражението на ответника, се преодолява с представеното в първо с.з.
удостоверение на л. 92 от съответното адвокатско дружество относно броя и вида
на възложените му от ищеца дела. Макар че същото е частен свидетелстващ
документ, който не се ползваща с обвързваща съда материална доказателствена
сила – че отразеното в него е вярно, доколкото е прието от съда без възражения
от страна на ответника, няма пречка да се кредитира.
За вида и интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани
свидетели и е прието заключение на СПЕ.
От показанията на св. Я. – **на ищеца и ***, се
установява, че в резултат на делото той рязко се променил, започнал да пие,
вкл. още от обяд; станал нестабилен; пострадало хобито му с *** и ***, „в което
имало и нещо духовно, като със ***“. Започнал да изпитва неудобство в работата
и семейството си. Има две дечица, едното се родило в хода на процеса. Не можел
да спи, вдигал кръвно, пиел успокоителни, имал и финансови притеснения. Станал
нервен, неспокоен, започнали проблеми с жена му, караници заради напрежението,
но останали заедно.
От показанията на св. К. /***и **на ищеца/ се
установяват сходни на изнесените от първия свидетел факти. Допълнително сочи,
че сбирките на *** /ищецът бил такъв по образование, но не практикувал ***,
занимавал се с търговска дейност/ намалели, тъй като не му било приятно в
качеството му на обвиняем да стои сред ***. Станал по – затворен, все още се
срещат, но не се чувства много добре. Страдал от безсъние, главоболие,
изтръпвала му ръката.
От показанията на св. К. /***на ищеца/ се установява,
че той се сринал психически, пострадал и бизнесът му, както и отношенията в
семейството заради финансови притеснения и от напрежение. Не можел да спи,
съзнанието му било ангажирано изцяло с делото. Приятелите му се отдръпнали,
започнали да гледат на него с друго око. Започнал да пие повече, понякога и от
сутринта. По медиите – „***“, ищецът му споделил, че имало написано за него.
Изводите на вещото лице по СПЕ са следните: Наказателното
производство в периода февруари 2008 - януари 2015 година се е отразило
негативно върху психологическия статус на ищеца. Възможно е житейско събитие, каквото е неоснователното
провеждане на наказателно производство срещу едно лице в продължение на около 6 години, да
доведе до
силен психоемоционален стрес, унижение, притеснение,
загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост, злепоставяне пред
близки и бизнес-партньори, влошаване на здравословното състояние, препятстване
нормалната комуникация в лични и бизнес среди. При ищеца са налице данни за
изживяванията/състоянията, описани в исковата молба.
Съдът възприема показанията на свидетелите, вкл. тези
на ***на ищеца, които цени при условията на чл. 172 ГПК, тъй като са еднопосочни, безпротиворечиви и
отразяват непосредствените им и трайни възприятия. Възприема и заключението на вещото
лице, като професионално и обективно изготвено, а и съответно на останалия доказателствен материал, в т.ч. на свидетелските показания,
от които се извличат данни за психическите и емоционални преживявания на ищеца
по време на висящността на наказателния процес.
Няма спор също,
че ищецът е с чисто съдебно минало.
Според чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Основанието за ангажиране на отговорността на
държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано
наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем,
като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е
на съд и впоследствие оправдан – от две съдебни инстанции, както е в случая.
Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство.
Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато
подсъдимият/обвиняемият е оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може
да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно
данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред
незаконност на действията на правозащитните
органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване
на престъпление и свързаните с това последващи
действия като напр. предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други
следствени действия, предявяване на следствието и т.н., двуинстанционна съдебна
фаза на производството, и второ, оневиняване на обвиняемия/подсъдимия.
От тези факти се
извежда и субектът на деянието в лицето
на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу
органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. Съгласно чл. 193 НПК
органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи, като
прокурорът осъществява ръководство и надзор върху разследването. Съгласно чл. 196, ал. 1 НПК при упражняване на ръководство и надзор
прокурорът може да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва
и проверява всички материали по делото; дава указания по разследването; участва
при извършването или извършва действия по разследването; отстранява
разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури
правилното провеждане на разследването; изземва делото от един разследващ орган
и го предава на друг; възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните
работи, на Държавна агенция "Национална сигурност" или на Агенция
"Митници" извършването на отделни действия, свързани с разкриване на
престъплението; отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица
постановленията на разследващия орган, като наблюдаващият прокурор освен
горните правомощия непосредствено следи и за законосъобразното провеждане на
разследването и приключването му в определения срок. Наред с това прокурорът
повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. Той повдига
обвинение с обвинителен акт, ако са налице основанията за това; участва в
съдебното производство като държавен обвинител; поддържа обвинението и т.н.
Поради това, въпреки че в случая досъдебното
производство не е започнато по разпореждане на прокурор, а с първото действие
по разследването, несъмнено Прокуратурата, която упражнява ръководство и
надзор, контролира хода на разследването, проучва и проверява всички материали,
дава указания по разследването, прави искане за продължаване срока на разследването,
внася обвинителен акт, поддържа обвинението и т.н., носи отговорност.
Вредата и причинно-следствената връзка между нея и
неправомерното поведение са елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, като обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликта, включително от
този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Конкретно при иска за обезщетение на вреди от
този деликт, не е необходимо ищецът да доказва
обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, което
е незаконно обвинено в извършването на престъпление и е оправдано или
наказателното производство спрямо него е прекратено, като напр. стрес и
притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното
производство, страх от несправедливо осъждане и налагане на наказание по НК,
негативни изживявания и чувство за онеправданост от
наложените мерки за неотклонение (особено при задържане) и от евентуално
постановена осъдителна присъда, накърняване на чувството за собствено достойнство,
за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в
държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка между тях и
незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във всички
случаи, при които по делото е доказано, че ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда или наказателното производство е прекратено на някоя от предвидените в
закона хипотези. При условията на пълно главно доказване следва да се установят
всички останали вреди, които в противовес на посочените обичайни и типични
такива, практиката определя като „специфични“ и причинната връзка между тях и
незаконното наказателно преследване.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета
и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден. Продължителността и
начина на развитие на наказателното производство срещу ищеца, в коя или кои
фази се е развило /досъдебна, съдебна/, включително дали срещу него е била
постановена осъдителна присъда и ако да, за какво наказание, както и дали
продължителността на незаконното наказателно преследване надхвърля или не
разумните срокове за провеждането му, като тази преценка се обуславя от
фактическата и правната сложност на наказателното производство в досъдебната и
съдебната му фаза, която от своя страна се определя от броя, вида и характера
на престъпленията, за които е повдигнато обвинението, поведението и броя на
обвиняемите и на останалите участници в производството, обема на доказателствения материал и пр.; вида и продължителността
на взетата мярка за неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения
на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; дали през
времетраенето на процесното незаконно наказателно
преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по
какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на
ищеца мерки за неотклонение и други ограничения; ако те също са били незаконни
– дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички
останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на това как
и по какъв начин процесното незаконно наказателно
преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално –
за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
Неимуществените вреди са конкретно определими и
глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по
размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в
страната, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди,
както и не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на
обезщетение по ЗОДОВ съдържа в себе си признание за незаконността на деянието,
от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване,
наред с паричното, т.е. то същото има ефект на репарация.
В случая и при съобразяване с посочените критерии
съдът отчита продължителността
на воденото срещу ищеца наказателно
производство /претърсването и изземването е извършено на ***, привличането му
като обвиняем - на ***г, а
оправдателната присъда е влязла в сила на 12.01.2015г/; обстоятелството, че по
отношение на ищеца са повдигнати две обвинения за тежки умишлени престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;
спрямо него е внесен обвинителен акт, като така се е снабдил и с по – укоримото процесуално качество на подсъдим, поради протест
на прокуратурата срещу постановената оправдателна присъда съдебната фаза е
протекла пред две съдебни инстанции, което неминуемо е утежнило процесуалното
му положение, увеличило е тревогите и притесненията. Отчита се и това, че на
практика срещу ищеца са водени две първоинстанционни
производства, тъй като първото след няколко съдебни заседание е било прекратено
от съда поради пороци на първоначалния обвинителен акт. В конкретния случай
професионално е изследван и конкретният психо –
емоционален статус на ищеца в контекста на процесното
незаконно обвинение и отражението върху психиката му, като в тази връзка съдът
отчита всички претърпени от ищеца обичайни и специфични вреди, установени от
свидетелските показания и експертното заключение, които кредитира изцяло. Отчита
се и чистото му съдебно минало и безупречна репутация, доколкото повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от
лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в
сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно
преследване.
Следва да се отчетат обаче и следните обстоятелства: че спрямо ищеца не
е налагана тежка мярка за
неотклонение – задържане под стража или домашен арест, спрямо него не са
използвани СРС или други мерки за процесуална принуда; обстоятелството, че с
оглед двуфазността на процеса и всички извършени
процесуално – следствени действия за разкриване на обективната истина и
свързани със специфичната сфера на ***, не би могло да се приеме, че е нарушен разумният срок за приключване на
производството по смисъла на чл. 6, §1 от ЕКПЧОС; по делото не се установява незаконното обвинение да е добило широк
медиен отзвук /изложеното от св. К. не би могло да се приеме за такъв/. Следва
да се посочи също, че по делото не се установява ищецът да е понесъл значителни негативни последици в
социален, семеен и професионален план, извън обичайните и установени от
свидетелите /семейството, професията, приятелският кръг са се запазили въпреки
възникналите трудности/; не е настъпило такова влошаване на здравословното и
психическото състояние на ищеца, което да е трайно
и съществено и да продължава
понастоящем. Същевременно усещането за неоправданост несъмнено е било смекчено
с факта на оправдателната присъда, постановена още на първа съдебна инстанция.
Отчитайки
всички тези обстоятелства заедно със стандарта на живот в страната и
икономическите условия, съдебната практика по сходни случаи, както и
обстоятелството, че осъждането по настоящия ред също има
ефект на репарация, съдът намира
за дължимо и достатъчно да възстанови психическото, емоционално и
психологическо равновесие на пострадалото лице, обезщетение в размер на 20 000
лева, което следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда на 12.01.2015 г. до окончателното плащане, а в останалата част до пълния предявен размер
от 100 000 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно
претенцията за имуществени вреди за платено в наказателното производство
адвокатско възнаграждение за защита на обвиняемия, респ. подсъдимия:
По принцип основателен е доводът на ищеца в писмените
му бележки, че възражение за прекомерност не е направено от ответника в срока по
чл. 131 ГПК, а в първото с.з., поради което е преклудирано.
За пълнота обаче ще се посочи следното:
С ТР 1/2017г, постановено на 11.12.2018г,
противоречивата практика на съдилищата относно възможността за намаляване от
страна на съда по делата по ЗОДОВ на адвокатското възнаграждение за защита в
наказателното производство бе преодоляна. С него се прие, че при иск по чл. 2,
ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение в размер, по-малък от платения в наказателния процес.
В мотивите е прието следното: Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът
възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело, в правомощията на
съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е
положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед
вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда
и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. В
случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния
и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за
причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата
грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За
платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Когато по иск с правно
основание чл.2,ал.1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в
наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл.78,ал.5 ГПК, а се
произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или
отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на
дължимото обезщетение. В този случай съдът се произнася по предмета на
предявения иск, като прилага последиците от неполагането на дължимата грижа от
пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу противоправното
поведение на делинквента. При определяне на размера
на обезщетението за имуществени вреди, представляващи изплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство по иск с правно основание чл.2,ал.1 ЗОДОВ, по възражение на ответника са приложими и правилата на чл.5 ЗОДОВ. Ако
увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, т.е. неговото
поведение е единственият каузален фактор, съгласно т.3 ТР№ 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС държавата не отговаря.
Ако пострадалият само е допринесъл за настъпването на вредите със своето
процесуално поведение: недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял или опорочавал
процесуални действия, прикривал е определени обстоятелства или е имал друго
недобросъвестно процесуално поведение, обезщетението се намалява с оглед
особеностите на всеки отделен случай. В тази хипотеза съдът също се произнася
по предмета на предявения иск, като прилага последиците от недобросъвестно
процесуално поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в
наказателното производство.
В разглеждания случай - при съобразяване с
горните указания и данните по делото, съдът не намира, че платеният адвокатски
хонорар в общ размер от 4 200 лв за процесуално
представителство по време на всички фази на наказателното производство не надхвърля
разумния и обичаен размер. Напротив, то изцяло отговаря на фактическата и
правна сложност на процеса и неговото двуфазно развитие, в частност на вида и
тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата и съответно е положил в случая.
Ето защо тази претенция ще се уважи в цялост ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда на 12.01.2015 г. до окончателното
плащане
Относно
претенцията за имуществени вреди за изгубени и неоткрити в хода на
наказателното производство 1 850 бр. ***, от които: 1 800 бр. за ******и 50 бр. за ***:
Тази претенция е неоснователна и недоказана по няколко
причини:
Първо, за да е налице вреда в имуществената
сфера на едно лице за изгубени вещи, то трябва да е техен собственик – само
така неговият патримониум обеднява. В случая, въпреки
възражението на прокуратурата в този смисъл, ищецът не твърди и не доказва да е
бил собственик на процесното количество и видове ***на
някое законово основание – договорно или друго. Нещо повече, по този въпрос в
хода на устните състезания ищецът твърди, че правото му на собственост изобщо
не подлежи на доказване в настоящото производство, тъй като обвинението било за
държане, а не за собственост, както и че вещите следвало да бъдат върнати на
лицето, от което са иззети, без да е нужно да се издирва собственикът. Това за
наказателния процес е вярно, но за гражданския, чийто предмет е изследването на
факта за настъпила в имуществената сфера на пострадалия вреда, изразяваща се в
загуба на актив, необходимо е този актив да му е принадлежал – иначе вредата би
била за друг /за действителния собственик/.
Дори да се приеме, че по делото има годни
фактически твърдения за придобиване на конкретно правно основание на всяка от
вещите, чиято равностойност се претендира, то липсват каквито и да било
доказателства за това, а правото на собственост на ищеца изрично е оспорено от
ответника. Въпросът относно принадлежността на процесните
вещи не е изследван в наказателното производство поради неотносимостта
му, както правилно сочи ищецът. Именно поради това обаче от събраните в
наказателното производство доказателства, които гражданският съд има право да
ползва, не могат да се формират фактически и правни изводи. Такива не могат да
се изведат и от свидетелските показания, които макар да установяват, че ищецът
обичал да ходи на *** и за целта си купувал голямо количество ***, не съдържат
каквато и да било конкретика да е бил закупил именно процесните вещи по вид и количество.
Второ, по делото не се доказва ищецът да е
държал именно претендираните за обезщетяване ***по
вид и брой за *** и *** ******и за ***така, както са индивидуализирани в уточнителната молба на л. 122. В тази връзка следва да се
посочи, че, за да бъде обезщетен за липсата на тези вещи, ищецът трябва да
докаже – при условията на пълно главно доказване, че именно те са били иззети
от неговото държане, а не просто, че от него са иззети ***, каквото е
безспорно. В случая за пазарната им стойност по делото са работили две вещи
лица, заключенията на които обаче се основават само и единствено на твърденията
на ищеца в цитираната молба. Експертите не са обсъждали други доказателства, те
не са имали и такава задача, тъй като им е възложено принципното остойностяване
на вещите, а не дали такива са съществували /притежавани и държани от ищеца/.
Същевременно при устния доклад на второто вещо лице П. П. по неоспорената от
страните експертиза той уточнява, че не може да направи извод за съответствие
между *** по молбата на ищеца, по която е работил, и отразеното в присъдата. Същевременно
в мотивите на оправдателната присъда е прието, че доказателствата по делото не
установяват ищецът да е държал инкриминираното количество ***в дома си, /а част
от това количество са и процесните/. Според съда по
делото липсват годни доказателства съгласно НПК, които да установят по
безспорен и категоричен начин какъв брой и какъв вид и ******— ***е придобил и
държал Б.К., какъв брой, вид и ******- ***са иззети от дома му на ***г. От дома
му са били иззети кутии с ***, без да може да се установи с годни доказателства
колко и какви са били иззетите ***, по колко ***и от какъв ***е имало в
иззетите кутии с ***. Посочено е още, че по делото липсват и други данни (фактури,
други платежни документи или други оправдателни документи за придобиване и
съответно държане на ***), т.е от
събраните по делото и кредитирани от съда доказателства не се установява К. да
е придобил (да е закупил) и държал някакво конкретно количество ***— ***, в
т.ч. и разрешеното такова, съгласно чл. 58 ал.1 т.1 и т.2 от ППЗКВВООБ, или
по-голямо от него — вкл. инкриминираното.
Във връзка с липсата на коментираните от
наказателния съд годни доказателствени средства за
установяване на конкретното държано от ищеца количество ***и съответния му вид
ищецът сочи, че подобни обстоятелства се извличали от назначените в наказателното
производство експертизи, които били категорични относно броя на намерените в
кутиите ***и тяхното предназначение. Гражданският съд обаче не може да основава
изводите си на експертизи по други дела, вкл. по наказателното. Освен това, ако
подобно твърдение беше вярно, то наказателният съд не би стигнал до горния
извод за недоказаност ищецът да е държал някакво конкретно количество ***— ***,
в т.ч. и разрешеното такова, съгласно чл. 58 ал.1 т.1 и т.2 от ППЗКВВООБ, тъй
като той - за разлика от настоящия, може да формира изводи въз основа на тези
експертизи. Нещо повече, наказателният съд е коментирал тройната ***
експертиза, изготвена на досъдебното производство, но не я е кредитирал, тъй
като не било посочено в отделните кутии, поставени във всеки от полиетиленовите пликове, по колко ***и от какъв ***е имало,
а *** били посочени като общ брой за всеки отделен ***, както и поради
фактическата невъзможност да се предявят на вещите лица тези веществени
доказателства - ***, които са изчезнали на досъдебното производство. Освен това
видно от материалите в наказателното производство такова е било и самото
становище на ищеца, протоколирано чрез пълномощниците
му и възпроизведено в мотивите на присъдата, а именно, че не е било ясно в
иззетите кутии колко ***е имало и от какъв ***, съответно ищецът да е държал
инкриминираното количество ***в дома си /част от което е и процесното/.
Поради изложеното този иск е изцяло
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
С оглед на всичко казано по – горе неоснователно е
възражението на ответника за принос на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат. В
случая възражението на ответника за съпричиняване се
основава на твърдението му за неправомерно поведение на ищеца — държане на ***в нарушение на ППЗКВВООБ, с което той сам
е причинил увреждането си, евентуално е допринесъл
за него. Това възражение обаче е неоснователно именно с оглед на направения
вече извод, че по делото не се установява какви по количество и вид ***е държал
ищецът /съобразно казаното по – горе относно неоснователността на претенцията
за имуществени вреди за ***/. Същевременно налице е съпричиняване
и дължимото обезщетение следва да се намали на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ
само тогава, когато пострадалият с действията си е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконното обвинение - набедил се е в извършване на
престъплението, като лично се е явил пред органите на досъдебното производство
и е направил неистински самопризнания, /което е повод за започване на
разследване съгласно чл. 208 от НПК /, недобросъвестно е направил неистински
самопризнания с цел да укрие действителния извършител и/или други
обстоятелства, въвел е органите на разследването в заблуждение с цел да забави
или опорочи разследването. В случая нито се твърди /извън казаното за нерегламентирано
държане на ***/, нито се установява хипотеза, сочеща на съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца, поради което липсват основания за намаляване
на обезщетението на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Поради това определеното от съда обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъди на ищеца в цялост
/без приспадане на процент съпричиняване/.
При този изход на делото и претенцията за това на
ищеца следва да се присъди сумата от 22 лв – разноски
за държавна такса за двете претенции за неимуществени и имуществени вреди,
която се дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, както и сумата от 720 лв за възнаграждение за адвокат - по съразмерност на
уважената част от претенцията /3 600 лв х 0,2/,
съгласно представения списък с разноски, приложен на л. 161 и доказателствата
за действително направен разход в този размер или общо 742 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, разноските
в производството в размер на 1145 лв.,
представляващи платени от бюджета на съда депозити по допуснати експертизи, която сума той дължи изцяло по
аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на Б.А.К. с ЕГН ********** и настоящ адрес:
*** сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на воденото срещу
него наказателно производство с обвинения за престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК и
чл. 339, ал. 2 от НК /ДП № 135 / 2008 г. на ГД БОП/, по които е окончателно
оправдан с решение от 12.01.2015г. по ВНОХД № 4513 / 2014 г. по описа на СГС, както и сумата от 4 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за адвокатско възнаграждение, платено във връзка с горното
наказателното производство, ведно със законната лихва
върху двете главници от 12.01.2015г. до окончателното плащане, КАТО ЗА
РАЗЛИКАТА над сумата от 20 000 лв ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от 100 000 лв, както и за сумата от 16 325 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди за
изгубени и неоткрити в хода на наказателното производство 1 850 бр. ***,
от които: 1 800 бр. за ******и 50 бр. за ***, ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с
адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2 да заплати на Б.А.К. с ЕГН ********** и
настоящ адрес: *** сумата от 742 лв.,
представляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от претенцията.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес гр. София,
ул. “Витоша” № 2, да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, разноски по производството в
размер на 1145 лв., представляващи
платени от бюджета на съда депозити по допуснати експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: